Дейвид Брин
Звездният риф (96)

Аскс

Можете ли да видите дима, о, пръстени мои? Как се издига от новия отвор в пръстта на Джиджо? Две луни хвърлят бледи лъчи през онзи покров от сажди и осветяват кратер, в който тлеят изкривени метални форми.

От нашата втора съзнателна същност се разнасят разсейващи мисли. Какво казваш, пръстен мой? Че това е много голямо количество отпадъци? Отпадъци, които няма сами да се разпаднат обратно в природата?

Наистина е така. Можем ли да се надяваме, че чужденците сами ще почистят всичко? Ще са нужни сто магарешки кервана, за да отнесат толкова много твърди отпадъци до морето.

Друг пръстен предлага да се отклони течението на поток, за да образува езеро. Ако тук се прехвърли мулк-паяк, той може да разтвори греховните останки през вековете.

Ние гласуваме да пратим тези мисли във восъчния склад за по-късно разглеждане. А сега нека проследим събитията, докато се случват.

Развълнувана тълпа от зяпачи покрива склоновете над долината. Задържат ги зашеметени, преуморени проктори. По-високо по гористите хълмове ние зърваме тъмни редици от силуети — частите на опълчението заемат позиции. Оттук не можем да определим намеренията на ротите. Може би въпреки цялата безнадеждност, се готвят да защитят Общностите от непреодолимо отмъщение? Или вътрешноклановите вражди най-после са разрушили Великия мир и ние сами сме ускорили Деня на Страшния съд, разкъсвайки се помежду си със собствените си окървавени ръце?

Навярно дори командирите на онези мрачни батальони все още не знаят със сигурност.

Междувременно Ур-Джах и Лестър ръководят групи от смели урси, човеци, хууни и сиви кхюини, които се спускат в ямата с въжета и оръдия от буюрска стомана.

Отначало Ро-кен възразява, нали, пръстени мои? На припрян галседем ротенският пратеник осъжда онези, които нарича „разпътни мародери“. Един от останалите роботи се издига и разгъва острите си органи за наказване.

Вуббен настоява Ро-кен отново да погледне. Не може ли да разпознае искрените спасителни усилия? Цели две напрегнати дури ние висим над пропаст. После ротенът с неохотно мърморене нарежда на смъртоносната си машина да се върне. Засега.

От обаятелното, по човешки красиво лице на Ро-кен нашият верен стар рюк превежда нюанси на скръб и ярост. Наистина, тази раса е нова за нас и рюкът може да се е заблудил. И все пак, какво друго би трябвало да очакваме от онзи, чийто дом/лагер е в развалини? Чиито другари са ранени, мъртви или умиращи сред изкривените останки от заровената им под земята станция?

Яхнал другия робот, небесният мъж Ран понася страданието открито и насочва усилията на онези, които ровят сред развалините, с викове. Напрегнат, но окуражителен признак за сътрудничество.

Линг, другият небесен човек, очевидно е в шок, облегната на младия Ларк, който разравя с крак останките по ръба на кратера. Той се навежда и взима димяща летва, като подозрително я помирисва. Ние забелязваме, че главата му отскача назад, когато човекът изненадано възкликва.

Линг се отдръпва и иска обяснение. Чрез нашия рюк ние долавяме неохотата на Ларк, когато й показва димящата дъска, парче изгоряло дърво от джиджойска кутия или сандък.

Линг пуска ръката му. Тя се завърта и бърза към летящия механичен кон на Ран.

Много по-близо до тази купчина пръстени, Ро-кен е потънал в спор. Група пратеници разговаря с ротена и иска отговори.

Защо по-рано е заявил, че притежава правото и властта да заповядва на Светото яйце, след като сега е ясно, че свещеният камък яростно отблъсква него и вида му?

Нещо повече, защо се е опитал да всели раздор сред Шестте с безпочвената си клевета за човешкия клан? Със своята неоснователна лъжа, че нашите земянитски братя не са потомци на грешници, също като другите Пет.

— Вие, ротените, може да сте, а може и да не сте знатните патрони на човечеството — казва говорителят. — Но това не снема вината от нашите предци, които са дошли тук с „Убежище“. Не намалява престъплението им, нито пък накърнява надеждата им, с която са ни пратили по Пътя на Изкуплението.

В гласа на човешкия пратеник се долавя гняв. Но ние/„аз“ също усещаме силни нюанси на престореност. Усилие да се загаси огъня на дисхармония, който запали с разказа си Рокен. И наистина, в одобрение на гнева му се надигат урски гласове.

Сега нашият втори съзнателен пръстен изпуска парата на друго предположение.

