Дейвид Линдзи
Без светлина (62)

62.

В кабинета си Грейвър постоянно поглеждаше часовника, опитвайки се да сложи някакъв ред в този ден, започнал с такава неразбория. Беше особено тежко, защото Лара я нямаше. Първото нещо, което направи, беше да изтегли една от операторките, за да заеме мястото на Лара. Разбира се, тя бе почти безпомощна, но поне можеше да приема съобщения и да записва обажданията.

После той започна да се консултира с отговорниците на отделните секции, за да се увери, че вече действат. Детективите и аналитиците от „Организирана престъпност“ проверяваха чрез информатори кой може да има дори смътни сведения за употреба на експлозиви. Освен това те преглеждаха най-важните си разследвания, свързани с конкуриращи се престъпни кланове и организации, особено онези, в които участваха или се възглавяваха от канадци, азиатци и гърци, както и негърски и латиноамерикански гангстерски групи, станали напоследък междущатски проблем. Хората от научноизследователския отдел вече бяха пред компютрите, търсейки имена на личности и групи, известни с използването на експлозиви или имащи контакти с такива, както и свързаните с яхтклубове. Отделът за борба с тероризма пресяваше възможностите при екстремистки групи и от двете крила, при контактуващите с нелегални доставчици на оръжия и боеприпаси, сред активисти от движението против абортите, както и сред техните противници, расистки групировки и отделни лица от архивите по масовите безредици.

На Грейвър му бе изключително трудно да се съсредоточи. Знаеше, че от тази трескава дейност има много малка вероятност да тръгне някаква истинска следа. Изпитваше особени чувства, наблюдавайки кипящата работа наоколо, за която знаеше, че е абсолютно безполезна, разпределяйки сили и средства за проучвания, които нямаше да доведат до никакъв резултат.

След обсъждането и с последния си отговорник Грейвър използва външна линия и се обади на съответния по ранг колега във ФБР, чиято сграда беше от другата страна на реката, за да провери докъде са стигнали. За щастие към ФБР се бяха насочили повечето телефонни обаждания от други разузнавателни и правоприлагащи агенции, които автоматически подразбираха, че ФБР ще поеме главната тежест на разследването. Агентите на Бюрото бяха пръснати по цялото крайбрежие на залива и се мъчеха да измъкнат нещо от своите информатори в дисидентски и терористични групи, считани за най-вероятни консуматори на експлозиви. Засега не бяха попаднали на нищо и оценката на колегата му за ситуацията в яхтклуба Саут Шор беше почти като на Олмстед.

Уестрейт беше следващият. Грейвър му се обади и го осведоми за последните развития на събитията и за задвижените механизми. Каза на Уестрейт, че ще продължи да го държи в течение и че засега все още не знаят дали е било случайна злополука или бомба. Уестрейт, както винаги загрижен за професионалния си имидж, започваше да се дразни, че е на заден план в такава сензационна история. Всички знаеха, че Отделът по криминално разузнаване би трябвало да има някакво предположение за вероятните извършители и че рано или късно — и май доста скоро — медиите ще го атакуват с подобни въпроси. Информацията била предадена в сутрешните новини и по трите телевизионни канала, му каза Уестрейт, и се правели какви ли не догадки.

Що се отнасяше до Грейвър, той беше по-загрижен кога ще успеят да открият човешки останки на местопроизшествието. Ако Бъртъл бъде идентифициран, това би означавало край. Информацията, че Джинет Бъртъл има лодка там, щеше да бъде задържана за известно време. Все пак Грейвър имаше предимството на началник на Олмстед и можеше да се възползва от това, за да забави нещата още малко. Така че, освен ако Олмстед не пренебрегнеше правилата на йерархията, специалната група на Грейвър беше в безопасност още известно време.

В девет и трийсет Грейвър се зае с личното досие на Бъртъл и откри сведенията за Джинет. Тя беше от Сиатъл и беше посочила сестра си като лицето, към което да се обърнат в случай на нужда. Той се свърза със сестра й по телефона, обясни кой е и каза, че с Дийн се е случила злополука и има голяма вероятност да е убит. Предупреди я, че Джинет още не знае и дори не предполага, че той се обажда, но според него тя може да се нуждае от някого през следващите двайсет и четири часа. Тя го увери, че ще дойде с първия възможен полет.

Едва успял да свърши всичко това, Грейвър се канеше да излезе за срещата си с Ласт, когато радиотелефонът му звънна.

