Дейвид Линдзи
Без светлина (53)

53.

Нюман виждаше отблясъка от пожара в яхтклуба на Саут Шор Харбър, преди още да завие по шосе номер 1 на НАСА към Насау Бей. Колите намаляваха скоростта си по шосето, чудейки се на оранжевата светлина, озаряваща облаците на залива, които се носеха към сушата. Когато сви по кварталната улица, водеща към къщата на Шек, хората бяха излезли по дворовете си и гледаха към пожара.

Къщата на Шек беше модерна, едноетажна вила, разположена на извиваща се улица с палми, зелени морави и беше в също така скъп район като на Валери Хийт. Нюман паркира във входната алея, скри колата, доколкото можа, зад гъсти олеандри и слезе почти незабелязан от пръснатите групички хора, застанали в предните си дворове отсреща и гледащи в неговата посока. Задната част на къщата беше точно до канала и почти на противоположната страна на лагуната срещу пожара.

Той не отиде до входната врата, а нехайно обходи къщата, откри дървена оградка с врата и мина в задния двор. Оттук огънят в яхтклуба изглеждаше като голям пожар, отразявайки се както от облаците, така и от водата в залива, а самият огън беше най-ярката точка между двете илюминации. Сякаш цялото пристанище гореше.

Оглеждайки къщата, за да се увери, че не е пропуснал нещо очевидно — запалена лампа или някой човек, застанал на прозорец или врата, той тръгна покрай гъстия плет, който изолираше задния двор от съседите. Стигна до малък кей и погледна отсреща. Чуваха се сирени и клаксони. Воят на линейките и сякаш цялата тая какофония и бъркотия се разви ваше в някакъв амфитеатър. Там, сред влажната трева му беше тежко да повярва, че Бъртъл е бил отсреща, изгорял е в експлозията и че още никой не е разбрал това. За миг се запита какво ли е Почувствал Бъртъл, взривен така в небитието.

Той погледа огъня, който беше толкова близо, че виждаше пламъците, засилени от бензина и маслата на лодките. За първи път му се случваше приятел да умре от насилствена смърт и беше изненадан от нелепостта на такова събитие. То изглеждаше някак си нереално и същевременно така истинско, че му се гадеше.

Гласовете на хората от другата страна на плета го върнаха в настоящето. Говореха за пожара, изказваха предположения. Някой имаше радиоприемник и гласовете се заглушаваха от пукането и пращенето на предаванията.

Той тръгна обратно към къщата, промъквайки се край тъмния плет. Откъм задната си страна къщата имаше няколко врати. Първата изглежда беше за гаража. Имаше плъзгащи се стъклени врати, отварящи се към широката тераса и езерото, както повече то къщи с изглед към водата. Освен това имаше и нещо като вътрешно дворче, закътано от три страни също чрез гъст плет и още една врата. Приличаше на външен вход за отделен апартамент или стая.

Нюман извади от джоба си латексовите ръкавици, сложи ги и използва шперцовете си, за да отвори вратата, която предполагаше, че води за гаража. Беше прав. Заключи вратата зад себе си, извади джобно фенерче и освети празния гараж. Имаше само един мотоциклет, чийто мотор беше студен. Не видя нищо особено интересно и се приближи до работен тезгях край стената, откъдето си избра няколко отвертки и ги прибра в джоба на сакото си. Имаше друга врата до входната, водеща към перално помещение и склад. Из шкафовете там потърси найлонови торби за боклук, взе една и после мина през друга врата към кухнята.

Къщата на Брус Шек имаше вид на по-обитавана, отколкото тази на Валери Хийт, макар че си личаха небрежността и някои навици на ергенския живот. Всекидневната откъм улицата фактически бе обзаведена с абсолютния минимум от мебели. Имаше три спални. Две бяха като всекидневната, снабдени с най-необходимите неща, но иначе изглеждаха напълно неизползвани. Ала комбинацията трапезария с кухня изглежда беше мястото, където той е прекарвал цялото си време. Телевизорът беше там и наоколо имаше пръснати нудистки списания, чифт спортен екип насред пода, сякаш току-що го бе съблякъл, няколко рибарски пръта, подпрени в ъгъла до вратите към терасата, редом със стари маратонки и шкафче за лед. На кухненската маса лежаха някакви авиационни карти и те бяха първото, което Нюман реши да прибере в торбата.

Кухнята беше по-добре обзаведена, отколкото Нюман беше очаквал. Шек не е бил особен гастроном. В хладилника имаше изобилие от полуготови ястия, стабилни запаси от бира, половин диня, портокалов сок, мляко и най-различни съставки за сандвичи. Килерът и шкафовете съдържаха обичайните продукти, а в кофата за боклук се мъдреха две стари кутии от пица.

Нюман премина към спалнята на Шек. Дрехите в гардероба му се състояха от джинси, всекидневни ризи, няколко спортни сака и само три чифта официални панталони. В ъгъла на дрешника откри скъпа пушка за елени и патрони, две изключително скъпи италиански ловни пушки, четири или пет кутии с патрони за тях, както и две доста използвани раници, комплект стари еленови рога и чифт ловджийски ботуши. Той огледа внимателно дрешника за скрити врати или отделения по стените и пода.

Не откри никакво място в къщата, където Шек би могъл да скрие някакви документи и по нищо не личеше някой да е идвал преди Нюман.

