Дейвид Линдзи
Без светлина (48)

48.

Грейвър се движеше из кухнята с навити до лактите ръкави, вадеше месо и сирене за сандвичи от хладилника, туршия, маслини и лук от килера, подаде хляба и ножа на Нюман и му даде знак да реже филии. Той говореше на Пола, която седеше край масата и си водеше бележки.

— Искам да изцедиш всички възможни подробности от нея — казваше той. — В какви компании са работели тези хора; какви са били конкретните им служби; какви данни са предавали; за какви видове дейност е искал информация Дон; точно каква информация; имената на фирмите, от които този компютърен пират е изтеглял информация; кой е бил прекият му началник — той навярно е бил подкупван, защото е знаел, че подчиненият му не чисти кабинети. Всичко, за което се сетиш; то може после да ни помогне да възстановим цялата тая операция.

Той извади друг нож и започна да реже лука.

— Общо взето, не беше съвсем зле — рече Грейвър. — Тя действително посочи мястото на Шек и има още подробности, които да се изровят от онези източници в петте компании.

— Ще бъде доста по-трудно да стигнем до Шек, отколкото до Валери — каза Нюман, подреждайки хляба върху чиния. — Струва ми се, той е доста хитър и обигран в тази област.

— Имаш право. — Грейвър приключи с лука и започна да реже доматите. — По всичко личи, че е професионалист. Хийт дори използва термина „обработва“, когато разправяше как Шек действа със своите източници. Чула го е от него. Този тип има опит в разузнаването. И това ни води до Калатис. Той е човек на Калатис.

— В „Мосад“? Прилича ми на американец.

— Мисля, че това вече няма никакво значение — каза Грейвър. Чувстваше безсилие и гняв. — Границите навсякъде се заличават. За такива хора чувството на вярност не е свързано с родното място или със страната, в която живеят, със семейството или отечеството. Тяхната вярност не зависи от знамето. Те рискуват живота си за международни парични единици: доларът, германската марка, английската лира, йената.

Той нареди резенчетата лук и домати върху голяма чиния заедно с туршията и маслините, но остави студените меса в опаковката, както Лара ги беше донесла от магазина.

— Проблемът е — рече той, — че не сме напреднали кой знае колко в цялостната картина тук. — Той отвори пакет с картофен чипс и пакет с царевичен чипс, после извади от хладилника бурканчета с майонеза и горчица. — От коя горчица искате — обикновена или пикантна?

— Обикновена — отвърна Нюман.

— Пикантна — каза Пола.

Грейвър остави и двете на шкафа.

— Има бира и безалкохолни напитки в хладилника — рече той и започна да прави сандвич, докато Пола разчистваше масата от бележниците и колекцията на Хийт от фалшиви документи. Когато Грейвър приготви сандвича, той го разряза на две по диагонал, сложи го в чиния заедно с двата вида чипс и малко маслини и извади една бира от хладилника. Отвори я, сложи чинията и бирата на табличка заедно със салфетка и излезе от кухнята.

Те бяха седнали на пода край леглото като две ученички, с карти за игра помежду им.

— Боже мой! — каза Валери, обръщайки очи изпод кичурите суха, черна коса. — Я погледни, като същински иконом. Сам ли го приготви?

— Да — отвърна Грейвър и сложи табличката на пода до Лара.

— Благодаря — рече Лара.

— Нямаш ли жена? — попита Хийт. — Какво, да не си разведен?

— Не искаш ли сандвич? — попита я той.

— Ами… не само сандвич. — Тя се ухили и го огледа от глава до пети.

Грейвър излезе от стаята и погледна часовника си. Арнет се бе обадила преди повече от час. Би трябвало вече да се е случило нещо. Когато минаваше край своята спалня, хвърли поглед през отворената врата и се спря. Влезе вътре. Леглото му бе оправено и върху него лежеше опънат светлият ленен костюм на Лара. От другата страна на леглото имаше отворен куфар. Той се приближи и надникна в куфара. Имаше комбинезони, две копринени блузи. Бельо. Чашките на сутиените пъхнати една в друга, бикините, сгънати на две. Усети познатия аромат от слаб парфюм, който остава в дамските куфари, дори когато са празни. Приближи се до дрешника на Дор и отвори вратата. Там самотно висяха три рокли. Затвори вратата и пак отиде до отворения куфар. Взря се в бельото и едва се сдържа да не протегне ръка и докосне дантелата и хлъзгавата коприна. Обърна се и бързо излезе от стаята.

Долу Пола и Нюман седяха край кухненската маса, ядяха и говореха. Грейвър се залови да си прави сандвич.

