Джанин Фрост
Двойно изкушени (38)

Глава 37

Когато Влад ме пусна, се сринах на матрака, без да се задъхвам само защото нямах нужда да дишам. Никога преди не бях пушила, но ако в килията имаше цигара, бих я запалила за отдаване на чест.

Стомахът ми се сви. Удовлетворението ми изчезна, заменено от глад, толкова интензивен, че започнах да треперя.

Влад ме вдигна, бутайки ме срещу стената с една ръка, докато другата натискаше числа на клавиатура, която не бях забелязала преди. На каменната повърхност на стената се появи отвор и един поглед в съдържанието му накара умът ми да се изпразни от нужда.

Следващите няколко минути бяха въртележка от болка и облекчение. Когато трезвеността ми се върна, все още бях срещу стената, смучейки останки от пластмасов пакет, докато Влад ме наблюдаваше.

Той протегна ръка и се принудих да се откажа от чантата, въпреки че имаше още няколко прекрасни червени капчици вътре. Все пак нямаше да действам като животно по-дълго, отколкото е нужно. Той я взе и заедно с другия целофан в краката ми ги изхвърли на същото място, от където ги взе.

— От къде знаеше? — успях да попитам спокойно.

Свиване на рамене.

— С всички нови вампири е еднакво. Секс, гняв и насилие предизвикват глада ти. Докато не можеш да го контролираш ще трябва да се научиш да го очакваш.

Погледнах надолу. Кръвта, която оцветяваше гърдите ми от нетърпението, с което бях разкъсала плазмените торбички, ме караха да приличам на актриса от порнографски филм на ужасите. Имах няколко дни на безумно хранене пред себе си, но някои неща не можеха да чакат, докато овладея новия си глад.

Отидох до леглото и се увих в чаршафа. Това, което имах да кажа, беше прекалено сериозно, за да говоря, докато бях гола.

— Значи си разбрал, че Шрапнел беше предателят — започнах.

Прекъсна ме изсумтяването му.

— Не мисля, че си го нарязала на парчета, защото инцидентно те е закарал през ръба.

Задържах погледа му.

— Той беше единственият предател в къщата ти, но не и единственият съучастник.

Погледът на Влад стана яркозелен.

— Обясни.

— Сандра е предавала съобщения…

Не успях да кажа нищо друго, преди Влад да се завърти и да натисне част от стената, която не изглеждаше по-различно, но изведнъж се появи врата.

— Уотърс — излая в отвореното пространство. — Веднага затворете Сандра.

„Недей“, извиках наум. „Не е нейна вината!“

Той не отговори. Вярно, вече не можеше да чува мислите ми. Щях да сложа това в графата плюс заедно със страхотния секс за това да си вампир.

— Тя не е знаела какво върши — казах на глас. — Шрапнел я е хипнотизирал, карайки я да им сътрудничи. Видях го, когато я докоснах.

Той се обърна, изражението му не беше по-меко, но все пак добави:

— Внимателно, Уотърс — преди да затвори вратата, натискайки друг неразличим панел. — Какво друго видя?

Не можех да кажа дали неудовлетворението, извиращо от емоциите му беше вследствие на действията на Шрапнел или моите.

— Първо ми обещай, че няма да нараняваш Сандра.

Той скръсти ръце. С мускулите му и кръвта, която го беше опръскала, докато се хранех, не можеше да изглежда по-застрашителен, но отказвах да отстъпя.

— Обещай ми — повторих.

— Имам други начини да открия истината — каза той гладко.

Изсумтях мрачно.

— Защо мислиш, че го направих зад гърба ти? Наясно съм с другите ти „начини“. Затова нямаше да предам приятелката си, ако не е направила нищо нередно.

Устата му се стегна, докато ехото от гнева му заля емоциите ми, но това не беше всичко. Остро като сладко-горчив спомен съжаление се появи в подсъзнанието ми. Да загубя тленността си беше моя вина, но осъзнах, че Влад също винеше себе си.

Той натисна стената и тайната врата се появи отново.

— Е, тръгвай тогава — каза той със замах.

Погледнах отвореният вход подозрително.

— Не трябва ли да стоя заключена, защото в момента съм кръвожадна заплаха?

— Да, но идваш с мен, за да видиш сама, че Сандра няма да бъде наранена, стига да не ме е предала с ясно съзнание за постъпката си. Освен, разбира се — усмивка като на акула, — ако не й изтръгнеш гърлото.

