Дейвид Линдзи
Без светлина (9)

9.

Малкото кафе „Ла Чита“ бе само на една пресечка от канала, близо до забоя в предградието, което никога не се променяше. Двете унили палми все още стояха край мръсната оранжево-червена врата, а огромните им груби стволове се издигаха върху малкия отрязък буренясала земя между изкорубения тротоар и каменната сграда. Една-единствена ивица розова неонова светлина все още обточваше двата дълги предни прозореца, а през кръглото отворче на вратата все още можеше да се надникне към тъмния интериор, преди да се влезе.

Грейвър паркира на отсрещната страна и изчака малко. Огледа квартала с едноетажни къщички, сгушени зад стари дървета. По улицата не видя паркирани коли със съмнителен вид.

Слезе от колата, заключи я и пресече към кафето. В нощния въздух се долавяше миризмата от плавателния канал, една смесица от морска и речна вода, от дизелови двигатели и далечни пристанища, от квартални кухни и чуждоземни храни. Грейвър вдъхна дълбоко от всички тези миризми и така се върна осем години назад.

Той бутна вратата и влезе. „Ла Чита“ никога не бе представлявала нещо особено, но иначе си беше хубаво кафене. Приятно осветеното преди години помещение, лъхащо на гръцка и мексиканска кухня, сега беше унил полумрак сред неонови бирени реклами, а въздухът беше тежък от вонята на спарени тела, стари фасове и миризма на граниво. Едра мексиканка зад бара се бе свила под малка лампа и четеше списание. В ъглите имаше някакви съмнителни физиономии, но той мина покрай тях към задната врата и излезе във вътрешния двор, където бяха провесени жици с малки цветни лампички над замърсения бетонен дансинг. Тук всичко си беше постарому, стените от пресована сгур, няколкото сводести отверстия, през които се виждаха светлините на корабите, преминаващи през канала. И ниските дървени маси, разположени безразборно отстрани, все още си бяха тук. Но в тази гореща лятна нощ само три или четири от тях бяха заети от неколцина мъже и жени, които сякаш завинаги бяха изпуснали своя шанс и изобщо не можеха да си го простят.

Грейвър си избра свободна маса в ъгъла и седна така, че да вижда вратата, водеща от кафенето към вътрешния двор. Зад себе си чуваше тихото тътнене на един влекач край кейовете. Поръча бутилка бира на младеж, чийто гръден кош бе хлътнал от едната страна и затова рамото му бе смъкнато и се движеше малко като рак, който все трябва да изправя посоката. Той обаче се открояваше в тази занемарена обстановка не заради уродливостта си, а защото косата му беше безупречно подстригана и отлично сресана. Носеше и ослепително бяла сервитьорска престилка, която в това обкръжение беше чисто и просто проява на суетност.

Докато Грейвър отпиваше от бирата си, един хилав млад мъж се надигна от самотното си място и пусна няколко монети в джубокса, разположен в другия край на дансинга. Той се върна на масата си, запали цигара и в същия миг се разнесоха звуците от акордеоните и корнетите на мексикански състав. Като по поръчка две уморени проститутки с къси тесни рокли, които едва покриваха слабините им и подчертаваха щръкналите им кореми, изоставиха кавалерите си на масата, излязоха на дансинга, прегърнаха се и започнаха да танцуват. Сякаш не съзнаваха живия ритъм на музиката, те се движеха печално, преплели прасците на тънките си крака върху високите токчета, стържейки бетонната настилка и плътно притиснали кореми, те бяха обгърнали раменете си, допрели безизразните си лица едно до друго.

Грейвър ги наблюдаваше, гледаха ги и техните кавалери и хилавият мъж. Мъж и жена наблизо не им обръщаха внимание и унесено пушеха заедно дебела цигара с марихуана. Когато музиката свърши, жените се върнаха на своята маса, а Грейвър довърши бирата си.

След пет минути Виктор Ласт се появи през задната врата на кафенето, бързо огледа вътрешния двор и тръгна към Грейвър с обичайната си нехайна, отпусната походка. Носеше добре ушит ленен панталон със сламен цвят и чупки в кръста, измачкана копринена риза с дълги ръкави и светлокафяво спортно сако с външни джобове. Пепелявата му коса беше с модна дължина, подстригана добре около ушите и врата, сресана назад, като един кичур небрежно падаше над челото.

Той се усмихна сдържано, приближавайки към Грейвър, който стана, и двамата се ръкуваха.

— Сядай — каза Грейвър и посочи отсрещния стол.

