Дейвид Брин
Звездният риф (65)

Аскс

Малкият робот беше истинско чудо. Не по-голям от г’кекско очно кълбо, той лежеше притиснат до земята от рояк патрулни оси, покрит от техните трепкащи криле.

Лестър бе първият мъдрец, който след първоначалната изненада, отбеляза:

— Е, сега знаем защо ги наричат патрулни оси. Видяхте ли как се роят над това нещо? Иначе никога нямаше да разберем, че е там.

— Устройство за шпиониране — предположи Остра като нож прозорливост и наведе корубата си, за да погледне отблизо машината. — Миниатюрно и подвижно, пратено да подслушва нашия съвет. Ако не бяха осите, щяхме да сме безпомощни, след като разкриеха всичките ни планове.

— Хр-рм… — с гърлена умбла се съгласи Фхуун-дау. — Свикнали сме да приемаме насекомите като дребни досадници, чието присъствие при някои церемонии се изисква от традицията. Но буюрите трябва да са създали осите точно с такава цел. Да охраняват градовете и домовете им и да не допускат да ги подслушват.

— Да използват (специално) предназначена форма на живот за отстраняване на (досадна) опасност — наистина, това би било в стила на буюрите-прибави Ур-Джах.

Лестър се наведе по-близо, за да погледне осите, чиито криле трепкаха пред мъничките очи на робота. Пъстрите багри ми/ни напомняха за рюк.

— Чудя се какво му показват, осите — измърмори нашият човешки мъдрец.

Тогава за пръв път, откакто осите бяха нападнали натрапника, заговори Вуббен.

— Навярно точно онова, което иска да види — уверено предположи той.

Спомняте ли си, пръстени мои, как всички ние кимнахме, въздъхнахме или умблирахме в знак на почтително съгласие? Вуббен изговаряше думите толкова добре, с такава интонация на мъдра правдоподобност. Едва по-късно ни дойде наум да се запитаме:

„Какво?

Какво ли иска да каже с това?“