Дейвид Линдзи
Без светлина (44)

44.

Беше станало пет и двайсет и почти всички си бяха тръгнали или в момента излизаха. Когато мина покрай офиса на Лара, тя разчистваше и подреждаше бюрото си. Само се погледнаха и тя взе бележник, последвайки го в неговия кабинет.

— Когато днес излязох, отидох у Арнет — каза Грейвър, после свали и закачи сакото си. Нави ръкавите на ризата си. — Имаше нови сведения въз основа на разговора, записан между Дийн и мъжа при фонтана Транско. Дийн е много вътре в тази работа. Нещата са по-дълбоки, отколкото… ми се щеше да вярвам. — Той й разказа всичко за Панос Калатис.

Докато говореше, през цялото време крачеше напред-назад, масажирайки схванатите мускули на гърба си. Когато млъкна, се бе отпуснал на мястото си зад бюрото.

Лара не заговори веднага. Седеше съвсем изправена, плътно облегната на стола. Позата й внушаваше спокойствие и акуратност и тя го гледаше внимателно без сянка от притворство или съмнение. Това привличаше Грейвър, защото бе съвсем необичайно за него. Той не проумяваше подобен спретнат манталитет.

— Навярно нещо важно ми се изплъзва — каза тя, — но според мен тук нещата са по-различни.

— Какво, че той се е замесил в това ли?

— Предполагам, че се е „замесил“ — рече тя. — Просто смятам, че връзката не е непременно… криминална. Ами ако наистина онзи тип при фонтана е правителствен човек, както предполага Арнет? Може би Дийн работи за него… тайно, за някоя федерална служба. Ако е, така той би трябвало да го пази в тайна от тебе, нали?

— Права си — отвърна Грейвър. — Вярно е, и такива неща се случват. Ала рядко. Достатъчно рядко, за да не го приемем съвсем сериозно в случая. Бих искал да повярвам в това, но…

— А в какво вярваш, Маркъс? Според тебе какво всъщност върши Дийн? — Използването на малкото му име изненада Грейвър и изостри вниманието му. — Нима ти — Маркъс Грейвър, не капитан Грейвър — напълно си отхвърлил факта, че може погрешно да тълкуваш това, което става?

Грейвър едва се сдържа да не отвърне веднага, нещо неутрално, блудкаво — и неискрено. Двамата впериха поглед един в друг. Тя не премигна. Изражението й не подсказваше нищо предизвикателно. Просто беше задала един искрен въпрос, очаквайки той да даде както на нея, така и на себе си, искрен отговор.

— Не — най-после рече той, отпускайки се на стола. — Не съм го отхвърлил. И точно по тази причина може би трябваше да прехвърля случая на някой друг. — Той млъкна, но и тя не каза нищо. — Дори пред себе си не съм признал какво върша. Не, все още не съм повярвал. Но ако е вярно — замислено добави, гледайки речния камък, — ако той се е окалял… тогава лично аз искам да се заема с въпроса. Струва ми се, че би било проява на малодушие, дори може би жестоко от моя страна, ако оставя някой друг да го поеме. Ако се окаже нещо наистина ужасно, точно аз трябва да се разправям с това. Искам да кажа, съвсем не служебно, а на лична основа, аз трябва да бъда този, който да дръпне шалтера.

Самият той се изненада от думите си. Божичко. Доста мрачно прозвучаха.

Тя продължи да го гледа втренчено и замислено, сякаш не го виждаше.

— Не знам дали бих действала по същия начин — рече тя, — но те разбирам какво искаш.

— Какво искам ли?

— След преживяното… с жена ти — тя го погледна право в очите, сякаш му казваше, че вече няма намерение да избягва неумолимите факти, личните въпроси — не се учудвам, че искаш да държиш здраво в ръцете си решението на този проблем.

— Защо мислиш така? — Усещаше, че тя намеква за нещо.

— Ако предадеш случая на някой друг, то би означавало още една връзка да се стопи пред тебе, без да можеш да направиш абсолютно нищо. Разбирам защо искаш да участваш в това, въпреки че толкова много те боли.

Грейвър занемя от нейните думи. Подобна мисъл изобщо не би му хрумнала. Дали наистина имаше основание? Нима нещо толкова дълбоко лично, като напускането на Дор, би могло да повлияе върху начина, по който води това разследване? Съвсем неволно Лара отново бе засегнала причината за най-голямото му безпокойство. Може би заради Дор и несполучилия му брак или заради взаимоотношенията му с Дийн Бъртъл и настоящия случай, или дори заради отношенията му със самата нея, проблемът за самозаблудата натрапчиво тормозеше Грейвър и той се запита дали Лара бе разбрала до каква степен това непрекъснато го занимаваше.