Ласт кимна и седна. Сега Грейвър го виждаше по-добре и с изненада установи, че Ласт навярно доста беше преживял. Макар че беше все още слаб и имаше хубав тен — слънцето беше изсветлило руси кичури в пепелявата му коса, лицето му беше невероятно набръчкано, очите му бяха присвити сред множество ситни бръчици и ъглите на устата му започваха да се избиват надолу. Имаше такъв вид, сякаш беше понесъл прекалено много слънце и се беше отдал на рома и текилата. С каквото и да се бе занимавал през тези осем години, бе го правил в прекалена степен.

Ласт му се ухили отсреща, отпуснал се небрежно на стола, кръстосал крака. Грейвър забеляза, че зъбите му бяха все още бели и равни.

— Не си се променил, Грейвър — рече Ласт. — Май си сключил сделка със самия дявол.

— Знаеш, че не сключвам никакви сделки, Виктор — каза Грейвър. — Дяволът ще трябва да чака на опашка като всички други.

— Хайде де. — Ласт широко се ухили. Това винаги беше неговата реакция. Не се смееше. Ухилваше се повече или по-малко. Никакъв смях.

Грейвър забеляза, че носът на Ласт беше доста пострадал. Не беше сплескан; имаше си добре очертан тесен ръб, но той беше сериозно изкривен. Мина му през ум, че що се касае до жените, това никак не засягаше привлекателността му.

— Е, радвам се да те видя — каза Ласт.

И Грейвър му повярва. Преди осем години Ласт беше главният осведомител в последния и най-голям случай на Грейвър като детектив в Отдела по криминално разузнаване. Бяха работили тясно в продължение на почти година и половина и наистина бяха станали приятели, макар че според Грейвър дефиницията на този термин при Ласт беше далеч по-разтеглива от неговата собствена. Грейвър забеляза, че масонският пръстен на. Ласт с гранатовия камък, с който той така се гордееше, липсваше от безименния му пръст.

— Мога ли да те почерпя една бира? — попита Грейвър и даде знак на изкорубения сервитьор.

— Разбира се. — Ласт бръкна в джоба на сакото си и извади пакет цигари. Погледна Грейвър. — Все още ли не пушиш?

Грейвър поклати глава.

Той поръча по една бира за себе си и за Ласт, който проследи как изкривеният сервитьор се влачи към бара.

— Боже мой — рече Ласт и всмукна дълбоко от запалената цигара. Обърна се към Грейвър. — Станал си капитан, а? — Пак едно ухилване, този път леко.

— Да, преди четири години — отвърна Грейвър. Внимателно наблюдаваше Ласт.

— Разбрах… дочух… че май си се развел.

Лицето на Ласт изразяваше съчувствие. На Грейвър му се стори странно, че подхваща тази тема. Всички бяха „дочули“ това. Клюкарските колонки непрекъснато осведомяваха публиката за предстоящия повторен брак на Дор.

— Онзи значи е „светска личност“, така ли? Навярно е било доста болезнено.

— Не ми беше особено приятно — каза Грейвър. Какво ли целеше Ласт?

— Е, съжалявам — рече Ласт.

Изкорубеният сервитьор им донесе бирите. Ласт избърса гърлото на бутилката и я дигна като за тост. Грейвър вдигна своята и се чукнаха.

— За доброто старо време — каза Ласт — и за по-добри бъдещи дни.

Ласт пиеше бирата, сякаш беше чаша вода, на големи глътки. Когато остави бутилката на масата, беше останало по-малко от половината. Той сбърчи устни, наслаждавайки се на вкуса и огледа дансинга.

— Заведението не е съвсем пропаднало. — Той всмукна от цигарата. Огледа жените. — Обаче курвите бяха по-свестни от тия.

— Нищо не се е изменило тук, Виктор. Може би вкусът ти се е подобрил — рече Грейвър.

При тези думи Ласт се усмихна и всмуквайки от цигарата, отново се обърна към Грейвър. Виктор Ласт беше необикновен осведомител. Всъщност той беше необикновена личност. Имаше университетско образование по изящни изкуства и когато криминалните му склонности се проявиха, това беше подчертано в областта на изкуствата. Цялата му криминална биография се състоеше в две години, прекарани при облекчен режим в тексаски затвор заради продажбата на редки книги, ботанически снимки и гравюри, откраднати от британски библиотеки, музеи и частни колекции.

