Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Absence of Light, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Германова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Линдзи
Заглавие: Без светлина
Преводач: Росица Германова
Издание: първо
Издател: ИК „Епсилон“
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полипринт“ АД, Враца
Художник: Силвия Артамонцева
Коректор: Росица Николова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549
История
- —Добавяне
39.
Заседанието при Чарли хъртиг бе продължило по-малко от четиридесет и пет минути и в десет без петнайсет Грейвър вече влизаше в своя кабинет. Метна куфарчето си на бюрото и сваляше сакото си, когато Лара се появи зад него с любимата му чаша, пълна с кафе. Тя затвори вратата и остави чашата на бюрото заедно с книжна салфетка.
— О, прекрасно — сядайки, каза той и притегли чашата към себе си. — Хъртиг не беше в настроение да ни предлага кафе тази сутрин. Умирах за чаша кафе.
— Как мина? — попита тя и седна на един от столовете. Носеше права пола от кремав лен и светла блуза, маникюрът й беше безупречен, а дългата й коса беше прибрана на кок. Грейвър се чудеше как намира време, за да изглежда така съвършено.
Разказа й за съвещанието.
— Било е трудно — рече тя.
Грейвър кимна след глътка кафе.
— Много. Но поне този път бюрокрацията е на наша страна. — Той я погледна. — Разчу ли се вече за Безъм?
— Навсякъде. Някои разбраха тази сутрин и докато бяхте при шефа, започнаха да се обаждат репортери и да разпитват.
— О, по дяволите.
— Подготвих съответните формуляри и всичко останало за семейството му, говорих с личния състав и задвижих документацията там. Това започва да става мъчително познато. — Погледна го внимателно. — Добре ли си?
— Защо, нямам ли нормален вид?
— Изглеждаш уморен.
— Наистина съм доста уморен. — Той отпи от кафето. — Няма да давам никакви изявления за пресата, затова ако се обадят, изобщо не се занимавай с тях. Отпращай всички към офиса на Уестрейт. Нямам намерение дори да се тревожа за това.
Поговориха малко за предишната нощ и той й разказа за заснетите кадри от срещата на Бъртъл при фонтана. Каза за мъжа и жената, които са действали като контранаблюдение и как му се е сторило, че може да са същата двойка от „Ла Фачезия“.
— Сигурен ли си, че не са същите хора? — Тя се бе наклонила леко, зашеметена от разказа му за проследяването на Бъртъл. — Ами ако са били дегизирани?
— Просто не ми се вярва. Мисля, че дори не бяха същия тип хора. Но всъщност може би е трябвало да им обърна повече внимание. — Той поклати глава. — Просто не зная.
— Толкова е невероятно всичко това за Дийн. Съжалявам, но все още ми е трудно да го… възприема.
Грейвър я погледна.
— Разбирам те. Точно в това е проблемът.
— Но и на тебе ти е трудно да го приемеш.
Той кимна, чувствайки се сломен от тежестта на горчивото изпитание.
— Точно в това е проблемът — повтори той.
— Да — рече Лара и сведе очи. — Знам.
— А сега май трябва да кажеш на всички от „Организираната престъпност“ да дойдат тук.
— На всички ли?
— Да, така ми се струва.
След петнайсет минути деветимата останали детективи се събраха в кабинета на Грейвър. Някои седнаха, други се бяха изправили до стената, а двама се разположиха на пода. Нюман застана в по-отдалечения край на стаята. Грейвър им съобщи какво се е случило. Беше прям, разказа им всичко, което знаеше — или поне каквото му бе предал Уестрейт — и добави, че допълнително ще бъдат уведомени за погребението.
