Дейвид Линдзи
Без светлина (74)

74.

— Значи тази вечер — каза Грейвър, отново връщайки Редън към започнатия разговор, — ако вземете клиенти оттук, возите ги заблуждаващо два часа и после отивате в Лас Копас, а оттам те се прехвърлят на хидроплани, за да прелетят до Чокълит Бей, така ли?

Редън кимна. Беше започнал още по-силно да се поти.

— Как става това? Къде спира хидропланът — в реката ли? Наблизо има река, нали?

Редън кимна.

— На около седемдесет и пет ярда от летището.

Нюман беше довлякъл автомобилна гума и сега седеше на нея зад Редън. Мъри и Ремберто бяха придърпали една дървена стойка и също се бяха настанили. Всички страшно се потяха, но внимателно слушаха как Грейвър методично изтръгва всяка важна подробност.

— Има ли нещо различно от обичайното в този случай?

Редън пак кимна, като че ли тъкмо сега се досещаше за нещо, сякаш още едно късче от ребуса на Калатис идваше на мястото си.

— Да. — Той отново преглътна. — Да, обикновено парите и клиента се товарят на хидроплана и се пренасят над Чокълит Бей. Когато стигнем до пристана на Калатис, клиентът се изкачва по брега към къщата за срещата си с Калатис, а парите се натоварват на моторница.

— А после какво?

— Моторницата откарва парите до уреченото място в големия залив, вместо хидроплана. Хидропланът и пилотът трябва да чакат, за да прехвърлят клиента отново през Чокълит Бей.

— Ти каза „когато стигнем пристана на Калатис“. Вие ли управлявате и хидроплана? Няма ли други пилоти за него?

— Не, ние го управляваме. Има само един хидроплан. Първият пилот се приземява в Лас Копас, всичко се натоварва на хидроплана, прелита над Чокълит, после, когато клиентът приключи, се връща пак през Чокълит, взема редовния самолет и оставя хидроплана в реката за следващия пилот и клиент. Той прави същото. Вторият пилот на последния самолет откарва хидроплана. Държим го в малък хангар в Кема.

— Предполагам, че някой стои при самолета, спрял в Лас Копас.

— О, да, трима от пазачите на Калатис предварително отиват до Лас Копас с лодка. Занасят електрически генератор и сигнални лампи до летището. Доста работа е. Лампите светват само за миг по време на приземяването и се закриват. Пазачите — наричат ги охрана — остават по време на цялата операция в съответната нощ, помагат в товаренето на парите от единия самолет на другия и после „охраняват“ самолета, който не се използва в момента.

— Казваш, трима пазачи. Винаги ли има трима?

— Точно така. Ето тука Калатис се различава от вашия обичаен, посредствен трафикант или престъпник. Има шест въоръжени пазачи, а не петнайсет или двайсет. Само шест. Трима в Лас Копас, трима на собствения му кей. Те са доста сдържани хора. Всъщност всяко оръжие, което носят, е снабдено със заглушител. Независимо дали е „Узи“, „Мак-10“ или нещо друго. Заглушители. Съвсем разумно, като си помислиш. Всички ония каубои обичат звука от гърмежите. Каква тъпотия, ами че със заглушител може да умъртвиш сума народ, преди някой да е разбрал, че си там. Затова те нямат нищо против да ги използват. Не искам да кажа, че много обичат да дърпат спусъка; никога не съм виждал това. Но и никак не ги е страх да използват оръжие.

Редън се замисли за секунда и после пак погледна Грейвър.

— Вижте какво, може ли още една цигара?

Нюман отново взе цигара от Ледет. Когато Редън я запали, Грейвър продължи:

— Добре, но ти каза, че този път ще бъде различно.

— Да. Днес следобед имахме среща с Калатис. Обичайната програма беше отменена. Всеки от нас ще има малко по-различно разписание. Уейд излита пръв. Никакви заблуждаващи обиколки — направо към Лас Копас. Същото нещо в Лас Копас, прехвърля клиента и парите на хидроплана. Но когато пристигне при Калатис, сваля парите и клиента и се връща в Лас Копас без клиента.

— Калатис обясни ли това?

— Той каза, че клиентът ще отиде в Галвестън с моторница и после с кола ще се върне в Хюстън.

— Ами оня номер с подвеждането, че отиват в Мексико?

— Да, попитах за това. Калатис каза, че ме е наел да управлявам самолети, а не неговия бизнес. — Редън се ухили като човек, който се смее пред смъртна опасност, вместо да изпада в паника. — Във всеки случай, Марисио е следващият. Същото нещо, направо в Лас Копас…

— Колко дълго трае полетът? — прекъсна го Грейвър.

— Половин час. Пътуването на Марисио с хидроплана е същото както при Уейд, той оставя парите и клиента и се връща в Лас Копас. После потеглям аз. Същата програма като на другите.

Малък самолет, който се бе приземил на отсрещната писта, се приближи, хриптейки, край хангара. Беше първият приближил се, откакто бяха там, и всички се извърнаха да го погледнат. Грейвър отново се обърна към Редън. Пилотът се взираше в носа на самолета. Грейвър предположи, че той премисля казаното от самия него за мощната програма. Навярно след като бе научил от Грейвър за другите смъртни случаи, той възприемаше по съвсем друг начин новото разписание и си правеше изводи.

