Даринда Джоунс
Четвъртият гроб под краката ми (17)

Глава 17

Възнамерявах да се държа прилично.

Просто имаше твърде много други възможности.

Надпис върху тениска

След като дадох показания за случилото се пред агент Карсън, уволних Гарет заради непреодолими различия, но му казах да държи графика си свободен за всеки случай; след това се отправих към вкъщи, по някаква причина жадувайки за пай от сладки картофи. Този банан не стигаше задълго. И се почувствах мръсна, след като го изядох.

Поех нагоре по стълбището към моя апартамент, след което забелязах, че се затоплям с всяко стъпало, което ме водеше към третия етаж. А имаше доста стъпала. Когато стигнах до стълбищната площадка, топлината, която се излъчваше от Рейес, беше изпепеляваща, а не можех да кажа дали беше разгорещен и раздразнен или просто ядосан. Вероятно по малко и от двете.

Коридорът бе потопен в пълен мрак и или електрическата мрежа се беше прецакала отново, или Рейес беше отвинтил крушките. Измъкнах ключовете от чантата си и отидох до вратата ми, вървейки в тъмнината. Не че беше дълъг или особено опасен преход, макар че с чакащия в края Рейес Фароу бързо можеше да се превърне в такъв. Опипах за ключалката и вкарах ключа.

— Носиш ли си ми парите? — попитах, чувствайки се като шеф на мафията. Или като сводник.

— Трябва да си останеш вкъщи тази вечер — каза той, игнорирайки ме напълно.

Вратата ми поддаде и попитах:

— Влизаш ли?

— Не. Просто дойдох, за да ти кажа да си останеш вкъщи тази вечер.

— Това заповед ли е?

— Да.

Погледнах през рамо. Можех да видя само силуета му.

— Трябва да внимаваш. Действието на кофеина отслабва.

Той пристъпи зад мен. Усетих как вдигна ръка над рамото ми и я подпря на рамката на вратата. Боже, биваше си го в това.

— Защо? — попитах, пускайки ключовете обратно в чантата си. — Защо да си оставам вкъщи тази вечер?

— Знаеш защо.

— Преследват ли ме? — попитах, майтапейки се само отчасти.

Той се приведе, докато устата му не се оказа до ухото ми.

— Да.

Не можех да реша дали тръпката, която премина по гръбнака ми, бе вследствие на картината, която предизвикаха думите му, или от топлината на дъха му по кожата ми. Ухаеше на пушек и пепел, гръм и мълния.

— Влюбена ли си в него? — попита той, а плътният му глас бе омекнал от несигурност.

Обърнах се да го погледна изненадано.

— В кого?

Той снижи глава и ме изгледа изпод мигли. Колкото и да бяха тъмни очите му, все пак блестяха на слабата светлина, златистите и зелени точици сякаш отразяваха бледата светлина на пълната луна.

— Знаеш кого. Мъжът, когото целуваше днес.

— Кой точно? — попитах, дразнейки го.

Но той не се върза. Остра болка се понесе от него, но не можех да определя дали е физическа или емоционална. Със сигурност натискането ми с някакъв тип в лудница не би го наранило. Беше живял с преследвачката си, за бога.

Той обви ръка около кръста ми и ме придърпа нежно към себе си.

— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи — каза той, преди да се наведе и да целуне врата ми. Остана така за момент, вдишвайки ме, после отпусна ръце и си тръгна. Въздухът моментално се охлади.

— Чакай, Рейес. — Забързах след него, вземайки по две стъпала наведнъж, за да поддържам темпото на нуждата му да бъде далеч от мен.

— Дойдох само да ти кажа да си останеш вкъщи.

— Рейес, в името на Пийт^[1]. И дракона му. — Сграбчих го за ръката и го обърнах към себе си. Бяхме на площадката на втория етаж. Все още имаше осветление и можех да го видя по-ясно, включително факта, че носеше сак, преметнат през рамо. Кръв се беше просмукала на резки през блузата му и бях убедена, че отново е покрит с тиксо. — Мислех, че ще заздравее по-бързо.

Той огледа блузата си и изруга.