— Грейвър, обажда се Пола. Опитвахме се да ти се обадим по личния ти телефон, но даваше непрекъснато заето. Можеш ли да ни позвъниш оттам? С Арнет искаме да говорим с теб.

Грейвър набра номера на Арнет.

— Добре, ето накратко какво сме измъкнали от копието на Дийн досега — каза Пола. — Изглежда Безъм и Тислър са продавали криминални сведения на Фийбъровата „Дейтапринт“ шест месеца, преди Дийн изобщо да заподозре, че нещо става. Тъкмо когато започвал да проумява това, с него се свързал някакъв тип на име Гайс. Без малко име. Гайс е от ЦРУ.

— Глупости — веднага реагира Грейвър. — Нима това е записал Дийн? Това ли е отговорът му за човека при фонтана Транско?

Пола се поколеба, изненадана от гневния му изблик.

— Да, но почакай — Остави ме да продължа.

Грейвър млъкна, изпълнен със силни и объркани чувства за Бъртъл. Какво, по дяволите, бе направил той? Значи е преработил собствените си записки, за да се прикрие? На Грейвър му стана чоглаво заради него. Това намирисваше на авариен механизъм за самозащита и това, че Бъртъл се опитваше да прикрие собствената си вина, преиначавайки историята на своята измама, изглеждаше още по-разочароващо. Грейвър можеше да разбере защо Дийн е излъгал Джинет, сигурно го е било срам тя да научи за неговите деяния, но поне за колегите си би трябвало да съзнава, че веднага биха разбрали подобна машинация.

— Този тип се свързал с Бъртъл и му казал какво вършат Безъм и Тислър, казал му и за връзката между Фийбър и Калатис. После дал на Дийн в основни линии същите данни за Равив/Калатис, с които Арнет разполага тук. В сведенията му е посочена почти идентична информация. Така че може би Гайс е от ЦРУ.

— Защо сте готови да вярвате на това? — гневно я прекъсна Грейвър. — Арнет, ти слушаш ли?

— Да.

— Нима вярваш на това, Арнет? Ако ти имаш тази информация, защо някой друг извън ЦРУ да не може също да разполага с нея? Не смяташ ли, че трябва да се отнесеш малко скептично към това?

— Защо не я оставиш да продължи, Маркъс? — каза хладно Арнет. Гласът й беше равен и невъзмутим.

— По дяволите. — Беше вбесен. — Продължавай. — Чувстваше се така, сякаш го водят за носа и вече му писваше. Беше толкова ядосан и припрян, че не го свърташе на едно място.

— Според Дийн — започна отново Пола — Гайс му казал, че според него Калатис гласи някаква огромна измамническа операция чрез наркоконтрабандния му бизнес с Брод Страсър. Той очертал същата операция с наркотици, която извадихме от лентата на Шек. Същите фалшиви компании, същите методи на действие. Всичко.

— Подробностите му тук са точни — намеси се Арнет. — Имаш право, че и други частни разузнавателни служби могат да разполагат с тази информация, но също така знаеш — и си обяснявам твоето пренебрежение с разочарованието ти в момента, че аз съм малко по-различна от повечето частни разузнавателни агенции. Не ми е известно за никой друг… абсолютно никой, с моя достъп до такива сведения. Затова толкова се развълнувах как да стигна до Калатис. — Тя замълча, за да подчертае думите си. — Никой, освен шефовете не разполага с това, душко. Трябва да приемем сериозно този Гайс.

Грейвър нищо не каза. През цялото време Арнет бе твърдяла, че човекът при фонтана Транско с „правителствен“. Сега записките на Дийн подкрепяха нейните предположения. Не можеше да я вини, задето иска да повярва на Дийн. Пола продължи.

— Гайс поискал Дийн да действа отвътре и да им помогне да разберат какви са плановете на Калатис. Гайс бил много загрижен, че не знаел какво върши Калатис, освен наркобизнеса. Затова дал на Дийн всичко, което той трябвало да знае. Дийн „разкрил“ продаването на информация от Безъм и Тислър и настоял на дял от това, иначе щял да ги издаде. Скоро, с тайната помощ и ръководство от страна на Гайс, той се включил в операцията.

— И са му плащали точно както и на тях — добави цинично Грейвър.

— Очевидно — каза Пола. — Той не го скрива. Наистина, те са си докарвали много пари. Калатис щедро плащал.

— А разследването Селдън?

