Дейвид Линдзи
Без светлина (42)

42.

Когато Арнет се върна в библиотеката, тя носеше две чаши прясно кафе. Беше облечена в типични виетнамски дрехи, лимоненожълта копринена блуза с висока яка и дълги ръкави и широки копринени бели панталони. Мълчаливо остави едната чаша кафе пред Грейвър и седна от другата страна на масата. Без да бърза, тя извади една от неизменните си вносни цигари и я запали, погледна дебелото досие, а после и Грейвър.

— Това започва да се превръща в дяволски кошмар — рече Грейвър, отпивайки от кафето. Имаше нужда от кофеина. Имаше нужда от нещо стимулиращо, нещо съвсем просто и понятно.

— Бих добавила, че е необикновено — каза Арнет. — И е нещо голямо. Няма смисъл да се преструваме, че не е.

Грейвър кимна към досието.

— Дали този тип отново е свързан с „Мосад“?

— Няма как да се разбере — поклати глава Арнет. — Това е невъзможно. — Тя придърпа към себе си стъкления пепелник. — Разполагаме само със сведенията в досието. Да кажем, че не е свързан. Май така изглежда в този случай. Той е дори по-опасен без организация зад себе си. Една организация — без значение колко тайна — винаги има известни сведения, нечий личен дневник, нещо скрито в трезор за идните поколения, нещо, с цел да бъдат изправени грешките някой ден. Изглежда, хората не могат без това или поне повечето хора. Но Калатис не е от тях. — Тя пак поклати глава. — За подобен човек други хора — и организации — представляват пречка. Ако действа самостоятелно, той няма да остави някаква особена следа. Дори абсолютно никаква няма да остави през повечето време.

Двамата се вгледаха един в друг.

— Ти смяташ, че той е убил Тислър и Безъм.

— Мисля, че… — Арнет премисли въпроса за миг. — Да — кимна тя, — да, мисля, че трябва да допуснеш това.

— Боже мой. — Погледът на Грейвър се зарея по стените с книги.

— Всичко би било възможно, Маркъс — рече тя. — Онези разследвания, Пробст, Фрийл и другото… Селдън — Ако Дийн е фабрикувал източниците, но е имал добри сведения, тогава някой — Калатис — им е доставял тези сведения. Калатис е разполагал с поверителна информация и явно е било в негов интерес да ги ликвидира. Ето защо е дал случаите на Дийн и заедно с Безъм и Тислър са ги оформили да изглеждат сякаш те са извършили разследванията.

— Не виждам тук мястото на Безъм — каза Грейвър и после, без да чака нейния отговор, се отклони в друга посока. — Правили са го за пари, за много пари.

— Да рече Арнет, — мисля, че си прав. Тук цялата работа е в парите. — Тя махна с ръка. — Както казах, трябва да допуснеш, че Калатис е убил Тислър и Безъм или че той е отговорен за това. Можеш също така да предположиш, че навярно си попаднал в периферията на страхотна операция. Всички хора, споменати в това досие, са в състояние да завъртят стотици милиони дори само в една сделка. Може да въртят едновременно по няколко сделки. Наркотици. Оръжие. Информация. Това е голямата тройка. Но за да печелят тези милиони и същевременно да остават в сянка, те трябва да разчитат на мрежата от дребни изпълнители. И те общуват с тези незначителни хорица също така охотно, както и с финансовите магнати, или босовете от Третия свят, или генералите от някоя хунта. Имат нужда от тях. Като всички умни хора те знаят, че не могат да бъдат могъщи, ако не са заобиколени от безсилие.

Тя пушеше. С дългата си плитка с посребрени нишки, прехвърлена през едното й рамо на лимоненожълтата блуза, с циганския си тен и прав, изострен нос, Арнет Кепнър бе създание, сякаш сътворено от полумрака на света на потайностите, лични и професионални, собствени и правителствени, официални и неофициални. Светлината и сянката при нея бяха равностойни, но и това, което бе осветено, никога не се разкриваше докрай. Арнет дълго бе участвала в играта на заблудите. То бе повлияло върху физиономията й или по-скоро — върху нейното излъчване.

