Дейвид Линдзи
Без светлина (70)

70.

Дори Грейвър да можеше да разбере картите, той знаеше, че е добре да има колкото се може по-изгодна позиция спрямо Ледет.

Най-напред събра всички в спалнята. Сложи Ледет на пода, сега с белезници и на глезените, и накара Алис да седне на леглото. Остави всичкото оръжие на леглото и издиктува серийните номера на Нюман, който си ги записа в бележника. След това Грейвър се обади на един приятел в съответното управление и му даде информацията, телефонния номер на Редън и затвори.

После включи телевизора, разположен върху бюро отсреща, включи видеото и пъхна една касета. Първите няколко филма бяха стандартни, евтини, професионално произведени порнофилми и Грейвър ги пусна със забързани кадри, подозирайки, че не е това, което търси. Четвъртата касета беше домашно произведение, снимана точно в спалнята, където седяха. В „главната роля“ играеше Еди Редън — Нюман го позна — и две момичета, слабо чернокосо момиче с малки гърди и синини по задника, и блондинка с тесен таз и черно окосмяване, чиито гърди бяха огромни и надути като виме на крава.

— Бооожичко! — избъбри Алис, протегнала се напред и зяпнала срещу телевизора. — Майчице! Туй е Кати Мейхю и… оная, дето все се навърта около Ремос Ин в Кема! Как се казваше… Дийна… или Рийна, или нещо такова? Я вижте това! Я вижте какво…

Грейвър отново запрескача кадрите и стигна до края, докато Алис ахкаше и пискаше при забързаната акробатика на своите познати от кръчмите. Следващата касета беше нещо подобно, включваща този път Ледет и две жени, които Алис, видимо разочарована, май не познаваше. Последната касета беше това, което Грейвър очакваше да намери. Тя включваше отново Ледет и Редън — и още две момичета. Но този път те бяха малки момичета, явно малолетни, точно на границата на пубертета.

Алис пак ахна, но после шокирана, сложи ръцете върху устата си и след няколко минути се отврати и извърна лице. Грейвър изключи.

Като по поръчка, в този момент телефонът иззвъня. Беше отговорът на познатия на Грейвър за оръжията. Всички бяха от партида, открадната от оръжеен магазин в Южна Флорида преди близо две години.

Грейвър затвори телефона и седна на леглото срещу Ледет. Взря се в него.

— Ако зависеше от мене — рече той, — щях да те изведа ей там на брега и да те застрелям в главата. Никога не съм убивал, но ми се струва, че в този случай това никак няма да ме затрудни. Във всеки случай, не повече от няколко минути. — Той направи пауза. — Но истината е, че това, което ще се случи с тебе накрая, няма да зависи от мене. Ще има прокурор, съдия и адвокат. Ще имаш адвокат, който ще направи всичко по силите си, за да намери тук смекчаващи вината обстоятелства, за кокаина, откраднатото оръжие, малките момичета, но той няма да ти свърши никаква работа, ако разполага само с това.

Грейвър погледна купчината оръжия, видеокасетите, обмисляйки, без да бърза.

— Иска ми се да не се нуждая от помощта ти — продължи Грейвър, — но тя ми трябва. И ако ни помогнеш, ще помогнеш и на самия себе си, макар че съжалявам за това. Твоят адвокат ще се възползва от стореното от теб за нас и ще извлече максималното от него. Лично аз мисля, че не заслужаваш да получиш абсолютно нищо. Би трябвало да бъдеш заставен по закон да ни помогнеш. Според мене навярно ще получиш смъртна присъда, ако не ни помогнеш, и може би до живот, ако го направиш. Но адвокатът ти ще успее доста повече в това отношение… за съжаление.

Алис слушаше това с полуотворена уста, сякаш не можеше да повярва в каква сериозна работа се е забъркала, съгласявайки се на това нощно приключение.

Грейвър стана, взе картите и се изправи пред Ледет.

— Искаш ли да се опиташ да облекчиш задачата на адвоката си?

* * *

Според Рик Ледет, Еди Редън бил един от тримата основни пилоти на Панос Калатис. Редън винаги държал в себе си пейджър и бил на разположение двайсет и четири часа в денонощието. Нарежданията от Калатис му били давани по различен начин, понякога по телефона, понякога чрез личен пратеник, понякога в края на някой от полетите. Самият Ледет действал като втори пилот или помощник, според случая.