— Точно както предполагахме, още една подмолна операция. Калатис искал да отстрани Селдън. Всъщност Дийн изобщо не е споменал защо, а само че Селдън е следващата мишена.

— Така ли? А какво е открил Дийн за Гайс?

— Не много. Изминали месеци, преди Дийн да се срещне с Калатис, но когато го е направил, изглежда Калатис го е харесал малко повече, отколкото Безъм или Тислър. Не след дълго Дийн осъществявал повечето връзки между двамата от Криминалното разузнаване и Калатис/Фийбър. Калатис предложил идеята за фалшивите разследвания като начин да елиминира конкуренти и възложил на Дийн тази задача. Пробст бил първият обект. Станало чудесно. Калатис бил доволен. След това Фрийл. После Селдън.

— Но Калатис бил предпазлив. Безъм и Тислър не знаели абсолютно нищо, освен малките си зони на действие. Например изобщо не им било известно за мрежата на Шек или пък за тайната му връзка с Калатис. Те нямали никаква представа за мащаба на организацията.

— Въпреки всичко Дийн бил доста агресивен — добави тя. — Дал на Калатис да разбере, че е амбициозен и иска повече дейност, повече участие. Представял идеи. Предлагал операции, които да разширят събирането им на данни и в други разузнавателни агенции. Гайс осигурявал Дийн с информация, за да бъде по-правдоподобен пред Калатис, помагал му да представя някои съблазнителни проекти, с надеждата, че Калатис ще започне да разчита на него и в края на краищата ще го привлече по-дълбоко в организацията.

— Това, което Дийн обаче не е знаел — пак се намеси Арнет — е, че Калатис не възприемал никакви нови идеи. Каквото и да е подозирал Гайс за действията на Калатис, какъвто и да е бил онзи страхотен измамнически номер, той е бил вече в последната си фаза. Ако Дийн се бе появил една или две години по-рано, Калатис би му намерил място. Но той е нямал намерение да въвежда други по-умни мъже толкова късно в играта. Вече е приключвал. Дийн е нямал никакъв шанс.

— Но — каза Пола — Калатис все пак го свързал с Шек. Ето как Шек попаднал в операцията Пробст.

— Това е в общи линии същността на цялата история — каза Арнет. — Дийн е включил цяла енциклопедия от подробности за тези операции, някои от които ще бъдат полезни и за други неща. Бил е много добре запознат с мрежата на Шек от купувачи на информация и по този начин се прибавя още една страна към изложеното от Шек.

— Нека да се върнем на оня измамнически номер — каза Грейвър. — В какво се състои той?

— Любопитно е, но няма много информация — продължи Арнет. — Шек, който е надушил това чрез приятелчетата си пилоти, смята, че Калатис и Страсър се готвят да предложат една последна гигантска сделка на своите инвеститори. Всички ще бъдат помолени да вложат повече пари отпреди, като им бъдат обещани, естествено, също така по-големи печалби. Но Шек предрича, че Калатис и Страсър ще отмъкнат всичко — просто ще изчезнат с милионите.

— Значи той е на същото мнение като Гайс.

— Очевидно е така. Освен това той подчертава, че преди това да стане, Калатис и Страсър ще са ликвидирали достатъчно от своята дейност тук, така че не ще могат да бъдат открити. И трябва да добавя, че като стари и опитни разузнавачи те знаят как да прикрият следите си. Вероятно ще успеят.

— И Дийн е съобщил всичко това на Гайс?

— Да.

— Добре тогава. Ами Гайс?

— Тук следва голямото разочарование — рече Пола. — Дийн подробно описва как се е свързвал с Гайс, къде са се срещали, как Гайс се е свързвал с него. Все стандартни оперативни похвати. Имаме телефонните номера. Имаме местата на тайниците. Имаме схемата на контактите. Дийн ни е обяснил всичко. Но за съжаление Гайс също се е срещал доста пъти с Дийн в яхтклуба. Разполагаме с контактната им процедура, когато са искали това да стане. Би било чудесно да видим този човек. Но сега това е вече невъзможно.

— Косата на Гайс сигурно се е изправила, когато е научил за експлозията от новините — намеси се Арнет. — Сега цялата тази информация за контактите е вече ненужна. Всъщност се съмнявам дали изобщо някога ще чуем нещо за мистър Гайс. По този начин, убивайки Дийн, Калатис е ликвидирал и Гайс.

