Дейвид Линдзи
Без светлина (40)

40.

Грейвър повика Лара в кабинета си и в продължение на цял час тя му помагаше да се справи с купчината писмени материали върху бюрото му. Не биваше неговият кабинет сега да привлича внимание със задръстване на документацията. Каквото и да се случеше по-нататък, той не искаше да изглежда, че смъртните случаи на Тислър и на Безъм предизвикват някакво нарушаване на ежедневната работа.

В един и трийсет и пет той усети, че Лара е спряла да пише и седи със скръстени ръце върху папките в скута си и го гледа втренчено. Той вдигна очи.

— Трябва да хапна нещо — рече тя. — Наистина.

Грейвър погледна часовника си и се отпусна на стола. Главата му сякаш се цепеше и той направо умираше от глад.

— Извинявай — каза той. — Сигурно и ти си гладна, а?

— О, съвсем мъничко — сухо отвърна Лара, махайки попаднал в деколтето й косъм. — А ти имаш главоболие, нали?

Той кимна.

— Да, личи си. Хващам се на бас, че не си и закусил.

Той пак кимна.

— Така — рече тя и избута стола си от бюрото. — Е, и? Какво искаш да ядеш?

Той се ухили.

— Добре. Ако ти донесеш нещо, аз плащам. Какво ще кажеш за… „Лас Харманас“?

— Чудесно — каза тя и стана, опъвайки полата си отстрани.

Грейвър протегна ръка към сакото на закачалката отзад и извади портфейла си.

— Искам два пирога с говеждо — по селски — и една тамали (мексиканска царевична питка с месо и подправки. — Бел.пр.).

— Тамали?

— Само една — отвърна той и пусна двайсетачката върху папките до химикалката й.

— И бира — подхвърли тя.

— Позна.

Тя се усмихна и грабна банкнотата.

— Връщам се след двайсет минути.

Проследи я с поглед, докато излизаше, и в този момент телефонът иззвъня. Лара се обърна, Грейвър й махна, че той ще отговори, и тя излезе. Вдигна слушалката.

— Грейвър слуша.

— Тази линия е сигурна, нали? — попита Арнет.

— Да.

— Успяхме да извадим нещичко от разговора при фонтана Транско — рече тя. — Не много като съдържание. Но това, което хванахме на два пъти, е едно име. Маркъс, чувал ли си някога за човек на име Панос Калатис? — Тя му продиктува името по букви.

Грейвър го записа, но то нищо не му говореше.

— Не.

— Добре. Е, аз съм чувала. Мисля, че е по-добре да наминеш тук, душко. Трябва да поговорим.

Грейвър почувства внезапна топлина и му се зави свят.

— Тръгвам — каза той. Стана, грабна сакото си и се насочи към вратата. Лара вече бе излязла. Докато обличаше сакото си, той пътьом се обади на служителката при входа и я помоли да предаде на Лара, че излиза и че ще се обади.