Дейвид Линдзи
Без светлина (55)

55.

Четири негови самолета бяха едновременно във въздуха. Два летяха в двете посоки по крайбрежието на Мексиканския залив, като всеки от тях превозваше клиент с превързани очи, смятащ, че се движат или към Мексико, или към някой от многобройните острови на Западна Индия. Всичките му клиенти, четиримата, които бе превозил през последните два дни, и четиримата, които щеше да докара през следващите два, си мислеха, че отиват на някакво друго място. Всички те обаче бяха уверени, че са напуснали Щатите. Точно сега един клиент летеше „обратно към Щатите“, а друг щеше да пристигне тук всеки момент. Трети самолет бе отлетял от едно място на двайсет мили в залива, където двайсет и два милиона долара в брой бяха натоварени на него от голяма моторна лодка. Той се бе отправил към Големия Кайманов остров. Четвърти самолет също бе натоварен пред залива, но на различно място от третия. Той превозваше двайсет и осем милиона долара и летеше към Панама сити. Тези пари бяха в ръцете на опитни счетоводители — заедно с щедро заплатена охрана — и щяха да бъдат пръснати из цялото Западно полукълбо в сигурни, законни сметки за по-малко от петнайсет дни.

Калатис бе застанал на верандата над плажа. Пушеше нова пура и носеше тъмни панталони и свободно падаща копринена риза в пастелно оранжево. Той дочу далечното бръмчене на следващия самолет и погледна часовника си. Точно навреме. Помисли си за Джейл. Тя също скоро щеше да привърши своята задача. Към три или четири часа и двамата щяха да са свършили нощната си работа и после щяха да се пъхнат в леглото със снежнобели чаршафи от египетски памук и да останат в него до обяд. Междувременно имаше хора, на които плащаше да работят в обичайните делови часове, а най-голямата операция на Калатис щеше да продължи да напредва към своя финал с неумолимото ускорение на каменен блок, търкалящ се надолу по планински склон.

Той наблюдаваше, докато мигащите светлинки на самолета се спускаха от нощното небе към водите на залива, после той рязко се наклони и звукът се чу право отпред, макар че се виждаха само светлините. Самолетът се плъзна по повърхността на водата, а после изведнъж се появиха две бели следи от пръски, когато понтоните докоснаха водата, а тътенът на двигателите постепенно започна да намалява при движението на самолета към пристана.

Оглеждайки подредената маса на верандата, Калатис прибра корема си и отново опъна ризата около кръста си. Този клиент беше много по-интересен от обикновено. Един подобаващ начин да приключи вечерта. Той се обърна към пристана и се вслуша в предизвестяващите звуци. Двигателите спряха и самолетът се понесе по инерция последните няколко метра към кея, чуха се шумовете от акостирането, мъжете от охраната даваха нареждания един на друг и накрая стъпките по кея, докато неговите хора водеха клиента със забързани очи нагоре, после през моравата и накрая към верандата, където свалиха превръзката.

— Моите почитания, мис Доната — рече Калатис с най-приятния си глас. — За мен е удоволствие да те видя отново.

Мис Патриша Доната беше на трийсет и шест години. Беше завършила право в Станфорд и беше експерт-счетоводител. Работеше нещо като… консултант. Имаше малки гърди, но много дълги крака, които щедро показваше. Освен това във вените й вместо кръв течеше студена вода. Калатис я смяташе за проницателна и изключително способна представителка на своите клиенти.

Седнаха на верандата и както обикновено, гостенката беше настанена така, че да вижда интериора на къщата в общи линии, а не бреговата ивица. Калатис не искаше да рискува. Пийнаха малко. Калатис остави пурата си. Четвърт час разговаряха на леки теми, никакъв бизнес и на Калатис отново му доставяше удоволствие да наблюдава мис Доната. Имаше прекрасно лице, с нещо азиатско в него, пълни устни с ярко червило. Черната й коса се спускаше до раменете. Според него беше малко нервна, но въпреки това се държеше добре. Той си мислеше колко е секси и не се стараеше да пришпорва тяхната среща.

Най-после той каза:

— Е, знам, че от няколко дни си в Хюстън. Извинявам се, задето ти причиних неудобства, но тъй като тази сделка е значително по-голяма от предишните, налагаше се известно допълнително съгласуване от страна на всички. Трябваше да говоря с много хора като тебе, и то за кратко време. — Той й се усмихна. — Доволна ли си от направеното досега?

Тя остави чашата на масата и сключи ръце в скута си.

— Трябва да кажа — започна тя в типичния си неукрасен калифорнийски маниер, — че ти постъпи както трябва, Панос. Тактиката беше чудесна. Така двама от моите клиенти се поуспокоиха, когато ти изпрати хора да работят с тяхната охрана. Обикновено не пътувам с трийсет и два милиона в брой. На всички им хареса начина, по който се справиха твоите хора в Хюстън.

— Радвам се да го чуя — каза той. — А и съм доволен, че си успяла да намалиш страховете на някои членове от вашия консорциум.

— Когато работиш с осем различни личности, бизнесмени с доста силно его, е необходимо да имаш много търпение и такт, а трябва да изтърпиш доста глупости, за да ги накараш да се съгласят за всяко нещо — рече тя, осигурявайки си приятен, косвен комплимент.

