Руби Диксън
Огънят в кръвта му (23)

Глава 23

Клаудия

И така… отидохме да пазаруваме.

Хубавото нещо на Стария Далас беше, че се разпростираше на голяма територия. Самият град беше напълно разрушен. Форт Далас — единственото селище на километри разстояние, заемаше малка част от пейзажа, останалата част беше оставена на събирачите, номадите и дивите животни. О, и драконите, разбира се. Не можем да ги забравим. Но тъй като беше опасно да се отдалечиш от Форт Далас и не можеш да стигнеш далеч пеша, всичко в близост до укрепения град беше напълно свършило. Колкото по-надалеч отидеш, толкова повече избор имаш.

А с дракон? Можех да отида наистина далеч.

Не трябваше да се тревожа, че ще се натъкна на номади, прогонени от фортовете си. Нито пък за диви животни. Или за други драконови атаки. Бях защитена. Не ме притесняваше колко надалеч мога да отида — Каел можеше да ме вземе от всяко място. Мисълта беше някак ободряваща.

Изпратих на Каел картини на видовете сгради, които търся, и той ме хвана в ноктите си и излетя, кръжейки над града, докато намерим правилното място. Приземихме се на мебелен магазин, който не беше напълно разрушен и подскочих на леглата, седнах на диваните, изпробвайки всичко. Имаше прах, но покривът беше цял (или беше, поне докато Каел не направи дупка, за да влезем), така че нещата вътре бяха чисти. Избрах първото нещо, което искам, и Каел го хвана с единия си преден крак, а мен с другия, и излетяхме към нашата офиссграда. Реших да останем там, защото частите на покрива изглеждаха свестни, плюс, че харесвах течащата вода. Просто щях да декорирам мястото.

Седнах в шезлонга, докато Каел летеше обратно към магазина за мебели и вземаше леглото и матрака, които си бях избрала. Беше глупаво колко щастлива бях от тях, но когато той внимателно остави дървеното легло и хвърли матрака долу, нямах нищо против, че има дупки по него, защото го беше носил в устата си. Това беше легло. Истинско легло. И матрак. Скочих върху него и легнах по гръб.

Никога не бях мислила, че един дракон, може да спи в легло, но изглежда, че беше възможно.

След като имах диван, стол и легло, пренаредих няколко здрави парчета от оборудването в офиса и направих маса за хранене просто така. Каел изхвърли останалото от това, което не исках в нашия нов „апартамент“ и беше забавно да се гледа отстрани как изчезваха.

След това открихме един от големите магазини, който не беше твърде изпразнен, и се разходих с пазарска количка, оглеждайки се за средства за почистване, спално бельо и съдове. Беше чудесно Каел да ме храни, но не исках да гриза всеки път, когато ям. Ако щях да си правя апартамент, исках да е хубав и да имам всичко.

И без значение какви глупости исках, Каел винаги беше щастлив да ми го донесе. Отне ми цял ден да бъда удовлетворена от придобивките, които взехме, но в края на деня имах „апартамент“, пълен с предмети за дома, и списък със задачи, който изглежда се увеличаваше всяка минута.

Но бях щастлива. Бях щастлива от всичко, което взехме. По дяволите, сега имах повече предмети, отколкото във Форт Далас. Не трябваше да съм толкова удовлетворена от материалните неща, но… бях. Може би заради факта че бях лишена от удобства толкова дълго време, но видът на опакованите одеяла и ненащърбените керамични чаши за сутрешно кафе (мамка му, сутрешно кафе) ме направиха толкова щастлива. Въздишах над нещата и не можех да спра да ги галя.

Стомахът ми избра да изръмжи, докато издърпвах комплект за легло от някаква пластмасова опаковка.

Топли ръце се увиха около кръста ми и Каел се приближи към мен изотзад, тъкмо променил формата си. Пръстите му се пъхнаха под ризата ми, плъзгайки се по стомаха ми в ласка, която накара сетивата ми да подскочат.

„Половинката ми е гладна.“

„Гладна съм“, потвърдих. „И уморена, и мръсна.“

Наистина бях гладна… но бях и много мръсна, затова се опитах да реша кое от двете е по-неприятно. Погледнах мръсотията, нашарила кожата ми. Повечето магазини, в които бяхме днес (а ние отидохме в доста такива), имаха дебел слой прах, по-ценните предмети винаги бяха под купчината най-отдолу. Доста ровене падна. Бях удовлетворена от това, което имахме, но освен това бях потна и изтощена. Каел, обаче, изглеждаше пълен с безкрайни количества енергия, винаги готов да направи още неща при едно щракване на пръстите ми.

