Дейвид Брин
Звездният риф (77)

Ларк

През цялата сутрин Ларк работи заедно Линг в състояние на нервна възбуда, което се влошаваше от факта, че не смееше да го покаже. С известна доза късмет скоро щеше да има най-добрата си възможност да уреди нещата както трябва. Това обаче щеше да е деликатна задача — да разузнава по искане на мъдреците, като в същото време разпитва за информацията, от която имаше нужда по свои собствени причини.

Всичко щеше да зависи от разпределянето на времето.

Палатката за анализи бръмчеше от оживена работа. Цялата задна част на павилиона беше натъпкана с клетки, изработени от кхюински занаятчии от местен бамбук, пълни с екземпляри, донесени от цялата тази страна на Джиджо. Група от човеци, урси и хууни постоянно се грижеше животните да са нахранени, напоени и здрави, докато неколцина местни г’кеки бяха проявили забележителна дарба да подлагат различните същества на безброй други тестове, надзиравани от роботи, чиито инструкции винаги бяха на официален, — безупречен галактически две. За Ларк бе станало ясно, че да го помолят да работи пряко с един от звездните човеци е признак на високо отличие.

Втората му експедиция по въздух беше още по-изтощителна от първата — тридневно пътуване, започнало със зигзаговидна спирала далеч навътре в морето, като летяха точно над вълните в тъмносините простори на Бунището, а после прескачаха от остров на остров в отдалечения от брега архипелаг, за да взимат образци от многобройни и невероятно разнообразни форми на живот, каквито Ларк никога преди не бе виждал. За негова изненада пътуването се оказа много по-приятно от първото.

Може би защото Линг бе престанала да се държи чак толкова снизходително, докато работеха заедно и имаха възможност взаимно да оценят достойнствата си. Нещо повече, Ларк откри, че е вълнуващо да види какво е постигнала само за един милион угарни години еволюцията, превръщайки всяко островче в миниатюрен биологичен реактор, развиващ възхитително многообразие. Имаше нелетящи птицеподобни, които се бяха отказали от въздуха, и пълзящи влечуги, които още малко и щяха да развият криле. Бозайници, чиято козина растеше на роговидни защитни шипове, и зили с покритие от пухест торг, блестящ в цветове, които никога не бяха наблюдавани при апатичните им континентални братовчеди. Едва по-късно Ларк заключи, че някои от промените може би са били предизвикани от последните законни наематели на Джиджо още от самото начало. Навярно буюрите бяха заложили на всеки остров различен генетичен материал, като част от изключително дългообхватен експеримент.

Често се налагаше Линг и Беш да го откъсват от наблюденията му, когато станеше време да напуснат някое място, докато Кун раздразнително мърмореше пред пулта си, очевидно доволен единствено във въздуха. Когато кацаха, Ларк винаги първи скачаше навън през люка. За известно време откривателската му страст заглуши всичките му сурови размисли за бъдещето.

И все пак, по обратния път — поредното необяснимо обикаляне назад-напред над открито море — той започна да се чуди. „Пътуването беше чудесно, но защо всъщност тръгнахме? Какво са се надявали да постигнат?“ Още преди човеците да напуснат Земята, биолозите бяха разбирали, че по-висшите форми на живот имат нужда от пространство за еволюиране, за предпочитане големи континенти. Въпреки огромното разнообразие, което бе видял на архипелага, нямаше нито едно същество, което звездните хора биха могли да се надяват да нарекат „кандидат за ъплифтиране“.

Естествено, когато на следващия ден отиде при Линг, чужденката му съобщи, че веднага след обяд ще продължат да анализират скалните ленивци: Беш вече бе възобновила интензивното си изследване на глейвърите, очевидно радостна да се върне към най-интересната си работа.

Глейвърите. Иронията порази Ларк. И все пак той сподави въпросите си, решил да изчака благоприятен момент.

Накрая Линг остави схемата, над която работеха — много подобна на онази, която вече покриваше стените на кабинета му в Доло — и го заведе при масата с автомати за освежителни напитки. Светлината тук беше много добра, затова Ларк незабелязано кимна на дребния мъж, който почистваше кошарите на някакви животни. Светлокосият работник се приближи до купчина дървени сандъци, в които носеха храна за шумния зоопарк от заловени животни.

