Дейвид Линдзи
Без светлина (36)

36.

— Просто казано, това е икономическата реалност — каза Панос Калатис, жестикулирайки с голямата кубинска пура и дълбокият му глас сякаш отекваше от гърдите. Говореше бавно с лекия си характерен акцент. — Най-добрите осигуровки, тройно защитените облигации, депозитните бонове, всички тия неща предлагат печалба едва наполовина от това, което даваха през осемдесетте, фондовата борса? Трябва да си луд. Сега се е превърнала в световна борса. Нима някой знае какво ще се случи с Европейската общност или какво ще стане в Източна Европа, Близкия изток, Япония или тук при следващата политическа сила на власт? За да играеш постоянно на борсата, ще трябва да работиш два пъти повече, отколкото преди десет години и въпреки това ще ти е нужно двойно повече време, за да си възвърнеш дивидентите, които си получавал през осемдесетте за наполовина по-кратко време.

Мъжът, седнал отсреща, знаеше, че Калатис има право. Затова и беше тук. Бяха се разположили на просторната веранда, пред която бяха спуснати бамбуковите сенници, и гостът не можеше да види нищо друго, освен самата веранда и части от слабо осветената вътрешност на къщата. Както обикновено, и този гост бе взет от Хюстън рано тази вечер според предварителната уговорка и с превързани очи бе превозен със самолета на Калатис. Пилотът бе летял повече от час по крайбрежието на залива и после с бавни, широки виражи се бе върнал в Хюстън след още един час. Един заблуждаващ полет, траещ цели два часа и половина. На госта не бе казано къде го водят, но му бе внушено, че се намира някъде по мексиканското крайбрежие или Централна Америка. Хората на Калатис бяха инструктирани да говорят само на испански или, когато се налагаше да общуват с госта, на английски с испански акцент.

След приземяването на самолета поведоха госта по кея, после нагоре по стълбите и през моравата към къщата, където му свалиха превръзката от очите, но едва след като го настаниха на верандата. После го запознаха с Калатис, представящ се под името Еормън при тези срещи.

Макар че беше вече два часа сутринта и пиеха ром „Куба либре“, разговаряйки, още от полунощ двамата мъже бяха съвсем будни. През първия час Калатис бе говорил за всичко, освен за повода на тяхната среща. Такъв беше подходът на Калатис. Беше научил от миналите си грешки — а те бяха преди цели десетилетия, че набелязаният обект се завладява много по-лесно, ако първо съумееш да го предразположиш.

През последния час обаче Калатис вече бе започнал да навлиза постепенно в основната тема. Понякога забелязваше как някои американски бизнесмени не изтърпяват този негов бавен и спокоен подход — те се смятаха за свръхделови и искаха веднага да „хванат бика за рогата“ и да говорят за „крайната печалба“.

Ала от самото начало той държеше да върши всичко, както си знаеше, поради две причини. Най-напред, защото в последна сметка те щяха да видят, че думите му са били абсолютно прави. И второ, по този начин още отначало той налагаше една властна позиция. Хората бяха склонни да вярват на това, което той после казваше, и всеки път, когато беше прав за нещо друго, печелеше още повече доверието им. Беше винаги учтив и любезен. Но само диктувайки своите собствени условия на действие, той можеше да внуши здраво управление на това, което в основата си беше много рисковано начинание. Гостът изобщо не можеше да заподозре, че всъщност Калатис показва само подобие на здраво управление. В случая Калатис поемаше цялата отговорност. Така всъщност и печелеше.

Макар че мъжът бе дошъл тук по препоръка на друг, комуто мъжът напълно се доверяваше, Калатис се чувстваше задължен да представи много внимателно различни аспекти от споразумението, предугаждайки въпросите, които неговият гост би искал да зададе. Накрая щеше да се върне там, откъдето бе започнал, и фактическото обвързване със сделката щеше да бъде така рязко и окончателно, както забиването на харпуна през хрилете на някой омаломощен марлин.

