Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Absence of Light, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Германова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Линдзи
Заглавие: Без светлина
Преводач: Росица Германова
Издание: първо
Издател: ИК „Епсилон“
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полипринт“ АД, Враца
Художник: Силвия Артамонцева
Коректор: Росица Николова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549
История
- —Добавяне
45.
8:20 вечерта
Преди да тръгнат, Грейвър успя да вземе заповед за обиск от съдия, за когото знаеше, че няма да разгласи за издаването й. После потеглиха с колата без отличителни знаци и Нюман започна да лавира сред мудното движение, точещо се с часове откъм центъра на града всяка вечер.
Грейвър мълчеше на пасажерското място и наблюдаваше задръстеното движение, което сякаш олицетворяваше състоянието на ума му в момента. Той все премисляше обърканите нишки на разследването. Би било доста трудно да се води подобна операция дори и с пълното знание на администрацията и цял куп детективи, които да работят редом с неговия технически екип. Доста трудно. А тази скрита акция само с двама детектива и извънщатна техническа помощ — независимо колко добри бяха всички те — направо предвещаваше катастрофа. Имаше чувството, че виси сякаш на косъм.
Тия черни мисли го бяха обзели и той мълча половин час, но после насочи вниманието си към непосредствената им задача. Той извади сборник с карти на града и го отвори на пристанищния комплекс, където живееше Валери Хийт.
— Ти каза, че зад къщата й има място за пристан, нали? — попита той Нюман.
— Да, един от ония канали. Това е доста тясно заливче. Могат да се разминат две лодки с кабини, но трудно. — Нюман посочи с ръка към картата. — Сложил съм малка точка, където живее. Със синя химикалка.
— Да, добре. Ето я. — Грейвър разгледа разположението на улиците, кейовете и заливчетата. Познаваше района. Имаше доста скъпи имоти — Пред къщата й има глуха улица.
— Да. Тя живее четири или пет къщи от края на улицата.
— Значи фасадата на жилището й се вижда добре от осем или десет къщи? — попита Грейвър.
— Точно така.
— Опиши ми къщата отвътре.
Докато Нюман обясняваше, Грейвър зададе няколко въпроса и дума по дума си възпроизведе описанието, сякаш гледаше къщата откъм канала. После пак млъкна.
Свиха от магистралата по странично шосе и продължиха към булевард „Марина Бей“, следвайки го чак до брега, когато започнаха да се виждат входовете за яхтклубовете. Нюман намали скоростта, щом стигна дългата улица, водеща към полуострова, на който живееше Хийт. Вече беше късно и слънцето се спускаше ниско над Хюстън зад тях, а сенките отпред ставаха все по-дълги.
— Само мини достатъчно близо, за да видим дали колата и е паркирана отпред — рече Грейвър. — Ако е там, обърни и се върни.
Нюман кимна и сви по улицата. Не се наложи да приближават много и видяха черния корвет.
— Там е — каза Нюман.
— Добре — рече Грейвър. — Чудесно. Имаме късмет. Познавам тук един човек, който има лодка.
Нюман го погледна, но нищо не продума, докато Грейвър му даваше указания. След петнайсетина минути спряха пред друга къща с кей за лодки отзад. Беше на доста мили разстояние по суша от къщата на Хийт, но по вода беше само на няколко минути. Тук къщите бяха значително по-скромни от тези в района на Хийт. Имаше повече бананови дървета, отколкото палми, а въздухът беше просмукан с машинни масла откъм корабостроителниците. Тук-таме се виждаха паркирани фургони или малки лодки в уличките с буйно растящи олеандри между къщите, а автомобилните алеи бяха посипани с раздробени мидени черупки вместо с гладък паваж.
Грейвър посочи на коя алея Нюман да спре и в горещия късен следобед се разнесе звукът от приятно хрускане на гумите върху мидената настилка. Гаражът пред колата бе превърнат в жилище. Огромен извънборден мотор лежеше върху две потъмнели магарета за рязане на дърва. Нюман загаси двигателя, Грейвър слезе и тръгна към входната врата, която беше засенчена от стара мимоза, обсипана с царствени цветове.
Грейвър почука по рамката на мрежестата врата и някъде отвътре се разкрещя папагал. После се дочуха стъпки, които спряха и после бързо се приближиха до входната врата.
— По дяволите — рече мъжки глас, Грейвър отстъпи назад и мрежестата врата се отвори, показвайки нисък и набит мъж около шейсетте, който протегна загорялата си ръка.
— Как си, Оли? — рече Грейвър.
— Дявол да го вземе, добре съм — отвърна мъжът, излизайки навън под сянката. — А ти как си?
