Джийни Муун
Тази Коледа (11)

Глава десета

Новите преживявания се превръщаха в норма и Джейк нямаше представа какво да очаква, когато придружи Чарли на празничните танци за бащи и дъщери в началното училище. Това беше изцяло ново за него и в такива моменти гневът, който изпитваше, задето бе държан далеч от живота на Чарли, извираха на повърхността.

Разбира се, Бри беше чудесна през последните няколко седмици, оставяйки го да прекара време с дъщеря си, но той трябваше да прекара последните девет години с нея. Гневът, обаче, беше краткотраен, защото когато ставаше въпрос за Бри, той не можеше да й се сърди дълго.

Не че имаше възможност да се скара с нея, тъй като тя го отбягваше след експлозивната им целувка от преди две седмици. В онази нощ той бе помислил, че бяха на път да изгладят нещата и да се върнат един при друг, но с изключение на контактите им заради Чарли, нямаше повече целувки. Джейк беше късметлия, ако разменяха две изречения, и това го убиваше, защото искаше много повече.

Беше му липсвала през последните десет години, но да я опознае отново като жена и като майка отвеждаше чувствата му на съвсем ново равнище.

Една сутрин се бе отбил в кабинета й за физиотерапия, надявайки се да я придума да изпият по кафе, за да могат да поговорят, но вместо това я бе наблюдавал как работи с възрастен пациент.

Жената, която се бореше с артрит в колената, се беше обезкуражила, защото прогресът й бе бавен, но Сабрина нямаше да я остави да се откаже. Техниката й беше комбинация от твърдост и състрадание. Тя интуитивно разбираше хората, което й помагаше в професионалния живот. Същите тези качества я превръщаха в чудесна майка. Нямаше съмнение, че пациентката на Бри й имаше пълно доверие и в резултат премина сесията с чувството, че бе постигнала нещо.

Докато наблюдаваше как работи Сабрина, той осъзна, че щеше да му се наложи да направи много повече от целувка. В много отношения тя притежаваше нежността от младежките си години, но сега бе много повече от това и той трябваше да й покаже не само колко много се нуждаеше от нея, но и колко много желаеше да прекара живота си с нея.

Поглеждайки надолу към Чарли, която бе облечена в красива рокля от тъмночервено кадифе, той се стопли от гледката на детето му до него. През ума му отново пробягаха картини как Бри я държи като бебе и Джейк се почуди на живота, който бяха създали. Ръката на дъщеря му беше в неговата, а тя имаше усмивка, която го караше да се чувства висок три метра.

Входът на физкултурния салон бе преобразен в портал към Северния полюс с огромни захарни бастуни, които ограждаха вратата. Щом влезе вътре, той се почувства така, сякаш вече не бе в Холи Пойнт. Залата искреше. Снежинки висяха от тавана, а мигащи светлинки и орнаменти в златно и сребърно украсяваха коледните елхи, ограждащи помещението. Масите имаха покривки в червено и зелено с коледни звезди в центъра. Дори Джейк, който през последните години нямаше желание да празнува нищо, се усмихна. Той стисна ръката на Чарли и я остави да го поведе към приятелките си и бащите им.

Запознанствата бяха лесни, а той се впусна в лековат разговор за спорт и семейство.

Очакваше да се чувства малко неловко, защото всичко бе толкова ново за него, но освен това потвърди за Джейк, че семейството бе на първо място в списъка му с коледни желания. Ако нещата се развиеха както искаше, желанието му можеше и да се сбъдне.

Музиката започна и малките момиченца сграбчиха ръцете на бащите си и ги издърпаха в центъра на салона, за да танцуват на „Jingle Bell Rock“. Джейк реши, че животът му бе общо взето перфектен.

* * *

Час по-късно той гледаше Чарли до масата с почерпка с група момичета от нейния клас. Усмихваха се и се кикотеха — всичко изглеждаше добре. Няколко жени от групата на майките бяха зад масата, помагайки с почерпката, и Джейк забеляза, че една от тях, червенокоса с много прилепнал пуловер и озъбено изражение, му хвърляше погледи.