Сега тъкмо наближаваха този момент. Калатис вече го подушваше в соления бриз, лъхащ откъм моравата; усещаше вкуса му в тютюна, ръчно навит от мургави пръсти сред знойната земя на Вуелта Абахо. Ала той говореше все още бавно, гласът му бе мек, акцентът, който обикновено сдържаше, сега се прокрадваше все по-често в произношението му. Сякаш беше олицетворение на стабилност, увереност и правилно мислене.

— И както ви казах — завършваше той, — няма значение кой идва или си отива в Меделин или в Кали. Без значение е дали разните там Ескобар, Маркезе или Орехуела са на върха, или пък всички те са попаднали на наемни убийци или в следствената полиция. Това просто няма никакво значение… дрогата ще продължи да се движи въпреки всичко. Пазарът е стабилен.

— Да погледнем и от една друга страна. Миналата година беше лоша за бизнеса в Колумбия. Заловеният кокаин достигна рекордни количества — само вътре в Колумбия бяха конфискувани петдесет и пет тона, а босовете на трите водещи картела бяха арестувани или убити през последните шест месеца. Консумацията на кокаин в Щатите спада — до известна степен причина за това е насочването на много хора към хероина… и продажбите на хероин бързо нарастват. Проблемът с екстрадициите продължава да тревожи, там няма голяма стабилност. Отделът за борба с наркотиците пак успя да се намеси, както и Американската армия и разбира се, ЦРУ. Звучи доста мрачно за наркобароните, а?

Той поклати бавно и усмихнато глава, дръпна от пурата и издуха дима сред крайбрежния бриз.

— Но не е съвсем така. Миналата година почти хиляда и двеста тона кокаин са били изнесени от Колумбия. Много добра, рекордна година. Къде отива тогава, ако консумацията в Щатите спада? Е, много хора не вярват, че тя спада. Но дори да е така, този спад не е голям, а освен това през последните пет години плановете на картелите за експанзия вече дават резултати и техните пласьорски мрежи сега имат солидни бази в Европа и Япония. Останалата част на света ще стане това, което бяха Щатите през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години. Но не смятайте, че Щатите изпадат в застой в това отношение. Хероинът успешно се завръща… по целия свят. Велико време. Въпросът е, че бизнесът не изчезва. Ако не е някаква ферма на кокаин или хероин, ще бъде нещо синтетично. Свят на синтетика. Само ще се разраства повече.

Калатис замълча за момент, наслаждавайки се на пурата си. Доказателство за качествата му на добър разказвач беше фактът, че гостът не се възползва от тази пауза. Мощната фигура на Калатис внушаваше сериозност и авторитет на тази среща. Той се извърна в профил към госта си и се загледа към залива, пушейки мълчаливо, а в това време се появи Джейл, босонога, облечена в нещо прозрачно, очертаващо профил от съвсем друг вид, и им донесе нови питиета.

— Сега би трябвало да спомена за европейските възможности — каза Калатис, протегна ръка към чашата си и остави студеното питие върху широката странична облегалка на плетения стол.

— В момента и там има чудесни възможности за инвестиране, предимно при хероина и морфина. Европейците се държат така, сякаш току-що са открили бонбоните, консумирайки три-четири тона на месец. Уличната консумация там достига два милиарда долара месечно и очакваме огромно нарастване, тъй като граничните режими между страните са поразхлабени. Макът се отглежда предимно в Афганистан и Пакистан. Както и в Южна Америка, възможностите за нас се състоят в прехвърлянето на стоката. Войната на Балканите разстрои обичайните ни сухопътни маршрути, затова сега в повечето случаи използваме кораби. Освен това корабите ни позволяват да товарим наведнъж по един до три тона. Обикновено нашите кораби тръгват от пристанище Карачи в Пакистан и натоварват стоката в открито море близо до ирано-пакистанската граница. Пресичат Арабско море, минават през Червено море към Средиземноморието.

Направи пауза, за да отпие ром, всмукна от пурата.