— Така и стана. Тези са нови. Обаче няма да отнеме дълго.

Потиснах паниката си. Нямаше да ми помогне. Но страхът ми беше неконтролируем.

— Тук ли са?

Той наклони глава в размисъл, преценявайки енергията около нас.

— Сега не ги усещам, но ги усещах, преди да дойдеш. Мисля, че са разбрали къде живееш.

— Чудесно. И колкото и да е галантно намерението ти, не си в състояние да ги преследваш и да се правиш на нинджа.

Той се огледа отново, едното ъгълче на устата му беше повдигнато в онази негова чаровна половинчата усмивка, която караше пеперудите в стомаха ми да правят салта.

— Можех да съм нинджа — каза той.

— Да, можеше, а японската нация щеше да се гордее с теб. Сега идвай. — Дръпнах го за ръката и той ме последва до апартамента ми. — Не можеш дълго да се разхождаш покрит с кръв, преди някой да се обади в полицията и да те арестуват.

Когато пуснах ръка, той я пое в своята, преплете пръсти с моите и ме последва нагоре по стълбите, ръка за ръка. Допирът беше сладък и секси и ме разтърсваше от удоволствие с всяка стъпка. Проклет да е.

Но чак когато стигнахме до апартамента ми, видях пълния размер на нараняванията му. Беше буквално покрит с кръв.

Затворих вратата зад него, изпълнена с ужас.

— Всичката ли е твоя?

Огледа апартамента ми, след което се обърна към мен и сви рамене.

— Не мисля.

— И си изгорен. — Втурнах се напред да огледам гърба на блузата му.

— Един от тях се опита да ме запали.

— Демон? — попитах, свивайки се, когато гласът ми излезе като изпискване, което само кучетата можеха да чуят.

Той кимна.

— Откачени са. Какви са тези кутии? — Кимна към планината от кутии, последните останали в целия апартамент. Куки бе разчистила, с изключение на онези в „Зона 51“. Вече можех да видя господин Уонг, слава на бога, сивото му присъствие бе странно успокояващо.

Метнах чантата си на барплота.

— Това е черна дупка. Не ходи близо до нея. Това е идеята на Джема за терапия. Мисли, че имам лека форма на ПТСР.

Той се беше обърнал и оглеждаше умиращите ми изкуствени цветя.

— Така е.

— Е, и ти си имаш недостатъци, господинчо. — Можех да видя само профила му.

Той ме стрелна с убийствена усмивка.

— Никога не съм казвал, че нямам. Мога ли да ползвам душа ти.

Докато исках да кажа „Само, ако съм вътре“, всъщност казах:

— Разбира се, но трябва да те предупредя, че може да имаш компания под формата на огромен, жаден ротвайлер. — След това прочистих гърло, за да прикрия изблика на удоволствие, който премина през мен при мисълта за голия Рейес Фароу в моята баня. Или гол в която и да е стая. — О, и останах без тиксо, ако възнамеряваш да се позакърпиш след това. Макар че може да имам малко прозрачна лепенка, ако си отчаян.

Той повдигна сака си.

— Ще се справя.

Когато се затвори в банята ми, аз изпуснах продължителна въздишка и се отправих за кафе. Или населението на Албакърки беше претъпкано със секси мъже, или мен сериозно ме тресяха хормоните.

* * *

Тридесет минути по-късно Рейес отвори вратата на банята, облечен в чифт дънки и преметната през раменете хавлия. И, по дяволите, ама че красиви рамене бяха. Беше заменил старото тиксо около корема си с ново, но беше покрит със стари рани, които заздравяваха бързо, но все пак оставяха тъмнолилави резки по тялото, раменете и от едната страна на врата му. Той хвана краищата на хавлията и затърка главата си, след което се облегна на рамката на вратата.

— Как върви терапията?

Не можех да откъсна очи от него. Когато успях, осъзнах, че отново оглежда кутиите.

— О! — казах аз, разбърквайки втора чаша кафе и приближавайки се до него. — Джема иска някой да маха по една кутия всеки ден дотогава, докато аз успея да го направя. Абсурдно е. Казва, че ще ми помогне да се излекувам.

