Дейвид Линдзи
Без светлина (29)

29.

Грейвър се взираше в тъмнината пред себе си, докато вървеше по разронената асфалтова алея към задната страна на сградата. Беше потресен от новината за смъртта на Рей Безъм, макар че Уестрейт не забеляза това, тъй като бе прекомерно зает със собственото си представление. Трудно можеше да повярва, че Безъм е получил инфаркт, особено имайки предвид това, което Грейвър знаеше за игрите на Тислър и Безъм. Не, според него не беше инфаркт. Ала го усещаше инстинктивно. Здравият разум му напомняше, че ако конспирацията Безъм-Тислър-Бъртъл — или каквато е била там — е започнала да се разпада, логично би следвало, че страхът от последствията ще доведе до сурови жертви сред участниците. Нима инфарктът не е неоспоримо свързан със стреса? Тогава какво, по дяволите, да си мисли? Всъщност, за жалост, той почти нищо не знаеше.

Той се спря в спартанското фоайе под канцелариите на отдела и се обади на Пола от автомата.

— Аз съм долу рече той. — Би ли изключила охранителната система, за да вляза?

Тя го посрещна при стъклената преграда и след влизането му отново включи системата.

— Насам ли беше тръгнал, когато се обадих? — попита тя.

— Нещо такова — отвърна той и се отправи направо към своя кабинет.

Пола го последва и застана на прага, а той седна зад бюрото и бързо надраска няколко бележки.

— Какво има? — попита тя.

Той вдигна поглед към нея и видя, че е боса и косата й е прибрана на кок, от който доста кичури бяха изскочили.

— Тук ли си била през цялото време?

— Да, аз и Кейси. Смятаме, че може би имаме нещо.

— Добре. Повикай го тук. Има ли там някакво кафе?

— Да, сварихме нов кафеник преди половин час. — Тя се взираше озадачено в него, разбирайки, че нещо не е наред.

Пола излезе в коридора и извика Нюман от своя офис в другия край, докато Грейвър отиде в стаичката за кафе и си наля половин чаша от силното ведомствено кафе. Когато се върна, свали сакото си и го остави на закачалката в ъгъла. Седна зад бюрото и когато Пола и Нюман влязоха, той вече отпиваше от кафето. Пола седна, но Нюман остана прав, скръстил ръце, пъхнал бележник под лакътя си. Вече не му се седеше.

— Успяхте ли да хапнете нещо? — Климатичната инсталация май не работеше много добре и Грейвър разхлаби вратовръзката си.

— Донесохме си сандвичи — рече Пола.

Грейвър кимна.

— Вижте какво, преди да започнем, има две нови събития. Първо, когато отидох в къщата на Тислър за даване под наем, открих компютърна система. Очевидно там никой не живее, но изглежда, Тислър е прекарвал доста време вътре. Компютърът беше доста голям. Не можах да вляза в системата, но успях да копирам харддиска.

— Боже мой. — Пола имаше такъв вид, сякаш още малко и щеше да открие ключа на загадката. — И къде е сега? — Нюман се приближи.

— Имам хора, които работят по него.

Пола не можеше да повярва. Тя понечи да каже нещо, но Грейвър я изпревари.

— И една по-лоша новина — рече той. — Рей Безъм е бил намерен мъртъв край Порт Изабел.

Пола ахна, сякаш я бяха блъснали в стомаха, а Нюман отпусна ръце и тръгна към прозорците.

— Ама че ужас. — Нюман погледна навън, после се обърна и се върна на предишното си място.

— Инфаркт — бързо обясни Грейвър — според аутопсията. Очевидно е умрял, докато е ловял риба в прибоя.

— Боже мой, Маркъс — каза Пола, притиснала с длан челото си и гривните й задрънчаха, — това не го вярвам. — Тя свали ръката си. Бавно поклати глава. — Не мога да го повярвам.

Грейвър я погледна.

— Знаем твърде много… просто твърде много, за да можем да приемем това — рече тя. — Какво изобщо става?

