Дейвид Линдзи
Без светлина (75)

75.

7:50 вечерта

Петимата седяха на верандата откъм страната на залива. Върху малката плетена маса бяха пръснати опаковки от пици и хамбургери заедно с кутии от безалкохолни напитки. Грейвър се бе облегнал на стола си и гледаше през кухнята към главната стая на голямата вила, където Редън и Ледет седяха по средата на пода, със свързани глезени и китки с белезници. В настъпващия сумрак те приличаха на заложници. Алис също беше с белезници, но седеше в спалнята и гледаше телевизия. Казаха й, че е важен свидетел и е необходимо още малко да я задържат. Тъй като не беше особено интелигентна, Алис прие това, без да настоява да дойде адвокат и без да крещи за правата си. Помогна и това, че тя разполагаше с телевизор. Оказа се, че много обича да гледа телевизия.

Когато пристигнаха в крайбрежната вила и завързаха тримата вътре, всички излязоха на верандата и си поделиха пиците и хамбургерите. Грейвър обясни на Ласт, който бе останал при Алис, какво се е случило и Ласт изслуша всичко, без да задава много въпроси. Ласт явно чувстваше, че въпросите са неуместни на този етап, макар че не му бе ясно в какво точно се състои акцията. Което беше добре.

След като изядоха храната, те обсъдиха доколко се схождат историите на Редън и Ледет, какво смятат за охраната на Калатис и за неговото прецизно планиране, колко големи са другите самолети и каква може да бъде тяхната скорост. Накратко, те говориха за всичко, освен за най-важното нещо, занимаващо мислите им — какво да правят — въпрос, който изцяло бе погълнал ума на Грейвър, хранещ се мълчаливо, взиращ се в чезнещата светлина на залива, докато другите разговаряха.

Когато свърши хамбургера, Грейвър се облегна назад и отвори бележника си. Започна да нахвърля в общи линии разписанието на полетите, кога всеки пилот тръгва от Бейфийлд, приземява се в Лас Копас, разтоварва и натоварва парите и клиентите на хидроплана, потегля от Лас Копас и пристига на кея на Калатис, разтоварва парите и клиентите и се връща в Лас Копас. Във всеки момент той отбелязваше времето така, както му бе предадено от Редън, не забравяйки съмненията на Редън, че това разписание трудно може да се спази. Планът беше стегнат и експедитивен. Но в него имаше нещо съвсем противоречиво.

— Добре — каза той накрая и се изправи на стола си. Всички спряха да говорят, смачкаха последните салфетки, дръпнаха встрани кутии и опаковки.

Грейвър започна да чете програмите на полетите, като спираше от време на време, щом някой добавеше нещо припомнено от разказа на Редън. По този начин с общи усилия разгледаха подробно плана и не останаха неясни въпроси, дори не се наложи да се обърнат отново към Редън за уточнения.

— Някакви забележки?

Последва кратка пауза и тогава Мъри се обади:

— Да, една. — Той се стремеше да говори тихо. Изтри устата си за последен път и смачка салфетката, пъхайки я в книжна кесия. — Лично аз мисля, че седемдесет и пет процента от този план е абсолютна глупост.

Грейвър почти се усмихна от облекчение.

— Аз също — рече той. — Да чуем.

— Първо — започна Мъри поглаждайки с длан късата си коса — Калатис е направил разписание, което изглежда твърде стегнато. Знаем какво е мнението на Редън по този въпрос. — Той придърпа стола си по-близо до Грейвър, за да не го чуват двамата мъже вътре.

— Второ, Калатис е решил да се откаже от номера си, че уж живее някъде в Мексико. А той се е старал да поддържа този трик от доста месеци, може би година и повече. И нима сега, в последната минута, преди да прибере последната част от големите пари, той има намерение да разкрие на тези хора къде всъщност живее? — Мъри поклати глава. — Не е така. Не мога да го повярвам. Дори и да офейква, не го приемам.

— Трето, той променя — в последната минута — разписание, което е действало като по часовник през цялото това време. А защо, точно преди най-голямата плячка, той ще рискува със съвсем нов график, който е толкова сложен, че почти сигурно ще се провали някъде?

— Четвърто, ако бях на мястото на Калатис, щях да опростя последната си операция само за да съм сигурен, че няма да оплескам нещо, а не да я усложнявам. Или пък просто щях да я оставя както си е.

— Пето, съдейки по разказа на Редън, Лас Копас е едва ли не накрай света. — Мъри се бе наклонил към Грейвър и сега се обърна и към Ремберто. — Всъщност мисля — рече той — че първата спирка в Лас Копас е и последната… за всички.

Грейвър погледна Ремберто, леко кимащ в знак на съгласие, после смаяния Нюман и накрая Ласт, изведнъж плувнал в пот.

— Точно това и аз си мисля — каза Грейвър.

— Значи ще убият всички тях в Лас Копас? — Нюман не можеше да повярва. — Клиентите… и пилотите… и вторите пилоти?

Грейвър кимна.

