Дейвид Линдзи
Без светлина (19)

19.

След половин час Грейвър спря пред своята къща, погледна към нея през предното стъкло и си помисли, че в тъмнината изглежда особено тъжна. Той никога не оставяше запалена лампа заради самия себе си, дори когато знаеше, че ще остане на работа до късно, а все не успяваше да си купи от ония автоматични превключватели, макар да се канеше от месеци. Просто не се сещаше за това, освен в моменти като този, когато му се искаше да види светлинка отвътре, дори и запалена от самия него.

Фаровете на колата пробягаха по моравата, когато пое по автомобилната алея, водеща до гаража и застлания с тухли вътрешен двор. Насочвайки се към затворения гараж, светлините уловиха блясъка от бронята на друга кола вътре в двора.

Грейвър загаси фаровете и спря. Нюман и Пола щяха да паркират отпред. После бавно доближи колата, докато се изравни със стената на къщата. Ако имаше някой вътре и не го беше зърнал, нямаше да може да види колата му на това място в алеята, ако гледаше от предните прозорци.

Загаси двигателя, отвори вратата и слезе, леко притваряйки вратата. Пое дълбоко дъх в тъмнината, изпълнена с аромата на цъфнал жасмин. Посегна към колана си отзад и извади своя „Зиг-Зауер“. Не беше го правил от десетина години, освен когато трябваше да се упражнява на стрелбището.

Придържайки пистолета до тялото си, той безшумно се промъкна по алеята, докато стигна задния ъгъл и ясно видя малкия мерцедес. Отбеляза си номера на колата. Стоеше безмълвно и оглеждаше нощния двор, надявайки се очите му бързо да се адаптират към тъмните сенки наоколо. Басейнът. Палмичките. Металните градински столове. Големите стволове на дъбовете. Подуши тютюнев дим. Пак погледна към басейна.

Господи.

Сърцето му подскочи, осъзнавайки, че някои е седнал в един от градинските столове откъм по-близкия край на басейна. Беше мъж и гледаше право към него. Грейвър предположи, че мъжът е видял фаровете на колата, когато е тръгнала по алеята, макар че не беше сигурен дали в момента го вижда до ъгъла на къщата.

— Грейвър? Ти ли си там? Видях фаровете ти.

Беше Виктор Ласт. Грейвър почувства едновременно облекчение и ярост. Той винаги държеше личният му живот да бъде наистина само личен, особено по отношение на осведомители. Може би се бе държал малко по-различно с Ласт, но въпреки това появяването му по такъв начин беше съвсем безцеремонно. Или може би Ласт гледаше по друг начин на това сега, когато Грейвър живееше сам.

Той отново огледа двора, макар да не вярваше, че би могъл да съзре още някой. Пъхна пистолета обратно в кобура и тръгна към басейна.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Ласт? — попита Грейвър, опитвайки се да овладее гласа си.

— Говорих с Кеми пет минути след като ти си се обадил — отвърна Ласт. — Тя ми каза, че ще се прибереш вкъщи след половин час и че искаш да ме видиш колкото се може по-скоро. Помислих си, че така ще спестя малко време.

Изрече това с най-естествен тон, сякаш изобщо не му минаваше през ум, че Грейвър може да не одобри появяването му в своя дом.

Грейвър седна срещу Ласт. Нощта не беше облачна, но Грейвър не можеше добре да види лицето на Ласт. Това не му харесваше. Ласт умееше по-добре да маскира гласа си, отколкото да прикрие изражението на лицето си. Доколкото виждаше, беше облечен почти както предишната вечер. Грейвър облегна ръце на металната маса. Водата в басейна беше неподвижна, повърхността й тук-там проблясваше, сякаш беше опънат лист от прозрачен целофан.

— Искам да чуя нещо повече за това, което ти загатна снощи — каза Грейвър.

— О? — Гласът на Ласт беше безизразен и пъргав. — Разбирам.

— Не бързай да правиш заключения — рече Грейвър. — Очакваше ли да го подмина?

— Надявах се да не стане така — отвърна Ласт, със самодоволен оттенък в гласа си.

— Какво точно ти трябва, Виктор?

— В момента малко съм закъсал — каза той, подпрял се с лакът на масата и цигарата му блещукаше в тъмнината. — Искам да възстановим предишните си взаимоотношения.