Върна се в трапезарията, отключи вратите към терасата и излезе навън. Отиде до вратата откъм малкия вътрешен двор. Пак използва шперцовете да я отвори. Стаята сякаш някога бе служила за нещо като временен кабинет, но сега изглеждаше като почти неизползвана. В нея се намираше старо метално канцеларско бюро, малък диван и два стола. Върху ниската масичка пред дивана бяха пръснати стари списания — „Тексас Мънтли“, „Командос“, „Авиатор“ и „Спортс Илюстрейтед“.

Макар да нямаше вид на често използвана, тази стая се струваше на Нюман като най-вероятната, в която Шек би скрил някакви листове с кодове и принадлежности за разшифроване. Затова той извади отвертките от джоба си и започна да развинтва почти всичко, което можеше да се разглобява — Първо отиде в малката баня и се зае със стените, една по една, постепенно минавайки към стаята. Отворите за климатичната инсталация, пластинките около електрическите ключове и контакти. Основите на лампите. Краката на дивана и на масичката. Циповете на възглавниците, тапицерията. С бюрото беше най-сложно. След половин час работа не беше открил нищо и пред него стоеше отчайващата перспектива да действа по същия начин и с голямата къща.

Той остави разхвърляната стая, заключи вратата и се върна в къщата през вратата откъм терасата. Застанал сред трапезарията, той се помъчи да елиминира някои от най-вероятните места, които обикновено би претърсил. Ако той би искал да скрие нещо изключително ценно, нещо, от което животът му може да зависи един ден, би трябвало да е сигурен, че този предмет няма да стане жертва на капризите на шанса, като например една обикновена кражба. Не би използвал нещо, което би могло да бъде откраднато. Стереоуредби, телевизор, уреди, мотоциклетът, инструменти, мебели. Трябваше да ограничи търсенето по конструкцията на самата къща. И ще започне от стаята, която обикновено се смята за най-лична. Той се залови със спалнята на Шек. Разглоби всичко, както и в стаята откъм двора, но нищо не откри.

Това беше обезкуражаващо, но не и неочаквано. Ако Шек е бил такъв професионалист, за какъвто го смятаха, той нямаше да остави нещо важно да се търкаля из къщата. Според догадките на Нюман Шек е бил човек, умеещ да оцелява и се е гордеел, че е живеел — и е оставал жив — благодарение на собствената си съобразителност.

Отиде в другите две спални и ги претърси по същия начин, дори разглоби термостата в коридора. Нищо.

Когато излизаше от втората спалня, той изведнъж се спря. Душовете. Не беше надниквал в нито един от душовете. Но не в спалнята на Шек, защото тя е била редовно използвана, а в другите две, които никога или много рядко са били използвани. Той се върна в спалнята, от която току-що бе излязъл и отиде в кабинката на душа. Главата на душа беше широка, достатъчно голяма да побере кутийка с 35 мм филм или нещо подобно. Той я развинти. Нищо. Отиде в другата спалня. Същият вид душ. Нищо. Той стоеше с главата на душа в ръка. Боже мой. Този душ никога не бе използван. Той погледна надолу, към краката си… към отводнителния канал. Той остави душа, извади отвертка от джоба си и свали двата винта от хромираната решетка над канала. Нищо. Остави всичко там, върна се във втората спалня и отиде при душа. Застана на колене и се вгледа в решетката над канала. Като че ли имаше късче от марля, залепено до един от отворите. Погледна по-отблизо, насочвайки фенерчето към канализационната тръба. Не беше марля.

Кръвното му налягане веднага скочи, докато разтреперано развинтваше решетката. Внимателно я измъкна и усети придърпване, като опъването на въдицата, когато рибата клъвне. Повдигна решетката и видя връвта. Всъщност не беше връв, а прозрачна рибарска корда, завързана за една от дупчиците на решетката. Възелът на безцветната корда беше почти невидим. Той пъхна фенерчето в устата си, внимателно вдигна решетката с едната ръка, а с другата хвана кордата. Нишката беше само три инча дълга и бе завързана за ухото на капачка, завинтена на пластмасова непромокаема кутия, около пет инча на дължина, от оня вид, в който ловци и рибари биха държали кибрита си на сухо.

Сърцето на Нюман биеше лудо. Не можеше да повярва на късмета си. Не можеше да повярва, че се е досетил за това, за проклетия канал. Стискайки кутийката в ръка, той излезе от кабинката на душа и се подпря на тоалетното шкафче. Вдигна кутийката нагоре и я освети добре с фенерчето. Беше зелена с дебело гумено уплътнение между капачката и тялото. Беше нещо солидно, каквото би следвало да се очаква от Шек. Поклати я леко и нищо не чу. Искаше му се да я отвори, но се боеше, че може да съдържа филм, който трябва да се отвори в тъмна стая, и страхът му да не опропасти така трудно придобитото доказателство го накара да се откаже от мисълта да задоволи изгарящото го любопитство.

Той сложи кутийката в джоба на сакото си — все още прикрепена с кордата към решетката — и излезе от спалнята. Мина през коридора към кухнята и трапезарията. През плъзгащите се стъклени врати към моравата той виждаше ясно горящия яхтклуб от другата страна на езерото. Усети рязкото, неприятно чувство в стомаха си при мисълта, че може би предишната нощ Шек е стоял на същото това място, гледайки красивите ярки светлини откъм пристанището, лампичките, провесени между стълбовете край кея, светлинките, проблясващи по мачтите на платноходките и кабините на моторниците, как то и отразяващите се във водата светлини.