— Кои са жените зад масата? — попита той.

Учител от гимназията, Дан Русо, се обърна да отговори. Дан тренираше гимназиалния отбор по хокей, наред с работата му като учител по биология, така че с Джейк веднага си допаднаха. Дъщеря му, Лара, беше в класа на Чарли.

Дан се облегна на стола си и отпусна глезен върху коляното на другия си крак.

— Комитетът на майките. Изглежда едни и същи хора са доброволци всеки път. Брюнетката в края е жена ми, Кристън. Блондинката в другия край е Джейн. Тя е кукла, никога не говори лошо за никого. — Той се огледа из залата и посочи един здравеняк, който би могъл да изиграе Дядо Коледа, ако му дадяха червен костюм. — Женена е за градския кмет, Рей Хамилтън. Червенокосата е Аманда Лейк. А причината да те гледа гадно е, че тя и Райън, братът на Сабрина, имаха нещо и не се получи.

— Сериозно ли, човече? Дъщеря й дразни Чарли.

— Нищо чудно. Мариса е голяма работа. — Наклони кутийката си със сода към масата, за да акцентира. — И като говорим за подходящ момент. Нещо става.

Джейк хвърли поглед и видя Чарли с наведена глава и треперещи рамене. Мариса Лейк и майка й казваха нещо, което я бе засегнало толкова много, че я накара да изхвърчи от салона.

Джейк не загуби секунда и тръгна след нея. Замисли се за момент дали да не се върне и да разкъса Аманда, но първо трябваше да се погрижи за Чарли. Той откри дъщеря си да седи на едно стъпало близо до кафенето. Трябваше само да се протегне и тя се хвърли към него, държейки се с всички сили. Дъхът й излизаше накъсан и когато усети мокрите й бузи до врата си, Джейк едва можеше да въздържа гнева си.

— Шшш. Шшш. Всичко е наред. Тук съм. Каквото и да е станало, аз съм тук.

— Толкова са злобни, тате. Защо някои хора са злобни?

— Не знам. Какво ти каза?

— Че не си истинския ми баща. И… и нарече мама с лоша дума, мисля.

Какво не им беше наред на някои хора? Бяха празници, това беше дете. Защо някой възрастен би казал нещо за майката на дете?

— Оставаш с мен. Килън не се дават на хулиганите. Ясно?

Тя стисна плътно устни и кимна, но сълзи изпълниха очите й, късайки сърцето на Джейк.

— Ще опитам.

Джейк можеше да види, че малката му избухливка бе наранена. Интересно бе, че когато Чарли беше на леда, нищо не я тревожеше. Ако трябваше да играе срещу момче, което бе по-едро от нея, тя се справяше. Но той стигаше до извода, че злобните десетгодишни момичета бяха нещо съвсем различно.

Заставайки на едно коляно, за да може да е по-близо до нея, той можеше да види, че тя просто не бе готова за конфронтация.

Чистият инстинкт взе превес и Джейк я придърпа до себе си, държейки я здраво, за да знае Чарли, че може да разчита на него.

— Ще ми кажеш ли какво казаха?

Чарли сви рамене.

— Защо майката на Мариса каза това? Че не си ми татко?

— Нямам представа. Възрастните могат да са тъпи понякога. — Каза „тъпи“, но искаше да каже нещо много по-сериозно. Всъщност, ако можеше да я докопа насаме, щеше да каже направо в лицето на Аманда Лейк какво мисли за нея и за детето й. — От теб зависи. Оставаме или си тръгваме?

— Искам да идем вкъщи.

На Джейк му се искаше Чарли да бе избрала да останат, но можеше да види колко бе разстроена, така че нямаше да я притиска. Мразеше чувството, че лошите са победили, но не беше подготвен да накара Чарли да се почувства по-зле. Не, сега щеше да я утеши и да се разправи с кучката и дъщеря й някой друг път.

