Руби Диксън
В леглото на пирата (1)

Глава 1

Тарекх

Шумът на забързаната космическа станция почти… почти… заглуши оплакванията на Аливос.

Почти.

Дружката ми по пиене се беше втренчил в балона си с освежителна напитка, с намусено изражение на лицето.

— Все още не разбирам защо трябваше да си взимаме почивка.

Пак ли с това? Обикновено бях кротък мъж, но непрестанните оплаквания на Аливос за капитана и новата му половинка започваха да ми лазят по нервите.

— Както вече ти казах, те се обвързаха наскоро. Имат нужда от време, за да бъдат заедно. Някаква човешка традиция.

— Да, ами капитанът е мессакаш и всички знаем, че тези човеци са… — той млъкна, все едно осъзна, че оплакванията му няма да бъдат добре приети.

Знаех какво иска да каже. Човеците бяха примитивни. Човеците не бяха цивилизовани. Човеците бяха странни. Не знаех дали греши, но бях напълно сигурен, че не е изцяло прав. От това, което знаех за Фран, тя изглеждаше умна и до известна степен бе също толкова цивилизована, колкото и една жена мессакаш. Но да, човеците бяха странни. Не можех да го отрека. Свих рамене и си избрах един от балоните с напитки, носещи се из въздуха, след като изглежда, че той щеше да ги игнорира. Метнах малката сфера в устата си и облизах пръсти.

— Щастливи са. Остави ги на мира.

— Би трябвало да се заемем с нова задача — заяви Аливос, дръпвайки балончетата си далеч от обхвата ми. — Зареди още някой друг кредит.

Само изсумтях на това. На Танцуващия глупак нямаш друг, който да го бе грижа толкова много за кредитите, колко Аливос. Бивш военен, той не смяташе за нужно да харчи парите си, освен ако не е за нещо наистина спешно. Не че беше стиснат, просто живееше доста прост живот и не виждаше смисъл да харчи парите си за хубава храна, пиене, хазарт или жени. Сещате се, всички забавни неща. По дяволите, дори балончетата с освежителни напитки, които сега криеше от мен, му ги бях поръчал аз, тъй като ми се видя в кофти настроение.

— Защото имаш нужда от повече кредити? — подкачих го аз и кимнах към танцьорката на сцената. — Да не си решил да похарчиш малко, като вземеш някоя като нея в леглото си?

Аливос само ме изгледа кръвнишки и изпука кокалчетата на ръцете си. Определено в неговата част на масата, настроението спадаше с всеки изминал миг.

Хаал Уи беше една от най-претъпканите станции тези дни. Беше пълно с пирати и дегенерати, крадци, курви и всякакви подобни сенчести фигури, които могат да бъдат открити в обществото ни. Може би затова бе една от любимите ни спирки. Беше лудница, но в тази лудница беше доста забавно.

Ето, изглежда никой не забелязваше, че капитан Сав Кивиан Бакхтавиш води със себе си човешка жена. Човешките робини може да бяха нелегални в Обединените Федерални Светове, но в това пропаднало общество бяха нещо нормално. Започна да се чува музика и погледнах към сцената. Там се разхождаха цял куп жени, докато заинтересовани мъже ги гледаха как се извиват и подскачат. Жените изглеждаха прекалено безлични за моя вкус, но начинът, по който се подрусваха телата им, ми се видя доста привлекателен. Откъснах поглед от четирите подскачащи гърди на една от жените и натиснах бутона, за да поръчам още балончета с питиета.

— Изглеждаш ми така, все едно си просиш боя — посочих аз. — А Бакхтавиш не е тук, за да се бие.

Аливос въздъхна, правейки гримаса към панела за поръчки пред себе си.

— А и това вероятно ще разплаче Фран, а знам, че хич не харесваш, когато тя плаче. — Въпреки цялото си мрънкане, Аливос харесваше Фран. Тя бе жилаво малко същество. Мамка му, всички я харесвахме. Дори Сенторр, който не знаеше как да се отпусне, ако ще от това да зависи живота му.

