Джийни Муун
Тази Коледа (12)

Глава единадесета

Джейк никога в живота си не бе бил толкова нервен. Но пък и залогът никога не е бил толкова голям. Подходящият момент, както казват, бе всичко, и в този случай не беше лъжа. Преди седмица бе задействал план, който да й покаже колко я обича, и че да има семейство с нея бе всичко, което някога наистина е искал.

Ако тя имаше някакви съмнения относно чувствата му, а той знаеше, че ги има, докато официално станеше Коледа, тези съмнения щяха да са изчезнали.

Никога не бе искал нищо толкова силно в живота си. Сега само трябваше да я убеди.

„Сейнт Джеймс“ беше стара, многоуважавана църква, която отслужваше за семействата в Холи Пойнт повече от сто години. Каменната църква бе оцеляла след северозападните ветрове, урагани и вихрушки, а Джейк помнеше как Бри му бе разказвала, че всяка година службата в Коледната нощ бе нещо наистина специално. Службата започваше в десет часа и също както останалата част от Холи Пойнт, църквата блестеше.

Светлина струеше през стъклописите по прозорците и, стоейки в подножието на стълбите, Джейк чу хорът да пее „Тиха нощ“. Той погледна към небето, напълно поразен от количеството звезди горе, и изказа мълчалива молитва, че Сабрина ще остави настрана страховете и притесненията си и ще си позволи да има вяра. Вяра в него и в любовта, която споделяха.

Коледната песен завърши с размах и след няколко минути хората започнаха да излизат от църквата. Млади и стари, големи и малки семейства минаваха покрай него, като му кимаха или му пожелаваха „Весела Коледа“. Това беше мястото, където трябваше да бъде отгледана дъщеря му, топло и любящо място, заобиколена от семейството си.

Сега само трябваше да убеди Бри, че това семейство трябваше да включва и него.

Първа от църквата излезе майката на Бри, която държеше Чарли за ръка. Още щом момиченцето му го видя, тя се хукна към него, мятайки ръце около него.

— О, божичко! Ти си тук! — Поглеждайки нагоре и правейки му знак да се приближи, тя прошепна заговорнически. — Ще я попиташ ли?

— Шшш — каза той. — Не знаеш кой подслушва.

Точно когато Джейк отговори, Бри излезе от църквата под ръка с баща си. Доктор Джървейз пръв го зърна и не можа да възпре намръщването си. Джейк го разбираше. Щеше да отнеме време, но бащата на Бри му бе дал одобрението си, когато помогна на Джейк да задейства плана си. Рано или късно баща й щеше да разбере, че дъщеря му и внучка му бяха центъра в света на Джейк.

Бри спря, когато видя Джейк в подножието на стълбището. Косата й бе изтеглена от двете страни, подчертавайки големите й зелени очи. Тези нейни очи казаха на Джейк всичко, което му трябваше да знае. Тя бе негова. Точно сега тя може и да се тревожеше дали той ще остане, но Бри бе негова и той само трябваше да не прецака нещата.

Тя застана пред него и вдигна поглед. Бузите й бяха порозовели от студа, косата й се повдигаше от раменете заради лекия зимен вятър, идваш от залива. Ако беше подбрал точния момент, Бри щеше да получи изненадата на живота си.

— Тук си. Не мислех, че ще те видя.

Ръката му се вдигна, пръстите му погалиха лицето й и очите на Бри светнаха. Но беше малко дистанцирана и хладна към него и Джейк предположи, че едноседмичното му отсъствие я бе накарало да се запита дали наистина иска да бъде с него. Дали той си струва риска. Изведнъж на Джейк му стана ясно, че може би вече бе объркал нещата.

— Съжалявам, че не дойдох по-рано.

— Всичко е наред. Имайки предвид какво каза, очаквах да си в Канада или в града, или нещо подобно. Не те очаквах в действителност.

Той присви очи, когато тя спомена града. Тя се тревожеше за Сидни и Дестин, но до този момент той не знаеше колко точно.

— Мислеше ли, че няма да видя двете си най-прекрасни момичета в Коледната нощ?

Бри сведе поглед, косата й падна напред, за да скрие лицето й. Да, беше разстроена. Той не бе очаквал това. Но Джейк предполагаше, че го заслужава. През изминалата седмица бе трудно да разговарят, просто защото не можеха да се засекат; но освен това се тревожеше да не развали изненадата и да й каже какво чувства, преди планът му да влезе в действие.

След всичко случило се между тях, Джейк разбираше, че Сабрина бе толкова изплашена от това, което можеше да се случи, че не би си позволила да повярва в бъдещето, което можеха да имат заедно. Той щеше да прекара остатъка от живота си, реванширайки се за начина, по който я бе накарал да се чувства.