Той открадна кафето ми, отпи глътка и го върна обратно.

— Права е.

Докато зяпах насреща му, ужасена от това, че избира страната на сестра ми вместо моята, той метна хавлията на мивката и навлече обикновена тъмносива тениска. Тръгнах към дивана, който може и да се, а може и да не се казва Малибу Барби, но се обърнах отново към него, преди да го достигна.

— Откъде се сдоби с това? — попитах го аз, сочейки с кимване тениската. Исках да знам откъде се е сдобил с всичко. Откъде си взимаше дънките и обувките, и тиксото, с което се облепваше? Откъде взимаше храна и вода и какво се бе случило, когато го бяха освободили от затвора? Дали най-добрият му приятел Амадор е бил там, за да го вземе? Амадор беше единственият приятел на Рейес. Знаех, че са много близки. Най-вероятно по-близки отколкото ние с Рейес някога щяхме да бъдем. Със сигурност Амадор нямаше да го остави да виси там. Или може би това е било желанието на Рейес, да бъде оставен сам, да се грижи сам за себе си, както бе правил цял живот. Аз със сигурност не бях до него. Ближех си раните в собствената си момичешка пещера.

Той дръпна тениската си надолу, след което се насочи към мен… само че не спря, когато ме стигна. Задържах чашата с кафе настрани, когато той стигна до мен и продължи да върви, насочвайки ме назад, а стройното му тяло пасваше на моето.

— Взех я на заем — каза той.

— От Амадор? — Гласът ми бе дрезгав шепот.

Той обви ръка около мен и продължи назад. Мастилените му мигли, заострени от водата, караха очите му да блестят още повече. Апартаментът ми не бе просторен, така че не можехме да вървим още много. Но продължихме, докато не се блъснах в нещо. Замръзнах, когато осъзнах в какво. „Зона 51“. Стояхме по средата на „Зона 51“.

Бутнах го, но той не помръдна и на сантиметър.

Игривото му изражение стана сериозно.

— Седни.

Протегнах се, за да оставя чашата с кафе върху кутиите, но пропуснах, треперещата ми ръка посегна непохватно, докато чашата падаше по-бързо, отколкото можех да я хвана. Точно когато щеше да се удари в пода, Рейес я улови. Горещо кафе се разля по ръката му, но той изглежда не забеляза.

Изправи се в пълния си ръст и отново каза:

— Седни.

Върху кутиите? Няма начин. Със стисната челюст, поклатих глава.

Той постави чашата върху масичка, хвана ме за раменете и ме обърна с лице към черната дупка.

— Това е просто пространство — каза той, приближавайки се зад мен. Обви ръце около корема ми. — Не значи нищо. — Приведе се и целуна ключицата ми. Врата ми. Ухото ми. — Това е твоето пространство. Не неговото.

Ърл Уолкър. Говореше за Ърл Уолкър.

Избута настрани една от кутиите, изпращайки я с трясък на пода. Стомахът ми се присви в отговор, затова той затегна хватката на ръцете си и ме задържа, докато нервите ми не се успокоиха. Докато пукнатината в черупката ми не започна да се запълва.

— Печелиш — казах, правейки знак за тайм аут с ръце. — Времето за игра приключи.

Игнорирайки ме, той се пресегна и бутна още една.

Задърпах се срещу него, но хватката му беше непоклатима. Държеше ме закована на място и бутна още една кутия от върха на купчината. Тя се строполи на земята. После още една. И още една. През цялото време ме държеше прикована към себе си.

Топлината, която се излъчваше от него, се пропи в дрехите и косата ми, а ароматът беше земен и богат. Опънатите му и силни ръце ме държаха толкова здраво, че страхът нямаше реален шанс да ме превземе. Когато бутна още една кутия и три от тях се стовариха на земята, нито капка адреналин не избяга в нервната ми система.

Той протегна босия си крак около мен, изритвайки една кутия от пътя си; след това пристъпихме по-близо и той продължи да бута и размества кутии с една ръка, докато ме държеше до себе си с другата, докато накрая само един предмет остана в Зона 51. Столът.