Аливос само поклати глава.

— Просто не е присъщо за войнишкия живот да имаме роби на борда.

Ах. Аливос ставаше доста докачлив, когато се случеше нещо напомнящо му колко се е отдалечил от дните си на военна служба. Там имаше доста оголени рани и обичайно се изразяваха в ръкопашни схватки, преди Али да се върне към нормалното си състояние. Може би затова се зъбеше така днес. Опитваше се да ме провокира, за да се сбием.

Щеше да му се наложи доста да се постарае, защото не бях от типа мъже, които влизат лесно в бой с приятелите си. Бих застанал, за да защитавам гърба му на мига, но няма да започна да се бия с него само защото е в кофти настроение. Освен това, можеше да прецакам хубавото му личице с юмруците си. Аливос бе в добра форма, но аз бях звяр. Никой дори не искаше да повярва, че бях просто медик на борда на Танцуващия глупак. Мислеха, че съм бияч. Макар че и двамата с Али пасвахме в това определение. Аливос беше бъкан с оръжия. А аз бях чиста, груба мощ. Заедно, нищо не можеше да ни се опре.

Аливос гледаше как балончетата се реят във въздуха над масата, преди да спука едно, изливайки съдържанието му пред нас на масата.

— Не ми харесва. Просто някак ми се струва нередно.

— Значи е добре, че не ти си капитанът. Не е нужно да ти харесва. Ще ти се наложи да го преживееш — казах му спокойно. — И ми дай балоните си, ако няма да пиеш, защото в момента само хабиш хубавото питие. Ако ще се държиш така, май ще е по-добре да отидеш на кораба при Сенторр.

Той ме погледна с присвити очи, докато музиката около нас се сменяше и още жени излизаха на сцената. Аливос дори не бе погледнал в тяхната посока. Наистина беше в кофти настроение.

— Как може да си толкова доволен с това положение? И то само за да може капитана да си намокри члена? Как така това те прави щастлив?

Свих рамене.

— Защото Бакхтавиш е щастлив и ми е приятел. Харесвам Фран. Да не би да си ядосан, задето ти изяде всичките пръчици чшки?

— Изяла ги е?

Упс.

— Може би. А може би не. Сигурен съм, че можем да купим още от тази станция. Може да получиш много неща тук, ако си в настроение и не си грозник като мен. — Ухилих се към женската, която се навърташе наоколо, вероятно привлечена от хубавата физиономия на Аливос. Тя потрепери щом ме видя и се отдалечи от масата ни. Дам. Типичната женска. Ако исках да си намокря члена, можех да го направя, но мразех да плащам на жена, за да лежи под мен, стискайки зъби, докато приключа.

Предпочитах само да си пия.

Музиката стана по-шумна и мъжете наскачаха от местата си, за да видят какво правят жените на сцената. Изведнъж тълпата стана по-хаотична и добре тренираните ми сетива се изостриха до крайност, карайки ме да застана в готовност.

— Просто не виждам… — започна Аливос и в същия миг някой блъсна стола му, бутвайки ръка в балончетата и карайки питиетата да се излеят върху ръката и туниката му.

Е, кеф. Хайде, започваме.

Очите на Аливос светнаха. Усетил боя, който чакаше, той скочи на крака с готови юмруци и бясно размахваща се опашка. Каскри, който бутна стола му, го погледна изплашено и хукна да бяха.

Ъх… ох… Нещо ми подсказва, че това не беше обикновен инцидент.

Али стигна до същото заключение. Той пребърка джобовете си и изръмжа.

— Взе всичките ми кредити.

Джебчия. Вече не само Аливос търсеше с кого да се сбие. Изправих се и натиснах бутона, че освобождаваме масата.

— Върви след него. Идвам веднага.

Той отново изпука кокалчетата си, а очите му блестяха от кръвожаден ентусиазъм. Аливос прелетя през тълпата с целенасочена решителност, и макар да бе висок, рогат мессакаш, успях да го изгубя сред тълпата, докато чаках панела на масата да вземе парите ми, за да я освободя. Мразех да изпускам бой, но също така не серях там, където ядях, и тъй като постоянно вършехме сделки на Хаал Уи, изчаках, за да платя. Стараехме се да се разбираме със собствениците на заведенията тук, защото си затваряха очите за много неща, но не и за неплатените сметки.