— Ще има нова аутопсия — каза Грейвър. — Тук.

Пола все още поклащаше отрицателно глава.

— Няма никакво значение, та дори и главният съдебен лекар да казва, че е инфаркт…

— Почакай — прекъсна я Нюман. Той пак се движеше напред и назад между прозорците и вратата и поглеждаше ту Пола, ту Грейвър. — Работата е там, че ако Безъм е бил убит — по какъвто и да е начин, това навярно е било замаскирано като естествена смърт, нали? Ако повярваме в това, ако то се окаже вярно, тогава значи… ситуацията е страшно сериозна. Искам да кажа… що за хора вършат подобни ужаси?

Нюман, разбира се, бързо стигна до централния въпрос. В този момент и тримата осъзнаваха, че въпреки всичките си съмнения навярно бяха подценили проблема. Грейвър предположи, че подозренията и на тримата са ориентирани в една и съща посока.

— Ами Дийн? — бързо попита Пола. — Може да е в опасност?

— Или може би не е — Грейвър поклати глава, — което е дори по-страшно. — Сега вече се увери, че с отиването си при Арнет Кепнър изобщо не бе пресилил нещата. Той помисли малко и после каза: — Трябва да му се обадя.

— Какво? — бързо попита Пола. — Защо, по дяволите?

— Така би следвало да постъпя — отвърна Грейвър. — Ако не знаех за останалото, щях да се обадя, за да му съобщя за Безъм.

— Надявам се, че твоите хора са добри — каза Пола. — Когато Дийн научи за Безъм, той ще откачи и ще направи някоя беля.

— Освен ако вече не знае — обади се Нюман.

Грейвър бе малко изненадан от забележките на Нюман. Той веднага бе съзрял един по-мрачен и страшен под текст и Грейвър си помисли, че има право. Грейвър разбираше как всички те усещат внезапна тревога, осъзнали, че водите, в които бяха нагазили, са по-дълбоки и коварни, отколкото очакваха.

Грейвър почука с молив по речния камък.

— Каквото и да се окаже това, то сякаш се разпада — рече той. — Навярно сме дошли в момента, когато вече се изнизва през вратата.

— Маркъс, може би трябва да действаме и да се изправим пред Дийн — каза Пола.

Грейвър потърка с ръце лицето си.

Те не знаят, че сме се заловили с тях и това е единственото ни предимство. Не е особено много, но не можем да се откажем от него.

— Боже мой — рече Нюман, — представяте ли си какво навярно е заложено на карта, за да рискуват, убивайки Безъм само двайсет и четири часа след Тислър? Те сигурно знаят, независимо от всичките доказателства за естествена смърт, че това на много хора ще изглежда подозрително.

— Каква е вероятността Тислър също да е бил убит? — попита Пола.

Грейвър не отговори веднага.

— Сега си мисля, че е голяма — каза той. — Доста голяма.

— Той я погледна. — Ти защо ми се обади?

— О — рече тя и спомняйки си, погледна бележника в скута си. Облиза устни. Мислите им съвсем се бяха отклонили. — Имаме известен успех. Очевидно цялата документация по случая Фрийл е фалшива. Всички сътрудници, записани тук, са от същата категория като наемателя на Тислър, Луис Фелдбърг. Отпаднали са от статистическите архиви за населението. Абсолютна шашма.

— А източниците при Пробст?

— Истински хора… така поне смятаме. Брус Шек — той е човекът, който е транспортирал откраднатите стоки на Пробст до Мексико и Централна Америка. Нали помниш, че вчера ми отговори само телефонен секретар, когато набрах номера му. Започнахме да го проверяваме. В основни линии всичко, описано в досиетата за сътрудниците, е точно. Снимката му също отговаря. Засега е така. Няма го в компютрите, няма други имена. Живее в Насау Бей в къща на негово име, няма финансови задължения. Плаща сметките си за комунални услуги с парични записи, за съжаление, затова няма банка, където да го проверим. Няма пътни нарушения. Няма военно досие. Не е регистриран при гласуване. Няма регистрирана женитба в кметството. Притежава хонда от 1993 година, няма парични задължения за нея. Проверихме и във федералното авиационно управление. Има разрешително за пилот и притежава самолет — без финансови задължения, който оставя на хангар в Хюстън Гълф Еърпорт, недалече от дома му. Този тип си живее без всякакви затруднения.