„Апартаментът“ ми се обзавеждаше, но нямахме вана. Беше единственото нещо, което липсваше. Може би утре щяхме да намерим, но до тогава, това, което имахме, беше достатъчно.

— Иска ми се да знаехме място, където може да си взема хубава вана. Или душ. И двете стават — дори имах приготвени сапун и шампоан за това. Мивката в банята щеше да свърши работа.

„Искаш да бъдеш чиста? Знам едно място.“

Обърнах се в ръцете му развълнувана.

— Наистина?

„Да. Ще те удовлетвори ли да отидеш там?“

— Много — усмихнах му се. — Мръсна и отвратителна съм.

„Прекрасна си. Другите дракони ще ревнуват, когато видят половинката ми.“ Очите му заблестяха и той погали с кокалчета бузата ми.

Ласкателни думи, но ме направиха и малко нервна. Не исках да мисля за другите дракони. Ако всичко ставаше както обикновено, утре се очакваше атака на червените над Форт Далас. Но не бяхме близо и Каел беше достатъчно голям, за да ме защитава.

— Безопасно ли е?

„Винаги е безопасно с мен. Няма да оставя никой да те нарани.“ Един нокът проследи устните ми, сякаш беше очарован от тях.

Потреперих, но беше хубаво треперене. Дори големите нокти не ме плашеха вече. Знаех, че няма да ги използва върху мен.

— Нека си взема нещата тогава — измъкнах се от ръцете му и взех новите си сапуни и шампоани в раница, която поставих на раменете си. — Готова съм, когато и ти.

Той се наведе и ме целуна яростно за последен път, преди да смени формата си. Бяхме толкова семейни, замислих се, докато повдигах ръце, за да може да хване кръста ми с ноктите си и да ме носи. Пазаруване, обзавеждане, а сега и къпане преди вечеря. Той изстреля голямото си драконово тяло от сградата, след което бяхме във въздуха.

Трябваше да си поговорим за по-добър начин за пътуване, помислих, и избутах развяващата се коса от лицето си. Да се люлея в хватката му бе все по-изнервящо с всеки следващ път. Знаех, че няма да ме изпусне и все пак, докато бях облечена, не се чувствах достатъчно сигурна, тъй като хватката му не беше достатъчно здрава, заради хлъзгавата материя на дрехите ми. Трябваше или да зарежа облеклото (нещо, което не бях много склонна да сторя) или да измисля по-добър начин за летене.

„Каквото те прави щастлива“, ми каза. Мислите му бяха нежни.

Потупах нокътя му, чувствайки се леко доволна.

„Може би можем да измислим някакъв хамут“, отговорих му и харесах идеята. „Добре съм в момента.“ Шопинг терапията беше направила доста за настроението ми, а също и мисълта за предстояща баня. Всъщност това, което помогна най-много, беше сутрешната сексуална игра… и фактът, че той не трябваше да ме хапе всеки път, когато иска да се чифтосва. Нещата се подобряваха.

Бях толкова замислена, че когато Каел се завъртя и внезапно се спусна, стреснато изскимтях и се вкопчих в люспите му, отчаяна да не падна.

„Държа те“, успокои ме. „Никога няма да те оставя да паднеш.“

„Това не означава, че не може да стане!“ Но се успокоих, когато свободната му предна лапа се уви около краката ми, за да ме прегърне. Под нас се простираше огромно езеро, водата беше кристална и прекрасна.

„Там… там ли отиваме?“, попитах го. Не знаех какво съм си представяла, но не беше езеро. Изкикотих се на себе си, защото какво друго бих могла да очаквам? Автомивка? Вана с размера на дракон? Басейн? Виждала съм един-два басейна След. Без някой, който да се грижи за химикалите, те се превръщаха в мътни, гъмжащи от комари блата. Но тази вода беше свежа и хубава и се къдреше толкова приятно, колкото по-ниско се спускахме. Беше горещ ден и топване в езеро звучеше чудесно.

„Искаш да се потопиш?“ Той се спусна рязко и краката ми докоснаха водата, голямата сянка на Каел закриваше светлината от залязващото слънце.