— Какви са причините за полетите? — попита Грейвър. Отново седяха в голямата стая, край плетената маса и авиаторските карти бяха разстлани пред тях. Нюман си водеше бележки, а Алис беше в задната спалня. Грейвър реши, че е чула достатъчно за случилото се, затова я помоли да остане в спалнята, докато те свършат разговора си. Сега, след като разбра, че са полицаи, тя се държеше послушно и — след като махнаха телефона и й казаха, че може да гледа телевизия — бе съгласна да изчака и да види какво ще стане после. В края на краищата, това малко изпитание щеше да се превърне в добра тема за разговор в кръчмата, щом приключи.

— Най-различни — каза Ледет. Той пушеше, вдигайки и двете си ръце в белезници всеки път, когато искаше да дръпне от цигарата. — Но преди около осемнайсет месеца Калатис реорганизира малко пилотите и сложи мене и Еди изключително на курсове с хора и пари. Това е главният ни товар. Пренасяме много пари в брой. Много пари.

— От сделки с наркотици ли?

— Така казва Еди за част от тях. А останалите са от друг бизнес. Калатис и Фийбър продаваха някаква информация.

— Какви суми и колко често?

— Аз превозвам пари около веднъж месечно. Колко ли? По дяволите, Еди каза, че са милиони и сигурно е така. Натоварват ония здрави кутии на самолета, нали разбирате, дето са с ръкохватки, изрязани отстрани и с плътно прилягащ капак. Веднъж надникнах в една от тях, един от пазачите ми позволи и банкнотите бяха натъпкани там, хубавичко подредени, с лентички и етикети. Вече бяха преброени и те знаеха точно колко има във всяка кутия. Милиони, както рече Еди. Такива возим по трийсет или четирийсет, натрупани в кабината. Една кутия с пари е доста тежка.

— Значи те изнасят пари от страната веднъж месечно?

— Не, казах, че аз превозвам пари веднъж месечно — Ледет поправи Грейвър, смачквайки цигарата си в пепелника на масата. — Еди го прави през цялото време. Летя само когато отиват в Панама, на Каймановите острови или в Колумбия. Искат втори пилот, който да говори доста добър испански, в случай че нещо се случи с пилота. Не искат да рискуват и да загубят товар.

— Тогава къде носи парите Еди, когато е сам?

— В открито море. Превозва товарите до моторници навътре в залива, извън щатски води. Прави го веднъж седмично, редовен рейс. — Той погледна надолу и потупа по картите. — Ето затова служат тези. Моторниците никога не чакат на едно и също място. Непрекъснато се местят. Всяка седмица координатите са различни.

— Как се справяте с регистрирането на маршрутите?

Ледет изгледа Грейвър, сякаш не вярваше, че говори сериозно.

— Хайде де, драги, какви маршрути? — Той изсумтя. — Слушайте, летенето е едно от последните истински свободи в тоя свят. Имат си ги всички ония правила, наистина, но по дяволите, имате ли изобщо представа колко голямо е въздушното пространство? Размерите? — Той направи жест с главата назад към вратата навън. — Небето там е пълно със самолети, за които никой нищичко не знае, нито наркополицаите, нито граничните патрули, нито военните… въздушното пространство, драги, е твърде огромно, за да знаеш какво става там горе през цялото време. Могат да контролират отчасти някои коридори и нищо повече. Това значи, че деветдесет и девет процента от пространството остава в сянка. Рай за трафикантите. Както в открито море за пиратите преди двеста години. Нали сте чели в пресата, че според наркополицията се засичат само около пет до седем процента от стоката? Не го измислят. Горките копелета просто пикаят срещу вятъра и това им е съвсем ясно. И сигурно навън излизат повече пари, отколкото влиза дрога в страната — Той се ухили и поклати глава. — Това си е един непрекъснат свободен поток.

Когато слушаш човек като този, разбираш защо толкова много полицаи напускат работа. След няколко години цялото това безсмислие се превръща в убедителна спирачка за по-нататъшна кариера. Или пък, от друга страна, изкушението да гребнеш от меда за самия себе си става твърде голямо. Когато има толкова много пари, че се налага да използваш мерки за тегло, а не цифровата им стойност, много неща губят своето значение.

— Значи смяташ, че сега Редън превозва пари, така ли?

Ледън изглеждаше малко смутен при този въпрос, макар че не бе показал никакво смущение, когато съобщаваше информацията. Той се пресегна за цигара и я запали.