На вратата се почука и Пола бързо влезе, последвана от Нюман.

— О — тя се сепна и погледът й пробяга по двамата. — Извинявай се, мислех, че всички вече са си отишли.

Грейвър и Лара явно имаха вид на заети в разговор, който не бе съвсем служебен.

— Не се безпокой — каза Грейвър и се изправи. — Няма проблеми, влизайте.

Лара не стана, макар че Пола я погледна, очаквайки тя да излезе.

— Лара ще остане — обясни Грейвър. — Има много неща за обсъждане.

— О — пак каза Пола и очевидно обмисляше всичко. По лицето й пробяга сянка на колебание и подозрение. Беше ясно, че се съмнява в благоразумието на това негово решение.

Нюман веднага схвана ситуацията и седна до Лара. От този момент той безрезервно я прие като част от екипа и искаше да покаже това. Когато дойде време да докладва, той говореше свободно, като се обръщаше и към нея.

Пола не се чувстваше така удобно, когато седна от другата страна на Лара. Пола винаги беше енергична и смела, но не се доверяваше сляпо. Щеше да задава въпроси и да отстоява личното си мнение.

— И така — обърна се Грейвър към Нюман, — какво откри?

Нюман разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на карираната риза и извади бележник от джоба на сакото си.

— Колин Фийбър е женен за втората си съпруга, от която няма деца. Първата му жена и дъщеря му живеят в Денвър, където той изпраща солидна издръжка. Втората му жена е от богато семейство в Ню Орлиънс, където той е учил в колеж. Притежава нова къща — построена преди четири години — в района на Тангълуд. Струва деветстотин хиляди плюс ипотека… в „Съдърн Федерал“. Личните му задължения, освен къщата, възлизат на четиристотин хиляди долара, това са две коли, още едно жилище в Саут Пауре, мебели. Проверих в търговския справочник. Основал е фирмата си, „Дейтапринт“, преди седем години, с първоначална инвестиция от двеста хиляди долара, заети от банка. Заемът е изплатен след две години. Отначало компанията се занимава с обработващи операции. Той имал доста солидна апаратура и когато някоя по-малка фирма се нуждаела от сливане или сортиране на данни по начин, твърде сложен за нейните компютри, компанията на Фийбър извършвала тази услуга. Изглежда, нещата са се развивали много успешно.

— Преди около три години и половина изведнъж Фийбър се разраснал страхотно. Купил нови, по-мощни компютри и вложил огромни капитали. Появил се нов собственик, записан в търговския справочник: „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“, и то в Буенос Айрес, колкото и да е странно.

— Откри ли нещо по този въпрос? — прекъсна го Грейвър. Почакай… — Нюман прелисти няколко страници. — Наистина аз си направих труда да проверя в международния търговски каталог, но информацията беше толкова оскъдна, че се наложи да потърся в годишник за фирми в четири латиноамерикански страни, Аржентина, Бразилия, Мексико и Венецуела. „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“ е притежание на акционерно дружество, „Страсър Индъстрис“, което владее десетки компании по целия свят.

— Страсър? — Името сякаш само изскочи от устата на Грейвър.

Точно така.

— Това фамилно име ли е?

— Да. Брод Страсър. Той е генералният директор на „Страсър Индъстрис“.

Грейвър не откъсваше очи от Нюман. Всички впиха поглед в него и той даде знак на Нюман да продължи.

— Е, почти няма друго. Но имайки предвид посоченото в справочника, струва ми се, че в момента КИИ притежава по-голяма част от „Дейтапринт“, отколкото Фийбър. Изглежда, те просто са го купили целия, когато са финансирали онези огромни компютърни системи за него.

— Променил ли се е бизнесът му? Все още ли се занимава със същата работа както преди?

— Според справочника, да. Нямах време да направя собствени проучвания, затова не знам нищо повече.

Грейвър кимна.

— Е, съмнявам се дали е така.

Пола, все по-нетърпелива, не можеше вече да стои спокойно и Грейвър не й се сърдеше. Навярно на всички им стана ясно, че той задържа доста информация, която бе длъжен да сподели с тях, за да се придвижи разследването поил татък.

— Добре — рече той, — сега ще ви информирам докъде и аз съм стигнал.