Изпищях, вдигайки краката си колкото мога по-високо.

— Без потапяне! Без потапяне!

В гърдите му започна тътнеж и разбрах с учудване, че това беше смях. Изведнъж и аз се смеех, защото моят дракон имаше игриво чувство за хумор.

Моят дракон?

Откъде дойде тази мисъл? Смачках я незабавно и почувствах лека вина. Просто защото бях доволна с Каел днес, не означаваше, че това щеше да проработи. Трябваше да спася Ейми.

— Какво ще кажеш да ни спуснеш бавно и леко на брега?

„Както желаеш“, каза ми Каел и определено имаше смях в гласа му. Да го чуя ме изпълни с топлина. Колкото повече бях с него, толкова по-голяма част от личността му се разкриваше. Такъв ли е бил, преди лудостта да го обземе? Уверен и весел, също свиреп и властен? Чудех се какъв е бил. Знаех, че да бъде в моя свят го беше променило.

Какво… какво, ако се завърне в дома си? Защо това ме изпълваше с чувство за разочарование?

„Не се безпокой. Няма да се върна“, каза ми Каел. „Ти си тук. Ще остана на това място с половинката си.“

Не знаех, че мисля толкова „силно“.

— Но ти мразиш да си тук — отговорих, докато кръжахме над пясъчния бряг и започнахме да се спускаме. — Каза, че мирише ужасно и те подлудява.

„Умът ми вече не е див, откакто те имам. Ноздрите ми са пълни със сладкия ти аромат. Партньорката ми е тук. Имам всичко, от което се нуждая.“

Това беше… мило. Не можах да не се почувствам поласкана и доволна да го чуя. „Но ако невинаги съм тук? Ако нещо се случи с мен?“

Ноктите на Каел се стегнаха около мен.

Изписках като предупреждение, когато мислите му станаха свирепи и светкавица от лудост проникна и в моя ум.

„Нищо няма да се случи на половинката ми. Ти си моя, Клаудия!“

— Добре, добре. Беше просто риторичен въпрос — прокарах длан по люспите му, за да го успокоя. — Не ме стискай до смърт.

Мислите му се усмириха, но моите останаха обезпокоени. Какво щеше направи той, ако нещо се случеше с мен? Щях да спася Ейми — нямаше „ако“, беше „когато“ — и се тревожех за реакцията му, когато го направех. Не можех да остана с дракон завинаги… нали? Дали го исках? Бях пълна с въпроси и противоречиви чувства.

Кацнахме внимателно на брега на езерото, на което имаше обрасла песъчлива „плажна“ ивица с няколко малки лодки, заседнали в тръстиките на известно разстояние от нас. Не знаех какво е това езеро и дали бе част от Стария Далас, но изглеждаше достатъчно приветливо. Каел ме остави внимателно и се наведе да ме подуши.

„Няма да позволя нещо да ти навреди. Не се тревожи, моя Клаудия.“

Потупах големия му нос.

— Знам, голямо момче — но той не можеше да контролира всичко, нито пък аз. А не знаех какво ще донесе бъдещето.

Ноктите му се махнаха от кръста ми и бях свободна. Миг по-късно се превърна в човек, с цялата тази прекрасна падаща на вълни коса и дълги златни крайници със стегнати мускули. Протегна се, забравил голотата си, и огледа брега с доволен поглед.

Премигнах от голата плът, разкриваща се пред мен, и почувствах как се изчервявам леко от гледката.

— Може би ще трябва да поговорим за едни панталони за теб — казах му превзето. — Не знам дали трябва да се разкарваш наоколо гол през цялото време.

„Панталони?“

Хвърлих раницата си на пълния с бурени пясък и събух ботушите си.

— Да, панталони. Като тези — потупах старите си дънки. — Те, ааа, предпазват.

Погледна дрехите ми пренебрежително.

„Трябва да покривам крайниците си с материя? Каква е ползата?“

— Защитава кожата ти.

„Кожата ми е твърда. Нищо не може да ме нарани.“ Каел застана до мен, обгърна бузата ми и се притисна към врата ми, сякаш не можеше да поеме достатъчно от мириса ми. „Ти, обаче, си малка и нежна. Трябва да продължиш да носиш тези «панталони», ако те предпазват от рани, въпреки че ги намирам за крехки.“

— Не става въпрос само за раните — казах му развеселена. — Предпазва благоприличието ти.