— Да си вървим тогава.

— Добре — подсмръкна тя. — Съжалявам.

Какво?

— Защо съжаляваш? Не си направила нищо.

— Е, не съжалявам особено. Аз… аз се страхувам.

Джейк седна на стъпалото до нея и я придърпа в скута си.

— Какво става, миличка?

Чарли потърка очи с опакото на ръката си и вдигна поглед.

— Не искам да си тръгваш.

— Чакай, какво? Защо би си помислила, че ще си тръгна?

Голяма сълза се търкулна по бузата й.

— Това каза майката на Мариса. Мариса каза, че не си истинския ми татко, защото никога преди не си бил тук. Майка й се ядоса, че го каза, но после каза, че не трябва да се привързвам прекалено, защото отново ще ни изоставиш. — Чарли подсмръкна и продължи. — Каза, че понякога е трудно да чуеш истината, но е по-добре да го разбера сега.

Единственото, което виждаше Джейк, бе червено. Чисто червено. Ако не беше толкова притеснен за Чарли, щеше да отиде и да откъсне главата на Аманда Лейк. Кой би накарал едно дете да се чувства така? Кой си играеше с несигурността на десетгодишно? Не знаеше какво да прави със Сабрина, но държейки малкото им момиченце до себе си, на него му хрумна нещо. Може би трябваше да попита човека, който познаваше Сабрина най-добре, какво точно да стори.

— Трябва ми помощта ти за нещо — прошепна в ухото й той. — Но първо трябва да обещаеш да пазиш тайна.

Чарли кимна.

— Добре. Каква е тайната?

— Няма да ходя никъде.

— Няма ли?

Джейк се усмихна на надеждата в широко отворените й очи.

— Обичам мама, скъпа. Много. И искам да се оженя за нея.

Очите на Чарли заблестяха и отне секунда, но на лицето й разцъфна усмивка.

— Така ли? Това е страхотно!

— Да, така че, ако някога отново някой те обиди или се опита да те стресне, кажи им да си заврат… — Той се спря. — Кажи им, че не знаят какво приказват.

Тя кимна и задържа погледа си прикован върху него.

— Трябва ми помощта ти. Трябва да измисля някакъв начин да покажа на мама какво означава за мен. — Беше време за истината. Само се надяваше Чарли да е достатъчно зряла да чуе онова, което имаше да казва. — Чарли, аз наистина изоставих мама. Беше преди да се родиш, вероятно преди да разбере дори, че е бременна с теб.

— Защо си я оставил?

— Сложно е. Мислех, че някой друг има по-голяма нужда от мен, и че да си тръгна бе правилното нещо. Майка ти беше млада и си мислех, че ще ме забрави и ще продължи напред.

— Тя пазеше кутия с нещата, които си й дал. Фланелката и тениската. Някакви слънчеви очила. Имаше и малко бижута. И снимките. Сега всичко е обратно в стаята й. Освен фланелката и слънчевите очила. Тях си ги запазих.

Като стана дума за коледен подарък… Чарли току-що му бе дала надежда.

— Мисля, че още плаче за теб.

— Защо го казваш?

Чарли сви рамене.

— Преди да дойдеш, се случваше само от време на време. Събуждах се и я чувах. След Деня на благодарността, не знам, тя е различна. Нощем я чувам.

Джейк можеше да разбере. Той не плачеше, но мислеше за нея през цялото време. Не беше спал добре, откакто я видя отново.

Той изправи Чарли на крака и отново хвана малката й ръка в своята.

— Трябва да покажа на майка ти колко е важна за мен. Лесно е да се каже с думи, но искам да й го покажа.

Те излязоха от училището в тъмната нощ и отне секунда на очите му да свикнат с липсата на светлина. Той идваше от съвсем малко канадско градче и изглежда Холи Пойнт бе най-тъмното място на света. За щастие тази вечер имаше луна, но ако я нямаше, щеше да се препъва в собствените си крака. Много жалко, че фарът вече не функционираше. Не мислеше, че ще свърши кой знае каква работа, след като училището беше на доста разстояние от крайбрежието, но нямаше да навреди.

