Дейвид Линдзи
Без светлина (46)

46.

Когато Валери Хийт се облече — кой знае защо тя избра загръщаща се пола с оранжево-кафяви африкански мотиви и бяла блуза без ръкави — и сложи малко дрехи в излетна чанта — двамата с Нюман вече бяха постигнали почти приятелски отношения. Ония негови черти, които му позволяваха да работи леко с постоянно троснатата Пола, изглежда се харесаха и на Валери Хийт.

Докато Нюман я омайваше, Грейвър взе малка чанта от друга спалня и претърсвайки къщата, успя да събере доста фалшиви паспорти, както и писмени материали и документи, които нямаше време да прочете. Той просто изсипа всичко в чантата.

Валери се разтревожи, че Нюман ще кара нейния корвет към града, но накрая я убедиха, че така е най-добре. Затова, когато Нюман потегли с колата й, тя и Грейвър се качиха в лодката на Оли, която никак не й хареса.

Грейвър отложи въпроса с поставянето на белезници, докато стигнаха до къщата на Оли, смятайки, че ако тя направи някаква сцена, щеше да бъде по-безопасно тук, отколкото в собствения й двор или кей. Ала безпокойството му бе излишно. Тя прие белезниците, естествено, малко намусено, но без да роптае, седна на пасажерското място в колата до Грейвър.

По пътя към града Грейвър я подготви за необичайния й „арест“. Обясни й, че заради смъртта на двамата полицейски служители е бил организиран специален таен отряд и че той го ръководи. Каза, че в полицейския отдел съществували две фракции. Едната искала Валери да бъде подведена под отговорност заради нейната „роля“, докато другата група — той самият, Нюман и някои други — искали да й дадат шанс в замяна на информацията, която тя може да им даде. Те искали, когато всичко това приключи, просто да я пуснат, след като им помогне. Било излишно да вика адвокат, защото нямало да й предявят никакви обвинения, ако тя се съгласи да им сътрудничи. В противен случай щяла да рискува да прекара остатъка от живота си в затвора.

Грейвър й обясни всичко това доста словоохотливо, сякаш я подготвяше за нова работа. Отговаряше на въпросите й, лъжеше я ловко и леко, изобщо я подготвяше да бъде готова да си изпее всичко веднага щом започнат да я разпитват. От въпросите й разбра от какво се страхува и той реагира с ловкостта на психоаналитик. Валери Хийт не блестеше с особен ум, което беше и една от причините да се окаже в настоящето си положение.

Когато стигнаха покрайнините на града и той й каза, че трябва да сложи превръзка на очите, тя прие този факт като неприятен, но напълно в реда на нещата. Грейвър се обади на Нюман по радиотелефона, че ще спре заради превръзката на очите и двете коли се отклониха за малко в едно странично шосе. След това Грейвър изобщо не й проговори. Тя се опита веднъж да зададе въпрос, но Грейвър само каза тихичко „шшт“ и повече нищо не продумаха, докато той спря пред своя дом. Беше доволен, когато видя, че в къщата свети и вратата на гаража е затворена, както беше заръчал.

Обади се на Нюман да мине по алеята пред него и да остави корвета в свободния гараж. След това Грейвър веднага смъкна страничното стъкло и обърна глава назад, сякаш говореше на някой до колата:

— Сигнализирайте на хората отзад, че пристигаме — каза той и бързо вдигна отново стъклото, изчака за миг и после потегли по алеята зад къщата, паркирайки служебната кола така, че да не се вижда откъм улицата, както бе сторил Ласт преди две вечери. Загаси двигателя.

— Добре, Валери. Пристигнахме — рече той. — Сега ще те заведем в къщата.

Лара ги посрещна до задната врата. Тя се бе преоблякла в джинси и зашеметяваща блуза с презрамки. Пола стоеше зад нея до вратата за кухнята.

Точно когато всички влязоха в кухнята, пейджърът на Грейвър започна да вибрира на кръста му. Той го погледна и видя, че е номерът на Арнет.

— Почакайте тук — рече той и излезе от стаята, оставяйки ги да стоят там мълчаливо. Отиде в дневната и се обади на Арнет.

— Е, душко, твоят човек е пак на път — рече тя. Грейвър погледна часовника си: беше 10:30. Около Арнет се дочуваха гласове по радиото.

— Имаш ли представа накъде е тръгнал?

— Никаква. Нямаше никакви обаждания по телефона. Той просто стана и излезе. Но изглежда, че прави същите маневри както миналия път. Този човек е просто неумолим.

— Току-що прибрах Хийт — каза Грейвър.

— Ще говори ли?

— Предполагам.

— Добре. Измъкни всичко от нея. Информирай ме, ако можем да използваме нещо от това. Ще ти се обадя, когато има новини оттук.

Грейвър затвори телефона и за миг остана до бюрото. Отново го притисна тежкото разочарование от предателството на Бъртъл. То изобщо не успя да бъде заличено от шеметния ход на събитията и от време на време пак го гнетеше и сега също го жегна, подобно на първия път, когато го осъзна. Той се върна в кухнята, където всички го чакаха.

— Така — рече той и хвана отново ръката на Валери Хийт, — сега се качваме на горния етаж.

Той внимателно я поведе нагоре и я закара в спалнята на Натали. Когато влязоха вътре, той запали осветлението и накара Нюман да й свали превръзката от очите. Но не махна белезниците. Тя премигна няколко пъти и се огледа наоколо.

— Познаваш Пола — рече Грейвър. Хийт кимна, поглеждайки я насмешливо. — А това е Лара — каза той. — Хийт пак кимна, като я огледа оценяващо.

— Ами белезниците? — попита тя и протегна ръцете си.

— Още не — отвърна Грейвър. Тонът му бе рязък и той не даде повече обяснения. — Гладна ли си?

Тя поклати глава и седна на ръба на леглото.

— Може ли да запаля цигара?

— Не тук в стаята — рече Грейвър.

— А кафе? Тогава може ли поне чаша кафе?

— Естествено — каза той. — Пола, би ли ми помогнала?

Грейвър веднага се отправи долу в кухнята и сложи кафеника да ври, докато Пола изсипа чантата, която той бе донесъл, върху масата и започна да преглежда документите. Грейвър седна срещу нея. Пола отдели шест фалшиви тексаски шофьорски книжки, всички със снимката на Хийт — на някои тя беше с руси перуки, но с различни имена и рождени дати, включително и документи на Айрин Уейли, която бе абонирана за списания в къщата на Хийт, и на Франсес Ръп, която бе закупила корвета. Имаше документи за банкови сметки към всяка от шофьорските книжки, в различни банки и всички съдържащи пари. Общо сметките възлизаха на почти триста хиляди долара.

— Невероятно — рече Пола.