— Ами Сайнър?

— Абсолютно нищо. Отново я няма никъде по компютрите, същото е както при Шек… никакви пътни нарушения, не е регистрирана за гласуване и всичко останало — отговори Пола. — Пак се обадих на бившата й съквартирантка. Тя каза, че Колийн не била от Хюстън, смята, че е от Лос Анджелис. Припомни си, че Колийн е споменавала за братовчед в Ню Йорк, който също се казвал Сайнър. Но нямаше никакви Сайнър в телефонните указатели на Лос Анджелис и Ню Йорк.

— Знаеш ли какво — обади се Нюман, пристъпи напред и измъкна листа с данните от скута на Пола — все си мисля, че това е някакво шантаво име. — Той вдигна листа и посочи малката снимка на Колийн Сайнър в долния десен ъгъл. — Това не е Колийн Сайнър. В никакъв случай. Но ще ти кажа какво да направиш. Отиваш на този адрес още сега и ще говориш с жената, която е казала, че й е била съквартирантка… Как се казва тя?

— Валери… Хийт — отвърна Пола, поглеждайки записките си.

— Да, приказвай с Валери Хийт и се обзалагам на сто долара, че ще говориш с „Колийн Сайнър“. Не знам откъде им е хрумнало това име — Сайнър, но тази жена просто е рискувала напосоки, давайки ти някакво „указание“, двата най-големи града в страната. Това е първото, което й е хрумнало. Навярно е решила, че поне там би трябвало да има хора с името Сайнър, ако не някъде другаде и докато ги открием, тя вече ще е спечелила малко време.

Пола го гледаше с широко отворени очи.

— Всъщност — каза Нюман — още сега трябва да я проверим по компютрите. Нещо ми подсказва, че статистическите й данни ще приличат на Шек — само бегли контури.

— Мисля, че наистина трябва да го направите — каза Грейвър на Пола. — Ако Кейси е прав, ако са използвали това име само тук, в такъв случай то е клопка. Ако са толкова обиграни, колкото предполагаме, те ще разберат, че сме открили разплетена нишка и сме започнали да я дърпаме. Не знам дали бихме могли да го направим по-добре, но сега е твърде късно да се правим, че уж проверяваме справките по досиетата на тия два източника. Трябва директно да тръгнем към тях. Затова още сега направете компютърната справка.

— Кейси — рече той, като стана и се приближи до сейфа — искам да отидеш в техническата стая и да вземеш три радиоприемника със защитени честоти. — Грейвър отвори сейфа, извади ключа и го подхвърли на Нюман.

Той ги погледна. Пола сега изглеждаше загрижена, съвсем различна от онзи момент, когато нетърпеливо искаше да притисне Бъртъл със своите разкрития. Нюман, напротив, изглеждаше като роден за такава задача; беше готов да преследва.

— След като свършите компютърната справка, идете двамата в жилището на Хийт и говорете с нея.

Пола погледна часовника си.

— Сега е почти десет и трийсет.

— Ще стигнете там за не повече от трийсет минути, нали?

Нюман кимна.

— Ако се напънем.

— Тогава напънете се — каза Грейвър. — Помнете: за съжаление, освен Дийн, тя и Шек са единствените двама души, които биха могли да ни осигурят достъп до по-цялостната картина тук — ако съществува такава. Поддържайте връзка с мен. Не искам да се чудя къде се намирате или какво правите.

Те мълчаливо излязоха от кабинета му, а Грейвър се върна до бюрото и седна. Взря се в речния камък. Господи. В момента единственото, което чувстваше най-осезателно, беше мисълта, че трябва да се бърза.

