Джийни Муун
Тази Коледа (1)

Пролог

Денят на благодарността, около 10 години по-рано

— Тя няма да излезе. Мислиш ли, че е посиняла? — Кас крачеше из стаята, чудейки се какво, по дяволите, се случваше в банята на Сабрина. Тя погледна приятелките си, които бяха насядали на седалката пред прозореца в спалнята на Сабрина и се взираха през прозореца към фара на Холи Пойнт в далечината.

— Е? Вътре е много повече от три минути — настоя Кас, когато никоя от двете не отговори.

— Какво искаш да направим, Кас? — Джейд беше свежа като краставица — премерена и спокойна, както винаги. И точно в момента това влудяваше Кас.

Кара хвърли поглед, въртейки кичур руса коса. Нервен навик, който беше развила след смъртта на майка си.

— Трябва да почукаш.

Кас профуча през стаята, не разбирайки защо само тя откачаше заради това. Какво не им беше наред? Да не би първата им година в бизнес училището да бе изсмукало душите на приятелките й? Премятайки коса през рамото си, Кас почука, както беше предложила Кара. Те четирите… петте, ако брояха Елена, която беше две години по-малка и в момента точеше лиги по някакъв мазен барабанист… бяха по-близки от сестри. Майките им бяха в едно сестринство в колежа и най-добри приятелки над двадесет и пет години, а момичетата бяха израснали заедно, споделяйки празници, специални събития и — Кас погледна към Кара, мислейки за Елена — бяха преживели неизмерима трагедия. Кас почука отново по-силно и чу ключалката да прещраква.

Сабрина се показа, изражението на крехкото й лице отговаряше на въпроса, който витаеше в стаята.

— Положителен е, нали? — Гласът на Джейд, нежен и стабилен, проряза надвисналата тишина.

Бри не каза нищо. Отиде до леглото си, легна на една страна и придърпа крака до гърдите си по такъв начин, че изглеждаше малка и крехка. Кас се вгледа в очите на Сабрина с цвят на маслина, които бяха големи и подобни на котешки — нямаше сълзи, но страхът бе съкрушителен. Сабрина беше силната, също като майка си. Тя беше мила и умна, а Кас не можеше да си представи кой я бе отклонил от добре планирания й път. Тъкмо бе навършила деветнадесет, караше предварителни курсове по медицина в училище от Бръшляновата лига и планираше да стане хирург. Години на учене за кариера, която наистина искаше, бяха отишли на вятъра.

Доколкото всички те знаеха, Сабрина дори нямаше гадже.

Кара легна зад нея, свивайки се, докато галеше дългата тъмнокафява коса на Бри.

— Какво ще правиш?

— Задръж за секунда — каза Джейд, фокусирана както винаги. — Кой е бащата?

Очите на Сабрина се разшириха и тогава се появиха сълзите. Големи, тежки капки, които казваха на всички, че сърцето на приятелката им бе разбито. Джейд моментално се почувства зле и седна на ръба на леглото, пресягайки се и докосвайки успокоително крака на Бри.

— О, не. Не плачи. Съжалявам. Толкова съжалявам.

Преди Кас да успее да каже нещо, седемнадесетгодишната Елена отвори вратата със замах и се изстреля към банята на Бри. След десет секунди беше отново в стаята, държейки теста за бременност.

— Добре, коя е бременна?

Кара беше ужасена, сграбчвайки нещото от ръката на малката си сестра.

— Не трябва да си тук, Елена…

— Защо? — Тя задържа теста за бременност извън обхвата на Кара. — Коя е надула корема?

Сабрина се надигна, очите й все още бяха насълзени.

— Аз съм.

— О, боже мой! — Елена се стовари до Бри и обви ръка около раменете на обърканата им приятелка. Кара и Джейд не бяха помръднали, а Кас бе притиснала гръб в стената. Това не трябваше да се случва. Не на Сабрина. Тя бе най-фокусираната. Най-невинната. Какво, по дяволите, се случваше?

— На Джейк е, нали? — попита Елена.

Отново настана тишина и Сабрина бе единствената, която реагира. Сълзите се застичаха по-бързо и дъхът й излизаше накъсано.

— Аз… аз… защо го казваш?

— О, хайде де. Бях тук почти цялото лято. Не съм сляпа или тъпа. Видях как се държите един около друг. — Елена поклати глава. — Предполагам, че съм била единствената, която ви е видяла да се измъквате от къщата посред нощ.

Кас беше по приказките, но точно тогава не знаеше какво да каже. Сабрина и Джейк Килън? Готиният, по-голям, а сега и женен, хокеен играч Джейк Килън? Съотборникът на брата на Сабрина?

Кара дръпна един от накълцаните яркорозови кичури на сестра си.

— Не трябва да говориш за това.

— О, за бога! — простена Елена. — Не е като да не знам откъде идват бебетата. Правила съм секс и преди.

Лицето на Кара посърна.

— Какво искаш да кажеш с това, че си правила секс?

— Виж, сестричке, само защото ти се пазиш за господин Правилния, не означава, че всички го правят. Дръж очите си на целта. Тук става въпрос за Бри.

Кас най-накрая се приближи и коленичи до Бри, която седеше изпъната и неподвижна. Тя пое ръката на приятелката си и си пожела Бри да вдигне поглед и да осъществи зрителен контакт, но тя не го направи. Просто продължи да си плаче тихичко.

— Скъпа, права ли е Елена? Джейк ли е бащата?

Бри кимна, косата й падна напред, накъсан дъх се изплъзна от дробовете й.

— Сприятелихме се миналата пролет в края на сезона. Говорихме доста, прекарахме известно време заедно. А после той скъса с годеницата си. — Тя вдигна поглед, очите й бяха пълни със сълзи, устните й трепереха. — Никога не ме докосна, никога не направи нищо.