Когато Грейвър попадна на него, Ласт беше излежал присъдата си и отново се беше понесъл в бизнеса, само че рискът на играта се беше повишил с няколко пункта. Той прекара почти десетилетие като „износител“ от Мексико, търгувайки странично с крадени предколумбови творби. Занимаваше се и с фалшификати на исторически колониални документи от осемнадесети век. Грейвър съзря в него суров материал за първокласен осведомител, какъвто и стана. Грейвър погледна по друг начин на някои от предполагаемите афери на Ласт и след година признателният Ласт насочи Грейвър към мрежа от нелегални търговци на оръжие. Това се разрасна в една от най-големите операции по контрабанда на оръжие, за които някога Криминалното разузнаване беше попадало на информация.

Оказа се, че на Ласт му харесва тази игра. Привличаше го предизвикателството на интелекта при „шпионирането“ и дори му харесваше избликът на адреналин, неотклонен спътник на опасностите при всички големи криминални проекти. Виктор Ласт наистина си беше джентълмен авантюрист, чувстващ се у дома както в джунглите на Централна Америка, така и в домовете на най-богатите жители на Хюстън, колекциониращи произведенията, които Ласт беше „придобил“.

— Е, добре — каза Грейвър и остави бутилката. — Какво стана с тебе?

Ласт кимна и бавно преглътна бирата в устата си. Той се усмихна почти извинително.

— Изчезнах, а? — Той пак всмукна от цигарата, мятайки, поглед през бетонния дансинг. — С оня последен случай малко повечко рискувах, Грейвър. Трябваше да си поотпочина. Най-напред заминах за Мексико, отидох в Уахака. Върнах се в експортния бизнес. Но вече не беше както преди. Чух, че се отваря нов пазар за латиноамерикански колониални документи. Проучих това; наистина се оказа многообещаващо поле за действие. Преместих се в Мадрид и прекарах една година в преравяне на архивите там. Фантастични архиви. Боже мой, огромни музеи и богати частни колекции. Някои от музеите дори не знаят колко много неща притежават, да оставим настрана тяхната стойност. Прекрасни места.

Той млъкна и допи докрай бирата. Размаха високо бутилката към изкорубения сервитьор отсреща. Сервитьорът вдигна два пръста с въпросителен израз, но Грейвър поклати глава.

Ласт загаси цигарата в тенекиения пепелник на масата. Нощта беше задушна в тези ранни утринни часове и капчици пот започнаха да се появяват по челото и горната устна на Ласт. Той извади носна кърпа от горния джоб на сакото си и се избърса.

— А в Испания бях почти две години — продължи Ласт, пъхайки обратно кърпата в джоба, като сръчно остави да се показва едно малко ъгълче от нея. — Спечелих малко пари, установих полезни контакти. Но общо взето, предпочитах доброто старо Мексико. В него има повече „предприемачески“ дух. — Той се усмихна. — Затова се върнах. В Мексико сити. Започнах да работя с частни фотографски архиви. Там има невероятно много от тях. Нали разбираш, цялото онова европейско влияние преди Революцията. Някои от по-старите фамилии, дето притежават големи къщи в тежкарските райони на града, са насъбрали какво ли не в ония претъпкани жилища.

Изкривеният сервитьор донесе бирата на Ласт и прибра празните им бутилки. Ласт вдигна студената кехлибарена бутилка и я допря до челото и слепоочията си. После отпи няколко големи глътки.

— Имах неприятности в Мексико сити — продължи той. — Там съществуват дребнави закони за архиви и предмети… исторически ценности… всъщност нямам нищо против правната им система… нали разбираш, основана на Наполеоновия кодекс… но като прибавиш цялата онази корупция, просто е трудно да изкараш някой долар. По законен път. — Той сви рамене, огледа хората наоколо. — Въпреки това задържах се там две години.

Той отново пъхна ръка в страничния джоб на сакото, извади друга цигара и я запали. Изви глава назад и изпусна дима в застиналата нощ.

— Преди около шест месеца — рече той — отидох във Веракрус да потърся едни колониални морски документи. За тях се носеше слух, че ги притежава семейство, чиито прадеди са ръководели корабостроителница в пристанището по времето на испанския вицекрал. Тогава бях паралия, току-що бях сключил хубава сделка за продажба на колекция от фотографии от Мексиканската революция, затова се поразпуснах, като се настаних в доста скъпо хотелче, недалече от плажа. Запознах се с едно семейство от Хюстън и през следващите три или четири дни се сприятелихме. Един месец след като се върнах в Мексико сити, получих покана за празненство у тях в Хюстън.

Ласт отпи отново от бирата и докато й се наслаждаваше, очите му бяха приковани в Грейвър. Вече стигаше до целта, каквато и да беше тя.