Старата дрънчаща машинария извести, че сме платили, и замахнах с ръка, обирайки останалите балони с питиета, бутайки ги в устата си. Надявах се онзи идиот да не е започнал боя без мен. Нямаше да е никак готино. Започнах да си проправям път през заведението, ръмжейки на онези, които не бяха достатъчно бързи, да се дръпнат от пътя ми. Излизайки навън, далеч от тълпата, поех дълбоко рециклирания въздух в коридора, който в сравнение със задушния въздух в заведението бе като хладен бриз. Огледах се наоколо, но не видях никъде Аливос, само познатите тъмни коридори на станцията Хаал Уи. Няколко от женските се спотайваха в сенките, оглеждайки се за желаещи да похарчат някой друг кредит. Двама мъже ссзт стояха заедно, говорейки си тихо и гледайки една от жените. Надолу по коридора можех да видя събрана тълпа, която гледаше нещо. Вероятно хазартно залагане или някакви стоки за продан. Аливос нямаше да бъде там. Плъзнах длан по ръката си и активирах гривната си, търсейки био сигнала на Аливос. Надолу по коридора. Изглежда се бе насочил към доковете и то с доста бърз ход. Значи все още преследваше джебчията.

Насочих се надолу по коридора с отмерени крачки. Курвите ми хвърлиха по един поглед и им кимнах в поздрав, защото мамка му аз бях добър мъж.

— Дами.

Едната изглеждаше удивена. Другата вирна брадичка към мен.

— Колко приятна среща, приятелче. Най-тясното влагалище в три системи, точно тук — каза тя, слагайки ръка между бедрата си.

— Оценявам офертата, но точно сега трябва да намеря приятеля си. Може би следващия път.

Тя ми намигна, все едно сме приятели, но в изражението й трепна облекчение. Не можех да кажа, че я виня. Аз бях грамаден, дори по стандартите на расата мессакаш, и не бях никак красив. Погледът й бе изцяло служебен, какъвто даваше на всички мъже излизащи от бара, затова продължих напред. Щях да дам шанс на Али да нанесе първите няколко удара, преди да се включа в забавлението.

Подминах групичката, правещи залози в една от нишите на коридора, и продължих надолу. Тук беше почти толкова претъпкано с народ, колкото в скапаното заведение. Кеф. Отбелязах си на ум да кажа на Кивиан, следващия път щом поиска да се усамоти с Фран да избере някоя по-малко населена станция от тази. Няколко минути по-късно, все още не можех да настигна Аливос и крадеца, а пред мен отново имаше куп народ. Този път тълпата бе изцяло от мъже и това ме накара да стана леко подозрителен. Като минавах покрай тях, чух нисък смях и мъжете се сбутаха един в друг, все едно да ми попречат да видя какво става пред тях. Един ме погледна с отровен поглед, когато се придвижих по-близо. Е, не е ли сладко това? Явно се пазаряха за нещо, за което не искаха да имат конкуренция. Само за да ги ядосам, спрях и се престорих, че оглеждам стоката.

Жени. Вероятно роби. Плъзнах погледа си по тях, все едно съм заинтересован. Истината бе, че никак не ми харесваше някой да се издържа, като отнема правата на другите. Само защото е законно в много светове, не значи, че ми е приятно да го виждам. Докато оглеждах жените, една от тях се приближи към мен. Носеше каишка около врата си, колан през кръста… и нищо друго. Тя подруса циците си пред мен, напомняйки ми на танцьорките в заведението.

— Роби за продан — извика ооли търговеца, държейки конзола в ръка, и стоейки облегнат на стената пред групата. Звучеше отегчен, чешейки се по корема, преди да огледа тълпата. — Най-добрите цени. Всякакви видове.

Голата жена прие това като покана да проговори.