— Така предполагам — рече той.

— Не е с чартър до Мексико.

Ледет поклати глава.

— Я ми го изясни — нетърпеливо каза Грейвър.

— Когато Еди ми се обади, той рече, че се очаква нещо голямо при Калатис. Той, Еди, се нуждаел от мене за дълъг курс.

— Като втори пилот.

— Да. Но съм бил втори пилот и за други неща, не само за превоз на пари. Калатис водеше хора до къщата си, хора, с които върти бизнес. Винаги иска втори пилот за тях.

— Какви хора?

— Еди казва, че са „Клиенти“, хора, с които гъркът трябва да говори. Не съм сигурен точно за какви сделки. Но знам, че са нещо като купувачи, плащащи в брой, свързани или с информационния бизнес, или с наркосделки.

— Значи смяташ, че си тук да превозваш хора за срещи с Калатис?

— Да. Доколкото усещам, тая нощ ще бъде доста трескаво. Мисля, че всички пилоти са на линия.

Грейвър точно това очакваше да чуе. Искаше да разбере нещо за Калатис. Искаше да чуе подробностите на плана, в който Калатис беше главният участник.

— Всеки ли от летците си има и втори пилот? — попита той.

— Да. Общо сме шест.

— Три самолета.

— Точно така. Правили сме и преди такова нещо, когато той приключва сделки, някоя голяма програма и всичко се изпълнява за много кратко време. И трите самолета превозват хора, пари, дрога. Това е силният коз в ръцете на Калатис. Организацията. Тия големи операции, с толкова хора и точно съгласувани разписания, самолети и кораби в движение, всичко действа като по часовник. И наистина така става той щракна няколко пъти отмерено с пръсти — ей така.

— И всички извозвате хора и пари до Мексико, до къщата на Калатис.

— До къщата на Калатис, да — потвърди Ледет, но очите му се плъзнаха встрани, когато го казваше.

Грейвър и Нюман си размениха погледи.

— Сигурно ти е ясно — напомни Грейвър на Ледет, — че целта на всичко това с все още първото нещо, което ти казах. Искам да разбера как да стигна до Калатис.

Ледет кимна и дръпна от цигарата. Ръцете му бяха подпрени на масата. Тази, която държеше цигарата, трепереше. Той сякаш се приближаваше до някакво съдбоносно решение.

— Искам да бъда в едно от ония специални затворнически отделения с максимална сигурност — изведнъж рече Ледет. — Там, където те държат, ако смятат, че животът ти е в опасност. Няма да кажа къде живее Калатис без това. Направо ви го заявявам. Не ми пука колко ме заплашвате с тия доживотни присъди.

Ледет сега гледаше право в Грейвър и на лицето му бе изписано, че съзнава колко сериозно му е положението.

— Тоя тип не е просто лош — каза Ледет. — Той е безшумен и методичен и никога не забравя, ако някой му е погодил нещо. Ако му навредиш, ще те стигне. — Той всмукна от цигарата. — Тоя човек може навсякъде да те намери. Може да си на другия край на света и някоя нощ ще се събудиш, когато той те е стиснал за гушата. Никога не бих ви казал, ако знам, че той ще надживее моята присъда.

— Добре — рече Грейвър. — Съгласен съм. Специално отделение с максимална сигурност.

Той нямаше подобни пълномощия, за да обещава това. Дори не беше човекът, с когото това можеше да се обсъжда. Нито пък го бе трогнал жалостивият, почти животински страх на Ледет. Той просто искаше Калатис и бе готов да се съгласи на всякаква нелепост, да обещае всякакви лъжи на този човек, за да може да го пипне.

Ледет го изгледа за момент, като че ли готовността, с която Грейвър се бе съгласил, му се стори съмнителна. Сякаш подозираше, че това приличаше на обещанието за лесни пари — то никога не се осъществяваше. Но изразът на очите му издаваше също така и разбирането, че всъщност няма голям избор.

— Калатис не живее в Мексико — каза Ледет. — Всеки път, щом водим някой при него, правим двучасов заблуждаващ полет. Казваме, че се отправяме към Мексико, когато всъщност обикаляме над залива, или отиваме до Флорида и обратно. Къщата на Калатис е в Галвестън.

— Галвестън? — Грейвър не можеше да повярва.

Ледет кимна.

— Да На около трийсет мили — той почука по масата с пръст — точно оттук.