Дейвид Брин
Звездният риф (72)

Аскс

Странно съобщение се получи чак от гр. Тарек, пратено от Ариана Фу, почетен висш мъдрец на човешкия клан.

Изтощеният урски куриер падна на колене, след като беше препускал нагоре по склона от равнината Уарил, толкова уморен, че наистина копнееше за вода, при това чиста и неразредена.

Сега се съсредоточете, пръстени мои. Насочете вечно колебаещото се свое внимание към разказа на Ариана Фу, докато Лестър Камбъл, нейният наследник, го четеше на глас. Нима новините не накараха моята/нашата същност да изпусне пара на почуда заради това, че един ден близо до горното течение на Рони се появил тайнствен ранен чужденец? Непознат, който можеше да е някой изчезнал другар на звездните посетители, които сега безпокоят нашето взаимно изгнание! Или пък, разсъждава тя, възможно ли е да е избягал от тези далечни нашественици? Могат ли раните му да са доказателство за взаимна вражда?

Ариана ни препоръчва Съветът внимателно да проучи въпроса от наша страна, навярно с помощта на правдословещи, докато тя проверява в Библос.

Пиратите като че ли наистина имат и други интереси, освен търсенето на предразумни видове, които да похитят от угарния покой на Джиджо. Те се преструват на равнодушни и все пак неуморно разпитват народа ни и му предлагат награди и примамки за съобщения за „каквито и да е странни неща“.

Каква ирония се крие в тези думи, когато ги изричат те. После идва птицата.

Вие, естествено, си спомняте металната птица, нали, пръстени мои? При нормални обстоятелства бихме я взели за поредната буюрска останка, измъкната от недрата на умиращия мулк-паяк. И все пак преждевремското момиче се кълне, че я е видяло да се движи! Че я е видяло да изминава огромни разстояния, а после да се бори и да убива ротенска машина!

Това не беше ли същата онази нощ, през която пиратите заровиха станцията си, сякаш те вече се страхуваха от ужасното небе?

Нашите най-добри техници проучват механичната птица, ад с оскъдните си инструменти не научават почти нищо, освен че в металните й гърди продължава да пулсира енергия. Навярно групата, която Лестър прати на изток — за да доведе човешката преждевремска банда, както повелява нашият закон, ще разбере повече.

Толкова много въпроси. Но с какво би се променило страшното ни положение, дори да знаехме отговорите?

Имаше времена, когато „аз“ щях да възложа на моите/ нашите пръстени задачата да вземат различни страни и да спорят за тези загадки, и всеки въпрос щеше да предизвиква изпускането на специфични миризми, които да покрият нашата влажна сърцевина с капки силогизми като с восък, докато през лъскавината не засияе само истината. Но за трекския подход към решаването на проблемите няма време. Затова ние, мъдреците, обсъждаме в сухия въздух, без да имаме дори рюкове, за да предават езиковите несъответствия. Всеки ден минава в печелене на безплодни отлагания на съдбата ни.

Що се отнася до предложението да Ариана, ние наистина повикахме правдословещи по време на обсъжданията си с небесните човеци. Според книгите на познанието, тази пасивна форма на пси дарба не би трябвало да е толкова забележима, колкото други методи.

— Търсите ли конкретно някого? — вчера попитахме ние. — Има ли личност, същество или група, които би трябвало да потърсим от ваше име?

Водачът им — онзи, който отговаряше на името-обозначение Ран — като че ли се напрегна, после бързо се възстанови и се усмихна, както е свойствено на вида му.

— Наше желание винаги е било да търсим странността. Забелязвали ли сте странни неща?

В този момент на разкрито напрежение една от нашите правдословещи твърди, че е доловила нещо — кратък проблясък на цвят. Тъмен оттенък на сиво, като цвета на корубата на велик кхюин. Само че тази повърхност изглеждала по-подвижна, с фина гъвкавост, която леко се вълнувала, свободна от украсата на коса, люспи, кожа или торг.

Образът бързо изчезнал. И все пак правдословещата почувствала загатване за вода.

Какво друго описа тя, пръстени мои, по време на този кратък странен миг?

А, да. Клокочене на мехурчета.

Пръснати на групи и безбройни като звезди.

Мехурчета, които се превръщали в сфери колкото луните на Джиджо. Блестящи. Древни. Без възраст.

Мехурчета, пълни с дестилирано чудо… и непроницаеми за времето.

И нищо повече.

Уви, какво друго можехме да попитаме? Ние сме само жалки аматьори в тази игра. Фхуун-дау и Остра като нож прозорливост отбелязват, че дори това мъгляво загатване може хитро да е било подхвърлено в мислите на правдословещата, за да ни разсее с парадоксалността си.

И все пак в тези времена, в които нашите рюкове и Светото яйце сякаш са ни изоставили, тъкмо такива тънки сламки подхранват крехките надежди на давещия се.

В своето послание Ариана обещава да ни прати друга помощ. Експерт, чиито умения могат да ни осигурят преимущество пред нашите врагове, навярно достатъчно, за да накара нашествениците да се съгласят на сделка.

О, Ариана, колко ни/ми липсва твоят прозорлив оптимизъм! Ако от небесата се изсипе огън, ти би открила в това възможност да печеш глинени съдове. Ако целият Склон се разтърси и после потъне в ужасните глъбини на Бунището, ти би видяла в това причина да извикаш; „Възможност!“