— Мама не обича предмети — каза Чарли, докато се качваше в пикапа. — Искам да кажа, че ги харесва, но това не е важно за нея. Хората са важни.

Дотолкова Бри не се беше променила и Джейк се зарадва.

* * *

Сърцето на Сабрина се късаше, докато Чарли й разказваше за танците. Джейк й бе изпратил съобщение, че е толкова ядосан, та може да му трябват пари за гаранция, но той не беше толкова ядосан, колкото безпомощен, докато и двамата слушаха разказа на Чарли.

— Мразех да слушам какво казва майката на Мариса. Защо те нарече улич…

Джейк я прекъсна.

— Не го повтаряй, Чарли. Достатъчно лошо е това, което са казали за теб и за майка ти. Не продължавай да храниш това чудовище. — Той се наведе и я целуна за лека нощ. — Просто помни, че имаш двама родители, които те обичат. Може и да съм позакъснял за купона, но няма за какво да се тревожиш.

Сърцето на Бри се стопли, слушайки как Джейк говори с дъщеря им. Той беше такъв добър мъж, мил и грижовен, както и чудесен баща. Липсваше й да го вижда през последните две седмици, а нямаше кого другиго да обвинява, освен себе си.

Бри си бе помислила глупаво, че да задържи Джейк на ръка разстояние би й помогнало да сложи в ред чувствата си. Не можеше да греши повече — желанието нарастваше все повече с всеки ден. Беше се върнал в живота й преди по-малко от месец и Бри вече не искаше да мисли за живот без него.

Чарли го помоли да почете с нея и след прекараната вечер нямаше как да й откаже. Джейк седна до таблата на леглото и с Чарли, гушната в сгъвката на ръката му, той отвори копието й на „Хари Потър и стаята на тайните“ и се впусна направо в частта със Стенещата Миртъл, с британски акцент и всичко останало.

Бри се измъкна от стаята и отиде в своята, преди да си позволи мисли, които щяха да я пратят право в ада. Искаше го.

Много го искаше.

И Бри обмисляше да го прелъсти.

Родителите й се бяха отправили на годишното си пътуване до града с леля Джоан и чичо Роджър. Бяха излезли за вечерта, оставяйки я в къщата с дъщеря й и нейния голям, сладък, великолепен баща. Любовта на живота за Сабрина.

Сабрина извади телефона си и изпрати бързо групово съобщение до момичетата. Не знаеше коя ще отговори — по дяволите, не знаеше защо го беше изпратила — но имаше нужда от помощ.

„Родителите са в града. Джейк е тук. Мисля, че може да направя нещо глупаво.“

„Мислиш ли?“, отговори Кара първа. „Просто му скочи, става ли?“

След това стана наводнение от съобщения, всички момичета имаха мнение, но Кас бе тази, която разруши цикъла и позвъни.

— Добре ли си?

— Не съм сигурна. — Бри отвори чекмедже в дрешника си и се вгледа в дълга, червена, сатенена нощница, украсена с деликатна дантела. Не знаеше защо я бе купила предния ден, но изглеждаше толкова хубава и секси, а червеното беше коледен цвят, нали? — Това може да е огромна грешка, Кас.

— Би могло. Но ако не го направиш, това също би могло да е грешка.

— Знам. Защо съм такава страхливка? — Протягайки се за нощницата, ръката й погали плата, а Бри се замисли какво би било чувството да я облече за Джейк.

— Имаш добра причина да бъдеш. Но знам, че дълбоко в себе си усещаш, че няма да приключи като последния път.

Точно на това се надяваше. Бъдещето се бе доказало като трудно за предричане.

— Добре. Ще ти звънна утре. — Спомняйки си, че Кас имаше собствена драма, тя не приключи разговора. — Как вървят нещата, между другото?

Кас се изкиска.