Ларк се разположи в южния край на масата, за да не запречва изгледа на мъжа към Линг, а също към Беш и всичко отзад. Особено към Линг. За да успееха, трябваше да се опита да я задържи на едно място колкото може повече време.

— Очевидно Беш смята, че сте открили първокласен вид кандидат.

— Мм? — Тъмнооката жена вдигна поглед от сложна машина, предназначена да произвежда една-единствена напитка — нещо горчиво, което Ларк опита само веднъж и което сполучливо беше наречено „кашле“.

— Какво сме открили? — Линг разбърка димящото съдържание на чашата си и се облегна на ръба на масата.

Ларк посочи към обекта на изследванията на Беш, който доволно предъвкваше сочна дървесна сърцевина, докато поставеният на главата му уред анализираше невроните му. Всички от пиратската група се бяха развълнували, когато Беш се закле, че е чула глейвърът да „имитира“ две думи. Сега жената задълбочено наблюдаваше през микроскопа си и наместваше мозъчната проба с леки движения на ръцете си, докато в същото време седеше неподвижна като скала.

— Разбрах, че глейвърите притежават онова, което търсите — продължи Ларк:

Линг се усмихна.

— Окончателно ще разберем, когато се върне корабът ни и проведем по-специални тестове.

С ъгълчето на окото си Ларк забеляза, че дребният мъж сваля капачето на дупка в стената на един от сандъците. Отвътре почти недоловимо проблесна стъкло.

— И кога ще се върне корабът? — попита той, за да отвлече вниманието на Линг.

Тя се усмихна още по-широко.

— Иска ми се всички вие да престанете да ми задавате този въпрос. Това е достатъчно, за да ни накарате да си мислим, че имате основание да се тревожите. Защо се интересувате кога пристига корабът ни?

Ларк наду бузи по хуунски маниер, после си спомни, че за нея жестът не означава нищо.

— Няма да е зле да сме предизвестени, това е всичко. Необходимо е време, за да приготвим толкова голяма торта.

Тя се изкиска по-енергично, отколкото заслужаваше шегата му. Ларк се бе научил да не се обижда всеки път, щом заподозреше, че жената се държи снизходително. Линг нямаше да се смее, когато корабният архив разкриеше, че глейвърите — техният основен кандидат за ъплифтиране — вече са били галактянски граждани, които вероятно продължават да летят с разнебитените си кораби из затънтения си космос.

А дали щяха да го разкрият и архивите на борда на звездния крайцер? Според най-старите свитъци, глейвърите произхождаха от неясна раса сред мириадите разумни кланове от Петте галактики. Може би подобно на г’кеките, те вече бяха изчезнали и никой не пазеше спомен за тях, освен в хладните ниши на по-големите клонове на Библиотеката.

Може би това дори беше моментът, предсказан много отдавна от последния глейвърски мъдрец, преди човеците да дойдат на Джиджо. Време, когато възвърнатата невинност ще донесе опрощение на расата им, ще изличи техните грехове и ще им предложи безценен втори шанс. Ново начало.

„В такъв случай те заслужават нещо по-добро от това да бъдат осиновени от банда крадци.“

— Да предположим, че се окажат съвършени във всяко отношение. Ще ги вземете ли със себе си, когато си тръгнете?

— Навярно. Група от стотина екземпляра за разплод.

С периферното си зрение той зърна дребния мъж, който връщаше капачето върху обектива на фотоапарата. С доволна усмивка Блур Портретиста небрежно вдигна сандъка и излезе през задния отвор на палатката. Ларк усети, че напрежението го отпуска. Лицето на Линг можеше да излезе малко неясно на фотографията, но имаше добър шанс дрехите и тялото й да изпъкнат отлично, въпреки продължителното експониране. За щастие, Беш, глейвърът, един от роботите и спящият скален ленивец бяха останали неподвижни през цялото време. Планинската верига, която се виждаше през отвореното платнище, щеше да обозначи точното местоположение и годишния сезон.

— Ами останалите? — попита той.

— Какво искаш да кажеш?

— Какво ще се случи с всички глейвъри, които ще оставите тук?

Тъмните й очи се присвиха.

— Защо изобщо нещо трябва да им се случва?