В продължение на един час той им предаде всичко, което знаеше, изпускайки само имената на Арнет и Виктор Ласт. Докато говореше, лицата им се изменяха неколкократно, отначало бяха недоверчиви, а накрая станаха мрачни, когато разказа за досието на Йозеф Равив и стигна до името на Брод Страсър.

На няколко пъти той видя как Пола хвърля погледи към Лара. Беше й все още трудно да повярва, че Грейвър я включва в такова деликатно разследване. Щеше да бъде още по-изненадана, ако знаеше колко повече от нея знае Лара, както и за всички операции на отдела.

— И така, ето го общото звено с Калатис/Равив — рече той. — Колин Фийбър е здраво свързан и се съмнявам дали Калатис или Равив се интересуват от бизнеса, с който е описан „Дейтапринт“ в официалните документи.

Нюман бавно поклащаше глава.

— В такъв случай тези хора, които ти си наел да проследят Бъртъл — каза Пола, — изглежда… разполагат с доста мощности.

Грейвър кимна. Пола го гледаше. Беше станала доста по-сериозна от току-що чутото, както обикновено стават хората, разбрали, че до момента са имали погрешна представа по даден въпрос. Тя пак стрелна очи към Лара, сякаш самата Лара също бе придобила някакво ново измерение.

— Тогава какво да правим? — попита Нюман. — Как да действаме сега?

— Продължаваме в същия дух — каза Грейвър. — Убеден съм, че Калатис е в центъра на всичко това. Дийн очевидно го познава, и то достатъчно добре, за да го обсъжда с мъжа при фонтана. С това минало на Калатис в „Мосад“ ще бъде глупаво от наша страна да не тръгнем след него и да не приемем, че той е в центъра на тази операция. Мисля, че Дийн е свързан с него — Грейвър стрелна поглед към Лара, но започвам да изпитвам съмнения точно по какъв начин. Отсега нататък искам всичко, което правим, да бъде насочено към една цел: да се доберем до Калатис.

Очевидно беше, че Нюман силно желае да смъкне тежестта на вината от раменете на Бъртъл.

— Значи смяташ, че Дийн се е заловил…

— Не знам какво е станало — прекъсна го нетърпеливо Грейвър. — Но според мен си прав, Кейси, относно прибирането на Валери Хийт. Трябва да го направим; трябва да говорим с нея. Точно сега тя е единствената ни възможност, ако държим да не разкриваме картите си и да не оставаме директно пред Дийн.

— И после какво? — попита Пола. — Какво ще правиш с нея? Не можем да я арестуваме, а щом веднъж я приберем, не бива да я пускаме. Има твърде голям риск.

— Лара ще стои при нея.

Пола зяпна изумено.

— Къде?

— У дома.

— О, за бога, Грейвър.

— Не виждам друг начин — рече той. — Трябва да я държим под око както заради нейната защита, така и заради нас.

— Добре, но какво ще кажеш за някой мотел?

— Не разполагаме с финансови средства за подобно нещо, а и не можем да осигурим някаква защита, без да привличаме внимание. Ще бъде по-лесно, ако успеем да я закараме до моята къща, без никой да знае. Там няма да има проблем с храната, а нощно време двамата ще се редуваме.

— Наистина ли мислиш, че тя е в опасност? — изтърси Пола.

— Трябва да го имам предвид.

— Ами Лара?

— Какво искаш да сторя, Пола? — Грейвър вече започваше да се уморява от нейните въпроси, от настойчивото й внимание към подробностите. — Предложи нещо по-добро.

— Кога искаш да я взема? — намеси се Нюман с практичен въпрос.

— Сега — рече Грейвър. — Ще дойда с тебе. — Той се пресегна към сакото си и извади ключа за къщата от ключодържателя. Подаде го на Лара. — Иди си у дома и вземи малко дрехи — каза той. — Избери нещо удобно, може би за няколко дни. По пътя към моята къща отбий се за хранителни стоки. — Той извади портфейла си и й даде всичките пари, които имаше. — Почти не държа провизии. Купи достатъчно за няколко души и за няколко дни. Пола, ти тръгни с нея. Когато стигнете там, оставете колата в един от двата гаража и затворете вратата, за да не се вижда откъм улицата. Когато с Кейси доведем там Хийт, ще обсъдим как да действаме по-нататък. Много зависи от това, което научим от нея.

Той се изправи.

— Нека радиотелефонът да ви е подръка. Според хората от наблюдението Бъртъл ще предприеме ново пътуване тази вечер. Трябва да поддържаме връзка помежду си всяка минута. Ясно ли е?

Всички станаха. Лара изобщо не се бе обадила.