— Вървят.

Бри чу дълбок глас в далечината.

— Трябва да вървиш.

— Ще ти се обадя утре. Късмет.

Обаждането завърши и остави Бри с готово решение.

Издърпвайки нощницата от чекмеджето, Бри отиде в банята си, съблече всичките си дрехи и остави копринената тъкан да се плъзне по тялото й.

Пръсна си малко парфюм, бухна косата си и си пое дълбоко дъх. Боже, беше нервна. През цялото това време не бе имало никой друг и идеята да прави любов с него бе нещо ново. Но точно това искаше.

Кас беше права. Поглеждайки отново съобщенията, всички момичета бяха казали общо взето едно и също. Да се крие от чувствата си и да играе на сигурно не й беше свършило работа. Сега имаше втори шанс с единствения мъж, когото бе обичала. Ако преди не беше сигурна в това, то сега беше.

Беше ли рисковано? Да. Но, взирайки се в огледалото в банята, Бри не искаше отражението, което щеше да я гледа от там през остатъка от живота й, да бъде изпълнено със съжаление.

Чу стъпките на Джейк в коридора и после по стълбите. Търсеше я. Беше сега или никога, а Бри не искаше да бъде никога.

Това бе най-дългата разходка в живота й. Къщата беше толкова голяма, и докато минаваше покрай снимките, тя си спомни какво бе чувството, когато преди толкова години изминаваше същия този път, за да се срещне с него. Бе вълнуващо, ужасяващо, а да бъде с него беше нещо, за което никога нямаше да съжалява.

Сабрина си обеща, че каквото и да се случеше, сега също нямаше да съжалява.

Инстинктивно знаеше къде ще го намери, и щом се озова до края на голямото стълбище, долния край на нощницата подразни крака й, извърна се към дневната и дъхът й спря.

Беше красив.

Стоейки до коледната елха, която осигуряваше единствената светлина наоколо, той бе свалил якето си, ръкавите му бяха навити нагоре и широките му рамене изпълваха синята риза, която бе носил на танците. Но лицето му, милото му лице бе онова, което я привлече. Дясната му ръка се протегна и докосна една играчка на елхата, после друга, а накрая докосна камбанката, която беше купила за първата Коледа на Чарли. Тя изпълни стаята с най-красивия звук — чист и лек.

Джейк наведе глава и погледна през страничния прозорец и трябва да бе забелязал, че беше започнало да вали сняг, и то доста силно.

— Трябва да е започнало веднага след като я доведе — каза Бри.

Радваше се, че най-накрая бе открила гласа си, но не знаеше дали ще може да проговори отново. Всичко в стомаха й започна да пърха, когато си помисли за стъпката, която щеше да направи.

Джейк се обърна и устата му се отвори, сякаш щеше да отговори, но нищо не излезе. Очите му се разшириха и той отиде до нея, оставяйки съвсем малко място помежду им. Топлината, идваща от тялото му, я сгря и Бри се пресегна и постави ръка на гърдите му. Джейк моментално я покри със своята.

Той все още не беше казал нищо, но в очите му бе изписана емоция и Бри никога не бе била толкова щастлива в живота си.

— Ти си сбъднат сън, но какво ще стане, ако…

— Родителите ми са в града за тази нощ.

Той се ухили и кимна към прозореца.

— Добре, че няма да карат в това време.

Тя кимна и се наклони към ръката му, когато погали бузата й.

— Ти също не трябва да го правиш.

Сякаш всичко се движеше на забавен кадър. Усещаше го като цяла вечност, но устните му най-сетне докоснаха нейните и светът се завъртя неконтролируемо.

Стаята сякаш се понесе във въздуха, малките бели светлинки изпращаха сияние около тях, което беше повече магия, отколкото реалност. Устата му бе мека срещу нейната, натискът се увеличаваше с всяко докосване, докато езикът му не се плъзна между устните й и Бри рухна срещу него.