Беше с пооредяла коса и кожата на главата му беше доста потъмняла и изпъстрена с лунички от крайбрежното слънце. Носеше панталони с цвят каки, навити до прасците над избелели маратонки, и дочена риза, прана безброй пъти, чиито дълги ръкави бяха навити до лактите. Ризата беше прибрана в панталона, над стегнатия му корем имаше стар, напукан колан, който му беше доста дълъг и излишната част от него висеше отпред. Той се ухили на Грейвър и откритата му усмивка показваше силни и равни зъби.
— Май искаш нещо, а? — Ухили се още по-широко.
— Да, така е — рече Грейвър. — Една малка услуга.
Набитият мъж първо погледна колата, а после и Нюман.
— Май е по работа.
Грейвър кимна.
— Веднага ли?
— Трябва ми превоз с лодка — обясни Грейвър. — Само на няколко минути оттук.
— Да.
— Трябва да ни закараш там, може да почакаш малко. Двайсетина минути. Горе-долу толкова. Ще доведем една жена отзад и после тя ще замине с мене.
— Да.
— И после ще съм ти задължен… пак. — Грейвър се усмихна.
— Хайде, стига. Така ми харесва. — Той погледна Нюман в колата. — Е, да тръгваме — рече той, махайки рязко към Нюман.
Оли беше винаги готов на всичко, години наред беше участвал в тактически операции, преди да се пенсионира. Ако се доверяваше на даден човек, той не задаваше излишни въпроси; просто следваше указанията. Знаеше, че всичко, оставащо в момента, е било вече добре обмислено от Грейвър. Грейвър не би го помолил за нещо, което той самият би сметнал за нередно или което би могло да бъде и вършено без неговата помощ.
Нюман слезе от колата, мъжът го изгледа, а после се обърна и тръгна към ъгъла на къщата. Грейвър и Нюман го последваха. Минаха под тунел от преплетени олеандри към заден двор, който само след трийсет или четирийсет фута надолу стигаше до пристан на канала. Там беше завързана стара моторна лодка с кабина, неголяма и скромна, но добре поддържана.
Без да се колебае, Оли стъпи на борда и започна да натиска копчета и да върти ръчки, докато Грейвър и Нюман също се качиха и влязоха в кабината.
— Къде е? — попита той, когато моторът започна да кашля и постепенно започна да боботи. Грейвър му обясни. — А, да. — Той излезе от кабината, свали закотвящите въжета и се върна на кормилото. Без повече въпроси намали газта и катерчето плавно потегли от кея, после направи завой и след миг те вече се бяха отправили точно към залива.
Никой нищо не продума, докато старото катерче леко се движеше покрай брега, минавайки край входовете за други канали, а в настъпващия здрач започнаха да се мяркат все по-изискани къщи. Грейвър чу намалянето на скоростта, преди още да го почувства. Наблюдаваше светлините по брега, как те се сливат от двете страни на тесните канали, когато ги отминаваха. Двигателят намали още и те бавно завиха по друг канал и леко плъзнаха покрай кейовете на къщите.
— Май че е следващата хей там — каза Оли с дрезгав глас.
— Кейси — Грейвър дръпна Нюман до вратата на кабината. — Позна ли я?
— Да, прав е. Тази е.
Оли се усмихна мълчаливо.
— Би ли загасил светлините си, Оли?
Старият мъж изпълни молбата.
— Можеш ли да спреш съвсем накрая?
Старият мъж кимна. Почти се бе стъмнило и задачата му никак не бе лека. След малко почувстваха как носът се удари по кея и Оли загаси мотора. Той бързо излезе от кабината и тръгвайки по планшира към носа, слезе на кея.
— Искам да минеш отпред — каза Грейвър на Нюман. — Само позвъни. Когато тя отвори и те познае, легитимирай се. Нека веднага да разбере, че си офицер от полицията — ала непременно влез, дори ако се наложи да я заплашиш с пистолет. Не я оставяй да заключи под носа ти. После ще ми отвориш откъм задната врата. Аз ще се опитам да вляза оттам, ако задната врата не е заключена.
Не продумаха нищо повече. Слязоха на кея и минаха сред храстите в дъното на малката морава. В къщата светеше, откъм кухнята, в която Валери бе изгорила храната си предишната вечер и там, където навярно беше задната спалня. Навсякъде другаде беше тъмно, само лампата на кухнята леко осветяваше каменния вътрешен двор точно до плъзгащите се стъклени врати.