— И така, нека да обобщя — каза Нюман, избърса устата си със салфетка и пак хвана химикалката и бележника си. — Шек е някъде доста високо в системата на този, който купува информацията. Много е вероятно Шек да познава Дийн, или поне Дийн да го познава, тъй като името на Шек е в досието на Пробст. Калатис влиза в тази картина само защото Дийн е споменал името му при срещата си с Непознатия при фонтана Транско.

— Правилно — рече Грейвър, разрязвайки сандвича си. — И между другото, онова телефонно обаждане беше от нашите съгледвачи. Дийн е излязъл и е в движение от около час.

— Господи — обади се Пола. Тя ги погледна невярващо. — Господи, та това е просто фантастично.

— А и Фийбър. Връзката е между него и Калатис чрез Брод Страсър, който е закупил контролния дял в „Дейтапринт“ и който е споменат като съучастник на Калатис в досието на Равив.

— Между другото — добави Грейвър, — мисля, че неслучайно точно в къщата на Фийбър моят осведомител е дочул разговора, където са били споменати имената на Тислър и Безъм.

Пола кимна бавно и замислено.

— И според мене е съвсем логично да се допусне, че компанията на Фийбър, или поне някой в тази компания, купува улова от данните, събирани от Брус Шек.

Грейвър си отвори една бира, облегна се на кухненския плот и започна да яде сандвича си, обърнат към тях.

— Което също ни говори за „опитността“ на Шек — каза Нюман. Ядеше чипс и пиеше безалкохолно питие. Погледна Грейвър и избърса устата си. — И което ме кара да се чудя за твоя осведомител. Ти… сигурен ли си…

— Искаш да кажеш, дали съм сигурен, че не е подставено лице? — Той поклати глава. — Появата му така изведнъж, точно сега, е подозрителна и неговият „късмет“ по време на партито у Фийбър е доста неправдоподобен. — Грейвър поклати глава. — Не, изобщо не се чувствам спокоен тук. Но има едно нещо, което не пасва с вероятността да е подставен, и то е преднамереното споменаване на Фийбър. Защо ще искат да съобщят нечие име? Особено когато е на основен участник.

— Ти каза, че той изглеждал изненадан от тяхната смърт — рече Пола. — Навярно не всичко му е било казано. Може би всъщност той е искал да открие какво ти е известно, дали изобщо знаеш нещо и когато е разбрал за тяхната смърт, това го е стреснало, изпаднал е в паника и е издал името на Фийбър.

— Не. — Нюман поклати глава. — Хора като Калатис, като този Страсър, никога не биха позволили някой на нивото на осведомител да се доближи толкова близо до тях и да рискуват по такъв начин. Просто не биха го допуснали.

— Да, съгласен съм — каза Грейвър — и точно този момент ме кара да му повярвам. Историята му е просто твърде… нескопосна. Не мога да си ги представя как съзнателно ще разработят подобно нещо. И не виждам какво биха спечелили от това.

— Да предположим, че е казал истината — рече Пола. — Кого е дочул? Шек? Смятате ли, че Брус Шек е от ония хора, които биха присъствали на изискано парти, като това у Фийбър?

Разбира се, никой от тях не вярваше, че „расов мъж“, посещаващ барове, където би могъл да попадне на личности от рода на Валери Хийт, би отишъл и на парти в отбраното общество на Тангълуд, като описаното от Ласт. Те замълчаха. Грейвър ядеше сандвича си, докато Нюман отново преглеждаше своите бележки, а Пола се бе втренчила в пода. Грейвър не знаеше за какво си мислят, но все повече усещаше напрежението наоколо. Какво всъщност очакваше да постигне? Необходимо беше да имат огромен екип и много време, за да разследват случая както трябва. А той не разполагаше нито с такъв екип, нито с време. И както разсъждаваше за това, Пола го изпревари.

— Грейвър — каза тя, прекъсвайки мислите му. Беше се обърнала към него, седнала като примерна ученичка. — Наистина ли смяташ, че и друг от отдела, освен Бъртъл, е замесен? Това ли се опитваш да откриеш, преди да включиш повече хора в случая?

Той пъхна маслина в устата си и бавно я сдъвка. Отпи малко от бирата.

— Защо? — попита той.

— Защото много добре ти е известно, че тази работа е непосилна. — Тя стрелна с очи Нюман, а после отново се обърна към Грейвър. — Тук не сме прави. Трябва да има един куп хора по тази операция с Хийт и Шек. Тя е нещо огромно. Може да има пет или шест като Шек и трийсетина като Хийт, както и повече от стотина, може би неколкостотин души, задигащи информация, за да им я продадат. Просто изглежда невероятно, ако се замислиш. Може би дори не съм в състояние да си го представя в пълен мащаб. Направо тръпки ме побиха, докато слушах оная жена горе. Тези хора и информацията, която притежават, това е нещо страшно. И още по-страшно е, като си представиш какво могат да вършат с нея. Всичко е толкова необхватно, боже мой.