Пръстите му се преплетоха в косата й, държейки неподвижно главата й, за да може да поведе устата й в най-чувствения танц. Бри почувства твърдостта му до корема си и остави ръката си да се отправи от кръста към гърба му, облягайки се на него, спомняйки си как го усещаше преди и осъзнавайки, че не само тя се беше променила.

Ръцете й на терапевт усетиха извивките на мускулите на хълбока и гърба му. Начинът, по който се движеше и всичко се свиваше и отпускаше. Когато ръцете му се плъзнаха около нея и я повдигна, беше без усилие.

Бри обви ръце около врата му и остави пътечка от целувки по челюстта му, докато той я отнасяше обратно нагоре по стълбите.

— Харесва ми как ти стои тази нощница, но нямам търпение да я сваля — изръмжа той.

Заравяйки лице във врата му, сърцето на Бри заблъска в гърдите й. Всичко това беше правилно. Той беше неин, винаги бе бил неин и нищо не бе както трябва, откакто се бяха разделили.

Той влезе през вратата на спалнята й и я затвори с крак. Постоя в центъра на стаята, мястото, където бе чакала да го чуе, където бе гледала през прозореца, а Джейк оправи нещата, като я целуна. Целуна я както първия път, когато се събраха. Целуна я, за да се реваншира за всичките години, в които бяха разделени, и най-накрая Джейк я целуна за бъдещето, което им бе писано да имат.

Бри вдиша дъха му, усети как огънят в него стопля кожата й, а желанието й пламна както никога преди.

Той я остави да стъпи на пода и прокара ръце по раменете й, избутвайки презрамките надолу по ръцете й и нощницата ги последва, плъзгайки се по тялото й и свличайки се в краката й. Джейк отпусна челото си до нейното и погали лицето й с такава нежност, че Сабрина си помисли, че може да се разплаче.

Бавно разкопчавайки копчетата на ризата му, Бри прокара ръце по голите му гърди, усещайки нуждата във всеки негов мускул, преди да го отърве от дрехите му. Пръстите на Джейк се плъзнаха по тялото й, допирът му бе лек като перце. Не беше груб или агресивен, а нежен, проучващ, перфектен.

— Липсваше ми — прошепна той. — Никога не забравих какво беше усещането от кожата ти или колко сладко ухаеше. Същото е.

Приближавайки се още повече, Бри притисна устни в гърдите му и ръцете й се спуснаха и погалиха ерекцията му, карайки го да ахне от удоволствие.

— Беше в сънищата ми всяка нощ през последните десет години, Джейк. Ти беше единственият ми любовник.

Взирайки се в очите й, той изглежда разбра какво му каза. Повеждайки я бавно назад, той я положи на леглото. Коленичейки пред нея, Джейк разтвори коленете й и се намести между краката й. Надвесвайки се над нея, той целуна устните й, врата й, гърдите й и остави топла пътечка от целувки по корема й, преди да притисне уста към сърцевината й. Нежните му движения бяха сурови и дълбоки и целяха да я докарат до ръба.

Което и стана.

Сабрина сви юмруци в чаршафите, отдавайки се на усещанията, докато Джейк стискаше ханша й и не й позволяваше да се измъкне. Не спря, когато го молеше, и тя се разтопи, когато наболата му брада потърка вътрешната част на бедрото й и устата му целуваше и дразнеше сърцевината й.

Нямаше думи.

Той се изкиска, топъл и секси, докато я гледаше как се разпада.

— Хареса ли ти това?

Бри едва бе в съзнание, така че не можеше да отговори. Само бегло почувства как я премества нежно и я пъхва по завивките.

Тялото й беше натежало, безгръбначно и все пак отвърна моментално, когато той се покатери до нея и отново я целуна.

Нежността бе изчезнала, заменена от топлина и страст. Устата му задълбочи целувката, пленявайки я без съмнение в това какво искаше. Накланяйки глава, той подразни гърдите й и Бри почувства внезапна стеснителност. Последният път, когато бяха заедно, тялото й бе перфектно, а сега носеше следите от това да има дете. Но когато я докосна отново, прокарвайки ръце нагоре и надолу по страните й, Бри изцяло спря да мисли.