— Защо наистина? — неспокойно се размърда Ларк. Мъдреците искаха да поддържат атмосферата на напрегната двусмисленост още известно време, вместо директно да се противопоставят на плановете на чужденците. Но той вече бе изпълнил искането на Съвета, като помогна на Блур. Междувременно, Харуллен и другите еретици настояваха да получат отговора на Ларк. Скоро трябваше да решат дали да се присъединят към тайнствения заговор на ревнителите.

— Тогава… въпросът е за останалите от нас.

— За останалите от вас ли? — повдигна вежди Линг.

— За нас, Шестте. Какво ще стане с нас, когато намерите каквото търсите и си заминете?

Тя изпъшка.

— Не мога да изброя колко пъти са ме питали за това!

Ларк зяпна.

— Кой…?

— Кой ли не — сприхаво въздъхна тя. — Поне една трета от пациентите, който лекуваме в клиниката, после се мъкнат да ни разпитват как сме щели да го направим. Какви средства сме възнамерявали да използваме, когато накрая започнем да избиваме всички разумни същества на планетата! Ще бъдем ли внимателни? Или смъртта ще се спусне като огнени мълнии от небесата в деня, в който си тръгнем? Вече става толкова досадно, че понякога ми се иска даг… уф! — Тя сви юмрук. На обикновено спокойното й лице бе изписано силно раздразнение.

Ларк запремигва. Самият той възнамеряваше в крайна сметка да й зададе същите тези въпроси!

— Народът е уплашен — започна биологът. — Логичното развитие на ситуацията…

— Да, да. Знам — нетърпеливо го прекъсна Линг. — Щом сме дошли да откраднем от Джиджо предразумни форми на живот, не можем да си позволим да оставим каквито и да е свидетели. И най-вече не можем да оставим каквито и да е местни екземпляри от вида, който сме откраднали! Кажи ми честно, откъде ви щукват такива идеи бе, хора?

„От книгите — едва не отговори Ларк. — От предупрежденията на предците ни.“

Но всъщност, откъде можеха да знаят дали трябва да им се доверяват? Най-подробните текстове бяха загубени по време на пожара скоро след пристигането на човеците. Във всеки случай, в онези дни хората са били наивни новаци на галактянската сцена, уплашени до степен на параноя, нали? И нима на борда на „Убежище“ не се бяха качили най-параноичните от тях, за да избягат и да се скрият на далечен забранен свят?

Възможно ли беше опасността да е преувеличена?

— Сериозно, Ларк, защо трябва да се страхуваме от нещо, което може да каже за нас шайка преждевремци? Вероятността през следващите сто хиляди години на Джиджо да пристигне друга инспекция от Института е много малка. А дотогава, ако някой от вас все още е тук, нашето посещение сигурно ще се е размило в мъгляви легенди. Няма нужда да извършваме геноцид — сякаш изобщо бихме могли да направим такова ужасно нещо, колкото и сериозна да е причината!

Ларк за пръв път проникна зад обичайната сардонична маска на Линг. Тя или дълбоко вярваше в думите си, или бе изключително умела актриса.

— Добре тогава, как всъщност възнамерявате да осиновите предразумния вид, който откриете тук? Определено не можете да признаете, че сте го взели от забранен свят.

— Най-после един интелигентен въпрос. — Жената изглеждаше облекчена. — Няма да е лесно, признавам. За начало съществата трябва да бъдат настанени в друга екосистема, заедно със симбионтите, от които се нуждаят, и с други свидетелства, доказващи, че от известно време са били там. После трябва да почакаме доста дълго…

— Милион години?

Линг отново се поусмихна.

— Не чак толкова много. Вече имаме две преимущества, нали разбираш. Едно от, тях е фактът, че биоинформацията на повечето светове представлява хаос от филогенни аномалии. Въпреки разпоредбите за ограничаване на вредното сливане на генни потоци, всеки път, когато спечели правото да наеме планета, новият пътуващ сред звездите клан неизбежно носи със себе си любимите си растения и животни, наред с огромен брой паразити и други нежелателни организми. Вземи, например, глейвърите. — Тя кимна към обекта на разговора. — Сигурна съм, че ще открием данни за места, където в миналото са текли подобни гени.

Сега бе ред на Ларк да се усмихне за миг. „Още нищо не знаеш.“

— Така че, сам виждаш — продължи Линг. — Няма да има голямо значение, ако на Джиджо остане известен брой от тях, стига да имаме време да изменим екземплярите, които вземем със себе си, чрез изкуствено подсилване на очевидната степен на генетично отклонение. А това така или иначе ще стане, когато започнем процеса на ъплифтиране.