Чарли наблюдаваше внимателно, докато стоеше с баба си, дядо си и чичо Райън. Точно когато Джейк щеше да изненада Сабрина с пръстена, който й бе купил, групово ахване се понесе от тълпата.

Проблясък на светлина освети църквата и земята наоколо. А после още веднъж. И още веднъж. Бри се завъртя, вдигайки ръце до устата си от изненада.

— О, боже мой! Фарът. — Отивайки до издадената част от залива, Бри се загледа през пристанището към фара на Холи Пойнт, който не само работеше, но и цялата сграда бе опасана от коледни светлинки. Когато фарът на върха освети пристанището и града, празничните цветни светлини показаха на всички, че това бе една много специална Коледа.

Джейк последва Бри и застана близо до нея.

— Не мога да повярвам, че е отново тук — проплака тя. — Светлината се върна.

— Искам твоята светлина да се върне — каза той. — Само това искам.

— Какво?

Сабрина се обърна и Джейк реши, че бе сега или никога. Той взе ръцете й и я придърпа близо.

— Джейк, какво правиш?

— Бри, обикнах те от първата минута, в която те зърнах. Знам, че сбърках по хиляди различни начини, но не мога да си представя нито ден без теб, затова пред… — Джейк се огледа наоколо и реши, че няма по-подходяща публика за това. Целият град беше там — хората, които значеха най-много за нея. — Пред всички хора, които ги е грижа за теб, искам да те попитам нещо.

Моментално се понесоха одобрителни възгласи, когато Джейк застана на едно коляно и задържа ръцете й.

Очите й се затвориха и по бузите й се търкулнаха сълзи. Беше я изненадал. Точка за него.

— Сабрина, Коледа е вълшебна, но бледнее пред чувствата ми към теб. Обичам те. Винаги съм те обичал. Затова те питам, моля те, би ли намерила сили в сърцето си да ми простиш и да се омъжиш за мен?

Той въздъхна от облекчение, когато тя дори не се замисли. Бри кимна в отговор, защото, когато размърда устни, нищо не излезе. Джейк се изправи и погледна към Райън, който му подхвърли малка кадифена кутийка. Той я отвори и й показа пръстена.

— Ще носиш ли това? — Тази сутрин, точно когато се бе прибрал у дома, майката на Бри му бе довела Чарли, а той и дъщеря му се бяха отправили на най-важното пазаруване в живота му.

Джейк искаше да й даде традиционен диамантен пръстен, но стилът бе проблемът. Бе предположил, че Чарли ще знае точно какво би харесала майка й. Съдейки по реакцията на Бри, бяха успели. Сабрина бе така поразена, че промърмори едва чуто:

— Да.

Никой от двама им не чу как гражданите ръкопляскаха, не видяха родителите и приятелите й да плачат с нея. Дъщеря им изтича и ги прегърна, докато Джейк плъзваше пръстена на пръста на Бри.

Ръцете на Сабрина се обвиха около врата му и той я придърпа по-близо.

— Не мислех… — прошепна тя. — Не мислех, че го искаш. — Бяха прекарали толкова тежък месец, че бракът не беше нещо, за което бяха говорили, но за Джейк, от минутата, в която я бе видял отново, не подлежеше на въпрос.

— Майтапиш ли се? Твой съм — пошепна той до слепоочието й. — Винаги съм бил твой.

Той избърса сълзите от лицето й с възглавничката на палеца си.

— Но те попитах тук, пред семейството и приятелите ти, на място, което знам, че е специално за теб, защото исках да видя светлината ти отново. Сега успях.

Тя се вгледа в очите му и изведнъж разбра.

— Фарът? Ти ли беше?

Той се усмихна.

— Намерих няколко корпоративни дарители, които направиха възможно да се пусне фара и допринесоха за поддръжката и реставрацията.

— О, Джейк. Направил си това?

— Направих го, защото винаги е било специално за теб, но и защото означава много за града. А Холи Пойнт… — Той огледа сцената, възприемайки мястото, което планираше да нарече свой дом. — Те се погрижиха за теб, когато мен ме нямаше. Длъжник съм им.

Имаше толкова много неща, които искаше да каже, но най-важното щеше да се изрече в следващите години. Бъдещите спорове, тържества и празници щяха да осигурят възможност за думи и желания, а Джейк и Бри щяха да отпразнуват всяко важно събитие, всеки празник с изпълнени с обич сърца.

Празниците бяха вълшебно време, но понякога магията и пожеланията бяха особено специални, точно както тази Коледа.