* * *

Не очаквах да се върна в подземието толкова скоро, но след душ, обличане, хранене, отново душ и пак обличане, бях тук. Когато влязохме в първото помещение на подземието, вонята ме накара да се отдръпна. Миришеше така, сякаш някой беше смесил керосин, изгнил плод, застояла кръв, урина и кучешко ако, след което го е запалил. Как не го бях забелязала преди? Сега дори не дишах, но гранясалата миризма намери пътя си в носа ми.

— Това място вони.

— Да не би пазачите да са забравили да напръскат с Febreze? — попита Влад с подигравателно раздразнение и ме погледна изтощено. — Това е подземие, Лейла. Предполага се да миришат.

Мисията успешна. Вонята май буквално беше убила апетита ми. Ако Ада можеше да пърди, щеше да мирише точно така.

— Лейла!

Обърнах се, проследявайки глава на Сандра. Не беше завързана към големия каменен монолит, за мое облекчение. Вместо това беше свита на пода, изражението й беше толкова изплашено, че беше ясно, че си мисли, че никога няма да напусне това място. Веднага щом ме видя се хвърли към мен.

— Моля те, кажи им, че е грешка!

Един от пазачите се появи отникъде, хващайки я, преди да ме достигне. Добре. Тя също се беше измила и сменила дрехите си след инцидента, но можех да помириша засъхналата кръв от драскотините й, коричките и зашитата рана на главата й дори над ужасната воня. Зъбите ми се притиснаха към венците ми.

„Тъкмо яде“, напомних си, „и Сандра НЕ Е десерт.“

— Всичко е наред — казах й. — Влад просто трябва да разкрие спомените ти за някои неща.

Правехме това тук, защото той искаше Шрапнел да бъде свидетел на разкриването на предателството му и имаше само едно място, в което можеше да бъде. Въпреки предизвикателството към контрола ми, нямаше да си тръгна, докато Влад не приключеше с проучването на ума на Сандра. Аз бях единственият съюзник, който тя имаше, и подземието си беше достатъчно ужасяващо, без да имаш приятел на твоя страна. Влад може и да ме провокира за разкъсването на гърлото на Сандра, но никога нямаше да ме остави да го направя.

Освен това и аз исках да чуя повече за вампирката брюнетка, с която се беше събрал Шрапнел. За начало защо беше толкова решена да ме убие.

Разбира се, да бъда тук долу ме срещаше лице в лице с тъмната страна на Влад и той не губи време да я пусне навън.

— Свалете го — каза той, сочейки към Шрапнел.

Трима вампири отново се появиха като нинджи, но докато премахваха множеството окови, които завързваха Шрапнел към каменната стена, движенията им не изглеждаха размазващо бързи. Преди да падне последната верига, Влад вдигна дълго дървено копие и го заби в средата на Шрапнел.

Сандра ахна и се опитах да не обръщам внимание на бързото й сърцебиене, което сякаш целеше да привлече вниманието ми. Тайно стиснах плазмената торбичка, която бях прибрала в якето си. Ако почувствах глада да ме удря, щях да разкъсам това, давайки на пазачите повече време да защитят Сандра. Бях се подготвила.

Влад занесе Шрапнел до една от дупките в камъка, пускайки кола толкова естествено, сякаш слагаше цвете във ваза. През цялото време Шрапнел издаде само няколко остри стона. Твърдостта му беше впечатляваща, но колкото по-силен беше, толкова повече щеше да страда, докато Влад се опитваше да разбере защо го беше предал. Шрапнел се беше опитал да ме убие два пъти, но все пак не можах да не му съчувствам.

Подсмърчане привлече вниманието ми към Сандра. Главата й висеше, дългата й червено-руса коса закриваше изражението й.

— Направила съм нещо ужасно, нали? — прошепна тя. — Не помня, но когато ме докосна в колата го почувствах.

Исках да я потупам утешително, но пулсът й вече беше започнал да ми звучи като звънец за вечеря, така че не си вярвах да се приближа по-близо.

— Влад не е ядосан на теб — казах с най-утешителният си глас. — Всъщност ще ни помогнеш да открием човека, който те е принудил да го предадеш и след това ще я спрем.

Веждата на Влад се вдигна.

— Нея?

— Нея — повторих, поглеждайки към Шрапнел. — И очевидно може да прави заклинания.