Грейвър кимна, дъвчейки последната хапка от сандвича си. Не беше сигурен точно как ще й отговори, но разбираше чувствата й.

— Виж какво — рече той, отпи бира и избърса ръцете си с книжна салфетка. Избута почти празната бирена бутилка встрани, приближи се и седна на един стол.

— Права си. Необхватно е. Така е, ние наистина не можем да се справим с това. Но сега всъщност сме още в етапа на откриването. Дали според мен някой друг от отдела е замесен? Не знам, но все повече започвам да се съмнявам, че хора като Калатис и Страсър, и дори Фийбър, биха се замесили, ако тази операция не се простира по-високо от Дийн Бъртъл. Един аналитик нищо не значи за такива като тях. Те може да се нуждаят от него, може да го използват, но предполагам, че в действителност се домогват до по-високо ниво на сътрудничество. Дийн. Въпреки своите способности и интелект, тук служи само като трамплин. Струва ми се, че те имат за цел нещо повече от това, което той може да им осигури. Него просто го използват.

Той погледна Нюман, а после отново Пола.

— В такъв случай как да постъпя? Допускам, че тук са намесени много пари, защото големите играчи играят на едро. Някъде точно под носовете ни се разиграва нещо голямо. Тогава на кого от шефовете в хюстънската полиция да доверя това? Не че няма свестни мъже и жени, на които да разчитаме. Разбира се, че ги има: Просто може би тук има някой, комуто не бива да се доверяваме, но дявол да го вземе, не го знам кой е. Тогава откъде да знам кого да привлека в разследването? Кого да включа? Трябва ли да рискувам цялата тази операция, за която току-що говорехте, това огромно нещо, приемайки, че тя стига само до Дийн? Или приемайки, че ще мога да избера най-подходящите хора, на които да я разкрия? — Той млъкна за малко. — Не мисля, че е редно.

— Ами ФБР? Ако е нещо толкова голямо, точно те трябва да се занимават с това. Те разполагат със средства.

Грейвър я погледна.

— Добре, Пола, ще ти отговоря откровено на този въпрос. Имаш право, в един добре устроен свят точно така трябва да се постъпи.

Тогава той й обясни изтъкнатото от Арнет за противоречивите юрисдикции на ЦРУ, ФБР и ОБН по отношение на Калатис.

— Ако сега се обърна към тях — рече той, — може да рискувам всичко да се стопи направо пред очите ми. Не е нужно да ти обяснявам за междуведомствените разправии. И така, в този момент — може би не утре, може би не вдругиден — а в този момент, искам да съм в състояние да контролирам нещата, до които сме стигнали по случая. Не искам нищо да ми бъде отнето. Не желая да ме кооптират или да се отнасят снизходително с мен. Не искам да бъда изтикан на заден план. — Той се поспря за миг. — Предполагам, че всъщност не падам по-долу от всички останали в стремежа си да запазя своята сфера на пълномощия. Но Тислър и Безъм бяха мои служители. Дийн е моя отговорност. Не искам да ги прехвърлям на никой друг.

Той пак замълча.

— Освен това, доколкото разбирам, имаме не по-лош прицел към Калатис, отколкото която и да е от агенциите. А и не искам да деля това копеле с никой друг. Ако се доберем до него, не ми се ще да видя как ни го отнемат заради някакви тактики, измислени от хората във Вашингтон, Лангли или Куонтико.

Нюман беше свел поглед към бележника си и драскаше завъртулки с химикалката си. Пола го гледаше втренчено, но нищо не казваше. Беше се замислила. Грейвър предположи, че се опитва да проумее нещата. Навярно и тя самата не знаеше какво да мисли.

— Но — продължи Грейвър, — струва ми се, че няма достатъчно време дори да се безпокоим. Всеки момент могат да влязат в действие много фактори. Ако Калатис движи някакъв голям проект, ония други агенции ще го надушат. Дори за минута не съм си помислял, че в тая работа сме единствено ние. Ако Калатис заподозре, че може да бъде изложен на риск — а той вероятно знае повече, отколкото ни се иска да мислим, тогава той ще ускори програмата си. Шансът ни тук е много малък и все повече се стеснява.

— Колко малък? — Нюман вдигна поглед.

Грейвър сви рамене и поклати глава.

— Предполагам… може би два дни. Сутринта вестниците ще съобщят за смъртта на Тислър и Безъм. Ако вестникарските материали намекнат за нещо сензационно, за нещо тъмно зад тези смъртни случаи, Калатис ще поиска да изчезне. И тогава Шек ще разбере за изчезването на Хийт. Просто си мисля, че не разполагаме с особено много време, преди сегашната ситуация коренно да се промени.