— В същия вид ли?

— Е… не съвсем. Всъщност много съм закъсал.

— Колко?

— Двойно.

Грейвър погледна към силуета на Виктор. Гласът му беше съвсем твърд при тези думи. Беше уверен в себе си.

— Виктор, не бих могъл да ти дам толкова, дори да имаш доказателства, че кметът ни е педофил. Въпросът не е до спазаряване, а до празни портфейли. Просто нямаме. По времето, когато работехме заедно, ти беше най-високо платеният ни човек. Не мога да го изпълня.

— Е, хайде, Грейвър — малко подигравателно рече Ласт. — Това беше преди осем години. Удвояването не означава истински двойно, за бога. Ами инфлацията. Поскъпването. Проклетата икономика, всичко това. Дори ако ми платиш по същата тарифа, трябва да бъде повече.

— Не мога да го направя.

Мълчание. Ласт пушеше цигарата си.

— Мога да ти дам с двайсет процента повече — каза Грейвър. — Това пак би те поставило на върха.

— Поласкан съм — сухо рече Ласт.

— Това е всичко, което мога. Съжалявам. — Направи пауза. — Но, няма да ти платя и толкова, ако сведенията ти не струват.

— Добре, съгласен. Кога можеш да ми платиш?

— Нека първо да чуя твоята история.

Ласт пак замълча. Блещукащото огънче на цигарата се премести от масата към лицето му и просветна, когато всмукна, мимолетно озарявайки скулите и очите му. После той пак се сля с тъмнината.

— Ти си джентълмен, Грейвър. Имам ти доверие.

Грейвър почувства облекчение. Знаеше, че Ласт му има доверие, въпросът не беше в това. Причината беше във факта, че Ласт не настоя за повече пари. Ако сведенията му бяха потресаващи, щеше да настоява. Това, което Грейвър щеше да чуе сега, може би беше просто някаква нишка. Нямаше да го повали от стола.

— Добре — каза Ласт. Той пусна цигарата на плочника под масата и я загаси с подметката си. Отпусна ръце върху страничните облегалки. Когато заговори, гласът му бе мек и спокоен.

— Снощи започнах да ти разказвам за едно парти в къщата на онзи човек, тук, в Хюстън…

— Как се казваше? — прекъсна го Грейвър.

— Ще стигна и до това — рече невъзмутимо Ласт. — Този човек и жена му имаха много странна къща. Всъщност грозна. Модерна. На едно ниво, суров дизайн, остъклени стаи около няколко преддверия. Нещо като разхвърляни модули, ако можеш да си го представиш. Необичайно. Имаше много хора, но не беше някаква шумна веселба. Просто само се разговаряше. Един малък състав свиреше лека и неопределена музика, а хората стояха на групички с чаши в ръце. Млади новобогаташи. От новата генерация. И вездесъщите бизнесмени.

По едно време дамата, с която бях отишъл на това парти, отиде до тоалетната. Когато се върна, беше доста възбудена. Изглежда тоалетната била доста уязвима зрително откъм някакъв двор. Всъщност тоалетната била съвсем открита към спалнята — както и душът — и единственото прикритие се осигурявало от гъстата зеленина, заобикаляща спалнята. В самата стая нямало никакво уединение, така че можеш да си пикаеш направо там, пред другите дами, които може да влязат, за да се срешат, да си оправят грима или нещо от тоя род. Тя, разбира се, не се доверила на гъстия листак от другата страна на стъклените стени. Каза ми, че имало друга спалня зад ъгъла и една жена, която срещнала в първата спалня, й обяснила, че там разположението било същото. Моята приятелка попитала тази жена дали е идвала тук и преди и тя казала, о, да. А приятелката ми я попитала за надничащи любопитни типове. Жената се засмяла и рекла, че изобщо не е така, както изглежда. Никой не може да наднича, имало градински огради и разни подобни. Такава била целта на архитектурния дизайн. Да те накара да почувстваш, че живееш сред природата.

Реших да проверя това. Жилището имаше някаква клетъчна конструкция, стаите и преддверията бяха свързани помежду си. Можеш да бъдеш в една остъклена стая и да гледаш през едно от преддверията към следващата остъклена стая. Стъкло и огледални коридори свързваха всички тези модули.

