Дейвид Линдзи
Без светлина (79)

79.

Пазачът се върна в хангара и застана зад камионетката. Беше извън полезрението на Грейвър, но това, което правеше, не продължи дълго. Скоро той затвори и двете врати и ги заключи. Ала не затвори вратите на хангара. Всъщност дори постоя навън, точно до мястото, където бе застрелял преди малко двамата мъже, занимавайки се със своето „Узи“. Като че ли проверяваше оръжието, което сепна Грейвър. Веднага щом пристигнеше следващият самолет, Грейвър щеше да си има работа с двама въоръжени мъже. Сега беше идеалният момент да намали този риск наполовина. Но ако го стореше, нямаше как да разбере дали този мъж имаше някаква роля или не — нещо като сигнал или знак, че всичко е чисто — при приземяването на следващата пратка. А Грейвър искаше тази следваща пратка точно там, в камионетката пред него, подобно на първата. Затова чакаше.

Горещината в задната стаичка на хангара се засилваше още повече от тежкия неподвижен въздух. Нямаше никаква циркулация и всичко, до което Грейвър се докоснеше, полепваше по него. Подобно на Ремберто, той беше свалил сакото си и беше навил ръкавите на ризата до лактите и щом пипнеше някоя кутия или дъска, по потните му ръце оставаше пласт мръсотия. По гърдите му се стичаха струйки пот, оставящи върху ризата дълги и тъмни петна. В мъждивата светлина той погледна Мъри, който беше свалил бялата си тениска заради голямата й видимост. Едрите му гърди и ръце му придаваха вид на гладиатор, докато стискаше стария си сигурен пистолет, калибър 45, а ръцете му бяха леко дръпнати встрани.

После Грейвър погледна Ласт, който бършеше чело с ръкава на скъпото си ленено сако, обръщайки очи. Ласт се справяше добре. Грейвър имаше тайни опасения, задето му даде пистолет и отговорна роля, но по този начин, без да изразява съмнения пред Мъри и Ремберто, той негласно гарантираше за неговата надеждност в затруднение. Разбира се, нямаше представа дали наистина може да се разчита на Ласт при затруднение, но Грейвър вече беше поел твърде много рискове, а му трябваше още един човек — и още един пистолет — откъм неговата страна на това уравнение.

Пазачът отново сглоби оръжието си, запали цигара, която остави да виси от устните му, дръпна ципа на панталоните си и уринира върху сухата трева край пистата.

Тъкмо Грейвър вече започваше да се чуди дали нещо се е объркало, когато бръмченето на „Муни“ на Марисио Ландроун се долови в далечината. Щом го чу, пазачът си свърши работата, вдигна ципа на панталоните си и тръгна още по-нататък, гледайки в небето. Подобно на Пейс, Ландроун прелетя ниско над хангара и се насочи към залива. Пазачът бързо влезе в хангара, отиде до електрическото табло до вратата, щракна лампите за навън и после застана край пистата да наблюдава приземяването.

Докато пазачът съсредоточено следеше идващия самолет, Грейвър кимна на Мъри, който се измъкна от вратата на стаичката и даде сигнал на Ремберто. Двамата отидоха в противоположни краища на хангара, Ремберто — отляво на камионетката спрямо канцеларията, а Мъри — откъм дясната страна. Всеки от тях се скри зад предмет от оборудването, предварително избран, който щеше да им осигури само временно прикритие. Ако някой решеше да огледа наоколо, дори само бегло, нещата щяха да се развият много бързо. Във всеки случай, така щеше да бъде и ако всичко станеше според плана им.

Грейвър се взираше напрегнато в мъждивата светлина. От момента, в който Мъри излезе от канцеларията, всичко беше вече извън контрола на Грейвър. Хората на Арнет охотно се подчиняваха на ръководството на Грейвър при оперативната стратегия, но щом дойдеше моментът за тактически решения, те действаха съвсем самостоятелно. Бяха се договорили за това след дълго обсъждане. Грейвър отговаряше за решенията, които пускаха нещата в ход, но нямаше власт над конкретното разгъване на самата акция.