— На този етап се вслушваме много внимателно в това, което ни казват нашите контраразузнавачи. Според техните препоръки понякога разтоварваме в турски пристанища, понякога и в гръцки. В други случаи е най-добре да се отиде направо през Адриатика към италианските пристанища. Бриндизи, Бари, Акона, Триест. Голяма част от инвестициите ни отиват в разузнаването. Това е бизнес. Никой не иска да губи пари. Планираме внимателно, много внимателно. И като резултат — процентът на конфискуваната стока е… нулев.

— Разбира се, имаме инвестиции и в други европейски маршрути, но при тях има взаимоотношения с шефовете на организираната престъпност в Истанбул или с кюрдските сепаратисти в Източна Турция. В момента нашето разузнаване ни предупреждава за тези групировки. Печалбите са по-големи — участват по-малко хора, но и рискът е по-висок заради взривоопасните политически ситуации, в които са замесени тези хора.

Калатис пак направи пауза. Знаеше, че собственото му лице е в сянка, затова спокойно огледа госта си. Човекът беше като хипнотизиран. Калатис знаеше, че той обича да слуша за сигурността, за разузнаването, стоящо зад тези операции. Не му се чудеше. В наркобизнеса отдавна бяха открили стойността на разузнаването и контраразузнаването и го бяха развили до съвършенство. Но разузнавателната програма на Калатис бе надхвърлила оперативното ниво. Неговите разузнавателни възможности бяха стратегически. В това отношение той бе далеч напред и затова имаше безупречна репутация.

Гостът изчакваше Калатис да се наслади на пурата и рома. Ако при пристигането си бе загрижен, то сега ромът го бе успокоил. Той не изпитваше нужда да наложи мнението си. И сякаш това беше съвсем естествено. Беше дошъл да слуша Калатис.

— Но за вас, разбира се, основен интерес представлява Колумбия — заговори пак Калатис с плътния си и богат глас. — Там съществува нещо като аристокрация от богати семейства, стари фамилии отпреди четири или пет поколения, устояли на всички бури и безредици, които е породило това екзотично общество. Войни. Бунтове. Терористи. Чужда окупация. Преврати. И накрая демокрация и капитализъм. Какво ли не. Мъжете от тези семейства са винаги на мястото си, за да махнат за довиждане на всяко отминаващо събитие, те винаги са там, за да приветстват пристигането на следващото. Известни са като „los hombres de siempre“. Вечните мъже. Това са хората, благодарение на които Колумбия е единствената латиноамериканска страна, която изплаща дълговете си навреме всяка година. Те са причината за непрекъснатия равномерен икономически растеж от четири процента. Те са причината Колумбия да има солидна, образована и увеличаваща се средна класа, най-добрите университети и най-старата конституция в Латинска Америка, която, между другото, наскоро беше преработена и е образец на прогресивна политика.

Калатис размаха лениво пурата си.

— И въпреки всичко, което става там, нещата се развиват, и то добре. За това има причина. „Los hombres de siempre“.

— Сега, след като търговията с наркотици доказа своята стабилност в продължение на няколко десетилетия, след като тя възлиза на десетки милиарди долара годишно, без да варира или да бъде осезаемо засегната от прилагането на закона или капризите на световната икономика, тези предпазливи мъже постепенно се включиха в картината. Ескобар, Очоа, Гача, мъжете от този вид бяха хулиганите, пионерите, каубоите. Те не бяха нито образовани, нито изискани. Бяха непредсказуеми. Имаха манталитет на улични побойници, макар че боравеха с милиарди. Разбира се, те бяха необходими, всяка непроучена област има нужда от своите пионери и инициатори, но „наркокултурата“ вече не е ново явление, вече не е неизследвана област. Сега тя е установен начин на живот по целия свят и както винаги става, когато нещо ново се превръща в утвърдена част от обществото, факелът преминава от пионерите към заселниците, към хората на търговията и политиката. Промяната е неизбежна и в този бизнес отдавна е настъпило времето за една по-зряла перспектива… и сега тя е налице.

Той отпи от рома. Дръпна два пъти от пурата, наслаждавайки се на аромата и вкуса.

