Дейвид Линдзи
Без светлина (57)

57.

Те се струпаха в тъмната стаичка, Грейвър, Арнет, Нюман, който още се мъчеше да възприеме видяното в трите обикновени малки къщи на Рауър стрийт, и Бойд, в чиито ръце беше кутийката. От червената светлина всички изглеждаха бледи, приличащи на съзаклятници и напрегнато гледаха предмета у Бойд.

— Сигурни ли сте, че това не е бомба, някакъв капан, а? — мъдруваше Бойд полушеговито, когато започна да отвинтва капачката.

— Искам само да разбера дали е филм — рече Грейвър. — После няма да ви преча повече.

Капачката беше с дълга резба, както е обичайно за подобни водонепропускливи съдове. Когато най-после я отвинти, Бойд я остави на масата, завъртя кутията и плътно навита, блестяща черна ролка се изсипа в ръката му.

— Това е филм — рече той. — Проявен е. — Той разтегна ролката между ръцете си. — Микрофилм.

— Е, засега е добре — каза Грейвър. — За колко време ще можете да получите нещо?

— Мога да направя първия кадър — микрофиш — след около двайсет минути.

Оставиха Бойд в тъмната стаичка и отидоха в главната компютърна стая. Всички компютри работеха и непрекъснато се чуваше чаткането по клавиатурите. Куин беше до радиото си, водеше записки в бележник и говореше с професионална досада в миниатюрното микрофонче. Нюман бързо обхвана всичко с поглед, опитвайки се да не зяпа, но, естествено, му се искаше да види колкото се може повече. Арнет се спря усмихнато.

— Това е Куин — каза тя на Нюман, но без да прекъсва момичето, за да я представи. — В момента получава съобщения от Саут Шор Харбър. Имаме нещатни сътрудници, както при вестникарите. Когато се случи нещо голямо, подобно на това, те ни държат в течение. Всяко обаждане се записва в компютъра, съобщенията се сверяват и на информацията се определя дадена числена стойност, подобно на стойностния код, които се дава на осведомител или източник. Следим внимателно както качеството, така и обема на информацията от всеки сътрудник. Понякога това се отплаща по най-неочакван начин.

Тя тръгна бавно из стаята.

— Тези две жени работят по компютърните данни на Тислър. Все още се мъчим да налучкаме — обърна се тя към Грейвър, — но има известен напредък. Ей там онзи мъж се опитва да разбере самоличността на човека, с когото Бъртъл се е срещнал при фонтана Транско. Не сме го открили, но пък така опресняваме данните за ония хора, затова всъщност то ни е от полза. Доста време мина, откакто не съм допълвала фотоархива си, а без причина обикновено не го правим.

— Дани — каза тя, посочвайки едно момиче на следващата компютърна система — търси някакви дири на Брод Страсър. Вие, момчета, се натъкнахте на един от най-недостъпните типове в бранша. Да вземем например Калатис. Ние предполагаме, че той е закупил имот в района на Хюстън някъде около 1989 година. Предполагаме, че оттогава прекарва половината си време там, но не можем да го докажем. Нашите сътрудници по недвижимите имоти казват, че според тях не е така, че не съществуват покупки на жилища, до които да не могат да се доберат. Те грешат, но не можем да подкрепим това с доказателства. Той притежава частен самолет, „Десолт Фолкън“. Знаем, че е на името на неговия пилот, бивш инструктор от израелските въздушни сили. Знаем, когато той тръгва от Колумбия с него… и това е всичко, което ни е известно. Веднъж, през 1989 година, го пипнахме в Хоби. Самолетът остана там три дни. Знам, че се е върнал с него тук, но не можем да го докажем. Според нас той подкупва някой авиодиспечер в Хондурас — в Тегусигалпа. Той влиза в страната през онова тясно заливче, Гълф Фонсека, пресича Хондурас и се появява над островите от другата страна като някой друг. Освен това, за да бъде в безопасност, той използва частна писта някъде около Хюстън вместо някое от летищата. Ала не можем да го докажем.

Тя млъкна, без да обяснява нищо за последните три или четири компютърни системи.

— И така нататък — рече тя. — Винаги преследваме нещо.

Арнет тръгна към библиотеката, а Грейвър и Нюман я последваха. Когато влязоха, радиотелефонът на Грейвър, който той бе оставил на масата, бръмчеше. Вдигна го. Беше Пола.

— Грейвър, с Хийт всичко мина благополучно. Тя замина. Но веднага щом се върнахме в дома ти, Джинет Бъртъл пристигна с кола след нас. Изпаднала е в истерия. Смятала, че ти ще си вкъщи. Мисли, че Дийн е мъртъв. Съвсем е разстроена. Лара е при нея.

Сърцето на Грейвър се сви.

— Защо мисли, че той е мъртъв?

— Онази експлозия. Местните станции прекъснали главните програми, за да съобщят. Тя твърди, че Дийн държи лодка в Саут Шор Харбър.

— Господи.

— Мисля, че трябва да дойдеш тук. Тя твърди, че има нещо да ти казва. Очевидно Дийн се е страхувал през последните няколко дни. Дал й някакъв материал, който тя трябвало да ти предаде, в случай че той умре. Мисля, че е и страшно уплашена. Не знам… май има нещо повече тук. Смятам, че е по-добре да дойдеш.

— Тя изненада ли се защо двете с Лара сте у дома?

— Да, и аз просто й обясних, че се занимаваме с една задача. Гледай да дойдеш.

— Добре, идвам.

— Чул ли си нещо от Нюман? — в гласа й се долови загриженост.

— Той е тук при мене. Намерил е нещо у Шек. Ще ти разкажа подробно, когато дойда.