Ландроун придвижи самолета си към вратата на хангара, както Пейс бе сторил със своя „Малибу“, а пазачът застана в хангара, на десет фута от перката. Пилотът загаси двигателя. „Муни“ беше по-малък самолет от „Малибу“, а вратите се отваряха и от двете страни на пилотската кабина. Първи слязоха Ландроун и вторият му пилот.

— Дойде ли вече Пейс? — попита Ландроун и тръгна към пазача, докато сваляше бейзболната си шапка и бършеше челото си с ръка.

— Дойде и замина — каза пазачът и отвори вратите на камионетката. — Осем сандъка.

— Добре. И ние имаме осем.

Другият пазач и клиентът сега слизаха от самолета, като и двамата се навеждаха под крилата на самолета.

— Всичко е уредено — каза първият пазач.

Вторият кимна.

— Добре, давай да разтоварим тая щуротия.

В този момент и двамата пазачи се бяха обърнали с гръб към Ремберто и Мъри, по един от двете страни на самолета и бяха точно до входа на хангара отвътре, слабо осветени от задната част на камиончето. Пазачът на Пейс беше откъм Ремберто, а пазачът на Ландроун — откъм Мъри.

Това, което после се случи, беше предварително обсъждано, анализирано и съгласувано.

— Полиция — не мърдай! — изкрещяха едновременно Ремберто и Мъри, хвърляйки се иззад прикритията срещу съответните пазачи, с насочени оръжия. Грейвър и Ласт също изскочиха от офиса, викайки: „Полиция! Полиция!“, за да създадат впечатлението, че мястото е пълно със служители на реда и закона.

Ала пазачите не се подчиниха.

Мигновено ръцете им се стрелнаха към техните узита, провисени на ремъци от раменете, а те понечиха да се завъртят и приклекнат. Нито Ремберто, нито Мъри ги изчакаха да се извърнат докрай и двамата стреляха по три пъти бързо, доколкото можаха от разстояние двайсетина фута. Техните залпове пометоха и двамата пазачи, убивайки ги моментално. Само пазачът на Мъри успя да стреля със своето „Узи“, макар че не успя да вдигне дулото му и пръскащият взрив направи на кайма лявото му стъпало сред бетонни отломки и кръв, посипали Ландроун, втория му пилот и слисания клиент в делови костюм.

Само след секунди двамата пилоти и клиентът бяха на земята, докато им слагаха белезници, а Грейвър и Ласт прибраха оръжието от мъртвите пазачи.

Грейвър бързо изгаси светлините на пистата и се приближи до пилота.

— Искам този самолет да се скрие — каза той. — Нашите коли са в ей този хангар. — Той посочи вдясно. — Някой от другите два хангара не е ли празен?

— И двата са празни — отвърна Ландроун.

В този момент чуха бръмченето на Редъновия „Пилат“.

— По дяволите — изруга Мъри, дишайки тежко. Всички дишаха тежко от бързите действия и от адреналина. Стрелянето по месо винаги покачваше адреналина.

По лицето на Мъри се четеше изненада. Съдбата на Еди Редън беше разгорещено обсъждана, докато планираха акцията преди няколко часа. Те всички искаха последната партида пари, но Мъри настояваше да я вземат от летище Хоби, където трябваше да бъде предадена на Редън и натоварена на неговия самолет. Но за да се изпълни това, налагаше се един от тях да отиде с Редън и да поеме отговорността да реквизира пратката без ничия помощ. Мъри твърдеше, че това може да бъде извършено само от един човек, използващ предимството на внезапното нападение. Грейвър не беше толкова сигурен и освен това не искаше да се лиши от този човек тук, в Бейфийлд, ако се окажат в много по-различна ситуация от предвижданата. Според плана им те вече се бяха лишили от Нюман заради акцията им с Ледет над Лас Копас с осветителните ракети.

Грейвър настояваше да изпратят Редън сам. След дълъг разговор насаме с пилота, през който Грейвър му се закани, че ако той изчезне — със или без парите, Грейвър ще го преследва до дупка, и същевременно го увери, че ако Редън им помогне, той, Грейвър, ще направи всичко възможно, за да му бъде даден най-добрият шанс, когато това приключи. Грейвър чувстваше, че си заслужава да рискуват с Редън. Мъри се закле, че никога повече няма да видят червеното му рачешко лице, ако го оставят да отлети със своя „Пилат“.

