Дейвид Линдзи
Без светлина (82)

82.

В края на август морските ветрове, които обикновено освежават италианския бряг при Амалфи, отстъпват пред жегата на късното лято и стават слаби и апатични. Там има една вила, в светлобежов цвят, кацнала сред крайморските скали над Голфо ди Салерно, с изглед към остров Капри и Тиренско море в посока към Сардиния. Тази вила е същинско бижу, с тераса над самите скали, от която се вижда прекрасната гледка на яркосиньото Средиземно море, простиращо се чисто и съвършено чак до хоризонта на запад.

Панос Калатис се бе излегнал върху шезлонг. Лежеше по корем, със сгънати ръце под главата си. Беше с великолепен тен, а побеляващата му коса беше сресана елегантно от челото назад. На двайсет фута от него блещукаше басейнът, в който бяха плували с Джейл допреди малко.

Джейл, също гола, беше на колене, яхнала Калатис. Имаше тъмен загар, а дългата й мокра коса бе вдигната на тила и закрепена с фуркет. Беше напълнила шепа с масло и го втриваше с пръсти в гърба му. Ароматът на билковото масло, нагрято от слънцето по гърба му, изпълни ноздрите на Калатис с приятно благоухание, древно като самия бряг на Амалфи. Докато Джейл го масажираше и слънцето затопляше мускулите на гърба му, Калатис усещаше как двата бута на Джейл се полюляват върху неговите при движението й нагоре и надолу по гръбнака му с намазаните си ръце.

Калатис се отпусна, обхванат от въздушно усещане за витаене, леко възбуден от докосването на бедрата на Джейл отстрани.

Наблюдавайки собствената си сянка на облицованата с плочки тераса, Джейл се спря, вдигна ръце и измъкна дебелия фуркет от дългата си коса. Разтърси я, докато тя се пусна свободно почти до кръста й.

Хванала дебелия фуркет с лявата ръка, тя леко докосна с острието му едно точно определено място между втория и третия гръбначен прешлен на Калатис в основата на черепа му. Насочи фуркета малко косо нагоре и после с дясната си длан тя плесна по широката част на фуркета, забивайки стоманеното острие точно в гръбначния мозък. Тя остана седнала на бутовете му, докато краката му спряха да потръпват и той остана неподвижен.