— Интересното при Калатис — продължи тя — е в това, че той е единак и има по-малко пластове от дребни изпълнители между него и мръсната работа. Той не е далече. Съвсем наблизо е. — Тя млъкна и после заговори делово. — Съветът ми е: хвани някой от дребните риби. Закарай тоя тип в една стая и не излизай, докато не научиш кой стои над него. Залови се и със следващия по същия начин. Два или три такива „разговора“ и ще се приближиш достатъчно близо до него.

Грейвър пиеше кафето, кимаше и я гледаше.

— Ами онзи, с когото Дийн се е срещнал при фонтана? Какво според тебе е неговото място?

— Маркъс, нали ти казах, този човек ми прилича на държавен служител? — Арнет изтръска цигарата си в пепелника. Е, точно това проверяваме. Опитвам се да получа снимки по фототелеграфа на… съответни хора от ЦРУ и ФБР. — Тя стана необичайно уклончива. — За щастие тази част от задачата е относително малка. Трябва да получа нещо съвсем скоро.

— Тази част ли?

— Правителството не знае как да се справя с хора като Калатис. Има доста голямо застъпване сред разузнавателните общности. Ако е бивш офицер от чуждо разузнаване — това е към ЦРУ. Може би е по наркотиците — това е към Отдела за борба с наркотиците. Но това, с което се занимава, го върши в Щатите — значи ФБР ще се заинтересува. Тогава кой ще се заеме с него? ЦРУ? ОБН? ФБР? Обикновено всеки се чувства свободен да започне свое собствено разследване. — Тя загаси цигарата си в пепелника. — А прекрасно знаеш колко добре всички те си сътрудничат помежду си.

— Значи смяташ, че Дийн работи към правителствена служба?

— Е, не съвсем. — Арнет сведе поглед. Тънките й пръсти започнаха да си играят с пакета цигари. — Въпросът е — Дийн знае ли с кого си има работа? Това, което те са вършили, Маркъс, е нещо много крайно. То е мръсно. Да бъдеш привлечен от порочните типове, за да им сътрудничиш, е доста… гнусно. Не знам тук кой кого мами. Само знам, че този тип има вид на правителствен служител, че Дийн има вземане-даване с него и че говорят за Панос Калатис. — Тя сви рамене.

— Във всеки случай — продължи тя — с появата на Калатис в играта тази задача става важна и за самата мен. Оказва се, че споменаването на Калатис от Дийн е първото нещо, до което разузнавателните мрежи са се добирали във връзка с този човек от почти една година. Това е фантастичен шанс за мен и за моята работа. Искам да се добера до всичко възможно. Сега, тъй като и двамата с тебе сме заинтересовани от него, няма да се налага да понасяш цялата финансова тежест. А и онзи тип при фонтана. Страшно искам да знам кой е. Има някои неща, които мога да свърша и за тях не се налага да плащаш. Просто ще ти предавам всичко, което успея да науча.

Грейвър кимна.

Тя впери поглед в него.

— Очаквам и от тебе същото — добави тя.

Грейвър кимна отново.

— Разбира се — каза той. — Ценя това. — Той се облегна назад, за миг подпря глава с ръце и после ги пусна.

— Възможно е и да грешим тук — рече той и погледна Арнет. — Защо трябва да вярваме, че информацията зад фалшивите разследвания на Тислър води началото си от Калатис? Ами ако всичко идва от хората при фонтана? Ако Непознатия осигурява сведенията, а не Калатис?

— Смятаме, че убийствата са дело на Калатис.

— Имайки предвид това, да, така е — каза Грейвър, потупвайки по досието. — Но ако грешим? Дийн споменава Калатис, но не знаем в какъв контекст. Ако не бяхме чули името му, ако не знаехме, че той съществува, нямаше ли да приемем, че човекът при фонтана е зад всичко това? Това досие може да ни отклонява от вярната посока?

— Или да ни насочва по правилния път — възрази Арнет, измъквайки нова цигара от пакета. — Наистина, може да сме направили грешен извод. Но нека да речем, че не сме. Все пак Дийн говори на онзи човек при фонтана за Калатис. Дали пита за Калатис, или докладва за него? И в двата случая — тя размаха незапалената цигара между тънките си пръсти — Калатис е замесен по някакъв начин. Мога да ти гарантирам, че и в двата случая ще трябва да имаш работа с него.

