Дейвид Линдзи
Без светлина (78)

78.

Шейсет и петфутовия „Сфинкс“ се полюляваше леко в топлите води на Гълфстрийма. Хидропланът беше заминал, а Калатис и Джейл седяха на палубата с бинокли, подпрели крака на парапета, и гледаха към точно определени координати на северозапад. Районът, който наблюдаваха, беше на петнайсет мили от брега, а можеше да бъде и на хиляда и петстотин мили оттам. Беше на затънтено място и изобщо не би съществувало, ако някой не бе начертал координатите му върху карта, за да го определи. Зад тези триста и шейсет градуса нямаше нищо, освен пустота и тъмнина, и една посока можеше да бъде всякаква посока; беше празно, без граници, без каквото и да е значение или връзка.

Калатис провери колко е часа и после отново се загледа в онази единствена посока, която според навигаторските карти беше правилната. Вдигна бинокъла си. Около тях цареше безмълвие. Чуваше се само лекият плисък на вълните по корпуса на „Сфинкс“.

Изведнъж се появи ярък блясък точно пред погледа на Калатис.

— Господи! — каза той. — Ето го. Точно. По дяволите, по-точно, отколкото очаквах. Дори не чух самолета.

Той свали бинокъла, наблюдавайки огненото кълбо, голямо колкото портокал, на фона на звездното нощно небе.

— Колко надалече е това? — попита Джейл, вдигайки своя бинокъл, за да го види по-ясно.

— Не знам — рече Калатис и пак насочи бинокъла. — Една миля. Може би около една миля.

Огненото кълбо бързо угасна, оставяйки послеобраза си сред звездите.

— Това е Пейс — каза Калатис. — Първите тринайсет милиона са в камиончето.