— Да. Според мен обяснението за равнодушието на Калатис за това как такава плътна програма ще действа е, че всъщност тя е без значение. Клиентите, пилотите и парите — всички спират за последен път в Лас Копас.

— По дяволите… — Нюман беше потресен.

— Да, и ми се струва, че и Редън се е досетил за това — каза Мъри. — Тоя човек не е глупав.

— Ами самолетите? Там ще има четири самолета — рече Нюман.

— Може би само три — отвърна Грейвър. — Може би хидропланът няма да е необходим. И те ще имат други пилоти да ги откарат. Но Редън, Марисио, Уейд и техните втори пилоти знаят твърде много за тази операция. Новите пилоти ще бъдат наети просто за да откарат някакви самолети от малко невзрачно летище. Парите са твърде добри, както каза Редън.

— А когато всичко приключи — добави Ремберто, гледайки Нюман, — ще има само трима свидетели: пазачите от охраната, които ще извършат убийствата. Бас държа, че ще платят на тия приятелчета процент от парите, докарани с трите самолета. На такива хора човек трябва да плаща много добре. Не бива да оставяш тигрите си твърде гладни.

Въпросът е — кой е най-добрият начин да се осуети това — каза Грейвър. — Ние сме само пет души. — Той се поколеба. — Виждам две възможности. Първата: тръгваме веднага за Лас Копас. Нападаме от засада пазачите, когато дойдат рано да подготвят светлините, и после пресрещаме всеки от пристигащите самолети. Ще трябва да научим от някой пазач как се подава сигнала, че всичко е чисто.

— Но тук има някои непосредствени рискове и проблеми. Само четирима от нас могат да бъдат в Лас Копае. Един от нас ще трябва да остане с Редън, който ще откара там другите четирима и ще се върне в Бейфийлд. Освен това ще трябва да потеглим незабавно, за да стигнем колкото се може по-рано, ако смятаме да изпреварим пазачите на Калатис там. Всъщност може би е вече твърде късно. Предполагам, че тримата мъже на Калатис ще искат да са в Лас Копас доста рано, за да се подготвят. — Той погледна часовника си. — Ще се стъмни след по-малко от час.

— Или втората възможност: да ги пресрещнем на всяко от летищата, веднага след като си тръгне охраната на клиента след разтоварването на клиента и парите. В този сценарий ще си имаме работа само с един пазач. — Той погледна бележките си. — Проблемът с този вариант е, че ще пресрещнем само една пратка с пари и един клиент, защото, когато този първи самолет — на Уейд — не пристигне в Лас Копас по график, Калатис ще бъде уведомен и ще изпрати някого да види какво е станало. Няма да можем да пресрещнем другите две пратки с пари.

— И — добави той — това не постига моята крайна цел. Обзалагам се, че Калатис ще бъде привлечен от тия пари като акула към кръв. Той ще се появи там, където те са най-много.

Всички размисляха върху това, представяйки си всеки етап.

— Ами ако отидем в Лас Копас с първия самолет? — предложи Мъри. — Ще си имаме работа само с един пазач в Андрау, а когато стигнем в Лас Копас и преодолеем съпротивата на тамошните пазачи, можем да съобщим по радиото на Калатис, че всичко е по план. Можем да пресрещнем Марисио. Дори няма да се налага Редън да отлита. Бихме, получили и трите пратки на едно място.

— Това е добре само, в случай че сме сигурни какво точно ще се случи в Лас Копас — намеси се Ремберто. — Ако сгрешим, Калатис ще знае, че нещо не е наред до единайсет и трийсети пет, когато първият самолет не пристигне на неговия кей.

Грейвър забарабани с пръст по бележника.

— А аз се боя, че ще намерим повече от трима пазачи в Лас Копас — рече той. — Ако наистина се окаже така, ще бъдем като хванати в капан в този самолет и може би под кръстосан огън. И ако се окажем прави, че те ще свалят всички след приземяването, ние не знаем точно как ще го направят. Може да накарат всички да слязат и да ги убият направо там, на онова забутано летище, без дори да излизат от шубраците. Е, и после какво?

Здрачът на отиващия си ден вече обхващаше околността и сякаш бе погълнал хоризонта в неумолимия си ход към тъмносивия мрак. Като че ли светът свършваше точно там, малко встрани от брега, и сгъстяващата се тъмнина откъм залива придаваше едва доловимия ефект на необятния космос. Пищяха чайки, невидими в безкрайното сиво небе.

— Не виждам как можем да го направим — каза най-после Грейвър. Той пусна бележника си на пода и разтърка с длани лицето си. — Мисля, че просто не можем да рискуваме. Твърде много неизвестни, твърде малко време. Би завършило катастрофално.

За момент единствените звуци, които се чуваха на верандата, бяха крясъците на чайките и глухият шум на разбиващите се вълни.

— Е, добре — каза Ремберто съвсем тихо, ала ясно и твърдо, — ако искате всички пари на едно място, щом те ще докарат и Калатис, тогава мисля, че има и друг начин да постигнем това.