Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (64)

61.

На следващия ден Планинския котак и трима дърводелци все още поправяха фургоните на Пумите. Уондъл и Зелен камък ги погледаха известно време. След това дойде ред на фургоните на Пернатата змия. Качиха двете каруци на дървени трупчета и свалиха колелата им.

Уондъл беше купил три нови колела не защото старите бяха счупени, а за да покаже на Зелен камък как става смяната. Той трябваше да знае тези неща.

Щяха да монтират колелата на следващия ден. Ако лудият магьосник му втълпи да тръгне за Теп още тази нощ, нямаше да замине със свои фургони.

Уондъл Пернатата змия рядко си спомняше Теп. Какво ли биха казали братята му, ако го видят да поправя колите си сам, за да не плаща прекалено много на безродните дърводелци?

* * *

Имаше достатъчно време за лов. Когато по Пътя на конопа не вървяха кервани, дивечът беше повече. Убиха един елен и набраха малко лук за вечерята. Кривото облаче с момчетата си и Разгонената сърна приготвиха картофи, царевица и чушки.

Вечерята щеше да се забави. Еленът трябваше да се пече дълго. Докато чакаха, заразказваха истории за Теп.

— Зяпачите обвиняват огнения бог — каза Морт. — Безродните обвиняват събирачите и естествената човешка жажда за чуждото. Аз смятам, че нещастието на Теп се дължи по-скоро на старите навици, отколкото на пагубното влияние на един умиращ бог.

— Как се променят тези навици? — поинтересува се Зелен камък. След като никой не отговори, той добави: — Как е там? Всички владелци стоят и чакат някой да запали огън, така ли?

— Ела и виж — отвърна Морт; сетне се обърна към Уондъл: — Имаше ли богатства, които не си успял да вземеш? Врагове, които не биха посегнали на един главен керванджия? Ако изобщо има шанс да сложиш в ред нещата в Теп, това е най-добрата ти възможност. Ще имаш помощта на магьосник. Ще носиш пречистено злато.

Това започваше да смущава Уондъл.

— Аз също бих дала от моето злато — намеси се Кривото облаче. — Обичам да залагам на такива възможности.

— Не се съмнявам, жено Койотова.

Поведението бе типично за Койот! Всички рискове щяха да се поемат от Морт и Уондъл, а в използването на новия търговски път да се включи и племето на Бизоните, като всички кервани щяха да се обслужват от шамана от Края на пътя.

— Златото само се пречиства в Теп, нали, Морт? — попита Уондъл.

— Да…

— Дивата магия изтича. И твоите магии също няма да действат. Каквото и да си намислил, не забравяй това. Вечерята започва да мирише прекрасно. Облаче…

Когато Разгонената сърна и момчетата отидоха да вземат храната, от горящите камъни срещу тях скочи някакъв блестящ гущер.

Уондъл Пернатата змия моментално застана между тях и заплахата с изваден нож. Чудовището, дълго четири стъпки, се изправи срещу него и изрева. Докато се приближаваше, Уондъл се запита дали най-сетне не е отхапал повече, отколкото може да преглътне. Чудовището обаче се опита да захапе ножа му и умря.

— Не съм го видяла кога е дошло! — възкликна Разгонената сърна. — О, проклятие…

От елена беше останала една четвърт.

— Златото е превърнало някакво животно в чудовище — обясни Кривото облаче. — Най-вероятно някой гущер. Сърна, вината не е твоя.

Уондъл се замисли за работата, която го чакаше на другия ден. Ако си легне сега, щеше да се събуди рано.

* * *

Уондъл се събуди преди разсъмване. Зелен камък не беше в постелята си. Гласовете откъм гаснещия огън на Кривото облаче (вече с цепеници, защото златото бе свършило) подсказваха, че са разговаряли цяла нощ.

Бялата мълния сигурно трябваше да си ляга.

Той бе още буден. Гордо показа черната стъклена бутилка. Беше глазирана след още едно пъхване в пещта. Върху черната повърхност се образуваха дъги от светлина. Стъкларят бе направил и запушалка от същия материал.

— Значи, това е по-лошата, а?

Бялата мълния се засмя:

— Да, по-лошата според Морт! Той избра другата. Защо искаш да я купиш?

— Никога не ми е минало през ума.

Стъкларят се съгласи да му я даде срещу парче злато с размер колкото половината от нокътя на палеца му.