Грейвър кимна и Нюман се отправи към ъгъла на къщата и изчезна. Грейвър безшумно се приближи и за миг надникна към кухнята и трапезарията, после отиде до външната стена на спалнята, откъдето идваше светлината и долепи ухо. Чу шуртене на вода. Дали се къпеше? Щеше ли да чуе звънеца на вратата? Той отиде до вратата откъм вътрешния двор и я натисна. Изненадано откри, че не е заключена. Бавно я отвори, молейки се да няма охранителна система, и влезе вътре. За момент изчака, после тръгна през дневната по малък коридор, който навярно водеше към спалнята. Спря се до вратата. Сега вече ясно чуваше шуртенето от душа. Добре. Бързо отиде до антрето и отвори входната врата на изненадания Нюман.
— Тя се къпе — рече Грейвър.
— Сама ли е?
Грейвър сви рамене и отново заключи вратата след Нюман. Набързо провериха другите стаи, за да се уверят, че са сами и после отидоха в дневната, откъдето също се чуваше шумът от душа. Нюман погледна Грейвър.
— Никак няма да е лесно да го направим — прошепна Грейвър. — Трябва да влезем там, и то преди тя да излезе от банята. Може да е в състояние да се добере до оръжие, ако й дадем някаква възможност. Може да пищи. Извади си значката.
Грейвър влезе пръв. В спалнята цареше пълен безпорядък. Леглото не беше оправено и единствената светлина беше от лампа край него. Вратата към банята беше отворена и явно душът беше пуснат докрай. Тя кихна и после издуха носа си. Изкашля се. В спалнята се усещаше миризмата от сапуна и влагата от парата. Вратата на един дрешник беше отворена и се виждаха разхвърляни дрехи, метнати на закачалки, а на пода отдолу бяха небрежно пръснати обувки и кутии. Под прозорците, обърнати към канала, имаше телевизор и върху него стоеше голям електронен часовник с червени цифри. Бельото й беше пръснато в долния край на леглото, заедно с чифт шорти и блуза с презрамки. На пода край един фотьойл лежеше шише с плажен лосион. Върху намачканите чаршафи се мъдреше и един брой на „Космополитън“, прегънат на страницата, която тя е четяла.
— Ще я оставим да излезе от банята — дрезгаво прошепна Грейвър. — Не ми се иска да се заключи там вътре. Застани встрани до вратата и когато тя излезе, аз ще се легитимирам. Не й позволявай да се върне в банята.
Нюман кимна и тръгна към стената. В този момент душът спря. Нюман се залепи край вратата, а Грейвър се прикри до дрешника.
И двамата предполагаха, че тя ще се позабави още, за да се поизбърше или може би да измие зъбите си, да изсуши косата си, ала за тяхна изненада тя излезе направо от душа и тръгна към спалнята, със стичащата се от нея вода, без каквато и да е кърпа. Когато мина през вратата, Грейвър се отдели от дрешника.
— Полиция — каза той. — Не мърдайте.
В момента, в който я видя, разбра, че няма да стане по тоя начин. Тя веднага хукна, но не към банята, а към вратата навън от спалнята.
— Полиция — изкрещяха и двамата.
— Спрете — извика Нюман и се хвърли към нея, преди тя да стигне до вратата, събаряйки я странично върху леглото, където тя падна върху омотаните чаршафи и започна да пищи. Нюман веднага се метна отгоре й, преборвайки се с нея, докато се опитваше да затвори устата й с ръка, да напъха чаршафи в устата й и двамата се затъркаляха. Тя размахваше ръце и крака и пищеше, мятайки Нюман ту насам, ту натам, в панически ужас. Грейвър също скочи върху леглото и двамата успяха да я заклещят помежду си, Нюман отдолу, легнал по гръб, приковал ръцете й встрани, стиснал двата си юмрука под едрите й гърди, а мократа й коса беше полепнала по лицето му.
Тя беше с лице към Грейвър, притиснал с коляно гръдната й кост. С една ръка той държеше част от чаршафа върху устата й, а с другата беше насочил значката си към лицето й. Тя облещено гледаше значката. И тримата бяха задъхани.
— По дяволите — изсъска Грейвър. — Ние сме от полицията.
Мълчание.
Очите й се движеха между него и значката му.
— Разбра ли? — попита той.
Пак мълчание.
— Полиция — отново повтори той.
Тя закима трескаво.
— Ще те пусна — каза той. — За да се облечеш. — Поклати глава. — Няма да се съпротивляваш, нали?
Тя кимна и мократа й коса забръска по лицето на Нюман.
Грейвър махна ръката си от устата й.
— Кажи „добре“ — рече той.
— Добре — запъхтяно повтори тя.
Грейвър я пусна и я покри, доколкото можеше, с чаршафа.
— Той ще те освободи — каза й Грейвър. — Но не се опитвай пак да се измъкнеш. Ясно ли е?
— Ясно — изхълца тя, хващайки се здраво за чаршафа, докато Нюман с облекчение бързо се измъкна изпод нея.
