Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (85)

Послеслов

В течение на хилядолетия Пътят на конопа е продължавал на юг от Кондигео през провлака и южния континент. След замирането на керванната търговия пернатата змия останала символ на цивилизацията.

* * *

„Коренните“ американци, нахлули в двата континента през Сибир преди четиринайсет хиляди години, открили, че могат да използват местните мамути и коне за храна. В крайна сметка тези животни били изтребени. Когато по-късно двете Америки били завзети от европейците, там липсвали подходящи ездитни животни.

* * *

Една статия в „Лос Анжелис Таймс“ казва: „… фосилите от секвои, открити в Яма 91 (от катранените ями в Ла Бреа), показват, че огромните дървета, които сега се срещат само в планините на Северна Калифорния, са расли и по сегашния булевард «Уилшир» (28 юли 1999 г.).“

С изчезването на секвоите договорът между растенията също бил разтурен. Калифорнийският храсталак е загубил голяма част от злобата си, но някои растения още пазят остриетата, бодлите и отровите си. Конопът все така успокоява, приспива и убива жертвите си при всяка възможност.

* * *

Пчелите убийци от Теп в крайна сметка са предали оръжието си на всички кошери по земята. Пчелите вече не сключват договори с хората.

* * *

Напръстникът (или дигиталис) е загубил много от силата си. Красивото малко цвете все още причинява еуфория и смърт.

* * *

Лудостта, която обхваща хората при докосването до речно злато, все още се помни в Германия, в „Нибелунга“, и в САЩ, в такива филми като „Съкровището на Сиера Мадре“.

Легендите за заровени златни съкровища все още са актуални.

* * *

Старите хора продължават да разказват за един човек, който се наел да почисти един град от живата напаст. Когато господарите отказали да му платят, той отвел не само вредителите, а и децата на града. В крайна сметка тази история се е запечатала като „Приказката за вълшебния свирач от Хамелин“.

* * *

Историята за убийствата на Испомнос, разказвана от Теп до Кондигео, се е превърнала в опера. Накрая тя попада в ръцете на майстора на перото Уилям Шекспир и бива отразена в „Отело“.

* * *

Янгинатеп е останал мит почти четиринайсет хиляди години, заровен в катран и петрол, докато двама души не решили да добиват земно масло от катранените ями Ла Бреа.

Техните имена са Канфийлд и Доъни. Повикът на Янгинатеп и жаждата за скъпоценния метал размътили мозъците им. В Ла Бреа те се опитали да копаят нефт с лопати! Не спрели, докато не стигнали на дълбочина 55 метра, на сантиметри от задушаването. Под лопатите им започнал да блика невъзможен за дишане газ. От изпаренията започнало им се вие свят и да им се гади. В крайна сметка те потърсили партньор, който разбира от тръбопроводи; и събудили бога на огъня, за да създадат цяла нефтена империя.

* * *

През 1997 г. авторите установиха, че националният парк „Пинакълс“ е точно такъв, какъвто са го описали тук. Градински чай, розмарин, мащерка и бледата драконова хапка все още растат там и огромните пръсти и драконовите скелети продължават да стърчат от земята.

* * *

Янгинатеп подхранва огньовете, които движат милиарди самоходни коли и милиони железни птици по целия свят.

Сега не само домашните огнища, а и двигателите на тези машини служат като сетива на Янгинатеп. Нервите на огнения бог преминават по магистрали на места, където някога е имало само горски пътеки. От време на време богът на огъня насочва вниманието си към определена точка на света и тогава отново започва пожар.

Някои хора обичат да си играят с огъня.