С помощта на този предмет Уондъл може би щеше да се досети какво е намислил Морт. Какво криеше магьосникът? Единственото сигурно бе, че тази бутилка ще бъде използвана за магически цели.

Стъкло и студено желязо.

Какво щеше да види Морт? За магьосник това бе черна дупка, сляпо петно. Ако скриеш бутилката под злато, магьосникът ще види само златото.

Морт и Зелен камък подготвяха един от фургоните на Пумите.

— Мислех, че ще останеш повече — отбеляза Уондъл.

— Хрумна ми нещо. Може да е напразно. Сбогом, Уондъл от Твърдината. Когато решиш какво искаш, можеш да ме намериш при Скалните игли, там ще събирам нови сили.

— Време е и ние да се връщаме у дома. Хайде, Зелен камък.

* * *

Докато пътуваха, небето притъмня. Събраха се облаци, но не миришеше на дъжд. Вятърът издаваше странни звуци като човешки писъци.

Зеления камък се досети пръв, но не предупреди Уондъл. Непринудено му отстъпи мястото си на пейката и се скри под покривалото да спи.

От небето западаха бели изпражнения.

Нямаше как да накара бизоните да вървят по-бързо. Уондъл чу сподавен смях изпод покривалото. Когато стигнаха портата на Нова крепост, фургон, бизони и колар бяха покрити с бяло, вечерното небе бе почерняло от прелитащите гълъби.

* * *

Старите хора извън Горящия град още помнеха времена, когато вечерята е била повиквана. С увеличаването на населението оцелелите животни се научили да избягват хората. Някои развили начини на защита. В тези дни на тлееща магия търсенето на месо се превръщаше в приключение. В Нова крепост често се налагаше да постят. Два пъти годишно обаче над земите им прелитаха огромни ята…

Никой не посрещна Уондъл. Всички бяха излезли и с прашките си обстрелваха птиците с градушка от камъни. Зелен камък и Уондъл пристигнаха точно навреме.

Цялата вечер мина в скубане на пера, в печене и ядене на гълъби. Всеки се тъпчеше колкото може. Легнаха си много рано.

* * *

За закуска имаше студен печен гълъб. Уондъл и Върбица обсъждаха различни въпроси.

Зелен камък беше със съпругата си след неколкодневно отсъствие. Нямаше защо да ги притесняват. Колкото до сватбата, един план се беше затвърдил; споровете бяха спрели. Докато не се върне керванът, нямаше какво толкова да приготвят. Да можеше само Летящия ястреб да спре да предлага нови идеи!

Морт нямаше да им досажда до пролетта.

— Ще остане в планината — каза Уондъл. — Ако можем да си изберем желание…

— Какво?

— А?

— Говореше, но изведнъж мисълта ти се загуби.

— Казвах, че знам къде да го намеря, „когато реша какво искам“, така се изрази Морт. Може да е имал предвид желанието, което трябва да ми изпълни. А може би си мисли, че ще отида с него.

— Няма да го направиш.

Тя изглеждаше толкова разтревожена, че Уондъл се засмя:

— Решил е да се пребори с водния дух на моя територия. Аз нямам нищо против. Той има план, само че не може да ми го каже, защото на огнения бог няма да му хареса.

— Значи, ти няма…

— Ако обаче имам желание, мога да стоя точно до него, когато това стане!

— … да отидеш.

— Скъпа, няма да ходя никъде. Честна дума на владелец. Сега, какво да си пожелаем? Нещо, което да е по възможностите на магьосник. Нищо неизпълнимо.

— Имаме време до края на годината…

— Не мисля. Имаше нещо странно в гласа му. Върбице, той няма да чака толкова. Намислил е нещо. Може би Камък знае.

— Защо му е да казва на Камък?

— Ами, той остана с Морт и Кривото облаче край огъня.

— Ще го питаме на вечеря. А сега, владелецо, ще отидеш ли да подканиш безродните да работят по-усърдно?

— Мечтая си да можех.

Уондъл излезе гол. Времето бе топло.

Когато прелитаха гълъбите, всеки работоспособен човек се включваше в чистенето на изпражненията им. Жените работеха в къщата, мъжете — на открито. В детството си Уондъл Пернатата змия се беше научил да се катери. Прекара целия ден в почистване на покривите заедно с малкото други мъже, които не се страхуваха от високото.

Мъжете и момчетата в Нова крепост прекараха вечерта на езерото, опитвайки се да се изчистят едни други.

Зелен камък не беше там.