Дейвид Линдзи
Без светлина (10)

10.

Когато радиобудилникът зазвъня, Грейвър отвори очи в сивото утро. Дори без да помръдне, знаеше, че вратът и раменете му са се схванали.

След като се прибра късно, Грейвър бе седял в леглото още един час, за да нахвърли бележки за утрешното заседание. Макар да му бе трудно да се съсредоточи, той се помъчи над това, докато умората и болките в гърба не го принудиха да отмести встрани молива и бележника и да загаси лампата. После лежа буден до ранните утринни часове и си мислеше за Ласт. Припомни си техния разговор. Разчопляше всяка дума, която Ласт бе казал, и се чудеше на неочакваната му поява. Грейвър си напомняше да внимава. Сега не му беше времето да започва да вярва в случайно открити сензационни неща. Накрая потъна в неспокоен сън и предишните дванайсет часа се сляха в абсурдни сънища.

Когато понечи да стане, намери бележника и молива сред намачканите чаршафи и ги хвърли на пода до леглото. Борейки се с изкушението отново да се отпусне върху възглавницата, той смъкна краката си долу и за момент остана така, с натежала глава и схванат. После бавно стана и отиде в банята, застана под душа и пусна студената вода.

След като се изкъпа и обръсна, той се облече и събра мръсните дрехи. Занесе ги на пералня, отби се в кварталната хлебарница и си купи кифла, малко кафе и вестник. Стрелбата в Кашмиър Гардънс наистина беше на първа страница. Гангстерът, взел заложник, бил убит в престрелка, след като застрелял заложника пред входа на гаража.

Грейвър набързо прехвърли целия вестник, но никъде не се споменаваше за смъртта на Артър Тислър. Не бе попаднало в новините. Той метна вестника в кошче за боклук, довършвайки кифлата и кафето по пътя към центъра.

Отделът по криминално разузнаване се помещаваше на най-горния етаж в мрачна триетажна сграда в дъното на полицейския комплекс. Изолирана от пищната градска архитектура чрез оглушителни бетонни лабиринти от рампи, мостове и подпори на магистралата „Гълф Фриуей“, непретенциозната циментова сграда се отличаваше с това, че единствената й входна врата бе обърната с лице навън от полицейския участък, а не навътре, както беше при останалите. В резултат на това от партерния етаж имаше чудесна гледка към търбуха на магистралата, там, където бавната Бъфало Байу извиваше водите си под бетонните съоръжения, сред избуялите летни треволяци.

Грейвър остави колата на малък паркинг до алеята, опасваща сградата и обрасла с огромни, високи бурени. Той слезе от колата, заключи я и когато пое дъх, усети тежкия лъх от тинестите и зловонни води на реката от другата страна на шосето.

Лара Казарес винаги идваше първа в службата. Винаги. Тя беше секретарка на Грейвър от първия ден, в който той встъпи в капитанската си длъжност преди четири години. Тогава я бе измъкнал от стенографската служба, където тя си прахосваше таланта. Почти всичко при Лара беше удивително, като се започне с външността й. Беше привлекателна трийсет и три годишна латиноамериканка, с невероятно хубава фигура, което означаваше прекрасен бюст и страхотни бедра, чиято стегнатост поддържаше три пъти седмично с аеробика. Умееше да носи дрехите си така, както мускулестите мъже носят прилепнали блузи, със самочувствие и удоволствие. Макар че имаше само гимназиално образование, Грейвър предполагаше, че навярно коефициентът й на интелигентност е извънредно висок. Тя съчетаваше всичко, което едно първоначално впечатление може би скриваше — беше надеждна, дискретна (качество от първостепенно значение в тази служба), организирана като компютър, винаги предвиждаща всяка негова молба, внимателна и уравновесена като монахиня по отношение на работата си, макар че беше с буен темперамент.