— От четири години работя с тези хора. Никога не е имало дори единствен проблем. Те са бизнесмени и знаят, че хаосът струва пари, а редът и експедитивността носят пари. И им е известно, че публичността е за кинозвездите и глупците, но не и за бизнесмените. Не след дълго — тези мъже действат обмислено, те са почти ориенталци по отношение на времето — те ще представляват целите картели. Всеки, който поиска от южното десертче… ще трябва да го купи от „вечните мъже“.

* * *

— Значи се договорихме — тихо каза Калатис. Бяха само двамата на верандата и бяха изпили последните си чаши с „Куба либре“. Бяха се подпрели на лактите си върху плетената маса между тях, разговаряйки спокойно, сякаш почти незаинтересовано. — Пет милиона.

— В брой.

— О, да. Разбира се. — Той кимна замислено. — Тях ще ги получите от…

— Всичко, съкровищни бонове, облигации, депозитни бонове… акции. Това варира, искам да кажа, сумата от акциите.

— Но ще имате пет милиона, нали? Трябва да зная точната сума.

— Да. Пет.

— Поне от четири или пет различни банки. В няколко различни щата. Това е важно.

— Уредено е.

— Десет дни, считано от този момент.

Мъжът кимна и преглътна. Калатис разбираше как се чувства той. Познаваше ги тия типове. Мъже, които прекалено много бързат, твърде привързани към начина, по който това действаше през осемдесетте години, и неможещи да чакат плодовете през деветдесетте. Той трупаше цяло състояние от нетърпението на такива мъже. Но дори и те, дори истинските пирати сред тях си глътваха малко езиците, давайки пет милиона в брой. Без допълнителни гаранции, без договор, без ръкостискане. Но Калатис никога не ги проваляше и ето защо те продължаваха да идват, а този бе дошъл за първи път.

— И това е част от онзи „общ фонд“ — каза гостът, очаквайки от Калатис да го увери още веднъж.

— О, да. — Калатис кимна с готовност. — Това е една комплексна сделка — всички са вложители от Хюстън. Трийсет и два милиона долара. Вашият приятел, който ме е препоръчал пред вас, участва с осем милиона. Но това ви е известно. Има още двама. Вашият дял е най-малък. Останалите са инвестирали при мен и преди. Разбирате, че не мога да спомена имената им. Много от нашите инвеститори се познават помежду си, защото са се препоръчали един друг. Но някои желаят да останат в тайна. В този проект вие сте единственият новодошъл.

Гостът кимна.

— Добре — рече Калатис. — А сега, от моя страна: гарантирам ви триста процента печалба. След шейсет дни ще получите съобщение по телефона къде и кога да се срещнете с моя представител в Люксембург. Там ще откриете сметка на ваше име за петнайсет милиона американски долара. Моят представител ще осигури документацията, която ще задоволи банкерите по отношение на влога. Сега имат такива изисквания. Нещата станаха малко по-трудни в това отношение, но всъщност се свеждат единствено до повече формалности.

Изгасналата пура на Калатис лежеше в пепелника между двамата, а ледените кубчета — всичко, което бе останало от техния ром — се бяха превърнали в топла вода на дъното на чашите.

— Някакви въпроси?

— Пак ли ще ме вземете после?

— Да, един от моите хора.

— От същото място?

Калатис кимна.

— Добре. Доволен съм.

Калатис се изправи.

— Аз също.

Мъжът също стана и изведнъж в края на верандата се появи човек от охраната на Калатис.

— Той ще ви върне в Щатите — рече Калатис. — Ще ми бъде приятно да работя с вас.

— Сър — каза телохранителят и приближавайки, докосна ръката на бизнесмена. Той понечи да се ръкува с Калатис, но гъркът се бе извърнал да запали нова пура.

— Довиждане — рече Калатис през синия дим — и бон шанс.

Бизнесменът стоеше неподвижно, докато отново му превързаха очите. После го поведоха надолу по стълбите и през моравата към хидроплана, акостирал на кея.