Дейвид Линдзи
Без светлина (59)

59.

Грейвър поговори още няколко минути с Джинет Бъртъл, като я успокояваше, опитвайки се да каже нещо за разсейване на тежките й мисли, за да й подействат успокоителните лекарства, които Лара успя да я убеди да изпие. Той отново я увери, че ще направи всичко възможно да намери Дийн и че тя не трябва автоматично да допуска най-лошото. Повтори обещанието си да я осведоми веднага щом научи нещо определено. След малко Лара я заведе горе в спалнята на Натали.

Чувствайки се отвратително, задето трябваше да лъже Джинет, Грейвър седна на бюрото си, за да позвъни на Бен Олмстед. Опита няколко номера, пейджъра и радиотелефона му, докато накрая го откри в яхтклуба Саут Шор. Според Олмстед ударът от първоначалната експлозия разрушил почти дузина лодки и още толкова се били подпалили. За нещастие до мястото на взрива имало пункт за зареждане с гориво и две цистерни с бензин се възпламенили. Едната от цистерните била пълна, затова само се запалила. Но другата била почти празна и веднага избухнала, увеличавайки силата на първоначалния взрив.

— Могат ли да определят точката на удара, къде точно е бил? — попита Грейвър.

— Не, но сега от яхтклуба ще ни дадат списък с наемателите на местата за лодки и много скоро ще можем да уточним поне около десетина имена.

— А някакви телефонни обаждания? — Грейвър чуваше бъркотията наоколо, сирени, викове на мъже, тътена от водните помпи.

— О, да. Започнаха да се обаждат. Може би досега пет, но не от групите, които ни безпокоят.

— Всички ли са пристигнали там?

— Разбира се. Отрядът по бомбените атентати. Отрядът по палежите към Хюстънската противопожарна команда. И ако можеш да го повярваш. Отделът по наркотиците имал в момента наблюдение над обект от другата страна на яхтклуба. Когато тук гръмнало, те пощурели. Сега са дяволски объркани, защото предполагат, че техният осведоми тел ги е подвел. О, имаме и списък на хората, регистрирани в хотела тук. Сега го проверяваме. Освен това накарахме охраната на хотела да предаде всички филми от наблюдаващите камери във фоайето от последните двайсет и четири часа. — Той млъкна за малко. — Уестрейт обаждал ли се е?

— Да, трябва да се свържа с него — каза Грейвър, — но исках първо с теб да говоря. Значи дори не знаете дали експлозията е била от бомба, а? Дали е било нещо случайно? Изтичане на гориво, на бутан в някоя от кабините?

— Не знаем. А специалистите по бомбите не могат нищо определено да кажат, защото силата на експлозията е била замъглена от избухналата почти едновременно цистерна за бензин. Някои свидетели твърдят, че е имало две експлозии, други — че била една. И има страхотен пожар, затова няма да успеем да се доберем до източника поне още дванайсет или петнайсет часа.

— Добре, Бен. Благодаря ти много. Обаждай се.

— Дадено.

Грейвър веднага позвъни на Арнет и я предупреди, че детективите проверяват видеофилмите от хотела, както и регистрациите от последните двадесет и четири часа. Ако хората й смятат, че са били заснети, тя може би ще иска да предприеме нещо.

После се обади на Уестрейт.

— Къде беше, по дяволите? — изрева Уестрейт.

— Току-що разговарях с Олмстед — каза Грейвър, игнорирайки въпроса. — Там така са се закотвили, че повече не може и да бъде.

— Какво значи това?

— Просто не могат да направят нищо повече, докато пожарът не бъде загасен. Чак тогава ще влязат в района и ще го разследват.

— Според тях терористи ли са били? Някакви наркодалавери?

— Нямат никаква представа. — Грейвър му каза за операцията на наркоотдела от другата страна на яхтклуба.

— Може да са били техни хора — рече Уестрейт. — А тия кучи синове все не ни дават да припарим, нали. Трябва да изразходваме толкова ценно време и пари, за да дублираме това, което те знаят, а после ни разправят: „О, ама ние можехме да ви дадем тая информация“.

На Грейвър никак не му се слушаха подобни приказки, които бяха любимо занимание на Уестрейт.

— Трябва да излизам, Джек.

— Виж какво, осведомявай ме редовно. Но, по дяволите, късно е. Изчакай и ми се обади сутринта… освен ако се случи нещо драматично.

— Добре, Джек.

Грейвър затвори телефона и се отпусна тежко на стола. Беше останал съвсем без сили. Денят беше започнал в около седем часа, когато се отби при Арнет, преди още да отиде в службата и там видя снимките от наблюдението, направени от Бойд по време на срещата на Бъртъл с Непознатия при фонтана предишната нощ… значи преди малко повече от двайсет и четири часа. После в около два часа следобед беше отново при Арнет и прочете досието на Йозеф Равив, след като Арнет бе дочула името на Калатис при записа на срещата край фонтана. В четири часа се бе върнал в службата, а Пола бе изровила името на Колин Фийбър от съвета на „Гълфстрийм Банк“ и след един час Нюман пристигна с новината, че „Дейтапринт“ на Колин Фийбър е притежание на „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“, филиал на „Страсър Индъстрис“. В около осем и трийсет вечерта Грейвър и Нюман бяха прибрали Валери Хийт, а в около дванайсет и трийсет Бъртъл беше пръснат на парчета в Саут Шор Харбър. А сега и последните събития от тези няколко часа.

Беше едно от най-бързо развиващите се разследвания, които бе преживял, и то страшно оплетено, усложнено от факта, че се опитваше да действа неофициално. Трябваше непременно да запише последните разбития в дневника си, но това в момента му се струваше непосилна задача.

Сега му се искаше чаша вино — и то би било почти храна, но знаеше, че ако го изпие, съвсем ще се отпусне.

Телефонът иззвъня. Той се сепна и вдигна слушалката, преди още първият сигнал да спре.

— Грейвър на телефона.

— Обажда се Виктор. Изслушай ме. — Говореше тихо и бързо. — Имам само минутка. Трябва да се срещнем сутринта, късно сутринта. Няма да повярваш какво имам за тебе, приятелю.

— Бъди по-ясен, Виктор — рече Грейвър.

— Ще ти сервирам Фийбър на тепсия.

В еуфорията от откритието на Нюман и последвалата мъчителна среща с Джинет, Грейвър бе забравил за Колин Фийбър, единствената жива пряка връзка с Калатис. А сега Виктор Ласт му предлагаше „Фийбър на тепсия“.

— Какво искаш да кажеш с това, Виктор? Във физически или юридически смисъл ли говориш?

— И в двата, дявол да го вземе! Какво значение има?

— Кога искаш да се срещнем?

— В десет часа. Не мога да стигна там преди десет.

— Къде да стигнеш?

— В онова твое италианско местенце. Кафето е хубаво.

Затвори телефона.

По дяволите! Грейвър зарови лице в ръцете си, отпуснат върху бюрото. Страшно се нуждаеше от време, за да помисли. Всичко се движеше твърде бързо, абсолютно всичко, а никак не му харесваше такова профучаване.

— Грейвър.

Той се обърна и видя Лара на прага.

— Тя заспа. Защо не пийнем по чаша вино?