Този път адреналинът плъзна из нервната ми система и не можех да отлепя очи от него, макар да бе като всеки друг стол. Принадлежеше на малката маса, която бях натикала в ъгъла на кухнята си. Евтино производство с разклатени крака и объл плот.

Рейес обви и двете си ръце плътно около мен и се приближи с още една крачка. Поставих крак на седалката и натиснах, за да запазя дистанция.

— Това е просто стол — каза той, а гласът му бе внимателен, успокояващ. — Това е твоят стол. Не неговият.

— А аз съм просто момиче — казах, опитвайки се да му обясня, че макар да имах някакви свръхестествени предимства във вселената, тук на Земята бях човек като всички останали.

Той обви ръка около гърлото ми и прошепна в ухото ми.

— Да, но си моя. Не негова.

Той се приведе над рамото ми и наклони устни към моите.

Когато се протегнах помежду ни, за да потъркам издутината в дънките му, дъхът му заседна в гърдите. Напрегна се до твърдостта на мрамор, след което прекъсна целувката и се взря в очите ми. Неговите блестяха с чувство, близко до гняв.

— Влюбена ли си в него?

— Кого? — попитах, наслаждавайки се на екстаза, който се събираше между краката ми.

— Онзи в лудницата.

— Донован? — попитах бездиханно.

— Ако е така, трябва да ме отпратиш. — Той зарови пръсти в косата ми и задържа главата ми до рамото си, а решителността му бе неразбираема. — Ще трябва да го направиш. Сега съм достатъчно силен, за да си тръгна. — Той простена, когато отново прокарах ръка по ерекцията му. Сграбчвайки ръката ми, той се взря в мен с предупреждение в очите. — Няма да легна с теб, ако обичаш друг.

Диалектът му доби онзи старинен вид, който понякога придобиваше въпреки годините му на Земята, напомняйки ми, че идва от друго място, друго време.

Протегнах се и го придърпах надолу, докато устата му не се оказа отново върху моята. Ако обичах някого в тази вселена, това бе този мъж, този бог, който рискува живота си за мен безброй пъти. Който не бе искал нищо в замяна. Никога.

Той сграбчи косата ми и наклони глава, за да задълбочи целувката, езикът му дразнеше и изследваше, докато прокарваше ръка под блузата ми. С едно движение със скоростта на светлината, сутиенът ми увисна разкопчан, а той обхвана с длан Опасност. Тръпка на удоволствие премина по кожата ми от докосването му. С другата си ръка той разкопча панталона ми и го избута от ханша ми. Коремът ми потръпна от вълнение, когато той отново прекъсна целувката, за да свали с нетърпение напълно дрехите ми. Хладен въздух заля кожата ми, но той отново се приближи, обгръщайки ме в топлината си. След това ме приближи до стола.

Разтвори краката ми с коляно и ме сложи да седна с лице към облегалката. Вкопчих се в дървените летви, вече не се притеснявах какво изобразяваше столът, а се бях наелектризирала от перспективата на случващото се.

Той се наклони над рамото ми и ме попита с изразителните си очи.

Никога не бяхме били така, до такава степен. Не и плът до плът, физическа форма до физическа форма.

— Мина много, много време — каза той, плътният му глас бе по-неуверен от обикновено.

Протегнах се и прокарах пръсти по очертанията на устата му, пълна и чувствена. Той целуна пръстите ми, които разтвориха устните му и леко докосна със зъби чувствителните върхове. Топлината на езика му изгори кожата ми, докато собствените му пръсти се плъзнаха по бедрото ми, карайки нервните ми окончания да се разлюлеят от прилива на въодушевление, който допирът му причини, докато не достигна мястото между краката ми и проникна вътре.

Ахнах. Течна топлина изпълни корема ми. Той плъзна другата си ръка надолу по гърба ми и нежно ме бутна напред, вкарвайки пръсти по-дълбоко в мен. Напрегнах се, когато ненаситно желание премина през мен. Стискайки по-силно стола, разтворих крака още повече.