— Може би не — заяви Елена. — Но беше пределно ясно, че се харесвате.

Кас изпитваше болка от това да гледа приятелката си да плаче, но все още не можеше да проумее веригата от събития. Как така всички бяха пропуснали случващото се между Бри и Джейк?

— На колко години е? — Джейд уви ръка около раменете на Бри.

— На двадесет и пет.

— Затова ли беше тук толкова време миналото лято? — Кас все още държеше ръцете на Бри, нямаше да я пусне, докато Бри вече не можеше да го понесе. — Бил е тук заради теб?

— Не точно. Отначало чакаше да се освободи място в града, но имаше проблеми с наема. Затова остана в апартамента над гаража ни. Той и Райън тренираха заедно цяло лято.

Джейд додаде:

— И има по-лоши места, на които да бъдеш лятото, от това тук.

Всички момичета бяха прекарвали лета в къщата им — понякога всичките наведнъж. Семейството на бащата на Бри я бяха построили преди години като лятна къща, преди Холи Пойнт да се превърне в лятна дестинация, и бяха достроявали към нея през последните петдесет години. Беше огромна със седем спални и пет бани и изпълнена с добри чувства. Но миналото лято беше различно. Кас остана в Нюйоркския университет за лятна сесия. Джейд и Кара имаха работа, която отнемаше цялото им време. Бри беше тук с Елена. А сега знаеха, че и Джейк е бил тук.

Но не е бил тук заради слънцето, пясъка и сърфа. Бил е тук заради Сабрина.

— Не знам какво да кажа. — Джейд се изправи и закрачи из стаята. — Защо не каза на никоя от нас?

Бри обви ръце около себе си и сви рамене.

— Не зная. Трябваше. Но имаше нещо толкова специално в това да го запазим за себе си. Плюс това знаех, че ще ме помислите за луда, защото е толкова по-възрастен от мен, а Райън щеше да побеснее…

— Джейк опитваше ли се да те запази в тайна? — Кас трябваше да попита. Мъжът се беше оженил преди месец, така че нещо трябва да се бе случило. — Имам предвид, извеждаше ли те навън или нещо такова?

— Правеше го. Ходехме в града или на плажа. Беше толкова мил с мен. — Бри се усмихна немощно и Кас си пожела да помнеше нещо от това, но не беше така. Бри беше една от най-добрите й приятелки, а тя не знаеше нищо.

— Обичаше ме — прошепна приятелката й. — И аз го обичах. Все още го обичам. Мисля, че завинаги ще е така.

— Той беше ли ти… беше ли ти първият? — Кас вече знаеше отговора, но се опитваше да проумее какво бе пропуснала. Бри не продума, само кимна.

Това потвърждение донесе вълна от сълзи, дълбоки, болезнени хлипове, които разкъсваха Кас.

— О, боже! — Сабрина погледна право към Кас. — Какво ще правя? Него го няма.

— Няма го? Къде е? — Кас обви ръце около Сабрина, когато приятелката й рухна на рамото й. И това беше всичко. Бри винаги бързаше да се усмихне, пошегува или да остроумничи, но истината бе, че приятелката й бе мила и прикрита. А сега бе наистина, наистина уплашена.

Елена оформи с устни думата „злоупотреба“, точно когато Бри отговори:

— Той е в Торонто. Но не е само това. Върна се при Сидни.

Кара подаде на Бри салфетки, за да попие сълзите си.

— Коя е Сидни?

— Бившата му годеница. Е, сега му е жена. — Болката, мъката бяха видими от всяка промълвена от Бри дума. — Каза му, че е бременна.

Джейд беше бясна. Обикаляше из стаята като котка и изнервяше Кас.

— Ами… ами… — заекна тя. — Просто ще трябва да му кажеш, че ти си бременна. А после, после…

— После какво? — попита Сабрина, гласът й бе толкова тих, че разби сърцето на Кас. — Той няма да се върне, така че какво се случва? Трябва да избира? — Сабрина се изправи и се приближи до прозореца, кръстосвайки ръце и облягайки глава на стената, сълзи се спускаха по бузите й. — Ами ако избере нея? Не знам дали ще мога да го понеса. Имам предвид, наистина, ако помислиш, той вече го направи. Избра нея.

Кас се изправи и отиде до приятелката си. Петте бяха близки, но двете с Бри се виждаха по-често, тъй като и двете живееха в Лонг Айлънд. Бри застина, когато Кас сложи ръка на рамото й.

— Ще му кажеш ли?

— Не — прошепна тя. — Той направи своя избор. Аз трябва да живея с моя.

— О, Бри…

Сабрина се завъртя и изражението на лицето й бе по-сериозно, по-ужасено, отколкото Кас го бе виждала преди.

— Не можеш да кажеш на никого, Каси. — Поглеждайки покрай нея към другите момичета, тя им каза същото. — Никой не може да каже. Това трябва да остане тайна. Райън ще го убие.

Всички се спогледаха, знаейки, че тайната ще доведе до повече проблеми. Но умната, мила Сабрина бе непоклатима. Всяка една от тях кимна, обещанието им към нея бе по-тържествено от всяка клетва, и точно тогава Каси разбра, че никоя нямаше да издаде и дума за самоличността на бащата. Тази тайна беше твърде важна и те го знаеха. Бри беше права. Брат й, Райън, щеше да тръгне след Джейк. И в интерес на истината, колкото и да видят Джейк, сритан от големия лош Райън Джървейз да имаше своя чар, Кас предполагаше, че за Бри щеше да е по-добре да затвори тази врата напълно. Тя нямаше нужда от Джейк Килън в живота си; той със сигурност не заслужаваше да бъде там.