— Да се върнем на въпроса с пазачите — каза Грейвър. — Когато клиентът пристигне на летището и се качи на самолета с парите си, той има ли някаква охрана, за да бъде осигурено предаването?

— Ами не. Такава е уговорката. Калатис мрази демонстрации на висок професионализъм, разните там важни типове, които се перчат с какви ли не автомати. Уговорката е, щом донесеш парите до самолета на Калатис, оттук нататък Калатис отговаря за всичко. Ако дотогава не си му се доверил, тогава не му давай парите си.

— А пътуването до летището?

— Калатис позволява на клиента да вземе двама свои пазачи да пътуват с него от хотела. С тях е един от хората на Калатис. Самолетът е вътре в хангара. Ние отваряме вратата, колата влиза вътре. Цялото товарене се извършва тук, вътре, скрито от погледи. Ония тежкари на клиента трябва да си тръгнат, преди да отлетим.

— Тогава всъщност има един пазач, който пътува с парите.

— Точно така.

— Тогава Калатис трябва да има четирима пазачи в Лас Копас.

— Да, мисля, че е така. Трима на земята, един във въздуха. Но този един пазач винаги стои при „своя“ товар. Продължава с него до кея на Калатис. Животът на горко то копеле е зависим от всяка кутия с пари. Изгуби ли едното, губи и другото — рано или късно.

— Значи не смяташ, че ще има промени в програмите на пазачите, както е станало при вас?

— Нищо не мога да кажа за това. Знам само, че не бяха споменати, когато преглеждахме плановете.

— А времето, за което трябва да извършите полета с хидроплана от Лас Копас до къщата на Калатис и обратно до Лас Копас? То достатъчно ли е?

— Ами, достатъчно. Съвсем малко е. Самият полет над Чокълит и Уест Бей не е проблем. Проблем е времето за кацане в Лас Копас, свалянето на клиента и парите, изминаването на седемдесет и петте ярда разстояние до хидроплана и натоварването на клиента и парите. Дават ни се двайсет минути за това, после петнайсет минути летене до пристана на Калатис, десет за разтоварване на кея, петнайсет минути обратно до Лас Копас, десет да се прибере хидроплана, да се върнем в самолетите си и да се измъкваме оттам. Дават ни десетминутен толеранс от отлитането на един самолет до приземяването на друг в Лас Копас.

— А това не е достатъчно.

Редън всмукна от цигарата и после поклати глава, извил надолу устни.

— Не, не е достатъчно. Не е оставено време за евентуален гаф… винаги може да стане нещо, особено когато използваш малка и тежка писта като Лас Копас. Трябва много да се внимава с радиовръзката там. Тя е непостоянна. А и ония проклети светлини от генератор. Ще бъде сложно.

Грейвър кимна и изгледа Редън за момент.

— Добре — рече той. — А някакъв извънреден план? Какво ще стане, ако нещо някъде се провали?

— Да, винаги има резервен план. Всъщност два. — Той използва носа на ботуша си да изтръска пепелта от цигарата. — Ако нещо не е наред преди доставката на парите, обаждаме се на кодов номер и казваме на Калатис какво се е случило. Той ще вземе решение. Ако се кани да сменя летищата, трябва да координира доставката на парите и да предупреди пазача, който ще се грижи за товара. После отново ще ни се обади и ще ни каже промененото място.

— А ако нещо се случи след вземането на парите, има предварително уговорено местоназначение. То е предварително уговорено, защото, след като се отделим от земята, всички трябва да мислим за едно и също нещо. Служителите ще бъдат разпръснати, защото хората в първоначалното място — в Лас Копас, ще бъдат недостатъчно. Хората на Калатис ще бъдат пръснати нарядко. Това е още една причина смененото местоназначение да бъде едно и също и за тримата пилоти. Калатис няма да има достатъчно хора на земята, за да могат те да осигурят три редуващи се места за предаване.

Грейвър го погледна.

— Имаш предвид, че всички ще се срещнат в едно летище.

— Точно така. Но синхронизирането е същото.

— Кое летище?

Редън вдигна едната си ръка, дрънкайки с белезниците, и посочи с показалеца надолу към бетонния под.

— Седнал съм на него — каза той.

Грейвър втренчи поглед в Редън.

— Налагало ли ти се е да използваш извънреден план?

— Веднъж.

— Как мина?

— Като по часовник. — Той сби рамене. — Всички са професионалисти. Могат да се справят с извънредни обстоятелства.

Грейвър кимна. Металните стени на хангара пукаха от жегата.

— Не каза ли на Калатис, че имаш съмнения за сроковете в Лас Копас?

Редън кимна хладнокръвно.

— Да.

— Той какво отговори?

Редън стана мрачен. Дръпна за последен път от цигарата и я смачка на бетона до предишния си фас.

— Удвои парите ни — рече той. — А той на нас вече ни плащаше като на някакви генерални директори, сега ни плаща колкото на двама такива директори. — Той изви глава към Ремберто и после пак се обърна към Грейвър. — Това е много показателно, а? Плати на някого достатъчно пари, и той ще поеме всякакъв риск, за да ти свърши работата. Колкото повече пари получиш, толкова повече се самозалъгваш, че можеш да излъжеш съдбата… макар шансът за това да става още по-малък. Единственото, за което той може да мисли, е да се измъкне — усещайки лъха на ада — с всички тия необложени с данък пари.