Наред с всичко останало между тях съществуваше взаимно привличане, запазило се негласно по-дълго, отколкото можеха да предположат. Въпреки силния й характер, Грейвър знаеше, че Лара е твърде интелигентна, за да декларира първа това привличане, за което и двамата съзнаваха колко проблеми би създало. В този единствен случай тя не би предприела инициативата. Що се отнася до Грейвър, съсипването на брака му не бе довело до онези последствия, типични за повечето мъже. Не бе станал по-предразположен към любовна връзка. Дори поради причини, които не му се искаше да анализира, беше решил да държи на разстояние чувствата си към Лара, макар че след развода би трябвало да няма никакви основания за това. Всъщност в момента той чувстваше Лара по-близка от всеки друг.

Влизайки в службата късно, в осем и половина, той каза „добро утро“ на служителката в рецепцията и хвърли поглед към безлюдния и тесен коридор вляво. Там бяха разположени кабинетите на отдела, редица от еднакви врати от двете страни на дългия коридор.

Надали другаде така явно можеше да проличат ограничените финанси на градския бюджет, както в тези помещения. Всички кабинети, включително и неговият, представляваха малки кабинки. Канцелариите от дясната страна на коридора бяха по-привлекателни заради предимството, че са от външната страна на сградата и имаха малки прозорчета. От другата страна на коридора кабинките приличаха на килии от скален манастир, издълбани във вътрешността на зданието. Едва ли бяха по-големи от ковчези.

Вратата към техническата зала беше отворена и един от принтерите работеше, изхвърляйки руло хартия на пода, обсипан вече с листове от доклади, постъпили през уикенда. Компютрите работеха без прекъсване, за да приемат материалите от полицаи и детективи от целия град.

Грейвър зави и минавайки край офиса на Лара, надникна вътре. Тя говореше по телефона, той й направи знак към своя кабинет и продължи. Когато тя влезе, носейки голямата му чаша, пълна с прясно сварено кафе, той се бе настанил зад бюрото си и бе нахвърлил някои бележки. Лара остави чашата пред него заедно с една салфетка, изправи се и подръпна края на червеното си сако.

— Беше оставил това на бюрото през уикенда — с кафе. Имаше мухъл тази сутрин — каза тя многозначително.

Всяка сутрин, когато Грейвър влезеше в офиса, той намираше бюрото си чисто и подредено, каквото рядко го оставяше. Лара се грижеше за това. Тя избърсваше кехлибарения абажур на лампата, която Грейвър бе донесъл от къщи, за да компенсира анемичното флуоресцентно осветление на тавана. Проверяваше дали автоматичната писалка, подарена му от Нейтън, беше върху тясната зелена стъклена поставка на бюрото му. Проверяваше дали млечнобялата чаша за кафе, подарена му от Натали, беше чиста. И гледаше тефтерът календар да бъде отворен на датата, затиснат с гладкия черен речен камък, който преди толкова години той и Дор, леко пияни и весели, бяха изкопали от малка уличка край катедралата „Свети Павел“.

В Лара имаше още нещо. Тя интуитивно чувстваше неуловимата сила на дребните неща, на старите подаръци от сина и дъщерята, на камъка, навяващ спомени не за жената, която вече не му бе съпруга, а за момичето, за което се бе оженил някога.

— Извинявай — каза той, като й даде знак да затвори вратата. Тя изпълни това и застана пред бюрото.

— Лоши новини — рече той. — Артър Тислър е бил намерен мъртъв в колата си снощи. Изглежда се е самоубил.

Тя зяпна и бавно седна на един от столовете.

— Боже мой — каза тя. — Самоубил ли се е?

— Поне така… изглежда.

— Изглежда ли?

— Това всъщност трябва да се разследва, Лара.

— Знам, но… Боже мои… — Черните й очи бяха широко отворени и той виждаше как тя си припомня Тислър.

— Естествено, Уестрейт се безпокои за проблемите, които навярно ще възникнат в ръководството.

— Още никой ли не знае за това?

— Бъртъл знае. Снощи е съобщил на Пеги Тислър.