„Благоприличие? Не разбирам този термин.“

— Очевидно — казах със сух тон. — Хората не се разхождат наоколо голи. Леко притеснително е за останалите.

„Тогава е добре, че не съм човек, нали?“ С това той дръпна ризата ми. „Бих желал да видя половинката си без тези панталони. Не ги харесвам.“

— Това е риза — поправих го, след това въздъхнах. — Няма значение — издърпах ризата си над главата, само за да изпискам от изненада, когато големите му ръце веднага хвана сутиена ми.

„Още панталони?“

Гърчех се, докато пръстите му дразнеха гърдите ми, ноктите му се провлачваха по износената дантелена тъкан на стария ми сутиен.

— Не панталони! Това е сутиен. Спира гърдите ми да не подскачат.

„Но на мен ми харесва, когато подскачат.“ Изглеждаше очарован, докато търкаше малките възвишения на гърдите ми с големите си длани. „Това е много привлекателно в моята партньорка.“

Беше ми трудно да мисля в момента, особено докато ноктите му продължаваха да драскат зърната ми.

— Не позволява на гърдите ми да се клатят. Очевидно мъжете го намират за подлудяващо.

„Ах. Тогава го одобрявам. Ти ми моя, Клаудия.“ Махна едната презрамка от рамото ми. „Но не искам да носиш тези панталони докато сме заедно. Харесва ми да виждам гърдите на партньорката ми да трептят, когато я докосвам. И ми харесва да виждам тези гърди.“ Пръстите му погалиха едното ми зърно през материята.

Поех си дъх и ударих ръката му.

— Във флиртуващо настроение си, нали? — Ухажването водеше до секс, но не бях сигурна, че наистина бях готова, въпреки обещанието му да не ме хапе. Но със сладострастното му ухилване не успях да спра собствената си усмивка. — Половинката ти иска вана и вечеря, преди да флиртува, съжалявам.

„Ще ти позволя да се почистиш“, съгласи се той. „Тогава ще сложа устата си навсякъде по теб, както го направи ти и ще те накарам да извикаш отново.“

Изчервих се силно на прямите му думи и отбягнах зрителния контакт, докато привърших със събличането. Въпреки флиртуването му и сексуалното напрежение във въздуха между нас, повикът на водата беше прекалено силен, за да бъде отхвърлен. Ваните бяха рядък лукс След и планирах да се насладя на тази. Взех сапун, пешкир за къпане и бутилка шампоан, и се насочих към ръба на водата. Потопих пръстите на краката си. Беше хладка, но не студена. Прекрасно.

Влязох до кръста и чух плясък наблизо. Бях изненадана да видя Каел до мен.

— И ти ли ще си взимаш вана?

„Желая да съм чист, за да удовлетворя половинката си. Ти се радваш на чистотата.“

— Така е — потвърдих. Влязох по-навътре, жонглирайки с бутилките. — Езерото не е въплъщение на чистотата, но ще правим това, докато не намерим начин да си взимаме вана в нашата сграда.

„Какво е вана?“

Изпратих му образ, в комплект с мехурчета и мен, седяща във ваната и миеща косата си.

„И ти желаеш да имаш това?“ Гледаше ме с напрегнати златни очи.

— Да, по дяволите — казах, после се потопих в езерото, стискайки сапуна. Мръсната ми коса влезе в очите ми. Насапунисах се, а после хвърлих сапуна и пешкира обратно на брега. Изстисках шепа от шампоана, след което метнах и него. В момента, в който започнах да сапунисвам косата си, простенах ниско от това колко добре се чувствах. Дори във Форт Далас беше предизвикателство да останеш чист. Имаше публична баня, но ти начисляваха такса за бързо топване и трябваше да използваш водата на някой друг. Пък и шампоанът беше прекалено скъп за мен.

Да имам цяло езеро за мен? Да имам шампоан?

Това беше удоволствие.

Почувствах задоволството на Каел, преди да чуя буботенето му. Момент по-късно ръцете му ме погалиха под водата, плъзгайки се по бедрата ми. Не бях разстроена от това, защото ми харесваха вниманието и привързаността му. Вероятно беше грешно, но не бях сигурна дали искам да бъде по друг начин.

„Какво правиш?“, попита ме.

Продължих да сапунисвам косата си.

