Дейвид Линдзи
Без светлина (51)

51.

Грейвър седеше до бюрото си и държеше смаяно и безмълвно телефона, докато Арнет обясняваше какво се бе случило. Пола и Нюман го наблюдаваха отсреща. След като разчистиха в кухнята, те се бяха преместили в дневната, за да продължат да обсъждат действията си по-нататък. Когато телефонът иззвъня, Грейвър предположи, че е Арнет, но изобщо не очакваше това, което тя му предаде.

— Да, добре — каза той и трябваше да се прокашля. — Ще тръгна веднага щом мога. — Затвори телефона. — По дяволите…

Пола и Нюман се спогледаха.

— Това беше… от наблюдението. Проследили са Дийн чак до Клиър Лейк и яхтклуба в пристанището Саут Шор Харбър. Той слязъл към лодките. Екипът наел стая в местния хотел… там били аудио техникът, фотографът… Открили го в кабината на една от платноходките в яхтклуба. Говорел е с Брус Шек.

— Невероятно — рече Нюман.

Грейвър усещаше неподвижния поглед на Пола. Тя инстинктивно чувстваше, че не това беше шокът, поразил Грейвър.

Грейвър погледна часовника си.

— Преди по-малко от петнайсет минути… лодката избухнала.

Тишина.

— Екипът от наблюдението съобщил, че експлозията била страхотна. Може би са гръмнали половин дузина други лодки и са се подпалили още толкова. Казали, че надали нещо е останало от двамата, за да бъдат разпознати.

Пола и Нюман бяха като втрещени и нищо не продумваха. Грейвър почти усещаше ускорения им пулс и стягането в гърдите им. Сякаш изведнъж въздухът се бе сгъстил от парализиращия шок. Грейвър си помисли за Джинет Бъртъл. Тя щеше да стои будна цялата нощ, очаквайки Дийн да се прибере, и на сутринта щеше да бъде в паника. Все пак имаше вероятност да се обади на Грейвър. А може би Дийн й е казал нещо, което би я насочило в друга посока. В края на краищата Дийн не беше отвърнал на онова обаждане на Грейвър. Може би тя знаеше повече, отколкото той подозираше. Нямаше как да разбере това, но поне можеше да приеме, че тя не е очаквала подобно нещо.

— Та това е просто чудовищно — с разтреперан глас рече Пола. — То става неудържимо, не може да се управлява.

— Ами екипът? — попита Нюман. Говореха тихо, почти шепнешком. — Записали ли са нещо на лента, нещо от техния разговор?

Грейвър кимна. Не му се говореше. Искаше да бъде някъде другаде.

— Очевидно са успели — успя да каже той. — Но не знам какво. Само разбрах, че са слушали нещо. Моят човек все още държеше връзка с екипа в хотелската стая. Те трескаво прибирали оборудването си, за да се измъкнат бързо оттам. — Той поклати глава. — Боже мой…

— Как са разбрали, че там е бил Шек? — попита Нюман.

— Дийн се обърнал към него с името му.

— О, какъв ужас. — Пола седеше на дивана с прибрани ръце и крака, стиснала длани в скута си. — Тя погледна Грейвър. — Ние не предполагахме, че Шек има лодка, нали? Самолет и кола, да. Но не и лодка.

Грейвър поклати глава.

— Може да е била на Дийн — рече Нюман.

— Това май не сме проверявали — каза Пола. Вдигна очи към Грейвър. — Какво ще правиш с Джинет?

— Нищо — отвърна той. Това може би беше най-трудната дума, която трябваше да изрече.

Пола се намръщи. Сякаш го упрекваше.

— Нищо не ни е известно — подчерта Грейвър. — Не трябва да го забравяме. Ще научим за смъртта на Дийн — ако стигне до нас — от съдебномедицинското разследване. От Джинет зависи дали ще съобщи, че е изчезнал. Чак тогава ще се занимаваме с това. — Той поклати глава. — Просто имаме невероятен късмет, че наблюдаващият екип е успял да ги хване навреме и че Дийн не е бил толкова добър като тях. Имаме късмет, че разполагаме със записа.

Пола гледаше смаяно Грейвър.

— Докъде може да стигне всичко това?

