Дейвид Линдзи
Без светлина (77)

77.

Имаше много малко, с което Маркъс Грейвър можеше да успокои съвестта си по отношение на своите действия. Независимо какво си внушаваше, той не успяваше да се отърси от тревогата, че заобикаля системата — не можеше да каже, че заобикаля закона, тъй като това понятие доста често се замъглява дори вътре в системата. И още по-смущаващо за него беше осъзнаването, че е позволил да докара нещата толкова далече заради собствената си идея фикс, свързана с Панос Калатис. Ако беше професионално обективен, той нямаше да поеме такива рискове. Един по-аргументиран план би признал несъответствието между риск и цел. Те вече разполагаха с богата информация, която би обогатила разузнавателните архиви на не една агенция. Щеше да бъде по-благоразумно да изчака други времена, когато той, а не Калатис, щеше да има последната дума.

Но Грейвър не искаше да чака.

Според Редън, независимо кога се вкара в играта резервния план, ситуацията в Бейфийлд не бе напълно известна на пилотите. Техните инструкции бяха да се придвижат до хангар номер 2 и да разтоварят парите в камион, който ще чака там. Клиентът и пазачът щяха да останат с парите. Пилотите можеха да си тръгват. И това беше краят на операцията, що се отнасяше до тях.

За щастие хангарът имаше задна стая в дъното, където всъщност той е бил преграден. Стаята беше с плосък таван, образуващ нещо като галерия под високия покрив на самия хангар.

Вътре в тази стая канцелария чакаха Грейвър, Мъри и Ласт. Откъм преградната стена имаше врата и прозорец, покрит с дебел пласт мръсотия и паяжини. Помещението миришеше на отдавна непочистван прах и на масла. Те стояха между купища стари гуми и разкривени кутии със самолетни части. Отвън, точно до канцеларията, Ремберто се криеше в ъгъла, образуван от стените на стаичката и на хангара. Беше се наместил между друга купчина стари гуми и алуминиева плоскодънна лодка, подпряна до канцеларията. Ламаринените стени на хангара все още пукаха, но сега — защото металът се охлаждаше след горещия ден.

Не бяха стояли по местата си повече от десет минути, след като набързо скриха двете коли в съседни хангари, когато дочуха приближаването на някакъв камион откъм шосето на три мили от тях. От шума на форсирания двигател си личеше, че шофьорът бърза и скоро камионът зафуча към затворените врати на хангара и спря. Отвори се врата, някой чевръсто се приближи до хангара и започна да бърника ключалката. После вратите изведнъж се плъзнаха встрани и един мъж застана между фаровете на закрита камионетка, а ярките фарове осветиха мръсния прозорец на канцеларията. Грейвър и останалите се дръпнаха назад в сенките.

За момент на Грейвър му се стори, че мъжът се кани да претърсва хангара, но той се обърна, качи се на камиона, вкара го в хангара и загаси фаровете и двигателя. После отново слезе, отиде до вратите на хангара и ги затвори, но не съвсем, оставяйки разстояние от около един фут между тях. Той се спря до процепа и се загледа навън. Нервно извади цигара и я запали, издухвайки дима навън.

Почти веднага след това долетя далечният звук на самолет. Шофьорът също го чу и захвърли цигарата. Отвори малко по-широко вратите и излезе навън. Шумът от самолета се засилваше с приближаването му, после леко се измени и изведнъж изтрещя ниско над хангара и продължи над залива.

Мъжът бързо се върна в хангара, отиде до електрическо табло на стената вдясно от вратите и щракна ключ. През отвора на вратата Грейвър успя да различи редица от слаби лампи, разположени надалече една от друга покрай двете страни на пистата. Изглежда това беше временна осветителна система. Самата писта за приземяване явно се използваше само денем. Мъжът пак отиде до вратата, излезе навън и се огледа.

Почти веднага отново се дочу звукът на самолета, но този път той идваше откъм залива. Грейвър се вслушваше в него, представяйки си как самолетът минава ниско над водата. Чу се как той намалява скоростта си, шумът от двигателя се засили, после започна да заглъхва и самолетът се появи на пистата. Грейвър видя блясването на светлините край процепа на вратата, докато самолетът се насочваше към хангара.

При приближаването на звука шофьорът на камионетката започна да бута встрани двете врати на хангара и самолетът продължи до входа, докато носът му беше почти вътре в хангара. Тогава пилотът загаси двигателя и перката постепенно спря да се върти.

Шофьорът свали резетата от задните врати на камионетката и ги отвори. В същото време вратата на самолета, разположена почти в средата на корпуса, се разтвори откъм средата, горната половина се повдигна нагоре, а долната се нагъна надолу, образувайки стъпала.

Грейвър надничаше с едно око през мръсния прозорец, докато едър мъж, облечен в спортно сако и без вратовръзка, стискащ „Узи“ със заглушител, слизаше пръв по стълбата.