И така, след малко се измъкнах навън да изпуша една цигара. Естествено, всички бяха вътре, свикнали с климатичните инсталации, нежелаещи да търпят влажността. Не знаех дали няма да има някой отвън, затова се държах съвсем нехайно, запалвайки веднага цигарата си, за да мога да обясня присъствието си там, ако се наложи.

— Разбира се, оказа се, че визуалната сигурност на тази къща съвсем не бе такава, каквато онази жена е предполагала, не и щом излезеш на двора. А това ставаше просто като влезеш в къщата и после излезеш навън. Всяка от тези ексцентрични спални наистина бе заобиколена от свой собствен вътрешен двор, с висока стена, наблъскан с растения, палми и други такива. Но всяко дворче си имаше около външната страна на оградата малък, дискретен перваз, изграден успоредно на основата. Ако стъпиш на перваза, можеш да надникнеш над стената и всичко да видиш. Имаше кранове, както и маркуч за поливане, които бяха очевидната причина, струва ми се, за наличието на този перваз.

Ласт се спря и запали нова цигара.

— Къщата имаше приблизителната форма на шестоъгълник, или може би осмоъгълник, нещо заоблено, но с прави стени. Стоях на неосветено място сред моравата с неправилна форма, пресечена от храсталаци. Отидох до първата спалня. Стъпих на перваза и надникнах. Наистина, колкото и да е смешно, една жена се беше курдисала на гърнето, с прибрана около нея рокля, гледаща малко предизвикателно, както ми се стори, през стъклената стена направо към мен. Машинално се наведох и после пак се показах и отново я видях там, пак се взираше в мен, с разтворени крака, ръцете й бяха в скута и стискаха тоалетна хартия. Тя изобщо не ме виждаше, дори и да размахвах ръце. Мисля, че стъклените стени бяха покрити с нещо отвън, за да изглеждат по-непрозрачни. Наблюдавах я как свърши, как се избърса, стана и пусна водата в тоалетната.

Погледах известно време, появиха се още две жени. Стори ми се доста интересно как по различен начин се грижат за тоалета си. Свърших цигарата си и реших да отида до другата спалня. Минах край следващото преддверие и друга стая с гости и тъкмо щях да завия зад един малък ъгъл, когато дочух гласове пред мен, точно зад ъгъла. Спрях, затаил дъх и се заслушах. Да, наистина. Двама мъже разговаряха. Отдръпнах се от ъгъла, до който за щастие имаше едно дърво. Прилепих се до него и надникнах. Двама мъже бяха застанали на перваза край градинската ограда на следващата спалня. Те гледаха към жените, влизащи в спалнята, но това им забавление беше по-скоро нещо странично. Бяха сложили чашите си върху оградата, опрели там лакти, пушеха и разговаряха.

Ласт се спря, за да всмукне отново от цигарата. Като че ли обмисляше как да продължи, наслаждавайки се на историята.

— Сега знам, че това е странно — рече той — но дочух как този тип изразяваше недоверие, категорично недоверие, ако разбираш какво имам предвид. Вторият мъж каза, не; вярно е. Доста време са уреждали това, но накрая успели. Той каза, че техният „достъп“ до разузнаването и „неговите операции“ бил солиден и изпитван на няколко пъти. Първият мъж го попита откога се върши това. „От известно време“, само това отвърна вторият мъж. Помълчаха малко, отпиваха от чашите си, гледаха някого в тоалетната. Вторият мъж слезе от перваза, запали цигара и пак се покачи.

Той рече, че доколкото е разбрал, първият мъж имал неприятности с някакъв конкурент. Попита какво би станало, ако се отърве от този тип. Първият каза, че обемът ще нарасне с трийсет процента. Вторият попита дали би се заинтересувал от елиминирането му. Първият рече, че кой се отказва от бута на прасенцето.

Тук Ласт се спря и се изсмя.

— Американско красноречие. Не бях го чувал. Страхотно.