Той посочи Тед Луси за временно изпълняващ длъжността ръководител на секцията — впрочем, според Грейвър точно той трябваше да бъде на този пост, а не Безъм — и им каза, че ако имат някакви въпроси, проблеми, предложения, молби, да се отнесат първо до Луси. Подчерта, че съзнава колко са необичайни тези обстоятелства, но понякога животът раздава подобни карти и единственото, което могат да направят, е да ги изиграят такива, каквито са. Това беше малко безсмислено изявление, но той чувстваше, че трябва някак си да признае зловещото съвпадение. Помоли Луси да остане за момент и освободи другите.
Грейвър даде на Луси секретния код за стаята на Безъм, за да прибере там личните му вещи в една кутия. Каза му да прегледа материалите на Безъм и постепенно да се запознае с текущите задачи. Ако има някакви въпроси, свързани с архива на Безъм, да ги отправи направо към Грейвър.
След излизането на Луси, той грабна телефона и се обади на Пола. След малко двамата с Нюман влязоха при него.
— Всички говорят само за Безъм — рече Пола и бързо се настани пред бюрото. Косата при слепоочията й беше прибрана назад с шнола. Както винаги, едната й китка беше окичена с гривни, които дрънчаха при всяко нейно движение. Леко подпухналите й очи издаваха недоспиването през изминалата нощ.
— Да, знам — каза Грейвър. — Какво открихте?
Докато Пола прелистваше неизменния си бележник, Нюман седна на друг стол и кръстоса ръце, готов да изслуша нейния отчет. Или поне с едно ухо. Видът му беше замислен.
— Намерихме петнайсет различни хартийки от боклука на Валери Хийт — започна Пола. — Три плика: един от „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ с прозорче, така че не знаем до кого е бил адресиран. Един от „Секюър Мейнтинънс Сървисис“ с името Дорис У., изписано отвън; един от „Секретарски услуги «Ексел Екзекютив»“, отвън с написано Оливия М. Намерихме седем квитанции от различни места, от бакалия, автомивка, аптека и други подобни. От тях пет бяха за плащане в брой, за другите две не разбрахме. Открихме три листа от тефтер, с телефонни номера на тях: единият е на клуб с мъжки стриптийз, казва се „Фалос“; вторият е на козметичен салон, на име „Ла Ривиера“, а третият е на бар, „Магис“, в Кема, недалече от жилището й. Имаме и листче, надраскано с името Дон С.
Пола вдигна поглед, нервно въртейки молива в ръката си.
— Така. Валери караше нов корвет, а не колата, записана в нейния личен картон като сътрудник. Според компютъра корветът е на името на Франсес Ръп, и то на друг адрес. Нюман откри името на търговеца и ние разговаряхме с него. Описанието му отговаря на Валери Хийт. Докато разпитвахме Хийт, Нюман посочи списание на масата, на което имаше етикет с името на абоната — Айрин Уейли. Направихме проверка за Уейли. Няма криминално досие, но тексаската й шофьорска книжка сочи друг адрес, не този на Хийт.
— А на етикета беше адресът на Хийт, така ли?
— Да. Проверихме в банката. Валери Хийт няма сметка там. Нито пък Айрин Уейли или Франсес Ръп.
— Проверихме при „Секюър Мейнтинънс Сървисис“ дали при тях работи някоя с фамилно име, започващо с У и малко име Дорис. Нямаше. Направихме същото и със „Секретарски услуги «Ексел Екзекютив»“ и попитахме за фамилно име, започващо с М и малко име Оливия. Те също нямаха такава служителка.
— А „Гълфстрийм Банк“?
— Проверихме. Нищо.
— Попитахте ли дали Хийт, Ръп или Уейли работят в ония служби?
— Да. Питахме и за Брус Шек и за някой с фамилно име, започващо със С, Дон или Доналд. Нямаха такъв.
— Обзалагам се, че Хийт има цяло чекмедже с фалшиви паспорти — подхвърли Нюман. — Тъй като пликовете с „Дорис“ и „Оливия“ бяха в нейния боклук, предполагам, че тя е била получателят.
— Може би някоя живееща с нея използва тези имена — рече Грейвър.