Тя запали цигарата. В последвалото мълчание се чуваха шумове от компютърната стая, звънна телефон, долитаха гласове или случайното пиукане на някой компютър при погрешно въвеждане. Грейвър разбираше, че Арнет очаква да й каже какво смята да прави той. Тя искаше да знае това, а и двамата съзнаваха, че той трябва да й го каже. Макар че бе постигнал кариера в разузнаването, това, което вършеше сега, бе свързано и с оперативна работа, и с разузнаване. Тя бе далеч по-опитна в подобни машинации и бе видяла много повече поразии, причинени от мъже, които убиват съвсем нехайно, сякаш между другото. Тя идваше от свят, където ставаха същите процеси, но залозите бяха по-високи и често нямаше абсолютно никакви правила. Ако той се канеше да се залови с нещо, което би могло да има фатални последици, би трябвало да разбере всичко това.

— Добре — рече той. — Ще ти обясня с какво разполагаме.

Той й предаде за разговора на Нюман и Пола с Валери Хийт и последвалата находка от имена сред нейния боклук. Разказа и докъде са стигнали в момента. Не спомена нищо за Виктор Ласт. После каза:

— Когато се върна в службата, ще накарам Нюман да прибере Хийт. Той искаше да го направи, а и ти ме съветваш същото, при положение че тя е замесена в организацията на Калатис. Ще се опитаме да я накараме да издаде някакви имена. Времето не чака.

— Нали знаеш, не бива да я изпускаш от погледа си, щом веднъж се заловиш с нея — рече Арнет.

Грейвър виждаше по лицето на Арнет, че тя няма търпение всичко това да стане.

— Да знам — отвърна той.

— Проблемът е доста сложен. Ще можеш ли да се справиш?

— Да. — Нямаше представа как ще го направи, но разбираше, че на нея й се ще тя самата да се заеме, а той не искаше да й го отстъпи.

Тя го изгледа внимателно, навярно се опитваше да отгатне за какво си мисли той. После рече:

— Добре, ще проверя онези имена чрез моите мрежи.

Арнет винаги имаше нужда от нови имена. Разузнавателните архиви бяха отрупани с какви ли не псевдоними, представляващи сами по себе си цяла наука. Бяха неоценима помощ.

Той кимна, а тя продължаваше мълчаливо да пуши. Мачкаше целофанената обвивка на пакета си с цигари и Грейвър изведнъж си представи, че ако можеше да надникне в нейния мозък, работата на мисълта й навярно би напомняла на това шумолене на целофана. Тя пресмяташе нещо.

Грейвър усети вибрирането на своя пейджър.

— Трябва да тръгвам — каза той и се размърда. — Предполагам, че нищо не сте разгадали от компютъра на Тислър.

Арнет загаси недопушената цигара.

— Нищо. Но съм оставила двама души да работят по това. Сега ми се струва доста обнадеждаващо, че е заделял значителна информация. Може да се окаже златна мина.

— Ами Дийн? — Грейвър се изправи.

— Целия ден си стои вкъщи и изобщо не е звънял. И след като вече по-добре знам какво става тук, съмнявам се дали ще се обади на някого. Не е толкова наивен. — Тя прибра пакета цигари. — Но се увеличава вероятността скоро пак да предприеме някакво пътуване, може би довечера. Поне ще трябва да излезе, за да се обади по телефона. — Арнет също се изправи. — Какво мислиш за Джинет? Дали тя знае? Замесена ли е?

— Не знам. Сякаш не изглежда объркана като Дийн, може би не е чак толкова разстроена. — Той поклати глава. — Първата ми реакция е да приема, че тя не знае. Но това е само едно усещане.

— Добре тогава — рече Арнет. — Да се заемаме и двамата здраво със задачите. Това не може дълго да продължава, без нещо да излезе наяве.

Арнет отвори вратата към компютърната стая. Там работата все така вървеше с пълна пара — високоскоростният, чевръст, почти безшумен труд на чиповете от двадесет и първия век, позволяващ само на няколко души да задвижат невероятно количество данни за части от секундата. Винаги когато Грейвър се замислеше по-дълго над това, той почти се отчайваше. Беше чудесно, че човекът се е научил да върши толкова много единствено чрез електрическата искра. Ала той сякаш беше като чирак на някой алхимик. Човекът знаеше нещо от технологията на бога, но значително по-малко разбираше божествения нравствен смисъл, който би му позволил да използва тази технология винаги благоразумно. И както историята е доказала доста последователно в течение на цели хилядолетия, главата на човека все още изпреварва сърцето му.