С ръмжене, той покри устата ми със своята. Ритмичните движения на пръстите му, които съвпадаха с тласъците на езика му, едва не ме довършиха. Болезнена възбуда се раздвижи и закипя в мен, пулсирайки като казан с лава в корема ми. Сладките пипала на екстаза се разпростряха в тялото ми, причинявайки болка от нуждата.

Когато коленичи до мен и пое връхчето на Уил в устата си, почти извиках от мигновения порив на удоволствие. Пипалата се превърнаха в нокти. Обвих ръце около главата му, заравяйки пръсти в косата му, докато той смучеше Уил и ме докарваше все по-близо до оргазъм.

Преди да успея да свърша, той улови бедрата ми и ме вдигна от стола, така че да застана пред него. Неочакваната му липса беше като да съм потопена в ледена вода. Примигнах, за да концентрирам вниманието си, когато той седна на пети и ме загледа. Трябваше да съм смутена. Той все още беше напълно облечен, докато аз стоях съвсем гола, но чистото възхищение, което блестеше в очите му, суровото желание, успокоиха каквато и несигурност да съм имала.

— Боже мой — каза той, изправяйки се на колене.

Той пое китките ми, сключи ги зад гърба ми и остави пътека от целувки по корема ми. Вълни на удоволствие се стрелнаха до сърцевината ми, когато се потопи в пъпа ми. После разтвори краката ми и вдигна единия на рамото си, давайки достъп на устата си до онази най-чувствителна част. Сграбчих облегалката на стола за баланс, докато горещият му език ме отвеждаше обратно до ръба на разума. До ръба на лудостта. Стиснах зъби и сграбчих косата му, пулсираща нужда бушуваше в мен.

Краката ми се разтрепериха, толкова отслабнали от желание, че едва стоях изправена.

Колкото повече се приближавах до оргазма, толкова повече го исках в мен. Дръпнах косата му. Разкъсах тениската му. Той спря и я измуши презглава. После го дръпнах на крака. Ръцете ми трепереха, докато разкопчавах панталона му. С припрени движения, той избута дънките през бедрата и прелестния си задник. Ерекцията му стоеше твърда, пулсираща от очакване. И беше мой ред да се взирам възхитено. Фин пласт пот покриваше мощното му тяло, правейки го още по-привлекателен, още по-екзотичен.

Тези планини и долини, които оформяха чувствената му фигура, бяха като произведение на изкуството и доказателството за възбудата му не правеше изключение. Прокарах нокти по дължината му и гледах очаровано как мускулите му се стягат в отговор. Преди да успее да ме спре, аз коленичих и го поех в уста. Той простена, изпускайки рязко въздух.

— Дъч — каза той, свивайки юмрук в косата ми и борейки се за контрол.

Вдигнах поглед и очите му пламтяха от желание. Познавах чувството, исках той да почувства още от него. Поемайки го по-дълбоко, прокарах леко зъби по гладката дължина на ерекцията му, наслаждавайки се на усещането от бушуващата в нея кръв.

Той затегна хватката си над косата ми, сякаш се опитваше да ме спре.

— Чакай.

Но ръцете ми се сключиха около него, за да го задържат по-близо. Дишането му стана по-тежко. Затруднено. Вътрешно трепереше от силата на страстта, която възпираше. Напрягаше се всеки път, когато го поемах, стенейки, докато го докарвах до ръба на оргазма.

Оставен без избор, той ме избута от себе си и ме прикова към пода, тялото му беше твърдо като скала срещу моето. Без да чака и миг повече — неспособен да чака и миг повече — той разтвори краката ми и навлезе в мен. Шок от удоволствие ме разкъса толкова силно и бързо, че дъхът ми секна. Вкопчих се в гърба му, захапах рамото му, ритнах бедрата му, но той само ме обгърна по-здраво с ръце и продължи, по-бързо и по-бързо, по-силно и по-силно, напрежението вреше и растеше, докато не свърших със силен взрив от нагорещени до бяло искри. Те се посипаха по кожата ми и се понесоха през всяка молекула в тялото ми като поток от светлина, разливайки се през цялото ми същество, разбивайки се в костите ми като морето. Бях експлодирала, а всичко, което беше останало, бе блестящи стружки от злато.