— Възможно е — прие Нюман, — но каква е вероятността за това, имайки предвид, че Хийт вече е използвала още две самоличности чрез фалшиви паспорти? И тъй като нямаше фамилни имена на пликовете, а само инициали, бас държа, че адресантите я знаят само с тези имена. Хийт ги е използвала за осъществяване на контакти.
— Шпионски номера — рече Пола.
— Да, нещо такова — каза Нюман. — Тя е свързана с хора в ония служби, които я знаят само с тези имена.
— Но тези пликове може да са им попаднали съвсем случайно — подхвърли Грейвър.
Нюман кимна.
— Така е, но ми се струва, че някой тамошен служител или човек, който има достъп до техните канцеларски материали, предава нещо на Хийт в тия пликове и отвън пише нейното име за свръзка. — Нюман се надвеси напред. — Вероятно пликовете не са били предавани лично от тези лица на Хийт. Иначе не би имало нужда от името на плика. Те са били пускани в кутията.
— Ами Дон С.? — попита Пола.
— Нека не забравяме как стигнахме дотук — вдигна предупредително ръка Грейвър. — Колийн Сайнър, всъщност Хийт, и Брус Шек бяха посочени като източници в разследването Рей Пробст. Който и да ги е сложил в онзи контекст — Тислър, Безъм, Дийн, ги е поставил при равни условия. Да направим същото. Дорис У., Оливия М., Валери Хийт, Дон С., Брус Шек.
— Партньори? — сбърчи вежди Пола.
— О, не знам. — Нюман поклати глава скептично. — Не мога да си представя, че жената, с която говорихме, стои особено високо в нечий план. По-скоро те са на едно ниво — и то ниско — от нещо по-голямо.
— Рей Пробст е имал бюро за временна работа — продължи Грейвър. — Той е плащал на своите хора да крадат информация от архивите на банките и застрахователните компании, където те са работели. Те са посочвали лица, притежаващи скъпи вещи, за които Пробст е знаел, че може бързо да препродаде. А откъде са пликовете от боклука на Хийт? Техническа служба и секретарска агенция.
— Значи смяташ, че Пробст е бил елиминиран, защото е представлявал конкуренция? — попита Пола.
Грейвър не отвърна. Той се взираше в бележките си на бюрото и с една ръка обръщаше речния камък. После поклати глава.
— Просто не знам… Там е работата, че не виждам как подобна операция би донесла достатъчно пари, и то такива пари, с които могат да бъдат подкупени трима офицери от разузнаването. Ако те са били готови да рискуват кариера, затвор, всичко… не ви ли се струва, че това би станало за повече пари, отколкото биха паднали от подобна операция. А ако поддържаме нашата теория, че при Тислър и Безъм те са имали точно попадение…
— Да — кимна Пола, поглеждайки Нюман, — говорихме за това. Затова смятаме, че само сме се плъзнали по повърхността на проблема. Предположенията ни увличат, а след това сякаш се блъскаме в някаква стена. Решихме да го споделим с тебе, да видим какво мислиш.
— Както вече казах добави Нюман, — според нас Хийт и Шек не са съществени фигури. Смятаме, че са дребни риби, някакви подчинени.
Грейвър ги гледаше и си мислеше, че са на прав път. Те не знаеха, че Бъртъл е бил сниман как се среща с един непознат предишната вечер и че срещата им е била наблюдавана от мъж и жена, представляващи контраразузнавателен екип. По всяка вероятност те не са били Брус Шек и Валери Хийт. Пола и Нюман не знаеха и за Арнет Кепнър, на чиято преценка в подобни случаи Грейвър се доверяваше дори повече, отколкото на своята собствена. Те не знаеха, че тя подозира много по-голямо и важно начинание от аферата на Пробст. И все пак те двамата бяха на прав път.