— Мия косата си с шампоан. Чувството да си чист е невероятно.

„Това друго човешко нещо ли е?“ Галеше хлъзгавите ми гърди, палците му закачаха настръхналите ми зърна. Простенах и се сгърчих от докосването му, но… не се отдръпнах. Не знаех и дали искам.

„Издаваш звуците, които правиш, когато съм между бедрата ти. Харесва ми. Доставя ми наслада.“

Трябваше ли да продължава да прави това? Или го правеше умишлено, за да ме изчервява?

— Да, е, радвам се да съм чиста. И ако ще търкаш ръцете си в мен, защо не ги сапунисаш? — По този начин щях да оправдая позволението ми да ме докосва. Беше изцяло заради чистотата, не защото ми харесваха големите, силни ръце. Просто заради чистотата.

„Покажи ми как да го направя.“

Потопих глава, за да махна шампоана, и изтрих водата от очите си.

— Защо да не ти покажа как да се изчистиш, голямо момче? — Отидох до брега и грабнах бутилката шампоан, след това се върнах при него и посочих към гъстата му коса. — Трябва да я намокриш.

Той веднага се метна във водата и изплува след един миг, от косата му капеше вода.

Не можах да се сдържа — засмях се.

— Не правиш нещата наполовина, нали, Каел?

Той ми се ухили, показвайки ми проблясък на остри зъби. Почувствах се добре да се отпусна с него, да имам момент на успокоение след целия стрес. В този момент светът ни съществуваше в рамките на откритата ни вана. Наслаждавах се на себе си. Не мислех за утре или какво ще донесе бъдещето. Просто се забавлявах във водата с човек, от когото бях привлечена.

— Наклони се — казах му и когато го направи, изстисках малко количество от скъпоценния шампоан върху косата му. Затворих бутилката и я хвърлих настрана, след което започнах да натривам шампоана в косата му, масажирайки скалпа. Той изръмжа от удоволствие, ръцете му се увиха около мен, дланите му се смъкнаха към дупето ми. Придърпа ме срещу дебелата си ерекция, скрита от водата.

— Не — казах със смях. — Не сега, Каел. Това е, за да бъдеш чист.

„Искам да сложа устата си върху теб и да те удовлетворя, Клаудия. Ще ми достави голямо удоволствие. Гладен съм за вкуса ти.“

Смехът ми се превърна в задъхана въздишка и умът ми се изпълни с картини на него, на големите му длани, разтварящи краката ми, докато ближе лакомо вагината ми.

Ох, милост.

— Баня — напомних му. — Къпем се сега — но думите излязоха задъхани и не можех да спра да го докосвам под претекст, че го мия, дори когато той се притисна в мокрия ми врат, ръцете му се свиваха срещу дупето ми.

„Може ли да те държа, докато се къпя? Харесва ми.“

— Можеш… — издишах. Той вдигна глава и можах да видя, че очите му стават черни от желание. Наведе се по-близо до мен и устата му заключи моята, дори когато ме придърпа по-близо.

„Моята Клаудия. Подушвам желанието ти. Прави ме гладен.“ Езикът му погали моя, имитирайки члена му, и простенах. „Нека те опитам.“

— Имаш шампоан по косата си — казах му меко. Дори сега се плъзгаше по челото му към очите.

Той ме освободи и се потопи във водата, клатейки яростно глава. Момент по-късно се изправи и ме стисна, водата се стичаше по голямото му, златно тяло.

„Сега ще те опитам.“

Треперех от интензивността на мислите му. Едната ми ръка се плъзна надолу по рамото му, чувствайки мускулите му и разглеждайки голямото му тяло. Стояхме във високата до ханша вода, на открито. Всеки можеше да ни види. Освен това подозирах, че ще иска нещо друго, освен орален секс. Искаше истински и това беше опасно.

Бях пълна с желание… и страх.

— Не знам.

Сякаш усещайки мислите ми, Каел прокара устата си по бузата ми.

— Клаудия… — прошепна на глас, стряскайки ме. Тогава, в ума ми, той каза: „Желая единствено да ти доставя удоволствие. Няма нужда от удоволствието на Каел в това свързване. Искам само да опитам половинката си и да се насладя на вкуса й. Нека го направя.“

Потреперих, прилепвайки се към мократа му кожа, докато дланите му отново се настаниха на кръста ми. Не знаех какво да правя… обаче не можех да се насиля и да избягам. Така че може би вече бях решила. Той изчака за момент и след това се наведе, за да ме целуне. Когато го направи, отворих устата си, приемайки доминантността му.