— На събирането се запознах с още две семейства, които ме заинтригуваха. Единият мъж притежаваше художествена галерия, а другият беше бизнесмен. Притежавал някаква грамадна фирма. Не знам нищо за нея — беше някакъв безобиден бизнес, значи задавах си обикновени въпроси и този тип започна да се държи много внимателно, отговорите му изведнъж станаха уклончиви. Това ми се стори любопитно, защото въпросите ми бяха съвсем невинни.

Ласт дръпна от цигарата си.

— Сега, преди да продължа, нека да те попитам нещо.

Грейвър кимна.

— Да имаш някакви подозрения — Ласт стисна зъби и леко пое дъх през тях, — някакви подозрения за корупция в полицията? — Той задържа неподвижно ръката си с цигарата. — Искам да кажа, на детективско ниво.

Грейвър усети как коремът му се присвива.

— В кой отдел?

— Не знам.

— Известно ти е, че подобно нещо не бих ти казал, Виктор.

Ласт кимна разбиращо.

— Да, знам това. — Пушеше цигарата и почукваше по бутилката с пръст. На лицето му бе изписан израз на нерешителност.

— Имаш ли някакви сведения? — попита Грейвър.

— Не — бързо отвърна Ласт. — Не, нямам. Това е само подозрение заради нещо, което дочух. Не разбрах какво съм чул и това е една от възможностите. Има и други възможности.

— А къде си го чул това нещо?

— Тук в Хюстън. На едно елегантно парти преди около три месеца.

— Три месеца ли?

— Имах разни проблеми — рече Ласт, обяснявайки защо толкова късно му съобщава това. — Но това… не излизаше от главата ми. — Той се потупа по челото. — Помислих си, че ако го споделя с теб, ти веднага би разбрал дали има някакъв смисъл или не.

— Но ти нищо не си ми казал.

— Да, но ти зададох въпрос, който май не предизвиква никаква реакция. Изглежда съм сбъркал.

Неочаквано Ласт се смути. Самоувереността беше негова характерна черта. Именно с нейна помощ той ставаше изкусен мошеник и добър информатор. Беше от ония мъже, които приемаха предизвикателствата с безгрижна усмивка и вършеха скандални неща обиграно и смело, и после хората години наред говореха за техните страхотни номера. Но в момента не се чувстваше много сигурен в себе си.

Той се залови с бирата си, явно да я допие и да си тръгне. Грейвър предположи, че едва сега Ласт осъзнаваше колко погрешно си е направил сметката и че това, на което се е натъкнал, не е било очакваното.

Отдолу, откъм кейовете заработи подемен кран, виейки като от болка, докато местеше товарите.

— Е, извинявай, Грейвър — каза Ласт. — Задето те измъкнах от къщи и така нататък. Наистина съжалявам… Аз, ъ, навярно — той неуверено се усмихна — тук май съм се заблудил.

— Виж какво — рече Грейвър, — как мога да се свързвам с теб? Сега в Хюстън ли живееш или си още в Мексико?

— В Хюстън — отвърна Ласт, сложи цигарата в устата си, докато ровеше в джоба си за химикалка и бележник. — Повече или по-малко — загадъчно добави той. Присвил очи от дима на цигарата, той надраска нещо върху бележника и откъсна листа. Подаде го на Грейвър. — Вероятно ще ти отговори жена. Казва се Кеми. — Той повтори името. — Тя винаги знае как да се свърже с мен.

Грейвър не попита нищо за тази Кеми и само кимна.

— Ще обмисля всичко това — рече той. — Ако нещо друго ти хрумне, обади се.

Ласт довърши бирата и понечи да извади портфейла си.

— Не — каза Грейвър. — Предпочитам ти да си ми длъжен.

— Аха. — Ласт кимна и тарикатската му усмивка отново се появи. — Хитра полицейска психология. — Загаси цигарата в пепелника. — Е, Грейвър, въпреки засечката ми беше приятно да те видя. Ако някога ти потрябвам, обади се на Кеми.

Той се изправи и двамата се ръкуваха.

— Радвам се, че се обади, Виктор — каза Грейвър. — Пази се.

— Довиждане, Грейвър. — Ласт се обърна и тръгна през дансинга, осветяван от цветните лампички. След миг отвори задната врата на занемарената кръчма и се изгуби от погледа.

Грейвър също стана, извади портфейла си и остави достатъчно пари за бирите и хубав бакшиш за изкорубения сервитьор на масата под празната бутилка на Ласт. Хвърляйки последен поглед към унилите постоянни посетители на „Ла чита“, той прекоси дансинга, мина през миризливата кръчма и излезе навън. Тясната нощна уличка беше празна, точно каквато беше и когато пристигна. Виктор Ласт не се виждаше никъде.