— Искам да бъда в теб — прошепна до ухото й той.

Милвайки лицето му, тя кимна и той не се поколеба, внимавайки, преди да навлезе. Сабрина се стегна при проникването, но си напомни, че това беше Джейк, и щом първоначалното парене се успокои, той бе нежен и любящ. Докато навлизаше в нея бавно, Бри си спомни колко обичаше да усеща как я изпълва. Всяка частица напредък я отвеждаше все по-близо и по-близо до магията, която тялото му обещаваше. Най-накрая, заравяйки се дълбоко, тя можеше да почувства теснотата, но тогава, както и с всичко друго, той стана познат и тялото й се отвори и го прие както винаги.

Движенията им бяха в перфектен синхрон, тласъците му възпламеняваха всяко нервно окончание, докато тя не се оказа отново на върха, а оргазмът я връхлетя. Джейк я последва и тя задържа мокрото му тяло до нейното, докато той свършваше в нея с вик.

— Обичам те — прошепна до рамото му тя. — Никога не съм спирала да те обичам.

Той я задържа близо и Бри си пожела да бъде с него всяка нощ до края на живота си. Но когато той не отвърна на думите й, съмнението се размърда в главата й и Сабрина се помоли да не разбие сърцето й отново.

* * *

Снегът натрупа петнадесет сантиметра, преди да спре на разсъмване. Бри се събуди, когато леглото стана студено и видя Джейк до прозореца, закопчавайки ризата си и затъквайки я в панталона.

— Ще ми се да не трябваше да си тръгваш.

Разговаряха за първото му пътуване след контузията. От една страна Бри се радваше, че той бе достатъчно добре, за да се пързаля отново с отбора си, дори и само за тренировка, но от друга страна щеше да й липсва. Не можеше да отрече колко щеше да й липсва.

Джейк се обърна и се усмихна, когато я чу.

— Боже, изглеждаш великолепно.

— Сигурно съм в пълен безпорядък.

— Красив безпорядък. Изглеждаш така, сякаш си имала много страхотен секс.

Тя се усмихна, защото бе имала много страхотен секс. Бри бе сигурна, че ще го усеща през по-голямата част от деня.

— Защо толкова рано? Мислех, че чартърния полет на отбора е по-късно. Още ли се разваля времето?

Той се наведе и я целуна, подръпвайки устните й и докосвайки я както само той можеше.

— Не, слава богу. Пътят до града е гаден, когато вали. Ще ми отнеме цяла вечност и… — Той се поколеба, а изражението му стана сериозно. — Трябва да съм на едно място.

Това изобщо не се развиваше както очакваше Бри. Беше седмица преди Коледа и тя си мислеше, че ще прекарат известно време заедно. Джейк очевидно имаше други планове; планове, за които тя не знаеше. Градът? Защо щеше да ходи… сърцето й се разтуптя, когато се замисли какво или по-скоро кого щеше да види в Ню Йорк.

— Трябва да си някъде? — Мислите й отлетяха право към бившата му, която живееше в Горен Ийст Сайд.

Джейк седна на ръба на леглото.

— Не исках да те разстройвам, затова не ти казах. Дестин, синът на Сидни, ходи в частно училище в Манхатън. Обещах му да отида на коледния му концерт, преди да излетя с отбора.

Бри усети как сърцето й се пропука.

— О, разбирам.

— Сабрина, недей. — Пресягайки се, Джейк пое бузата й в ръка и остави сладка целувка на устните й. — Нищо не се случва, но аз съм единственият баща, който някога е познавал.

Боже, тя беше ужасен човек. Бяха говорили за отношенията му със Сидни и как по времето, когато Джейк бе разбрал, че детето не е негово, двамата се бяха сближили. Дестин бе само дете и не бе негова вината, че биологичния му баща го бе зарязал, но Сабрина не можеше да се отърси от чувството, че той и майка му представляват заплаха за бъдещето й. Все пак неговата майка бе лъгала Джейк преди толкова години.