Голяма ръка се плъзна по корема ми, насочвайки се към мократа ми плът. Намери хълмчето ми, обхвана го с длан и прекъсна целувката. Втренчих се в него, едва осмелявайки се да дишам. Погледът му улови моя, с цялото възхитително напрегнато черно.

Притисна с пръст, галейки къдриците ми и между устните.

Изстенах, извивайки се срещу него.

Той продължи да ме гали, внимавайки за ноктите си, и почувствах да се потапя във вътрешността ми, където ме болеше от нужда.

„Ти си гореща и хлъзгава от сокове, моя Клаудия.“ Потри пръста си по гънките, овлажнявайки ме със собствената ми нужда. „Почувствай колко си мокра. Не е просто от водата. Това е моята Клаудия.“

Повдигна ръка към устата си и облиза пръстите си, напрегнатият му поглед все още беше върху лицето ми.

Можех да почувствам удоволствието, което премина през ума му, и изхленчих от силата му.

„Моя Клаудия“, каза ми. „Нищо не е по-хубаво от вкуса на сладостта ти. Нека те оближа.“

„Тук? Сега?“

„Сега“, потвърди. Дръпна ме в ръцете си и се насочи към брега. „Ще легнеш под мен, ще разтвориш бедра и ще пирувам с красотата ти.“

Тялото ми трепереше от напрегнатостта на мислите му и погледът му беше втренчен, докато той ме поставяше внимателно да легна на пясъка. След това погледна надолу към мен, изпълнен с възхищение.

„Толкова красива, моя Клаудия. Моята половинка е прекрасна.“

Наведе се и прокара леко устата си по стомаха ми, галейки ме. Големите му ръце се приближиха до бедрата ми и ги разтвориха широко, раздалечавайки ме за вниманието му. Удоволствието му щурмува ума ми отново и изстенах, преди горещият му дъх да се докосне до вагината ми.

Докато гледах, той се взираше в гънките ми, след което се наведе. Езикът му се показа и се плъзна по плътта ми, вкусвайки ме бързо. Тогава той изръмжа от удоволствие и се спусна надолу, устата му беше заровена между бедрата ми. Изпъшках в отговор, стресната от яростната атака на усещанията. Каквото и да чувствах, беше примесено с мислите, които той позволяваше да му се изплъзнат, и сякаш моето удоволствие се допълваше от неговото. Чувствах колко еротично беше за него да ме опитва така, колко див го правеше.

Извих се срещу устата му, когато започна да гали клитора ми с дълги, бавни движения на грапавия си език, правейки го бавно и равномерно. Стоновете ми се превърнаха в пъшкания и той увеличи скоростта на движенията на езика си, по-бързо и по-бързо. Когато започна да ръмжи ниско, простенах, защото ме накара да се чувствам дори по-добре — вибрациите изглежда директно се предаваха от устата му към клитора ми. Ръцете ми се насочиха към главата му и въпреки себе си, придърпах косата му, карайки го да се снижи отново към женствеността ми. Наслаждавах се на всяко плъзгане на езика му, на всяко перване, на всяко завъртане, на всяко дразнене срещу най-чувствителната ми точка. Той започна да увеличава силата и натиска на близането, сякаш чувстваше, че имам нужда от още.

Разбира се, че го беше усетил, осъзнах. Беше свързан с мен чрез умовете ни. Изпратих му картина на това, което исках, обезумяла от нужда, и момент по-късно той засмука клитора ми.

Свърших бързо, викайки името му. Мускулите ми се стегнаха и изпищях леко, докато той продължаваше да ближе и смуче клитора ми, увеличавайки оргазма ми. Светът експлодира в мъгла, където съществуваше само устата на Каел, забравих за всичко останало.

Бавно слязох от висините на оргазма, задъхана. Тялото ми започна да се отпуска от напрежението и легнах на пясъка, пъшкайки и опитваща се да си поема дъх. Това беше дяволски интензивно. Погледнах надолу и видях Каел все още между бедрата ми, втренчен в мен с поглед, който определях като принадлежащ на абсолютно властен мъжкар.

„Хареса ми това, каза ми Каел. Много.“

— Ами ти? — Напрегнах се малко, докато го питах, но трябваше да знам.

