Джанин Фрост
Двойно изкушени (32)

Глава 31

С всички гости за сватбата предната вечер къщата трябваше да бъде претъпкана от хора. Вместо това всичко изглеждаше нормално, което беше истинско облекчение. Не бях в настроение да си говоря със стотици непознати. Противно на всеобщото мнение знаех с какво мога и не мога да се справя. Въпреки че бях човек, заобиколен от вампири, които си вземаха дрямка по-дълго, отколкото бях жива, все още бях най-добрият съдия сама на себе си.

— Благодаря, Марти — казах, когато достигнахме стъпалата на основното стълбище. — Отивам в стаята си.

— Направо там? — попита той, очите му се присвиха.

Надявах се да не подушва лъжата, когато казах:

— Разбира се.

Погледът, който ми хвърли беше подозрителен, но все пак си тръгна.

Докато се качвах по основното стълбище песента „Ice Ice Baby“ загърмя в главата ми. Нека Влад се опита да мине покрай това, за да разбере истинските ми намерения. Все пак нямах много време. Скоро щеше да разбере, че съм приключила сбогуването си с Максимус двадесет минути по-рано.

Отидох право на четвъртия етаж, но вместо да се насоча към новата си спалня тръгнах по коридор, по който не бях минавала никога. Някъде на този етаж предателят трябва да беше оставил следа от същността си. Махнах дясната си ръкавица и започнах да докосвам дръжките на вратите, покрай които минавах.

Картини на Оскар наводниха ума ми. Освен впечатлението, че вампирът албинос обикновено беше уморен, когато влизаше в стаята си, нищо друго не се появи. Пуснах дръжката, проверявайки се бързо. Нямаше виене на свят или кървене на носа. Силите ми не бяха достигнали критичната точка, така че продължавах със следващата.

Оказа се старата стая на Лаклан, която не се използваше, след като преди месец беше убит в засада от Жилегай. След проверка на здравето ми все още не усетих някакви предупредителни знаци, така че се почувствах в безопасност, за да пробвам третата дръжка.

Беше стаята на Максимус и дълбоката самота, запечатана на тази дръжка отне част от гнева ми заради предупрежденията му. Това ли беше част от причините да излъже Влад заради мен? Защото да си с грешната жена беше по-добре, отколкото да прекара още една болезнена нощ сам?

Пуснах дръжката. Каквито и да бяха причините на Максимус, стореното бе сторено и нямаше смисъл да се питам защо бе постъпил така. Отидох до четвъртата врата, но преди да докосна дръжката, тя се отвори. Шрапнел ме погледна, а на лицето му се изписа изненада.

— Лейла. Какво правиш?

Дръпнах ръката си.

— Ъм, аз…

Вратата на Максимус се отвори, стряскайки ме още повече, но не беше той. Вместо това беше красива червенокоска.

— Казах да се срещнем пред третата врата, Лейла — каза тя, усмихвайки се на Шрапнел. — Не че не е лесно да се изгубиш в тази голяма къща.

Бях я срещнала преди месеци. Влад я беше представил като приятел, заради което беше на сватбата ни, но не можех да си спомня името й дори и с цената на живота си. Все пак свих извинително рамене към Шрапнел и се присъединих към извинението й, прибирайки ръката си в джоба на полата си. Щеше да отиде право при Влад, ако знаеше какво наистина правех.

— Съжалявам, грешната врата. — Казах на червенокосата — Готова?

Тя се усмихна заслепяващо още веднъж.

— Разбира се.

Перфектният й Барби вид ми помогна да си спомня коя беше. Точно така, казваше се Кат и беше омъжена за Боунс, вампирът, който ме беше научил как да предпазя ума си от Влад. Ето така Кат знаеше, че ще бъда хваната от Шрапнел. Тя също можеше да чете умове и това че ми помогна ми показа, че може да й се вярва. Иначе щеше да остави Шрапнел да ме хване.

„Благодаря“, изпратих й мисловно.

Тя помаха с ръка.

— Не мога да дочакам да видя стаята за комуникации — каза тя, сякаш продължавайки разговор, който сме прекратили преди. — На този етаж е, нали?

Въпросът беше насочен към Шрапнел, който се беше намръщил.

— Да, но достъп до нея имат само упълномощени лица.

Кат изсумтя.

— Жената на Влад не се ли предполага да е „упълномощено лице“?