Какво има, пръстен мой? Смяташ, че през цялото време именно дисхармонията е била намерението на Ро-кен? Че съзнателно се е опитал да предизвика конфликт сред Шестте?

Нашият четвърти пръстен възразява — каква може да е целта на такъв странен план? Да обедини Петте срещу Един? Да донесе отмъщение на същия онзи клан, който тези ротени обявиха за свой любим клиент?

Запазете това предположение за по-късно, о, пръстени мои. Ще го обсъдим после. А сега ротенът се готви да отговори. Той се изпъва и оглежда тълпата с изражение, което изглежда величествено и за човеците, и за онези, които ги познават — независимо дали носят рюкове.

В погледа му се чете доброта. Преуморено търпение и обич.

— Скъпи заблудени деца. Тази експлозия не беше отхвърляне от страна на Джиджо или на Яйцето. По-скоро някаква повреда в могъщите сили, които се съдържат в нашата станция, трябва да…

Той внезапно замлъква, когато към него приближават Ран и Линг, яхнали роботи. От погледите им струи мрачен гняв. Те шепнат в устройствата си и ротенът удивено ги гледа, внимателно заслушан. Моят рюк отново разкрива противоречивите му чувства, които накрая се сливат в бясна ярост.

Ро-кен казва:

— И така, сега (страшната) истина е известна. Открита. Доказана!

Не е случайна тази (унищожителна) експлозия.

Не е (малко вероятна) повреда — нито отхвърляне от вашето (прехвалено) Яйце.

Сега е известно. Доказано. Че това е било (мерзко, непровокирано) убийство!

Убийство чрез измама, чрез хитрост.

Чрез използване на подземни експлозиви. Чрез подло нападение.

Извършено от вас!

 

 

Той посочва с дългия си, изящен показалец. Тълпата отстъпва пред яростния гняв на Ро-кен и пред новината.

Веднага става ясно, че са го извършили ревнителите. Тайно, като са използвали преимуществото на многобройните естествени пещери в тези хълмове, те трябва усърдно да са изкопали тунел под станцията, за да поставят сандъци с взривяващ прах — примитивен, но мощен, — който после е чакал сигнал, подходящ символичен момент, за да избухне в пламъци и смърт.

— С химическите си скенери ние вече открихме дълбочината на общото ви вероломство. Колко незаслужени са били наградите, с които възнамерявахме да удостоим тези жестоки полузверове!

Ротенът може би щеше да говори още на уплашения народ, да прибави ужасни заплахи. Но в този момент нещо ново привлича вниманието му към димящата яма. Тълпата се разделя пред редица омазани със сажди спасители, които кашлят и дишат тежко под страшния си товар.

Ран извиква и скача от механичния си кон, за да види сгърчената фигура, поставена на носилка. Това е Беш, небесната жена. Нашият рюк не долавя искрици на живот в обезобразеното й тяло.

Тълпата отново прави път. Този път възкликва Ро-кен, издал напълно нечовешки стон. Върху оставената пред него носилка е другият от неговата раса, Ро-пол, за когото предполагахме, че е женска. (Негова партньорка?)

Този път от измазаното със сажди, но въпреки това прекрасно лице на жертвата се извива тънка нишка дъх, почти в инфрачервения спектър. Ро-кен се навежда по-близо, сякаш в опит за лично общуване.

Мъчителната сцена продължава само няколко мига. После нишката вече я няма. На носилката под ярките, студени звезди лежи втори труп.

Живият ротен се изправя в целия си ръст, ужасна гледка, излъчваща страшен гняв.

— Сега следва наградата, която заслужава (мерзкото) коварство! — извиква Ро-кен и вдига ръка към небето. В гласа му кънти такава ярост, че всички рюкове в долината се разтреперват. Някои човеци падат на колене. Нима дори сивите царици не изсъскват със страхопочитание и уплаха?

— Толкова време сте се бояли от (справедлива) присъда отгоре. Сега вижте нейното въплъщение!

Заедно с другите, ние/„аз“ поглеждаме нагоре, проследили вдигнатата ръка На Ро-кен.

Там забелязваме една-единствена сияеща светлина, която пресича небето. Безмилостен блясък, който бавно преминава от Паяжината към съзвездието, наричано от човеците „Меча“.

Огромният кораб все още е само далечна точица, но не премигва, нито блещука, а сякаш пулсира с изгаряща сетивата мощ.

„Такъв момент могат да са избрали само ревнителите — предполага нашият постоянно разсъждаващ втори съзнателен пръстен. — Ако целта им е била да сложат край на преструвките, не биха могли да измислят по-подходящ начин.“