Изведнъж „Пилат“ изфуча ниско над тях в посока към залива.

— Не мога да го повярвам — възкликна Мъри.

— Няма време да преместим това нещо през пистата до другия хангар — извика Грейвър, трескаво помагайки на Ласт и Ремберто да изправят тримата мъже и да свържат с белезници ръцете им отзад. — Свържи ги с гръб един към друг и ги закарай в склада — бързо нареди той на Ласт, а после хукна вътре в хангара и включи лампите на пистата, които току-що бе загасил.

Ремберто вече изтегляше един от мъртвите пазачи зад ъгъла в тъмнината, а Мъри хвана другия. Двете тела оставиха кървави следи след себе си. Грейвър изтича до задницата на самолета и вдигна опашката. В това време се върнаха Ремберто и Мъри, всеки хващайки челния ръб на двете крила, и започнаха да избутват самолета към пистата. Когато освободиха завоя от крилата, Грейвър завъртя опашката и те успяха да придвижат лекия самолет покрай четирите трупа към тъмните треволяци между двата хангара.

Грейвър отново хукна към входа на хангара, грабна градинския маркуч и започна да отмива кръвта. Едно мокро петно пред хангара нямаше да изглежда съмнително, за разлика от едно кърваво.

Грейвър имаше усещането, че това е сън. Боже мой. Не можеше да повярва, че току-що позволи двама мъже да бъдат убити заради слабата надежда да хване човека, за когото те работеха. Сега, докато измиваше кръвта, изведнъж му се повдигна и устата му се изпълни с жлъчка. Той се наведе и я изплю върху цимента, мъчейки се да се сдържи, докато я миеше с маркуча. Лицето му гореше и той едва устояваше на силното и смущаващо гадене.

Дочу приближаването на „Пилат“ откъм морето, точно когато Ремберто и Мъри се върнаха пред хангара.

— Мъри — извика Грейвър, — пазачът при Редън навярно познава другите двама пазачи. — Той подаде едното „Узи“ на Ремберто и самият той нахлузи ремъка на второто. — Не бива да вижда повече от двама души тук и то само отдалече.

— Ще се скрия в сянката зад ъгъла — каза Мъри. — Въпрос на шанс е от коя страна на самолета пазачът ще слезе, но искам да го хвана веднага щом стъпи на земята. Няма да му оставим време да мисли какво вижда тук.

Всички се съгласиха, но тъй като Мъри се скри зад ъгъла, нямаха възможност да обсъдят как точно ще постъпят.

— Да оставим ли вратите на камионетката отворени? — запъхтяно попита Ремберто.

— Може би само една — каза Грейвър, проверявайки своя пълнител. — Пазачът ще погледне през прозорчето на кабината. Ако успее да зърне вътрешността, ще разбере, че там не са двете партиди, че няма достатъчно сандъци. Но може би трябва да му покажем известен брой сандъци и узитата. Той ще се оглежда за тях.

Ремберто затвори едната врата, оставяйки отворена тази, която беше свързана с вътрешното осветление.

Турбовитловият „Пилат“, с мощен и уверен звук, с по-ярки светлини, отколкото на другите два самолета, се появи откъм водата, приближавайки с абсолютна точност, и никой не усети кога се докосна до земята. В единия миг беше във въздуха, а в следващия вече се движеше по пистата, сякаш нямаше доловима разлика между двете дейности. Той отиде малко по-надолу по пътеката в сравнение с другите и когато се обръщаше, за да дойде срещу хангара, направи това без никакво колебание, сякаш го управляваше компютър.

Сърцето на Грейвър блъскаше лудо, все още развълнуван от стрелбата. Сега започна да се безпокои, че пазачът на „Пилат“ щеше да види нещо, което нямаше да му хареса и това щеше да доведе до сложна ситуация, можеща да завърши с нечия смърт.

— Да застанем пред светлината — каза Грейвър, — нека да ни видят, но не твърде добре. — Краката му бяха омекнали и той се молеше на бога да не поддадат най-неочаквано.

Редън, може би усетил ситуацията пред себе си, загаси светлините на самолета, когато се отправи към вратата на хангара и сега единствената светлина беше откъм вътрешността на камионетката зад гърбовете на Грейвър и Ремберто.