— Баща му никога ли не се е появявал?

— Не. Беше загубеняк от гимназията на Сидни и когато забременяла, той си тръгнал.

„И тогава тръгна след теб. Тя те отне от мен и от бебето ни.“

Той я целуна отново. И отново.

— Няма за какво да се безпокоиш.

Разбира се, че имаше. Тръгваше си от леглото на Сабрина, за да отиде при друга жена и детето й. Сякаш историята се повтаряше.

Кимайки, тя си наложи да се успокои, защото предишната нощ му се бе разкрила напълно. Не само му бе дала тялото си отново, беше отворила сърцето си, казвайки му, че го обича.

Той не бе казал нищо.

Сабрина стана и отиде в банята, без да осъзнава, че бе облякла тениската от Уисконсин, която й беше дал преди десет години, докато той не каза нещо.

— Все още ти стои по-добре, отколкото някога е стояла на мен. — Усмивката му беше ярка, щастлива, но изведнъж Бри усети, че сърцето й се свива от страх.

Тя се върна до леглото, сядайки с кръстосани крака, безизразна, а Джейк се наведе, целувайки я по главата, сякаш нищо не се беше случило.

— Ще се обадя по-късно и ще кажа „чао“ на Чарли. Ти се дръж прилично. И не се тревожи — каза той, преди да я целуне по устните за последно.

Джейк излезе от стаята. Той винаги си тръгваше и вероятно Бри щеше да усеща това чувство отново и отново. Можеше да се справи с работата му, това не беше проблемът, но Джейк се разкъсваше между две семейства и Сабрина не знаеше как се чувства от това да играе заместител на бившата му жена и сина й.

Чу телефона й да вибрира и сведе поглед, за да види, че има петнадесет съобщения. Две бяха от майка й, казвайки й, че щяха да се приберат, когато могат, а останалите бяха от Кас, Джейд, Кара и Елена. Разбира се, че искаха да знаят всичко.

Поглеждайки към купчинката червен сатен в средата на пода, Бри отвори групово съобщение, чувствайки се по-глупаво от всякога.

„Та, как беше?“ Елена беше единствената, която действаше без заобикалки.

„Всичко е наред“, написа тя. „Нищо не се е променило.“

„Сериозно ли?“, изстреля в отговор Елена. „Страхотно!“

„Предполагам“, отговори Бри.

* * *

В седмиците, след като я бе видял отново, целият свят на Джейк се бе преобърнал наопаки. Приоритетите му се бяха променили, но за пръв път, вместо да се чувства извън строя, той се чувстваше спокоен. Беше точно там, където трябваше да бъде от самото начало, влюбен в Бри. Цялото време, през което бяха разделени, годините един без друг и той все пак бе открил пътя си към нея. Когато бяха по-млади, любовта им беше огромна, експлозивна и всепоглъщаща. Тази любов беше кротка, мъдра и невероятно дълбока. Беше станала част от него, карайки го да се чувства цял.

Вероятно имаше причини защо не трябваше да бъдат заедно. Но всичките причини на света не можеха да спрат чувствата му.

Двамата с Чарли бяха скроили план на връщане от танците, който щеше да покаже на Бри колко много значи тя за него. Щеше да се наложи да свърши повечето от работата от мястото, където щяха да бъдат с отбора, но с малко вътрешна помощ, можеше да превърне тази Коледа в нещо наистина специално.

Джейк мислеше само за очите и усмивката й. Как се бе смяла и плакала. Как изглежда отново се нуждаеше от него. Какво можеше да стори, за да я направи щастлива.

Когато я бе целунал за довиждане тази сутрин, Джейк осъзна, че не искаше да бъде само временна част от живота й; не искаше да бъде само отчасти баща. Джейк обеща — този път щеше да бъде до нея. Вече нямаше да се налага да се справя сама.