— Искаш ли да ме купиш? — попита тя, откровена и необезпокоявана от случващото се. — Никога няма да мога да ти кажа НЕ.

Стомахът ми се преобърна. Може и да бях грозен, но си имах стандарти. Усмихнах й се, прикривайки чувствата си.

— Боя се, че цената ти не ми е по джоба, красавице.

Тя се усмихна и се обърна с гръб, подрусвайки задника си и повдигайки опашка, за да се изложи на показ пред купувачите. Мъжът до мен… един сззт… изглеждаше заинтересован и тя се насочи към него, обвивайки ръка около тила му.

Насочих се през тълпата от мъже, приключил с това тук.

И се заковах на място.

Направих няколко крачки обратно назад.

Докато робините се разхождаха напред-назад, изкушавайки купувачите, за пръв път забелязах, че не всички са така ентусиазирани да бъдат купени. Имаше няколко, които седяха до стената сякаш се бяха примирили и нямаха сили да се борят. Не бяха нищо различно от това, което обикновено можеше да видиш при робите, което бе тъжно, и си отбелязах на ум да говоря с Кивиан и да направим нещо по въпроса. В единия ъгъл, в края на редичката, една от робините се бе свила на пода.

Кожата й бе с розовозлатистия цвят, който ми напомняше за Фран. И това ме накара да се закова на място. Защото ако този роб бе човек… не бях сигурен дали ще мога да отмина. Не и след като познавам Фран така, както я познавах. Знам, че тя бе мила, забавна и състрадателна, и не можех да не си представя как тя стои там скрита в сенките. Насочих се към края на редицата и коленичих.

Купчинката на пода се състоеше от деликатни крайници с кожа, малко по-бледа от тази на Фран. Но структурата и лицевите черти бяха същите. Може и да не познавах много човеци, но всичките ми изглеждаха еднакви. Тази имаше мръсна кестенява коса, вместо тъмна, като на Фран, но като се изключи това, можеха да са сестри. Тази жена обаче бе покрита със синини и половината й лице бе силно подуто. На едната й буза имаше порезна рана, която бе хванала коричка и вероятно бе инфектирана. Не се изправи, когато приближих до нея, но дишането й стана по-бавно. Порезни рани и синини покриваха почти цялото й полуголо тяло до такава степен, че бях изненадан, че мога да видя цвета на кожата й.

— Здравей — казах, използвайки земния език.

Никакъв отговор. Вероятно бе на крачка от това да изгуби съзнание. Така или иначе, нямаше да я подмина, оставяйки я тук. Погледнах към продавача.

— Каква е историята на тази тук?

Той сви рамене, пишейки нещо на панела си.

— Човек. Май е болна. Не са много издръжливи създания. Обаче все още има стегнато влагалище. Искаш ли да я оправиш веднъж?

— Колко ще струва да я купя? Да я взема у дома с мен?

Продавачът се намръщи.

— Искаш да я купиш? Приятел, не й е останал много живот. Ще е кофти сделка за теб, защото хората са скъпи.

Свих рамене.

— Пробвай ме.

Той каза цена, която бе повече отколкото изкарвах за година пиратстване. За щастие, имах достъп до кредитната сметка на Танцуващия глупак, която бе за спешни случаи, и започнах да се пазаря с него. Все пак, тя беше болна. Никой нямаше да я купи в това й състояние. Може аз да бях единственият кандидат, който да се заинтересува от нея. Със сигурност може да бутне малко цената за един сериозен купувач.

Пазарихме се доста време. Опитвах се да не поглеждам към жената, за да не го накарам да осъзнае, че интересът ми е нещо повече от обикновено любопитство към нещо различно. Всеки инстинкт на медик, който притежавах, ми казваше, че тя има спешна нужда от медицинска помощ. Раните й се бяха инфектирали и имайки предвид колко бяха крехки човеците, подозирах, че някое ребро може да е пробило дробовете й. Само мисълта някой да опита да й се качи, докато е толкова болна, накара мозъка ми да заври от гняв. Докато успеем да се спазарим за цена, която няма да накара Кивиан да измъкне бластера си и да ме опържи, бях толкова изнервен, че ми идеше да започна да си пукам кокалчетата като Аливос и да започна бой. Наложи се да вложа цялото си спокойствие, за да задържа неподвижен чипа си, докато извършвахме трансакцията. Тогава, след огромния трансфер на кредити, той кимна и ми даде електрически ключ за каишката и оковите й.