„Значи — разбра Ларк, — дори пиратите накрая да открият, че глейвърите не са подходящи, все пак могат да офейкат с друг обещаващ вид и да извлекат страхотна изгода от престъплението си.“

Нещо повече, те сякаш изобщо не виждаха в това каквото и да е престъпление.

— А другото ви преимущество? — попита той.

— Е, това вече е истинска тайна. — Тъмните очи на жената проблеснаха. — Виждаш ли, всъщност всичко се свежда до умението.

— Умението ли?

— От страна на благословените ни патрони. Сега думите й прозвучаха почтително. — Ротените са истински майстори в това изкуство, нали разбираш. И свидетелство за това е най-големият им успех до този момент — човешката раса.

Ето, че пак споменаваше за тайнствения клан, към който Линг, Рани другите се отнасяха с искрено благоговение. Линг дори му бе обяснила, че „ротени“ не е истинското им име. Но с времето тя и другите станаха по-разговорливи, сякаш не можеха да сдържат гордостта си.

Или пък, защото не се страхуваха, че може да се разчуе.

— Само си представи. Те са успели да ъплифтират човечеството в пълна тайна, фино променяйки данните на Института по миграция така, че нашата родина, Земята, да остане непокътната и с угарен статус в продължение на невероятните половин милиард години! Крили са внимателните си напътствия даже от собствените си предци, като са ги оставили с фантастичната, но полезна илюзия, че ъплифтират самите себе си!

— Удивително — отбеляза Ларк. Никога не бе виждал Линг толкова оживена. Искаше му се да я попита как е било възможно такова постижение. Но това би могло да намеква, че изразява съмнение, а той искаше откровеността й да продължи още. — Разбира се, самостоятелното ъплифтиране не е възможно — прибави биологът.

— Абсолютно. Това е известно още от легендарните дни на Прародителите. Еволюцията може да отведе един вид чак до предразум, но за последния скок е необходима помощта на друга раса, която вече го е направила. Този принцип е заложен в жизнения цикъл на всички дишащи кислород раси в Петте галактики.

— Защо тогава нашите предци са вярвали, че са се развили сами?

— О, най-прозорливите винаги са подозирали, че сме получили помощ. Това обяснява дълбокото чувство, което се съдържа в повечето религии. Но действителният източник на нашия разум е останал загадка през повечето време, докато тайните ръце насочвали пътя ни. Единствено дакините — първите предшественици на нашата група — винаги са знаели тайната.

— Дори Съветът на Тергенс…

— Съветът на Терагенс — киселото поправи тя. — Идиотите, които управляват Земята и нейните колонии в тези опасни времена? Тяхното упорство няма никакво значение. Даже онзи проблем със „Стрийкър“, заради който половината фанатици във вселената побесняха и започнаха да вият за земянитска кръв, дори това ще се оправи, въпреки глупаците от Терагенс. Ротените ще се погрижат за всичко. Не се тревожи.

Ларк не се беше тревожил. Не и в мащабите, които имаше предвид тя. Не и до този момент. Сега думите й бяха всичко друго, но не и успокоителни.

От отделни загатвания мъдреците вече бяха заключили, че в Петте галактики се задава страшна криза. Това дори би могло да обясни защо сега генните пирати бяха тук, възползвайки се от смута, за да извършат малка кражба.

„Какво ли може да е направил един слаб земянитски клан, за да причини такова вълнение?“ — зачуди се Ларк.

С известно усилие той откъсна мислите си от този проблем, който бе прекалено сложен, за да го реши в момента.

— Кога ротените са разкрили истината на вас… дакините?

— Много по-отдавна, отколкото можеш да си представиш, Ларк. Още преди предците ви да потеглят с разнебитения си боклучав звезден кораб и тъпо да поемат риска с идването си на този свят. Скоро след като човечеството проникнало в междузвездния космос, ротените избрали няколко мъже и жени, на които да съобщят. Онези, които вече хранели вярата и твърдо стояли на пост. Някои останали на Земята, за да съдействат за тайното насочване на расата, а други заминали, за да заживеят в радост сред ротените и да им помагат в тяхната работа.

— И каква е тази работа?