— Всичко наред ли е тука? — попита той, застанал пред стълбата. Той хвърли поглед към дъното на камиона, където вътрешна лампа хвърляше сноп светлина върху бетонния под на тъмния хангар.

— Готов съм да товаря — каза шофьорът откъм задната част на камиона, без да отговаря точно на въпроса на пазача.

Пазачът кимна безизразно и се огледа, докато пилотът — Уейд Пейс, напомни си Грейвър — слезе, последван от мъж, който навярно беше вторият пилот, а след него по тясната стълба неуверено тръгна мъж в делови костюм.

Пейс се приближи до камиона и надникна вътре.

— Имам осем сандъка — рече той.

— Добре, чудесно. Изнесете ги и аз ще ги наредя тук отзад.

Пейс се обърна към пазача, който сега стоеше до вратата на самолета. Пазачът също го погледна.

— Действайте — каза пазачът и врътна глава към стълбата на самолета.

— Може да ни потрябва помощ — рече Пейс.

Пазачът наклони главата си, искайки да каже „лош късмет“ и провери заглушителя на узито, сякаш за да се увери, че е наред.

Пейс се поколеба, все още гледащ пазача, после се обърна и тръгна към стълбата на самолета.

— Искам да се обадя на Калатис за това — каза клиентът, застанал неловко до вратата на хангара. Очевидно беше много нервен, едната си ръка беше подпрял на хълбока, а с другата бършеше лицето си. — Такова нещо не се е случвало преди. Това е дяволски далече от Мексико.

— Не можем да рискуваме с радиовръзка оттук — рече пазачът. — Сигурността е изключително важно нещо за мистър Калатис. Той знае какво прави.

На клиента му стана ясно, че не може да настоява, за каквото и да е. Ако точно в този момент му крадяха парите, той не беше в състояние да направи абсолютно нищо и щеше да има късмет, ако не го застреляха. Ако не ги крадяха, ако това беше основателна мярка заради сигурността, тогава той би следвало да си държи устата затворена и да не си разваля отношенията с хората, които се мъчат да опазят парите му.

Пейс изруга и се качи в самолета. След малко той започна да подава банкерските сандъци на втория пилот. Клиентът ги наблюдаваше. Очевидно не му идваше на ум, че може да помогне, или по-скоро си мислеше, че не е негова работа. Никой нищо не продума, докато Пейс не подаде и последния сандък на втория пилот, който го замъкна до камионетката, тръсвайки го на тапицирания под до задната врата.

— Това е всичко — каза Пейс и слезе по стълбата. — Ние потегляме.

— Помните ли какво трябва да направите? — попита пазачът.

— Смятам, че ще се справя — рече Пейс, вбесен от грубия и надут пазач.

— Имате координатите… излизате на петнайсет мили в морето и после можете да си правите каквото си щете.

— Да тръгваме — каза Пейс на втория си пилот и двамата бавно избутаха самолета от входа на хангара към тъмнината на пистата.

На слабата светлина, идваща откъм камионетката, Грейвър едва различаваше силуетите на пилотите, които се качиха отново в самолета и прибраха стълбата. След малко двигателят на самолета заработи и Пейс увеличи оборотите му, докато започна да вие, задържа така за минута, после придвижи задкрилките, за да обърне самолета и тръгна към края на пистата. Там изви за излитането, двигателят ускори още оборотите и самолетът се втурна стремително по пистата, откъсвайки се от земята над водата, в посока към залива, откъдето бе дошъл.

Пазачът, шофьорът и клиентът стояха край осветеното от камионетката място и гледаха как самолетът изчезва към звездите, а после пазачът се обърна, вдигна своето „Узи“ и застреля другите двама мъже.

Двата приглушени изстрела бяха потресаващи, бързите тъпи звуци не съответстваха на произведения ефект, при който мигновено пръсна кръв от гърбовете на двамата, поваляйки ги едновременно на земята.

Грейвър почувства как Мъри и Ласт потръпнаха от двете му страни, а умът му мигновено взе решение да не предприема нищо. Сега нямаше смисъл да застрелят пазача. Те не можеха да предотвратят двете убийства, които току-що видяха с очите си. Ако бяха предвидили това и ги бяха предотвратили, тогава би било оправдано да го застрелят. Но сега той им беше по-нужен, ако е жив. Грейвър беше благодарен за добрата подготовка на Ремберто. Някой друг на негово място веднага би застрелял пазача.

Затова те просто наблюдаваха как пазачът прехвърли узито през рамо, влезе в хангара и изгаси лампите навън. После пак излезе, хвана клиента за краката и го завлече зад ъгъла на хангара. След малко замъкна там и тялото на шофьора по същия начин. Когато се върна, взе един градински маркуч, навит край вратите на хангара, завъртя пожарния кран, с който маркучът беше свързан и започна да отмива обилната кръв пред входа.