Шрапнел отвори уста… и нищо не излезе от нея. Сега, когато се бях омъжила за шефа му, не можеше да бъде сигурен кое беше забранено за мен. Кат хвана ръката ми, подсвирна от електричеството, което се изстреля в нея, и продължи с веселото си бърборене.

— Обзалагам се, че Влад има на разположение най-новата техника, за да защитава хората си, така че стаята за комуникации трябва да ти даде добри идеи какво искаш в софтуера с гласово активиране.

Сдържах се да не я целуна. Къде беше най-вероятно предателят да остави следи? В стаята, където е бил проследен телефонът на Максимус. Кат трябва да е слушала мислите ми сутринта, за да знае точно какво да ми предложи.

Сдържах с усилие усмивката, която се бореше да разцъфне на лицето ми.

— Страхотно. Писна ми да не мога да използвам технологии. — Обърнах се към Шрапнел. — Накъде е?

Устните му се присвиха в неодобрение, но каза:

— В края на коридора наляво, втората врата в дясно.

— Благодаря!

Веднага щом Кат и аз излязохме от полезрението му, спрях.

„Няма нужда да продължаваш нататък“, помислих бързо. „Ако Влад разбере, че си ми помогнала, ще побеснее.“

— Затова Боунс опакова багажа в момента — каза с лек смях, след което снижи глас и се наведе близо. — Но не захвърляй най-силното си оръжие само защото да го използваш, е рисковано. Влад ми го каза веднъж. Просто в момента е прекалено потънал в Прекалено Защитнически Мъжки Режим, за да си го спомни.

— Закова го — казах сухо.

Тя врътна очи.

— Имам доста опит с подобно държание. Някоя вечер трябва да си разменим истории на по питие. Но бъди по-умна отколкото бях аз, Лейла. Знай лимитите си и когато ги достигнеш, помоли за помощ.

— Вярваш или не, не се стремя да скоча в гроба.

Начинът, по който ме погледна, ме накара да се зачудя дали не бях подценила възрастта й. Сякаш носеше тежестта на векове, въпреки че знаех, че Кат беше превърната наскоро.

— Понякога гробът те намира без значение дали го търсиш или не.

Не казах нищо, отново прикривайки мислите си с хита на групата Vanilla. Дори това да приближаваше гробът към мен със стъпка по-близо до мен, щях да го направя. Докато не намерехме предателя, никой в къщата не беше в безопасност, поне не аз.

Стаята за комуникации приличаше на малка версия с неща, които НАСА би имала. Десетки малки компютърни станции бяха разпръснати на голяма карта на света с множество топлийки, показващи убежищата за хората на Влад. Друга интерактивна карта можеше да бъде разместена, хващайки неща във въздуха, и трета 3D картина беше дигитална и показваше къщата. Точно сега всички линии около нея бяха зелени. Ако някоя от тях станеше червена, това означаваше нарушаване на сигурността.

Когато Кат и аз отворихме вратата без предупреждение, частта за тази стая стана червена. Тогава, точно като Шрапнел, хората на Влад решиха, че не искат те да са тези, които да ми кажат, че ми трябва по-добро разрешение от пръстена на ръката ми, и отново я върнаха към зелено.

— Виж това, Лейла — каза Кат, сочейки най-близкият до нея екран. — Различните части показват дали има нарушители на земята, във въздуха и на тридесет метра под земята.

— Точно така — каза техника с лека изненада.

Бързо кимване.

— Направих подобна на старата си работа.

Наведох се до Кат, правейки се на очарована от охранителните детайли, докато в действителност взех химикал и го прибрах в джоба на полата си. Отидохме на следващата станция, където прибрах кламер. Когато свърших с преструването на заинтересована на всяка станция, имах пълен джоб с крадени вещи.

Кат ми помагаше, като поставяше тялото си така, че да закрива действията ми, но можех само да се надявам, че острото зрение на пазачите да бе успяло да долови какви ги върша, карайки ги да решат, че съм клептоманка. Сега трябваше да се изнижа от тук възможно по-бързо. Използвах всяка минута от половината час, който бях казала, че ще ми е нужен за освобождаването на Максимус. С малко късмет, когато Влад чуеше какво наистина вършех по това време, ще съм прегледала психическата енергия по предметите, за да проверя дали някой от служителите тук беше предателят.

— Това беше страхотно, благодаря — казах на групата, докато си тръгвахме. Щом се озовахме в коридора се усмихнах благодарно на Кат. — Длъжница съм ти. Сега изчезвай от тук.

Тя се ухили.