— Господи, горката жена.

На Грейвър му се искаше да поговори малко с нея, просто да обсъди това както с Дор преди години, но нямаше време. Той неохотно продължи.

— Мисля, че най-добре е да се обадиш на всички отговорници на екипи, за да се съберем тук в девет часа — каза той. — Ще им наредя да съобщят на своите хора. И трябва да не ме свързваш с никого по телефона, освен с Джек Уестрейт или някой от отдел „Убийства“, или пък СВО.

Накратко й обясни за необходимото разследване и че то ще бъде с предимство пред обичайните му ежедневни задължения. Грейвър контролираше дейността на своите екипи с ежедневен преглед на постоянния приток от информационни сводки, разузнавателни доклади, резюмета от първоначални разследвания, оперативни заявки, допълнителни отчети за ръководството и така нататък, един сякаш безкраен поток от обременителни, но неизбежни формуляри, досиета, договори, документи, сведения, резюмета, списъци и данни. Всичко това — освен най-належащото — сега трябваше да се отложи, докато Грейвър успее да състави доклад за Отдела по криминално разузнаване относно смъртта на Артър Тислър, в който да няма и следа от съмнения. Налагаше се Лара да му помогне да се справи с непосилната задача.

В девет часа тримата отговорници на екипи се събраха в неговия кабинет. Рей Безъм беше четвъртият, но беше в отпуск, заминал на риболов. Грейвър направо им изложи какво се беше случило. Каза им това, което бе съобщил и на Бъртъл снощи, но никой от тях не беше близък с Тислър и реакциите им се ограничиха с леко възклицание и стиснати челюсти. Той обясни всичко, какво е видял на местопроизшествието, кои се занимава с разследването от отдел „Убийства“ и Специалния вътрешен отдел.

— А аз лично ще ръководя нашето разследване — каза той. — Ще прегледам неговите материали, за да се уверя, че при нас няма проблеми. — На всички им беше ясно какво има предвид. Той погледна Мат Ростов, слаб, костелив мъж, малко над четиридесетте, който отговаряше за групата по научен анализ. — Мат, ако нямаш нищо против, бих желал да изтегля Дийн Бъртъл и Пола Сейл, за да ми помогнат. Можеш ли да ми ги отстъпиш за около седмица?

Ростов кимна и се съгласи.

— Когато се върнеш в офиса си, кажи им, че ще ги повикам малко по-късно преди обяд.

Ростов пак кимна.

— Освен това ще взема и Кейси Нюман от „Организираната престъпност“.

— Ами хората там — попита Лий Стениш, — те дали вече знаят?

Допреди четири години Стениш беше на мястото на Рей Безъм като шеф на групата по организираната престъпност. Беше превъзходен ръководител и Грейвър го беше преместил в екипа по антитероризъм на мястото на пенсиониралия се ръководител. Взаимоотношенията му с детективите от предишната му служба бяха прекрасни и според него Безъм не беше свършил особено добра работа с бившите му колеги.

— Не още — отвърна Грейвър. — Ще говоря с тях след малко. Реших да не разгласявам случая. Той е деликатен и много неща са неустановени. Сметнах, че е най-добре да не вдигаме много шум.

Всички се съгласиха и разбраха. Грейвър ги освободи. Само Боб Пенк, отговарящ за техническите служби, не бе продумал нищо, което беше типично за него. Навярно би се обадил, ако в офиса беше избухнала бомба… или може би не.

Когато излязоха, Грейвър помоли Лара да повика деветимата детективи от групата по организирана престъпност. Взе си нова чаша кафе от коридора, докато ги чакаше да дойдат. Когато всички се събраха, навярно очакваха нещо сензационно, тъй като никога дотогава не бяха повиквани в пълен състав. Застанаха прави край стените и никой не пожела да заеме поне един от трите стола пред бюрото на Грейвър. Затова Грейвър също стана прав и за четвърти път повтори историята за смъртта на Артър Тислър.