Грейвър замълча за момент. Трябваше да си признае, звучеше убедително. Ако е осъждал Бъртъл, значи може би не е бил прав. Въпреки това беше ядосан. Как е могъл Бъртъл така леко да прехвърли своята лоялност към Гайс, човек, когото никога не бе срещал, а в същото време да откаже доверие на Грейвър, с когото е бил близък толкова много години? Това беше непонятно и болезнено за Грейвър. Като че ли му беше по-лесно да повярва, че Бъртъл е бил нечестен, отколкото да приеме съмненията на Бъртъл към него. Ако наистина това е била причината, възпирала Дийн да сподели с Грейвър своята „тайна задача“.

Но честно погледнато, той не можеше да обвинява Дийн. Нима самият Грейвър не бе направил същото? Когато за първи път разбра, че има изтичане на информация в отдела и подозрението се насочи към Бъртъл, нима Грейвър не се зае да го разследва, хладно пренебрегвайки близкото им приятелство? Грейвър му беше като учител и двамата с него се оказаха по-лоялни към своето обучение — и системата, която ги бе възпитала, отколкото един към друг. Грейвър винаги бе вярвал, че неговата безшумна и невидима работа е личният му принос в борбата на едно разумно общество да запази хармонията си срещу безбройните и вечни насилия на социалния хаос. Не притежаваше мисионерски фанатизъм в това отношение, но никога не се съмняваше, че това, което върши, с правилно и нужно.

Сега изпитваше чувството, че сякаш се е самозалъгвал. Спомни си за цитат от Есхил, поставен в началото на глава за тоталитаризма в една книга, която бе използвал преди години в курсове към Джорджтаун Юнивърсити. „Да не се доверяваш и на приятел, това е болест при всяка тирания“.

По онова време този цитат се бе загнездил в съзнанието му, за да му напомня за последствията от злините, с които се бе заклел да се бори. Оказа се жестока ирония да открие, че „болестта на тираните“ е съвсем жива сред хората, посветили себе си на съпротивата точно срещу тиранията. Болестта бе нападнала самия лекар, въпреки неговите умения и добри намерения, въпреки усилията му.

— Това е твърде ловко — чу се да казва. С мъка преглътна буцата в гърлото си. — Не разбирам — той се опита да говори ясно и съсредоточено — защо Дийн ни предава всичко това. Защо така изведнъж, в последната минута, разкрива всичко, което знае — за Калатис и Фийбър и особено за Гайс? Защо не е „удържал думата си“ към ЦРУ?

За първи път Арнет нямаше отговор.

— Всички объркани нишки застават на мястото си — продължи Грейвър, — но това май става твърде късно, нали? Открихме изобилие от информация за рекордно кратък срок, но Гайс се е изпарил и не сме се доближили дори с крачка наблизо до Калатис.

— Точно така — рязко отвърна Арнет. — Виж какво, Маркъс, не знам как да отговоря на въпросите ти за Дийн, но едно знам: че ни е осведомил за някои много сериозни операции тук. Да, всички важни играчи изчезват в гъстата гора. Точно за това са били обучени. Това им е професията. Ако не умеят да се оправят в хаоса, нямаше да бъдат в този занаят. Но истината е, че Дийн ни е дал невероятно повече неща, отколкото бихме постигнали без него. Нямам намерение да се тормозя за моралните му принципи толкова късно в играта. Изобщо не сме приключили тук; все още търсим доста отговори. Няма да обвинявам Дийн, задето не ми е изяснил всичко. Що се отнася до неговата роля в тази история, може би никога няма да я проумееш. Или ако успееш, може и да не ти хареса. Но нима то е толкова важно в сравнение с това, което вършим сега?

За момент последва тишина, никой не проговори. После Грейвър каза:

— Добре, Арнет. Имаш право. — Пак замълча. — Но точно сега все още имам само една цел… и само още един шанс да я постигна. Пола, можеш ли да събереш още сведения от записите?

— О, разбира се — отвърна Пола: — Има милиони подробности, ще имаме работа за месеци наред. Що се касае до връзки, това е цяла златна мина.

— Арнет — каза Грейвър, — знам, че нямаш интерес към оперативния завършек. Но ако издебна Калатис, ще мога ли да получа малко подкрепа от твоите хора? Преди да отговориш, е добре да знаеш следното: няма да има нито цент тук.

— Казах ти, вече печеля пари от тази работа, душко — рече Арнет. — По всяко време можеш да вземеш моите хора. Вече съм далеч напред в играта.

— Добре — каза Грейвър. — Шансът може да е съвсем малък. Ще ти се обадя след два часа.