Джанин Фрост
Двойно изкушени (40)

Глава 39

Исках да започна с опитите да се свържа със Синтияна веднага, но Влад заяви, че изгревът беше наближил. Приех думата му за истина, след като нямах представа кое време беше. Освен това Синтияна не знаеше, че нещата се бяха променили коренно. Сега тя беше тази, която щяха да преследват, и когато слънцето залезеше довечера, ловът започваше.

Тръгнахме си от подземието и се насочихме към стаята на охраната на четвъртия етаж. Бях права, че повечето нови вампири се намираха под земята близо до тъмницата, но Влад имаше еквивалента на президентски апартамент за вампирите, към които искаше да покаже специално отношение. Веднага щом бяхме обратно на основното ниво на къщата ме нападнаха множество шумове.

Врявата от стъпки на етажите под нас и тези над нас. Безбройните метални дрънченета от кухнята, където се използваха тенджери и тигани, докато се приготвяше закуската. Гласове на хора или електронни устройства, и под всичко това ритмичното туптене на множество пулсове.

Стомахът ми се сви и малки остриета се забиха в долната ми устна. „Почти пристигнахме“, помислих си, когато пресякохме вътрешната градина и се насочихме към главното стълбище. Всичко, което трябваше да направя, беше да не се превръщам в кръвен берсерк за още няколко минути.

— Лейла, слава Богу!

Гласът на сестра ми ме накара да простена на глас. Гретчен побягна надолу по стълбището, изглеждайки едновременно облекчена и ядосана.

— Главорезите му казват, че си прекалено ранена и не мога да те видя, което очевидно е лъжа, защото изглеждаш добре…

Издадох друг звук, който я накара да спре посред изречението си.

— Да не би да ми изръмжа? — попита тя невярващо.

Влад ме погледна и ръцете му хванаха моите.

— Стой назад — каза строго той на Гретчен.

Прекалено късно. Болката премина през мен, сякаш завъртайки ключ в главата ми, който ме накара да не виждам малката сестра, която обичах. Вместо това виждах облекчение на страданието ми в свежа опаковка, която беше лесна за разкъсване.

Следващите няколко мига бяха мъгла от боричкане, последвана от облекчение, докато този невероятно сладък нектар се плъзгаше надолу по гърлото ми, потушавайки горене, което правеше огънят прекрасен в сравнение. След като преглътнах всяка капка започнах да чувам виковете, които съдържаха един и същ паникьосан въпрос.

— Какво й има, какво й има, какво й има?

— Нищо.

Гласът на Влад. Да го чуя прогони остатъчната лудост, както и това да чувствам спокойствието му през разбитите слоеве на емоциите си. Той стоеше зад мен, ръцете му бяха нечупливи обръчи, които ме пазеха да не нараня нея или някого другиго. Отпуснах се облекчено срещу него, безумната мараня напусна зрението ми.

Гретчен стоеше сякаш замразена на стълбището, очите й бяха разширени и изражението й беше толкова шокирано, че се разтревожих, че може да припадне.

— Всичко е наред — казах. Гласът ми беше дрезгав, но поне не беше животинското ръмжене.

— Наред? — повтори тя. — Как е наред, когато се опита да ме убиеш?

Нямах отговор. Гретчен седна внезапно, сякаш беше дръпната, и зарови лице в ръцете си.

— Разбирам. Трябвало е да те промени, защото беше прекалено ранена, за да се излекуваш. Затова не ни оставиха да те видим.

За разлика от предишната й реч, гласът й сега беше почти шепот. Болка от различен вид накараха вътрешностите ми да се свиват. Дори не бях й казала, че това беше нещо, което възнамерявах да направя в бъдеще. Сега беше разбрала, когато се опитах да я изям.

— Разбирам ако… ако не можеш да се справиш с това — започнах.

Главата й се вдигна, синият й поглед беше ярък.

— Не разбираш. Ти ме спаси, но аз не можах. — Гласът й се пречупи и от очите й потекоха сълзи. — Толкова съжалявам.