На лицето й се изписа изражение, каквото Ларк понякога виждаше по лицата на завърналите се от поклонение при Яйцето в онези благословени случаи, в които свещеният камък пееше ведрите си мелодии. Изражение на преживяно величие.

— Ами, да спасяват загубеното, разбира ре. И да поддържат онова, което все още би могло да бъде.

Ларк се уплаши, че жената потъва в пълен мистицизъм.

— Ще можем ли да срещнем някой ротен?

Погледът й беше отнесен, докато мислеше за далечни времена и пространства. Сега очите й леко проблеснаха.

— Някои от вас, може би, ако имат късмет. Всъщност, неколцина от вас може да имат повече късмет, отколкото някога са сънували.

 

 

Загатваното й го порази. Възможно ли беше да е имала предвид онова, което той си мислеше?

Същата вечер на светлината на свещта Ларк отново прегледа изчисленията си.

„Според най-добрите ни измервания звездният кораб има вместимост около половин милион кубически метра. Ако всички човеци на Джиджо се натъпчат като замразено дърво за гориво, бихме могли да се поберем… и няма да стане място за нищо друго.“

Първия път, когато се зае, да работи с тези числа, той възнамеряваше просто да разсее слуховете сред някои по-млади урси и кхюини, че човешките заселници скоро ще напуснат Джиджо, Беше физически невъзможно, доказа Ларк, най-младият клан да изостави Общностите, за да се върне сред звездите. Поне не само с този кораб.

„Но тя каза «някои от вас».

Дори след като се натоварят стотиците уанк-червеи, дългоноси и глейвъри, все още ще има място за няколко загубени братовчеда. За онези, които се окажат полезни.“

Ларк разбираше, че го подкупват.

Колкото и да осъждаше решението на предците си да дойдат тук, той обичаше този свят. Би изпитал остра болка, ако някога го напуснеше завинаги.

„И все пак, при други обстоятелства веднага бих го направил. Кой би се отказал?

Ревнителите са прави. Сега не може напълно да се вярва на никой човек. Не и след като всеки от нас може да бъде подкупен. С предложение да го превърнат в бог.“

Всъщност, той нямаше представа какво възнамеряваха да правят ревнителите. Знаеше само, че се чувстват свободни да действат без съвет или одобрение от колебаещите се мъдреци. В заговора участваха и човеци, разбира се. Какво можеха да постигнат без земянитските умения и познания? Но мъжете и жените не се допускаха до вътрешния кръг от посветени.

„И какво успях да науча?“

Той погледна надолу към празния лист. Мъдреците и ревнителите със сигурност имаха и други шпиони. Дори Харрулен трябва да се беше подсигурил. И все пак, Ларк знаеше, че думата му има тежест.

„Ако Линг казва истината и ревнителите й повярват, може би ще се откажат от плана си. Какво ги интересува, че от планетата ще бъдат отведени няколко глейвъра или скални ленивци, стига пиратите да ни оставят в мир, както беше преди?“

Ами ако Линг лъжеше? Ревнителите не можеха просто така да пропуснат най-добрия си шанс за нанасяне на удар.

От друга страна, ако се предположеше, че никой не повярва на Линг, а тя действително казваше истината? Ревнителите; можеха да атакуват и да се провалят, само за да предизвикат онова, от което се страхуваха!

В другата крайност някои от най-радикалните еретици наистина се обявяваха за собственото си унищожение, наред с останалите от Шестте. Някои хууни и урси, членове на организацията на Харрулен, копнееха за божествения край — урските отстъпници заради горещата си кръв, а хууните, точно защото страстите им се разгаряха бавно, но веднъж разпалени, никога не угасваха.

„Ако нашите екстремисти смятат, че хората на Линг нямат куража да свършат работата, могат преднамерено да провокират геноцид!“ И това въпреки речта му, настояваща Шестте да се откажат от мястото си на Джиджо с общо съгласие и контрол на раждаемостта.

После идваше замисълът за изнудване на пиратите. Ларк бе помогнал на Блур да направи качествени снимки, но дали мъдреците съзнаваха, че играта им може да се обърне срещу самите тях?

Дали не смятаха, че нямат какво да губят?

Ларк потърка наболата си брадичка. Чувстваше се изхабен за годините си. „Каква сложна мрежа се опитваме да изплетем“, помисли си той. После облиза върха на перото си, потопи го в мастилото и започна да пише.