Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Absence of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Дейвид Линдзи

Заглавие: Без светлина

Преводач: Росица Германова

Издание: първо

Издател: ИК „Епсилон“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Художник: Силвия Артамонцева

Коректор: Росица Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549

История

  1. —Добавяне

81.

Грейвър, Ремберто и Мъри стояха на пистата и наблюдаваха, как хората на Страсър разтоварват „Пилат“ и камионетката и подреждат сандъците с пари в лъскавото тяло на „Бел 260Л“. Страсър се приближи до Грейвър, когато приключиха.

— Това са двайсет и два милиона — рече Страсър. — Знаете ли колко гръмнаха във въздуха? Осемнайсет милиона, най-голямата партида в най-малкия самолет. — Той изсумтя. — Не знам защо Панос го е измислил така.

— Как да разбера дали моите хора са добре? — попита Грейвър.

— Добре са — каза Страсър. Той вдигна телефона, който носеше, и пак натисна едно копче. Заслуша се за момент. — Аз съм. Дайте ми още петнайсет минути и после ги оставете. Когато тръгнете, кажете им да се обадят на този номер.

Той натисна две цифри на радиотелефона, изпробва ги, заслуша се, натисна друго копче и подаде телефона на Грейвър.

— Вземете — рече той. — Вашите хора ще ви се обадят след петнайсет минути. Но сега не можете да се обаждате оттук. Току-що го превърнах само в приемник. — Хвърли поглед към все още горящия хангар. — Предполагам, че някой вече е тръгнал насам — каза той. Изгледа внимателно Грейвър. — Това май беше дяволски трудна операция за вас, а?

— Да — отвърна Грейвър.

— Какво направихте, заобиколихте бюрокрацията ли?

— Какво имате предвид?

— За вас всичко започна едва преди пет дни, когато намериха мъртвия Артър Тислър. Сега стоите тук и говорите с мене. Право да ви кажа, това много ме учудва. Не съм претенциозен човек, Грейвър. Не виждам смисъл да се перча с нещо, но аз наистина знам как да си движа нещата. Действително знам, че съм добър в това, което върша. При нормални обстоятелства не бихте се добрали така близо до мене дори за пет години, да не говорим за пет дни.

— Обаче — каза Грейвър, бършейки челото си с ръкава на ризата, потъмнял от сажди, мръсотия и пот — това не бяха нормални обстоятелства.

— Вярно — призна Страсър, — така е. Но въпреки всичко бюрократичната машина не се движи толкова бързо, както вие успяхте през тия пет последни дни. — Той погледна Ремберто и Мъри. — И според мене тези двамата не са ченгета.

— Кажете ми нещо — рече Грейвър, — имам ли още някой друг продажник в полицейския отдел?

— Дявол го взел, дори не знам — Страсър сви рамене с безразличие. — Всичко беше работа на Калатис. Нямах нищо общо с това, освен да купя Фийбър и Хорман чрез подставени компании. Моите хора го уредиха. В основни линии аз финансирах сделките на Калатис. Всички подробности бяха негово дело. Тук съм единствено, защото с партньори като Калатис трябва винаги да имаш някой, който да ги следи през цялото време. Някои от моите хора, работещи при него, хора и за които той не знае, че са мои, ми докладваха за намеренията му да организира нещо като офейкване с огромна плячка. Надали има по-добър от Панос в това. Знаете ли нещо за него?

— Да, знам, че е Йозеф Равив. Знам за миналото му в „Мосад“ и всичко останало.

— Виж ти, значи знаете. — Страсър кимна и погледна Грейвър с уважение. — Е, в такъв случай ви е известно колко е добър. Всичко е организирал в клетъчни структури. Ето защо за това „офейкване“ никой нищо не знаеше, защото не бе казал на никого. Поради тази причина се насочих към Бъртъл. Той вече подозираше Тислър и Безъм, затова просто му предадох всичко, казах му, че съм от ЦРУ — което го въздържаше да ви съобщи за това, нали разбирате, все пак по-висша инстанция — и той почти стигна до същността на нещата. Но беше прекалено умен за свое нещастие. Той ме разгада почти по същото време, когато разгада и какво върши Калатис.

— Във всеки случай, Панос беше едновременно и най-голямата ми сполука и най-голямата ми грешка. Както при всички високо рентабилни проекти, при него имаше и висок риск.

— Значи той изчезна… заедно със сто милиона.

Страсър скръсти дебелите си ръце и погледна към хеликоптера. Пилотът вече беше запалил турбореактивния двигател и роторите започнаха да вият.

— Е, възвръщането на парите наистина е спорен въпрос — каза той. — Ще видя дали не мога да си ги върна. Съществува една вероятност. — Той се обърна и погледна Грейвър. — Но Панос… Панос не е вероятност. Панос е нещо сигурно.

Роторите на „Бел“ набираха скорост удивително бързо и фучаха в нощния въздух.

— Сър — извика един мъж над засилващия се вой на хеликоптера, — ще трябва да тръгваме.

Страсър махна с късата си ръка, без да се обръща.

— Колко души изгоряха там вътре? — попита той.

— Двама пилоти, един втори пилот и двама бизнесмени, които придружаваха парите си за доставката. Дори не знам кои бяха те.

Страсър кимна, с поглед към двата горящи хангара.

— Можеше да бъде и по-лошо — рече той, обърна се и тръгна към хеликоптера, чиито ротори все по-мощно фучаха.

Страсър се изкачи в хеликоптера и вратата се затвори. Седна с гръб към пилотската кабина и Грейвър го видя как закопчава предпазния си колан, а после видя и лицето му, надничащо през прозореца към тях. После огромните ротори започнаха оглушително да форсират и „Бел“ леко се вдигна нагоре. Грейвър го проследи с поглед, докато той се насочи към залива в края на пистата, сливайки черното си тяло с поглъщащия го черен мрак.