„Пилат“ застана, както и другите, на около дузина фута от входа на хангара. После Редън загаси двигателя и самолетът изсвистя и спря.

За момент нищо не се случи. Всяка пора на Грейвър отделяше обилно пот. Самолетът беше достатъчно голям да има, освен пасажерската врата след пилотската кабина и много по-широка товарна врата след нея. Но имаше само една врата откъм пилотската кабина, от противоположната страна на самолета спрямо Мъри.

Пасажерската врата се отвори първа, стълбата бе пусната и клиентът се появи на входа и започна да слиза. Почти стигнал до пистата, пътникът изведнъж се обърна и погледна назад към самолета и в този миг Грейвър дочу стрелба отвътре и четири гърмежа — бам! бам! бам! бам! — и едно тяло полетя заднешком от вратата, приземявайки се по гръб почти върху клиента и отчасти върху стълбата.

Мъжът с деловия костюм започна да крещи, залитайки назад и веднага беше сграбчен от Грейвър, който го завлече в тъмнината на няколко крачки от тялото.

— Не стреляйте! Задръжте! — извика Редън от вътрешността на самолета. — Аз го застрелях, Грейвър! Трябваше, разбра ли? Чуваш ли?

— Добре, Редън — извика в отговор Грейвър. — Хвърли навън оръжието и слез с вдигнати до раменете ръце.

— Добре! Добре.

Автоматичен пистолет полетя през вратата, подскочи и се хлъзна по настилката. Това, разбира се, нищо не значеше. Той пак можеше да е въоръжен. Но Редън се появи на входа, с вдигнати ръце, както му бе наредено, а Мъри се промъкна под долната част на самолета и застана до стълбата.

— Копелето надуши нещо съмнително — обясни Редън от горното стъпало. — Беше нервен още от самото начало, когато се появих без втори пилот. Я вижте проклетото му „Узи“ — Редън кимна към тялото в подножието на стълбата, — готово е за стрелба.

— Слизай долу — рече Мъри, с насочен пистолет към солидната мишена на Редъновите гърди.

В подножието на стълбата Редън внимаваше да не загуби равновесие, прекрачвайки тялото на пазача и в момента, в който стъпи на земята, Ремберто му сложи белезниците отзад.

— Няма ли никой друг в самолета? — попита Грейвър.

— Не, няма. Парите са там, десет сандъка.

Грейвър се чувстваше така, сякаш е претърпял експлозия и е останал невредим. Не му се вярваше, че е преживял такова невероятно нещо, без да му е хвръкнал във въздуха някой крайник. И трите пратки с парите бяха на земята. Никой от хората му не бе пострадал. Беше заловил двама от тримата клиенти. От всеки от тях можеше да се научи ценна информация за операциите на Калатис от собствената им гледна точка.

Но въпреки това, застанал там в последвалата тишина, с облекчение. Заради избегнатите трагични инциденти, той силно негодуваше, че Калатис се е измъкнал. Какъвто и да е бил планът му да прибере тези пари, това оставаше загадка след смъртта на пазачите и шофьора. Клиентите нямаше изобщо да знаят какво щеше да стане с парите след предаването им. А сега всички, които знаеха това, бяха мъртви. Всъщност Грейвър беше изолиран от Калатис по един много хитър начин чрез посредници. Дори не успя да го зърне, освен на ония фотографии. Но подобно на някой алчен човек, въпреки съзнанието, че съдбата е била благосклонна към него, Грейвър не беше доволен. Изплъзна му се точно това, което най-много желаеше, и тази единствена загуба превръщаше другите му сполуки в горчиво разочарование.

И тогава изведнъж тъмнината започна да трепти и да натежава, а гаденето на Грейвър мигновено се издигна към гърлото му при разтърсващата, вихрена и почти оглушителна поява на лъскав, тъмен хеликоптер, който се плъзна над дърветата към пистата. Блестящ, катраненочерен въздушен кораб, той бе почти невидим, увиснал в нощното небе, светлините му мигаха сред звездите, слабо осветените му прозорци се пулеха в тях като очи на огромен скакалец. Гигантските му ротори раздвижиха невидим облак от пясък, който ги обсипа, сякаш перките на хеликоптера разбиваха черната нощ на прашинки.