Спортното сако и панталоните на Нюман бяха потъмнели отпред, попили водата от мокрия й гръб. Той изтри лицето си, от което също капеше вода.
— Страхотно — рече той, като видя дрехите си.
Валери Хийт бързо се загърна с чаршафите и облегната на лицевата дъска, зяпна срещу него.
— Разбра ли, че сме от полицията? — пак повтори Грейвър, показвайки значката си.
— Да… Да… — запелтечи тя. Гледаше Нюман, който оправяше с пръсти разчорлената си коса.
— Помниш ли ме? — хрипливо рече Нюман.
— Да…
— Имаш ли някаква представа защо сме тук? — попита Грейвър, докато прибираше значката в джоба си.
Тя поклати глава.
— Предполагам, че имаш — каза Грейвър. Той се втренчи в нея. — Говори, за да зная, че ме разбираш.
— Как да не те разбирам — отвърна тя, — копеле гадно. — Черната й коса бе полепнала по челото и без грим лицето й изглеждаше абсолютно безизразно.
— Добре — рече Грейвър. — Сега слушай. Ще те приберем за разпит. — После щеше да й обясни, че не е съвсем точно така. — Ти си се забъркала в ужасна каша, госпожице Хийт. — Той прибра пистолета си, оправи косата си с ръце и седна в долния край на леглото.
— Слушай — започна той, опитвайки се да говори спокойно и разумно, не като полицай, — ще бъда откровен с теб. Струва ми се, не разбиращ напълно в какво си се забъркала тук. — Той направи пауза. — Хората, с които работиш, убиха двама полицейски служители. Детективи. Той я погледна под бледата светлина от лампата. Виждаше само войнственост. — В този момент твоят живот не струва и пукната пара. Ще ти обясня защо, когато имаме повече бреме. Ако решим все пак, че не искаме да говорим с тебе, ако излезем сега оттук и те оставим сама, няма да можеш да изкараш дори нощта. Дори да се качиш в новичкия си корвет и да караш като луда цяла нощ, пак няма да успееш да видиш изгрева. — Той не откъсваше очи от нея. — Повярвай ми.
Не виждаше никаква реакция по лицето й.
— Скоро ще приключим цялата операция, Валери — лъжеше я той, — но се опитваме да спасим колкото се може повече човешки живота. Не искаме някой друг да бъде убит. Имаме основания да предполагаме, че ще започнат да избиват някои от вас. Те знаят, че вече се приближават към края и се опитват да намалят загубите си. Ако не ни помогнеш, хората, за които работиш, тези на върха, ще се измъкнат. Ние не искаме нищо даром. Ще се споразумеем. Естествено, можем да спасим твоя живот. Но ако се съгласиш да ни сътрудничиш, ние ще направим всичко възможно, за да те отървем от затвора. В края на краищата, ти си била използвана. — Той млъкна за момент. — Няма нужда да понасяш наказание за нещо, което всъщност не си разбирала. Особено ако ти прехвърлят цялата вина.
Този път той видя, че нещо трепва в очите й. Постепенно, докато се успокояваше, тя започваше да мисли и Грейвър усети, че мисленето доста ще й помогне. Може би.
— Слушай сега — рече той, — трябва да излезем оттук, колкото се може по-скоро. Имаме лодка ей там в канала. Защо не се облечеш. Тук не е хубаво да оставаш.
— Нека да видя пак оная значка — каза тя.
Грейвър отново извади значката си и я подаде. Тя я взе и се надвеси под лампата, за да я види отблизо. Прекара пръсти отгоре. После му я върна. Погледна Нюман.
— Знаех, че оная проклета история със застраховката е фалшива — рече тя.
— Май трябва повече да се упражнявам — отвърна Нюман.
— Без майтап. — Тя малко се поотпусна.
— Защо не се облечеш — каза Грейвър и се изправи.
— О, да — пресилено отвърна тя, поглеждайки и двамата.
— Един от нас ще трябва да те наблюдава — рече Грейвър. — Знаеш, че не можем да се обърнем с гръб към тебе.
— О, хайде, стига — отвърна тя и отметна встрани мокрите чаршафи, ставайки от леглото. — Този идиот тука цялата ме опипа. Какво, да не би изведнъж да стана чак толкова срамежлив?
Тя тръгна гола до скрина, отвори чекмеджетата и започна да си търси пликчета и сутиен. Не бързаше, погледна ги на два-три пъти, оставяйки ги добре да огледат тялото й, защото май не можеше веднага да намери това, което търсеше.
— Вземи си няколко смени и ги сложи в една чанта — каза Грейвър, обърна се и излезе от спалнята. Хвърли поглед към Нюман, който завъртя очи нагоре и пак изтри лицето си.