Да, помисли си Калатис, ама чак накрая се съгласиха да дадат парите, нали. Всъщност алчността им бе взела връх, а не търпението и тактът на мис Доната. Дори магнетизмът на сексуалния апетит не беше от същата категория като силата на алчността. Ако предложиш на някого триста процента печалба от неговите инвестиции, той ще те последва с изплезен език чак в ада. В случай че печалбата е достатъчно висока, няма нищо свято, няма нищо забранено.

Калатис я погледна с израз на съчувствие и разбиране.

— При подобно капиталовложение всеки става… предпазлив — рече той. — Но трябва да напомниш на своите клиенти, че този път купуваме в големи количества. В тонове. Затова времето за изчакване е по-кратко. Могат да проверят сметките си след шейсет дни. — Той се усмихна. — Мисля, че ще бъдат доволни.

— Успяха ли всичките ти консорциуми, както беше предвидил? — попита тя.

Този въпрос беше малко агресивен, но Калатис го приписа на нейния характер. Общо взето, тя си беше зла кучка.

— Точно както бях предвидил, доволен съм да го подчертая. — Той вдигна длан и започна да отброява на пръстите си: — Чикаго, Атланта, Сиатъл, Маями, Вашингтон и — той вдигна показалеца на другата ръка — Ню Йорк. Всичко по план. Никакви изненади. Това отне повече от половин година, за да се уреди така, че всеки, който искаше да участва, да го направи с възможно най-голяма увереност.

— Всичкият продукт ли идва от един и същ район на Афганистан?

Мис Доната беше любопитна жена, но той си помисли, че навярно нейната роля й доставя удоволствие и изглежда намира нещо авантюристично в използването на думи като „продукт“. Е, би трябвало да е доволна. Тя бе събрала група бизнесмени, които на два пъти досега му бяха поверявали своите милиони. А сега за трети път. Тя беше много умна жена, приготовленията за тази рискована сделка бяха сложни — по проект на Калатис, но тя хитро и творчески се справи с преговорите. Наистина чудесно постижение за такава млада жена.

Но след шейсет дни животът на мис Доната щеше да се превърне в истински ад. Всичко, което тя си представяше сега, всичко, което беше планирала и осъществила чрез тъмните методи на Панос Калатис, щеше изведнъж да се изпари и тя щеше да бъде разорена и съсипана.

Затова той нямаше нищо против да й достави удоволствие в момента. Приличаше на играта на табла с жена, която, очаквайки да се омъжи за принц на следващата сутрин, не съзнава, че всъщност изживява последните часове преди собствената си екзекуция. Той чувстваше особена възбуда да забавлява жена, чиято гибел е неминуема, но тя нищо не знае за това. То й придаваше нещо ефирно, което доста му харесваше. Да, мис Доната наистина беше умна жена, но въпреки това трябваше да бъде малко по-умна.

Той й заразправя нагли лъжи за муджахидините и за маковите реколти, за товарните влакове от планините на Бадахшан и Хазараджат, от Дех Кхавак, Камдеш и Асмар. Разказа й достатъчно, за да може тя да повярва на това, което чува. Той често виждаше подобна наивност за света у американци, израснали в Щатите и никога ненапускали страната, от средната буржоазия, водещи среднобуржоазен живот и за които беше цяла авантюра да се преместят в един среднобуржоазен квартал на друг град. Невидели нищо от света, освен вечерните новини, те бяха доверчиви и лековерни. Те можеха да бъдат добре образовани, подобно на мис Доната, но това беше образованост, добита сред подобни на тях хора. Бяха като добре образовани овце.

След известно време разговорът се насочи към по-приятни теми и тогава една прислужница — Калатис бе решил, че при тези обстоятелства беше по-подходящо да бъде жена — донесе малки сандвичи и нови напитки. Разговаряха за места, където са пътували. Просто убиваха времето. Долу на пристана — оттам се дочуваха стъпки и понякога глух шум от случаен удар по корпус или понтон — последните дванайсет милиона долара в брой от нейните трийсет и два милиона се товареха от самолета в една моторница. Предишните двайсет милиона бяха прехвърлени на по-малки части през последните няколко дни.

Калатис сдържаше преждевременната си еуфория. Беше съвсем близо пред приключването на един деветгодишен проект. Наистина, не беше планирал точно това начинание допреди двайсет месеца — тогава видя колко невероятно нетърпеливи бяха американските бизнесмени да зарежат всякаква законност, но то беше като последица от цялостната по-голяма картина, към която той вече гледаше като към своето американско минало. Парите. Боже мой, той се бе изненадал и възхитил от сумите пари, с които тия мъже с готовност се разделяха като пресметливи комарджии, за да утроят притежаваното вече от тях. Ала все още на други места се въртяха зъбци и колела, всичко беше точно синхронизирано, за да приключи едновременно й докато предстояха още толкова много различни събития, той се стремеше да не предвкусва твърде дълго бъдещата сладка отплата.

Мислите му се върнаха към най-близките задачи, докато мис Доната започваше да разказва някакъв анекдот. А долу, на пристана милиони долари от Западното крайбрежие щяха всеки момент да заминат от Южния бряг към места далечни и неизвестни на никого… освен на Калатис.