Грейвър беше свикнал да приема сериозно какви ли не подозрения, но всичко, което му хрумваше като обяснение на станалото точно под носа му, изглеждаше толкова невероятно, че започваше да се съмнява в собствените си умения да тълкува ясно оскъдните факти.

След няколко минути Нюман и Пола отново влязоха в кабинета и му дадоха един от трите портативни радиоприемника. Първоначалната компютърна проверка на Пола показа точно това, което Нюман бе предсказал. Нищо. Изглежда, животът на Валери Хийт бе също толкова рехаво свързан с останалия свят, както бе и при Брус Шек.

Съгласуваха радиочестотите си. Грейвър ги изпрати до външната врата, включи отново охранителната система зад тях и се върна в кабинета. Седна до бюрото и включи своя компютър. Зае се отново с вътрешния доклад за смъртта на Тислър. Всъщност вече го беше приключил, но искаше да го прочете внимателно няколко пъти, преди на другата сутрин да го предаде на Уестрейт за одобрение. Когато докладът най-после го удовлетвори, той напечата окончателния вариант, пъхна го във ведомствен плик, сложи печат „Поверително“, и го заключи в специално чекмедже, така че лично да бъде предадено в кабинета на Уестрейт още рано сутринта.

Върна се при бюрото си и набра номера на Бъртъл. Грейвър слушаше, докато телефонът звънна два, три, четири пъти, нервно очаквайки да долови нещо информативно в реакцията на Бъртъл спрямо новината. На петия сигнал Джинет Бъртъл вдигна телефона.

— Джини, обажда се Грейвър — каза той.

— О, здравей — отвърна тя и кой знае защо Грейвър бе изненадан от жизнерадостния й тон. Преди той да успее да каже нещо, тя рече: — Ако искаш да говориш с Дийн, боя се, че току-що го изпусна.

— Да, наистина трябваше да говоря с него.

— Съжалявам, но той излезе преди четири или пет минути.

— Случайно да знаеш как мога да се свържа с него сега?

— Не, всъщност дори не зная къде е отишъл.

Грейвър бе изненадан. Дали това често се случваше? Тя навярно долови учудването му.

— Ами, обадиха му се по телефона… и… той каза, че трябва да излезе за малко.

Грейвър чакаше.

— Невинаги го питам къде отива — нерешително добави тя.

— Имаш ли представа кога ще се върне?

— Не съвсем… Е, каза… „около два часа“, струва ми се.

Искаше да я попита дали й е известно кой се е обадил, но не му се щеше Бъртъл да разбере, че се е интересувал от това.

На другия край тя се колебаеше:

— Ами-и… да му предам ли нещо, да ти се обади например?

— Разбира се, би ли го помолила да ми се обади веднага щом се прибере? Кажи му, че няма значение колко е часът.

— О… добре, Маркъс. Непременно ще му предам това.

— Знаеш ли, Джини — рече Грейвър, — много съм ви благодарен, че с Дийн отидохте при Пеги Тислър. Знам, че не е било леко. Задължен съм ви.

— Беше нещо, което и без това щяхме да направим — каза тя. — Толкова ми е мъчно за нея.

Те побъбриха още малко, после Грейвър й пожела лека нощ и затвори телефона. За четвърти или пети път тази вечер той се молеше хората на Арнет да са били на място и в готовност. Едва устоя на изкушението да й се обади. Знаеше, че любопитната командна стаичка, в която бе влязъл рано тази вечер, навярно цялата бръмчи. Техният обект бе на ход.

Уморено започна да разчиства бюрото си и между листовете хартия откри пачка с изпратени по факса сведения, закрепени с тел бод и към тях бележка от Лара: „Тези дойдоха едно след друго, между 5:00 и 6:15“. Той сигурно ги беше избутал на няколко пъти, докато съставяше доклада за Тислър. Лара дори беше прикрепила червено прозрачно етикетче с „внимание“.

Той взе листовете и се облегна на стола. Сведенията бяха отговори на неговата справка за Виктор Ласт от сутринта.