Дейвид Линдзи
Без светлина (11)

11.

— Имаме да вършим много работа, а времето ни е малко — каза Грейвър, сложил ръка върху купчината папки. Беше се подпрял на бюрото, а тримата, които току-що беше повикал, бяха с мрачни лица.

Дийн Бъртъл седеше на стола откъм прозорците и въпреки скорошното бръснене и традиционно спретнатата си външност видът му далеч не бе свеж. Беше начумерен и безсънието бе променило изражението му. Малко преди това Грейвър поговори набързо с него за посещението му при Пеги Тислър. Тя била обяснимо разстроена, затова Дийн и Джини останали с нея през цялата нощ. Повикали семейството й от Корпъс Кристи и родителите й пристигнали в Хюстън призори, точно навреме, за да се приберат Дийн и Джини у дома, да вземат душ и да отидат на работа. И все пак, освен липсата на сън, сякаш имаше още нещо, допринасящо за особения вид на Бъртъл.

Грейвър го погледна и после отклони очи към прозореца, през който се виждаха утринните мръсни облаци откъм залива, носещи се бързо към вътрешността. Югоизточното изложение на ъглово разположения му кабинет предлагаше широка панорама към западната част на града. Това беше единственото положително качество на тази мрачна малка сграда. Движението по магистралата така тътнеше, че понякога Грейвър сякаш го усещаше с тялото си.

— Вече изтеглих всички папки на Тислър. На този етап ще работите с оригиналните копия, защото искам да видите дали в полетата няма някоя бележка на ръка, някакъв знак или изобщо нещо, което да привлече вниманието ви.

До Бъртъл беше седнала Пола Сейл, втората личност, която Грейвър беше повикал от групата по научен анализ на Ростов. Трийсет и шест годишна, тя имаше докторат по социология в Райс Юнивърсити и беше един от четиримата цивилни, които Грейвър беше успял да привлече в отдела въпреки възраженията на Джек Уестрейт. Тя се оказа блестящ аналитик. В момента седеше с кръстосани дълги крака, крепейки с ръка чаша кафе върху коляното си. Тя се взираше в него с критични, сиви очи, докато се опитваше да чете между редовете. Светлокестенявата коса на Пола беше семпло отрязана над раменете. Съвсем права, ненакъдрена. Обикновено се обличаше в спортни рокли, които носеше с неподозирана елегантност. Имаше слабост към гривните. Разведена от три години, тя можеше да се държи оскърбително с мъже, проявили интерес към нея. Мъжете съвсем определено не я интересуваха. Грейвър понякога се питаше дали няма известна извратеност в нейната малко дръзка сексуалност и начина, по който се наежваше към мъжете, поддали се на нея.

— За съжаление не търсим нищо по-специфично — продължи той. — Нищо, което да стесни кръга на дирене. Има един-единствен факт: Артър е мъртъв; и един-единствен въпрос: има ли нещо в архива, което да ни обясни това? Очаквам от вас да прибавите още въпроси, и то много. За каквото и да е. За абсолютно всичко. Няма значение колко дребни може да изглеждат, ако имат някакъв смисъл за вас, предложете ги за обсъждане.

Кейси Нюман седеше до вратата. Той беше най-младият детектив при Безъм в секцията „Организирана престъпност“. Пълен с оригинални идеи и схватлив, на Нюман никога не се налагаше да му бъде повтаряно нещо и най-често нямаше нужда изобщо да му се казва каквото и да е. Той умееше да предвижда нещата — едно неоценимо качество. С гъста светла коса, оставена по момчешки дълга, Кейси обичаше да носи карирани ризи с изискани яки, които винаги бяха разкопчани, костюми в цвят каки или спортни сака с всекидневни панталони. Макар че беше мълчалив, той имаше природната дарба на имитатор и се забавляваше, когато се наложеше да променя вида си или да изиграе някаква роля, за да събере информация. Той беше един от малкото мъже, с които язвителната Пола се разбираше без особено усилие. Може би защото беше млад и се държеше по момчешки, а може би защото той не реагираше на острия й език с нещо повече от закачлива усмивка. Тя никога не можеше да предизвика Кейси.