„Получих удоволствието си от докосването на ума ти.“ Ноктите му лениво и властно погалиха бедрата ми от вътрешната страна. „Докосването на тялото ти срещу моето. Ще ти дам семето ми друг път, когато по-малко се страхуваш от мен. До тогава ще бъда доволен да вкусвам тялото ти.“ Наведе се и ме погледна лукаво, устата му кръжеше близо до вагината ми. „Да го направим отново?“

Засмях се слабо.

— Ще ме убиеш.

Той се намръщи, цялата игривост изчезна.

„Толкова ли си крехка?“

— Метафора. Няма да ме убие наистина. Това е просто израз.

„Речта ти е… очарователна.“ Бавно облиза деликатната кожа на бедрата ми отвътре. „Ние не използваме физическата реч толкова често, колкото твоя вид. Не е удобно.“

Трепнах при докосването му, нервите ми се разтресоха в отговор.

— Аз съм… много различна от жените ви? — Прокарах пръсти през мократа му коса. Бях изключително чувствителна в момента. Кой не би бил след цялото това внимание, което получих?

Развеселено ръмжене извибрира през краката ми.

„По много начини.“

— Как? — Наистина бях любопитна… и леко засегната. Лошо ли беше, че бях различна? — Никога не съм виждала някоя.

„Напротив. Виждала ли си червени дракони в небето?“

Успокоих се.

— Червените? Те са женски? — Знаех, че са по-малки, много на брой… и крайно агресивни. Повечето от драконовите атаки, покосили градовете, бяха от орди червени дракони. Никога не бях мислила, че бяха женски. Идеята беше потресаваща с изводите си.

„Такива са. Червеното е цветът на чифтосването за Дракони. Стават червени, когато желаят да атакуват мъжки. Агресията е знак за чифтосване.“

В такъв случай доста дракони се оглеждаха за половинка.

— Винаги атакуват по един и същ начин. Чакат няколко дни… Знаеш ли защо?

„Лудостта е по-лоша, когато топлината на чифтосването е в теб. Този свят ги прави агресивни постоянно.“

— Не разбирам… Защо не си взел някоя от тях за партньорка? От твоя вид са. Нямаше нужда да ме вземаш.

„Женските са… променени от този свят. Няма да оставят мъжки да се приближи достатъчно за битка за доминиране. Ако не са победени, не могат да се променят в двукраката си форма, за да се съединят. Не се свързваме в бойната си форма, а женските не могат да износят малки в бойната си форма.“

— Бойна форма?

Внезапно измести тежестта си и слънцето беше скрито от голяма драконова форма, придвижваща се към мен.

„Това е бойната ми форма.“

— Драконовата ти — казах, разбирайки. Бях облекчена, когато се преобрази отново, връщайки се към — приблизително — човешката си форма.

— Защо има такава голяма разлика между размерите на двукраката и бойната ти форма?

Той сви рамене, движението беше плавно и елегантно.

„Знаех го някога. Вече не. Беше загубено в лудостта. Загубих толкова от ума си в този свят.“

Такова ужасно нещо. И отново… не успях да се сдържа да не попитам.

— Имаш ли семейство от другата страна на Разрива?

„Не помня.“ Той погледна лицето ми. „Това притеснява ли те?“

Махнах няколко песъчинки от корема си и се опитах да се преструвам на уверена.

— А половинка? Имаш ли половинка? — Не трябваше да бъде от значение за мен, но по някаква причина наистина, наистина имаше.

„Никога. Ти си единствената половинка за мен. Не помня много, но помня това. Отровата ми може да се даде само на една женска. Ти си тази единствена за мен.“

Мразех, че бях толкова абсурдно доволна. Мразех, че бях толкова доволна от това, че умовете ни бяха свързани и знаех, че казваше истината. Все още се тревожех, че може би щеше да му е по-добре с женска Драконѝ. Ако можеше да взема само една половинка, беше гадно, че беше заклещен с мен.

— Не разбирам защо ме взе за половинка. Трябваше да си намериш женска Драконѝ.

„Няма да взема никоя друга, освен теб, Клаудия.“ Хватката му се стегна около бедрата ми и той снижи устата си до V-то на слабините ми. „Ще мога ли да те убедя за още един път?“

Протестирах… но само малко. И след момент убеждаване, не протестирах изобщо.