Въпросът беше реторичен, но и Грейвър се питаше същото. Той бавно се изправи, щадейки изморения си гръб, и сложи ръце в джобовете. Закрачи към вратата за антрето и се загледа в мекия отблясък на лампите върху полирания дървен под. Не можеше да откъсне мислите си от експлозията, фактическия удар, горещината, мигновеното стихийно опустошение. Беше виждал експлозии на филмова лента, убийства. Жертвата никога не успява изобщо да реагира, защото огнената стихия избухва по-бързо, отколкото човешките рефлекси са в състояние да противодействат. За частица от секундата може да се зърне как обектът седи неподвижно сред бушуващите пламъци, изгаряйки жив като будистките монаси, които се самозапалваха през шейсетте, за да протестират срещу виетнамската война. Една изправена човешка факла, съзнаваща в същия миг, че гори в адски огън, но е твърде смаяна, за да реагира. После следва експлозията и в същия миг всичко изчезва в ужасяващ облак. Останалото е една мистерия, мистерията на смъртта.

Грейвър беше твърде вцепенен дори да заплаче, макар че в гърлото го душеше мъчителна буца от скръб, ярост и ужас. Беше замаян, но стоеше съвсем неподвижен, поемаше дълбоко дъх и се мъчеше да се владее, решен да не се поддава на нищо. На абсолютно нищо.

Той се обърна.

— Добре — рече той, извади ръце от джобовете и разтри лицето си. Помълча за миг. — Ето какво трябва да направим. — Той преглътна. — Това изобщо няма да засегне отдела в продължение на няколко дни, или не преди групата по бомбените атентати да си свърши работата. А може и по-късно. — Той закрачи из стаята. — Първо, Джинет ще съобщи за изчезването му. Когато това стане, отделът ни ще бъде отново въвлечен. Струва ми се, дори Джек Уестрейт няма да успее да отклони вниманието от изчезването на трети офицер от Криминалното разузнаване. — Той скръсти ръце и наведе замислено глава. — Тогава целият ад ще се стовари наведнъж. Ако вестниците са се готвели да пуснат нещо за Тислър и Безъм, то ще гръмне направо на първа страница след тази експлозия. Не можем да предвидим дали репортерите по другите два случая ще направят тук някаква връзка. Те просто няма да знаят кой е бил в яхтата. Вероятно ще трябва цял ден, за да се определи точно коя стоянка е била в центъра на експлозията. Значи все пак имаме малко време.

Той погледна часовника си. Усещаше как лицето му е хлътнало от изтощение. Като че ли трябваше да напрегне всяка частица от тялото си, за да може да стои изправен.

— Що се отнася до мене, смятам, че сега всичко трябва да се съсредоточи върху Панос Калатис.

Всъщност Грейвър с голямо усилие сдържаше почти истеричното си чувство на безсилие, задето се намира в такова неизгодно положение. Едва сдържаше скръбта си от смъртта на Бъртъл и гнева си от безмълвната и анонимна безочливост на Калатис. Той се мъчеше, за сметка на цялата си нервна система, да се владее, да бъде методичен и последователен.

— Пола — продължи той, — искам да изслушаш внимателно Валери Хийт, както говорихме. Тази нощ, веднага щом приключим тук. Преди това й кажи какво се е случило. Кажи й, че Шек е бил просто убит заедно с друг детектив от Криминалното разузнаване… не, просто с още един човек. Когато свършиш, пак й завържи очите — непременно държа тя да не разбере къде е била — и вземете с Лара нейната кола и още една, закарайте я някъде — на някой паркинг — и я пуснете. Върнете й ключовете и й кажете да се маха от този щат. После вие двете се върнете тук и чакайте.

Той направи няколко крачки из стаята и се обърна към Нюман.

— Шек в Насау Бей ли живее? — попита той.

Нюман кимна.

— Да, точно от другата страна на езерото, срещу Саут Шор Харбър.

— Трябва да отидеш там, Кейси, и да претърсиш цялото жилище. Вземи торба за боклук и я напълни с всичко, което може да даде някаква информация. — Той се поколеба. — Там ще има голямо раздвижване. Ще има зяпачи по задните дворове, наблюдаващи суматохата отсреща. Това е добре за тебе. Но внимавай. Хората на Калатис ще искат да се уверят, че той нищо не е оставил след себе си. Възможно е и да са били вече там. А може да са отишли малко преди тебе и още да са в къщата. Или може неочаквано да влязат и да те изненадат. Просто си отваряй очите на четири. Разбра ли? Но всичко разглоби. Развинти вентилационните решетки, контактите по стените. Неща от тоя род. Обаждай се на всеки половин час по радиотелефона и работи с ръкавици.

Нюман кимна нетърпеливо. Той вече гореше от нетърпение да се заеме с това.

— Сега ще се срещна с хората от наблюдението, за да чуя какво са записали. Когато свърша, веднага се връщам тук. Тогава ще решаваме за по-нататък. — Той погледна и двамата. — Не използвайте моя телефон и не го вдигайте. Ще включа телефонния секретар. Много е важно — добави той — да поддържаме връзка. И използвайте радиотелефоните.