— Ще дам на Пола четирите случая, по които Тислър е работил с теб, Дийн — каза Грейвър, като пое най-големия куп папки и се обърна към Пола. Тя свали кръстосания си крак и вдигна кафената чаша, за да може Грейвър да остави папките в скута й.

Това решение беше стандартно и справедливо, всички го разбираха, но и съзнаваха колко неприятна е тази ситуация. Бъртъл вече бе казал на Грейвър, че не може да се сети за нищо от разследванията на Тислър, което евентуално да се свърже със смъртта му, а сега Пола щеше да преразглежда неговото мнение. Трябваше да му задава въпроси, които навярно щяха да му се струват заядливи. Всеки осъзнаваше това и всеки се стремеше да бъде безпристрастен.

Грейвър взе другата купчина от бюрото си и я подаде на Бъртъл.

— Ти вземи другите четири, Дийн. Те са по равно разделени между Ранкин и Дер. Нали те са единствените други аналитици, освен теб, с които Тислър е работил. Но не искам да говориш с тях за това.

Бъртъл пое папките и кимна. Погледът на Грейвър се поспря още малко върху него, а после се насочи към Нюман.

— И така, Кейси, искам да проучиш Артър както всеки друг обект. Започни от самото начало. Прегледай всичко. Не оставяй нищо без внимание, не прави никакви предположения.

Той млъкна за малко. Кейси и Пола го гледаха втренчено и сериозно, все още трудно възприемайки новината, която бяха научили преди по-малко от час.

— Това може да изглежда малко неприятно — призна Грейвър, — но ще го направим. Трябва здравата да разнищим Тислър.

— Ти не знаеш… нищо, така ли? — обади се Пола.

Макар че навярно звучеше укорително, въпросът беше зададен с обичайната за Пола острота. Тя знаеше своето място, както и правилата на йерархията, но освен това в нея имаше и една естествена прямота и самоувереност, които уравновесяваха особеното й държане. Беше и съвършено ясно, че ако той не им казва нещо повече, то е поради причина, която няма да сподели с тях, и че би трябвало да я излъже сега и да продължи да мълчи. Но такава си беше Пола. Тя просто искаше да види изражението му, когато й отговаря.

— Не — рече той. — Не зная нищо. — Той вдигна чашата си с кафе и отпи от нея. Беше третото му кафе тази сутрин и щеше да пие още много. — Снощи всички бяха склонни да приемат, че е самоубийство, но то беше само временно предположение. Може би по-късно ще разполагат с някакви основания да го потвърдят. Но в момента не съществуват никакви подозрения, няма абсолютно нищо насочващо.

Той млъкна за момент и погледът му се плъзна навън към облаците, поразкъсали се малко и лъчите на яркото утринно слънце вече огряваха небостъргачите.

— Разбрахте какво трябва да се направи, нали? — попита той. Те кимнаха. — Ако има някакви изненади в тези папки или в обкръжението на Тислър, искам да науча за това веднага. Ясно ли е?

Отново всички кимнаха.

— Във вид на доклади ли искаш да бъдат нашите преценки по всеки от обектите? — попита Пола.

— Не, и въпросът е уместен. Ако смятате, че сте открили нещо, елате при мен, нека първо го обсъдим.

Той понечи да ги освободи, после реши да подчертае в каква сериозна ситуация се намират. Кръстоса ръце и пак седна на бюрото.

— Очевидно, ако Тислър е злоупотребил по някакъв начин с архива, ще бъде голяма неприятност — каза той. — Всичко, което обсъждаме сега, си остава между нас. Не съм ви избрал случайно, а защото реших, че вие можете да свършите най-добре тази работа. — Той се поколеба само за миг. — Ще докладвате само на мен. Единствено на мен. Ако искате да ми съобщите нещо и ме няма наоколо, ще изчакате, докато не ме намерите. Няма други алтернативи, няма резервен вариант. Нищо не излагайте в писмена форма, освен ако не ви помоля за това. Докато се занимаваме със случая, ще бъда на разположение по всяко време на денонощието. Имате номера на моя пейджър. Използвайте го. Някакви въпроси?

Беше ясно и нямаше въпроси.