— Изцяло твоя е, приятел. — Той даде всичко от себе си да не се ухили доволно, очевидно вярвайки, че ме е изработил, сключвайки тази сделка.

Може би го беше направил. Но като медик, не можех да я подмина.

Пристъпих към края на опашката и докоснах рамото на човешката жена.

— Ти идваш с мен.

Тя вдигна глава към мен, очите й бяха като стъклени и й отне няколко мига, за да успее да ме фокусира. Сигурно изпитваше ужасна болка. Ъгълчетата на устните й започнаха да се отдръпват назад и очаквах да ми се усмихне…

Вместо това, тя ме заплю в лицето.

Тълпата изригна в смях. Не ми дремеше. Избърсах слюнката от лицето си, и колкото и да е странно, ухилих се. Щом има толкова гняв в себе си, значи е боец.

— Можеш ли да се изправиш?

Очите й се присвиха към мен и тя не ми отговори нищо.

Добре тогава.

— Ще те вдигна на ръце — казах и плъзнах внимателно ръцете си под нея, стараейки се да не я нараня, но в мига, в който я вдигнах, я почувствах по-крехка и по-счупена отколкото изглеждаше. Чух я да си поема остро въздух и след това се отпусна изцяло, изгубила съзнание от болката.

Ще пребия всеки проклет боклук, който я е докоснал.

— Защо е в това състояние? — попитах продавача, докато я държах внимателно в ръцете си. — Би трябвало да знаеш, че стоката ще издържи повече, ако се грижиш добре за нея.

Продавачът само изсумтя, без да вдига поглед от дисплея на панела си.

— Тя не е от най-дружелюбните. Но има мъже, които плащат за подобно нещо и то плащат много добре.

Ясно. Щях да я отведа обратно на Глупака, след което щях да се върна тук и да пречукам този боклук.

— Разбрах.

И си тръгнах. Налагаше се, иначе щях да го убия точно тук и сега, а за момента имах по-важни неща за вършене. Трябваше да проверя дали Аливос няма нужда от подкрепление и след това да поправя човешката си жена. Както стояха в момента приоритетите ми, този боклук беше доста надолу в списъка. Но на ум си отбелязах да се върна отново и се насочих по коридора към мястото, на което бе Аливос.

Натъкнах се на него в коридорите, докато излизаше от един от доковете. Кокалчетата му бяха кървави и устната разцепена, но се ухили доволно щом срещна погледа ми.

— Изглежда закъснях за боя.

— Не беше кой знае какъв бой — заяви, изпускайки отново кокалчетата си. Миг по-късно, осъзна, че държа нещо… някой… и се закова на място. — Какво е това?

— Човек.

Очите му се разшириха.

— Купил си човек? Защо?

— Защото не можех да я изоставя. — Беше очевидно, че тя имаше нужда от помощта ми. Не бих оставил приятел, нито пък бих могъл да изоставя едно толкова крехко същество на съдбата му. — Ако си приключил тук, мисля да се върна обратно на кораба. Тя има нужда от медицинска помощ.

Аливос изсумтя в съгласие, а огънят на гнева бе изчезнал от погледа му. Каквото и да го ядеше по-рано сега бе изчезнало след едно добро сбиване.

— Искам ли да знам колко ти е струвала?

— Не. Наистина не искаш да знаеш. — Но бих платил дори и повече, без значение колко. Предполагам, че не е нужно той да го знае. Просто притиснах малкия си товар към гърдите си и се насочих към дока, където бе Танцуващият глупак.

Аливос така или иначе щеше да научи колко е струвала, когато Кив се прибере и види колко от парите на кораба съм похарчил.