Моите очи също се напълниха със сълзи. Беше се справила със смъртта на майка ни, кошмарните ми способности, опита ми за самоубийство и напускането ми, когато си мислех, че скъсването на връзките със семейството ми беше най-милото, което можех да направя. Тя също имаше своите недостатъци, но трябваше да зная, че дори това нямаше да се окаже прекалено много за нея.

— Недей. Ако не беше ти, за да ме извлечеш от колата, преди да е експлодирала, наистина щях да съм мъртва.

При тези мои думи Влад ме пусна.

— Издърпала си Лейла от колата?

Гретчен се напрегна при грубия му тон.

— След като отряза колана ми, да. Тя беше много зле и се страхувах, че ако я преместя ще й навредя, но нямах избор, защото колата бе на път да се взриви.

— Справи се страхотно — казах й, мислейки си „Леко!“, преди да си спомня, че вече не може да ме чува.

— Дръжте я — каза Влад, кимайки към мен.

— Какво? — ахнах.

Това беше всичко, което успях да кажа, преди двама пазачи, които не бях забелязала, да ме да ме хванат, поглеждайки ме извинително, докато ме държаха неподвижна помежду им.

— За защита на сестра ти е — заяви Влад, насочвайки се към Гретчен. Тя изглеждаше така, сякаш искаше да избяга, но не се помръдна, когато се надвеси над нея. — Подай си ръката — каза й със същия груб тон.

Тя го направи колебливо. Влад я хвана и издърпа нож, хватката му се затегна, когато тя се опита да я издърпа.

— Влад — казах името му предупредително.

Той не ме погледна. Вместо това прокара ножа по своята ръка, покривайки дланта на сестра ми с кръвта си.

— Пий — каза й той — и бъди позната като една от моите хора.

Гретчен погледна кръвта в ръката си с отвращение, след което погледна към Влад.

— Не съм ли ти вече, част от хората ти, все пак съм ти балдъза?

Усмивката му беше приятно студена.

— Не и във вампирския свят.

Тя ме погледна.

— Каква е уловката?

Помня, когато зададох на Влад подобен въпрос, други подобни обстоятелства.

— Ако приемеш и след това в бъдеще предадеш, той ще те убие — казах направо.

Вместо да бъде уплашена тя изсумтя.

— Сякаш няма да го направи и сега, ако го предам. От друга страна ако някой се закача с мен, трябва да отговаря пред Влад, нали?

В погледа му проблесна изумрудено.

— Точно така.

Тя погледна дланта си и я облиза бързо, сякаш ако продължеше да обмисля решението си, се боеше, че ще се разколебае.

— Иу — каза, докато ближеше червените линии.

Затворих очи. Гретчен не беше дете и го беше направила по свое желание, но това не ме спря да не се тревожа, че беше направила една крачка по-далеч от човешкия свят. И да не споменаваме, че баща ни щеше да откачи, когато разбере.

— Леле, това е като течна енергия — промърмори тя и гледаше изумено, докато драскотините, ожулванията и синините изчезваха, сякаш изтрити с невидима гума.

— Какво става тук?

Яростният тон на баща ми проряза въздуха като мачете. Трепнах от представата на това как изглеждам, покрита с кръв и вардена от двама пазачи, а прилива на емоции накара зъбите ми да изскочат.

Което, разбира се, беше грешната реакция.

— Не — прошепна баща ми, докато ме гледаше, ужас се четеше на лицето му, след което започна да слиза по стълбите колкото бързо му позволяваше раненият крак. — Какво си й направил? — изкрещя на Влад.

Влад погледна изпепеляващо баща ми, докато се приближаваше към мен, за да ме вдигне на ръце, пазачите му се поклониха, преди да отстъпят.

— Ако кажеш нещо от това, което мислиш, ще ти отнема способността да говориш за седмица.

Баща ми го зяпна с отворена уста, а аз се заизвивах в ръцете на Влад. Не така си представях, че ще кажа новината на баща ми.

— Пусни ме долу, в момента нямам чувството, че ще захапя някого.

— Изгрев е — отговори той, поглеждайки баща ми.

— Добре, значи ще съм изморена, но това не означава…

Устата ми спря да работи, след това всеки мускул в тялото ми я последва. Преди следващия удар на сърцето на баща ми, бях напълно в безсъзнание.