— Това, което трябва да направим — каза той, — за да получим още някакво потвърждение, е да видим кои са компаниите, които всяка от тези агенции обслужва. Може би ако намерим нещо там, то ще ни даде представа в каква посока действат те, дори може да ни даде някаква представа за величината на техните цели.
— Рано или късно — внимателно започна Нюман, не му се искаше да изглежда прекалено нетърпелив — ще трябва да застанем лице в лице с Хийт или Шек. Искам да кажа, че нямаме чак толкова много време, нали?
— Какво предлагаш? — Грейвър знаеше, че Нюман има право. Липсата на време правеше задачата им почти невъзможна.
Нюман нави ръкавите на карираната си риза. Вратовръзката му, макар и все още с възел, беше напъхана в ризата между копчетата, за да не му пречи.
— Бихме могли да поговорим с Шек, както постъпихме с Хийт — каза той. — Но тя сигурно вече го е предупредила и той вероятно ни очаква. Разговорът ни с него ще бъде доста по-труден, независимо какво представлява той, освен ако е съвсем безгръбначен. — Той метна поглед към Пола. — Хийт обаче е уязвима. Мисля, че лесно ще я стреснем. Срещу нея имаме всички тия фалшиви имена. Можем да я накараме да повярва, че знаем повече от действителното, да я притиснем и заплашим. Според мене това ще даде резултат.
— Но ни излага и на риск, Кейси — опита се да възрази Пола. — Ако не успеем да я накараме да ни сътрудничи и тя се измъкне, тогава ще се издадем.
— Струва ми се, че и без това вече сме се издали — призна Нюман. — Историята със застраховката няма да издържи. — Погледна часовника си. — Сега тя вече знае, че няма такава компания.
Грейвър се взираше в записките си и въртеше камъка. Това би могло да се окаже спасителната сламка. Ако знаеше, че нищо няма да излезе от наблюдението и подслушването на Бъртъл, ако през следващите двайсет и четири часа не успееха да разгадаят шифъра на компютърната лента на Тислър, ако аудиозаписът на срещата на Бъртъл не дадеше никаква информация днес, тогава той щеше да подкрепи изцяло плана на Нюман. Но и Пола също бе права. Ако се заловят с Хийт и се провалят, това несъмнено би сплашило птичките. Разследването ще се окаже в задънена улица.
— Ето какво смятам да направим — най-после рече Грейвър. — Колкото и невероятно да ви се струва, имам един осведомител и снощи той ми каза нещо, което би могло да ни насочи до същността на проблема. — Без да им обяснява нищо за самия Ласт, Грейвър им предаде за дочутия от Ласт разговор в къщата на Колин Фийбър.
Очите на Пола се разшириха в изумление и тя се обърна към Нюман, който само поклати глава при този странен обрат. Грейвър смяташе да им каже и останалото, и за Ласт, и за Арнет, да им даде цялостната картина. Но нещо го възпря. Беше предпазлив както винаги, макар да съзнаваше, че по този начин може би спъва разследването, лишавайки се от техния анализ. Ала въпреки това не сподели нищо повече.
— Кейси, искам да се заемеш с Фийбър — каза Грейвър. — Може и да не е свързан с разговора на двамата мъже, нямам никаква представа за това, но трябва да се опитаме да разберем. Ще държа връзка с моя осведомител. Очевидно, няма как да потвърдя информацията, но в момента не можем особено много да придиряме.
Грейвър потърка с длани лицето си. Вратът му се схващаше, усещаше напрежението в сухожилията. Поклати глави.
— Боже мой, трябват ни поне десетина души за тая работа. Пола, искам да проучиш кой е свързан с „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“. Служители, членове на управителния съвет и така нататък. Ако притежателят е акционерно дружество, вземи устава им от министерството, нека да ти изпратят по факса всичко, с което разполагат. Трябва да открием дали оттам водят някакви нишки, за да ги разплетем.
Той погледна часовника си.
— Поддържайте връзка с мен. Може би следобед ще имам някакви резултати.