— Дръпна от цигарата. — Вторият мъж предложи да поговорят за това. Първият каза, че не му е известно за нищо незаконно, извършвано от неговия конкурент. Вторият отвърна, че това няма значение, нещата могат да се уредят. — Ласт замълча. — Двамата пак се зазяпаха към някого в тоалетната и после първият мъж поиска още да поговорят за това. Просто го обмисли, каза му вторият мъж. Щели отново да се съберат и да проучат тази идея. Довършиха напитките си, погледаха малко към тоалетната и после вторият мъж предложи да се върнат, за да не забележат отсъствието им. Това беше. Трябваше да се измъкна оттам.

Ласт приближи ръката си към устата и крайчецът на цигарата проблесна за миг.

— Тук нищо не чух за полицията — рече Грейвър. — Сега всички имат възможност да разузнават. Бизнесът, индустрията.

— Но когато вторият тип попита първия дали иска да елиминира своя конкурент, първият каза, че онзи не вършел нищо „незаконно“. Защо изобщо стана дума за това, ако не са били ченгета? Кой действа против незаконността? Кой би могъл да използва „незаконно деяние“, за да ликвидира някакъв бизнес?

Грейвър поклати глава, не съвсем убеден. Това съвсем не беше каквото очакваше да чуе. Беше твърде мъгляво.

— Видя ли добре тези мъже?

— Мисля, че да. Във всеки случай, профилите им.

— Не беше ли единият от тях собственикът на къщата?

— Не.

— Чия беше къщата?

Ласт се размърда на стола си.

— С какво може да ти помогне това?

— Не знам. Но съм абсолютно убеден, че няма да ми помогне, ако не знам.

— Искаш ли да разбера как се казват ония двамата? Това мога да го направя.

— Какъв е проблемът?

— Виж какво, този човек колекционира туземно американско изкуство. Опитвам се да го заинтригувам в предколумбови неща. Би било чудесно за мен. Предколумбовият период ще стане нещо страхотно. Споразумението за свободна търговия открива големи пазарни възможности за мексикански произведения. Точно сега съм най-интересната новост в живота му, Грейвър. Някой от твоите глупаци ще почне да се навърта и да задава въпроси и тоя човек може да се зачуди защо така неочаквано слухтят около него. Ще си каже: ето, появи се Виктор Ласт — и след него дойдоха разни хора да подпитват. — Ласт дръпна за последен път от цигарата, хвърли я долу и я стъпка. — Нали не е нужно да ти обяснявам подобни неща, Грейвър.

— Не е нужно. И не е нужно да ти казвам колко интересно е току-що разказаното. Умерено занимателно е, че някакви мъже са стояли зад тоалетните и са гледали как жените уринират, но то определено не е никаква информация, Виктор.

Грейвър успя да види как Ласт се хили отсреща.

— Е, предполагам, че всичко зависи от това, което търсиш, нали? — рече Ласт. Размърда се на стола, отново кръстоса краката си. — Ти искаш имена.

— Разбира се, че искам. И да видим дали разузнавателна, та операция на „втория мъж“ е в полицията, или е в Югозападната асоциация на колбасарите.

Ласт зацъка с език при сарказма на Грейвър.

— Хайде, Грейвър — меко рече Ласт, — кажи ми. Не съм ли попаднал на нещо?

Отговорът на Грейвър последва учудващо бързо дори за самия него.

— Добре, Виктор. Истината е, че на нищо не си попаднал. Ако си открил някакво нарушение в сигурността на Криминалното разузнаване, то е ново за мен. И ако наистина си открил нещо, страшно много искам да узная повече за това. Просто не съм убеден, че си намерил нещо.

Ласт закима бавно.

— Е, Грейвър — каза той накрая, избута назад стола си и се изправи. — Ще видя какво мога да направя.

Грейвър също стана.

— Все още ли плуваш определен брой дължини? — попита Ласт, поглеждайки надолу към водата в басейна.

— Да.

Ласт кимна.

— Човек на дисциплината. Възхитително. Наистина.

Той се отправи към колата си и Грейвър тръгна след него. Когато Ласт стигна до мерцедеса, хвана дръжката и погледна над колата.

— Ще се обадя — рече той.

— Чудесно — каза Грейвър и Ласт отвори вратата. — Но, Виктор — добави Грейвър, — не идвай повече тук.

Ласт му се ухили, влезе в колата и затвори вратата. Грейвър го проследи с поглед, докато Ласт даде на заден ход по алеята към улицата и после изчезна.