В прелестна агония, Рейес зарови лице във врата ми, вкопчвайки се в мен, ръмжейки, докато собственият му оргазъм го разтърсваше, а тялото му вибрираше от удоволствие. Той се разтресе вследствие от него, дишайки тежко отгоре ми, оставяйки оргазма да премине.

— Мамка му! — каза той най-накрая. Отпусна се и легна до мен.

Отворих очи, за да го погледна.

— Какво? — попитах притеснена.

Той се ухили.

— Просто мамка му.

— О!

Тъмните му мигли потрепнаха над бузите му, докато лежеше в зашеметено удовлетворение. Прокарах пръст по ресниците му, а той се намръщи със смях.

— Вече знам истинското значение на „перфектно“ — казах аз.

Очите му се отвориха с примигване и се взря в мен с дълбока признателност.

— Трябва да излизаш повече.

— Всички ми го казват.

Но не се шегувах. Нямаше по-добре от това. По-добър от него. Рейес беше върхът. От тук нататък всичко вървеше надолу. Той беше едновременно рай и ад, ангел и демон. Чудех се колко дълго можех да го задържа. Колко дълго можех да го наричам „мой“.

Той се обърна настрани, отпускайки глава на ръката си и поставяйки голямата си ръка на корема ми. С пакостлива усмивка, която превърна лицето му в ангелско, той попита:

— Знаеш ли къде боговете пазят нектара си?

Присвих очи подозрително и казах:

— Нямам представа.

Ръката му се плъзна надолу по корема и между краката ми. Поех си рязко въздух, когато той се приведе и прошепна в ухото ми:

— Нека ти покажа.

След още две изследвания на издръжливостта ни, поделен сандвич с печено говеждо, душ и още едно изследване на издръжливостта ни, лежахме на леглото ми, преплетени в чаршафи и хавлии. Рейес ме обви с ръце и почти бе заспал, когато казах:

— Кой да знае, че през цялото това време нектарът на боговете е бил в моята ва-джей-джей?

Той се засмя и остави сънят да го обори, но аз не можех да спра да гледам красивото му лице. Чувствената му уста и силна челюст. Правият му нос и гъсти мигли. Той беше чудо. Дар от бога. И трън в задника, но и аз също, така че не можех да го виня.

Чух входната ми врата да се отваря, затова се измъкнах от преплетените ни крайници, навлякох пижама и се насочих към всекидневната. Куки прибираше нещо в един от кухненските ми шкафове.

— Знаеш ли кое време е? — попитах я.

Тя се обърна към мен и вдигна нещо за засмукване.

— Това е капкомер за пуйки. Не съм сигурна защо си поръчала седем, но ще те оставя да задържиш само един.

И аз нямах представа.

— Минава полунощ. Какво правиш?

— Гледах страшен филм и не можах да заспя.

— Колко пъти трябва да ти казвам? Ако ще гледаш страшни филми, прави го, когато съм наоколо, за да мога да се хиля, когато подскачаш. — Нямаше нищо по-забавно от това да гледаш как очите на Куки се изцъклят от страх. Освен онова, което правих с Рейес току-що.

— Знам. Та как ти мина денят?

— Ами, присъствах на банков обир, бях взета за заложник от „Джентълмените крадци“, за малко да ме арестуват за съучастничество и прекарах една от най-интересните вечери в живота си. Като стана дума, знаеше ли, че нектарът на боговете е в моята ва-джей-джей?

Тя ме погледна с убийствен поглед на ужас.

— Какво, по дяволите, е ва-джей-джей?

Но знаех, че беше наясно. Дълбоко в себе си. В противен случай защо беше ужасена?

— Чакай, какво е станало там? — попита тя, кимайки към „Зона 51“.

— Рейес ми проведе терапия, макар да мисля, че не е лицензиран.

Тя ахна и се хвърли към мен.

— О, Чарли, трябват ми детайли. И маслен портрет, ако можеш да уредиш.