— Накара Коледа да дойде по-рано за съпруга ми, знаеш ли. Влад веднъж се подигра на Боунс за прекомерното му защитническо държание като каза, че е трябвало да се е оженил за послушно момиче, което няма да стои по-далеч от кухнята.

След това ме прегърна бързо, преди да тръгне с дръзкото „Кармата е кучка!“ през рамо. В следващия момент си беше отишла.

Все още се усмихвах, когато завих на ъгъла… и почти се блъснах във Влад. През ума ми веднага прозвуча „Ice Ice Baby, прекалено студено!“, докато го поглеждах с най-добрият си невинен поглед.

— Здравей. Кат ми правеше компания, докато дойдеш.

Той погледна в посоката, в която беше изчезнала, преди да върне вниманието си към мен.

— Хиляда четиристотин тридесет и първа.

Премигнах.

— Какво е това?

— Годината, в която съм роден, и която вероятно забелязваш, че не е било вчера.

Заглуших стон. Хваната.

— Влад, аз…

— Не тук — прекъсна ме, хващайки ръката ми, за да ме помъкне надолу по коридора и в стаята ни по доста не романтичен начин, за разлика от предната нощ. Щом вратата се затвори зад нас започнах да се защитавам.

— Виж, бях внимателна. Виждаш ли? Няма кръв, няма проблем.

Влад се наведе, докато устата му не се озова на милиметър от ухото ми.

— Преди Максимус да е излязъл от тази къща, не съм дал откупа на булката. Можеше да избереш да използваш силите си да намериш предателя, вместо да искаш свободата му.

— Това не е честно — изсъсках, гласът ми беше също толкова нисък.

Лека целувка, преди отговора му.

— Нито пък живота.

Избутах го, изпращайки отговора си умствено, защото бях прекалено ядосана, за да си вярвам, че ще говоря тихо.

„Не можеш да очакваш да не правя нищо, когато способностите ми могат да намерят предателя, който е предал информация на Ханибал. И вероятно е помогнал на човека, който взриви карнавала.“

Влад скръсти ръце на гърдите си почти равнодушно.

— Когато може да те убие във всеки един момент, мога.

„Добре съм!“, изкрещях наум.

— Също така беше добре, преди силите ти да те накарат да кървиш до смърт в ръцете ми.

Говореше с подобен на камшик глас, под който бях виждала да се прекланят вековно стари вампири. Това само допринесе за гнева ми.

„О, но всичко ще бъде добре, ако изкървя в ръцете ти, докато ме превръщаш във вампир, така ли?“

Без никаква следа от срам в гласа си той заяви:

— Да.

Гордостта ме накара да опъна гръб.

„Освен ако не ме заключиш в тази стая, не можеш да ме спреш от това да използвам силите си, за да намеря предателя.“

Усмивката, която ми отправи, ми показа, че съм направила огромна грешка.

— Да не си посмял — казах на глас.

Той скъси разстоянието помежду ни, тази очарователна вълча усмивка не напусна лицето му, и ръцете му ме прегърнаха. Останах скована въпреки всички частици в мен, които припламнаха в отговор на докосването на тялото му.

„Сериозно. Опитай и ще има сериозни последствия.“

Устните му погалиха ухото ми отново.

— Да затворя новата си булка в спалнята ни? Ще бъда ходеща карикатура на Дракула. — Не се даваше лесно. Затова не се отпуснах, дори когато еротично захапа ухото ми. — Но ако отново използваш силите си — прошепна той — ще те покрия с толкова много от аурата си, че ще задуши силите ти за месеци.

Кучи син! От малкото, което знаех, за уменията му, предполагах, че можеше да го прави сега. Избутах го, но той не се помръдна.

— За сега си в безопасност и си права — не мога да те спра да не правиш това, което мислиш, че трябва. Но и аз ще направя същото и не можеш да ме спреш.

Използваше думите, които някога използвах като предизвикателство. Сега беше решил да действа като модерен мъж.

Устата му се плъзна по челюстта ми, показвайки ми леката извивка на устните му.

— Внимавай какво си пожелаваш, не е ли така?

Преди да успея да отговоря той ме целуна с толкова сурова чувственост, че отговорих въпреки раздразнението си. Гневът придаде острота на страстта ми и го хванах достатъчно силно, за да дръпна няколко кичура коса, когато придърпах главата му надолу, за да го целуна.

Срещу устата ми завибрира кикот, преди да ме вдигне от пода и да разкъса полата ми с едно гладко движение.

— Изглежда, че ще имаме гневен секс все пак.