Дейвид Брин
Звездният риф (56)

Легенди

Съществува дума, която са ни помолили да не споменаваме прекалено често. А когато го правим, да я прошепва ме.

За това ни молят треките — от любезност, уважение и суеверие.

Тази дума е име — само от три срички, — което се страхуват отново да чуят.

Име, с което някога са наричали самите себе си.

Име, което навярно продължава да се използва от техните братовчеди по звездните пътища на Петте галактики.

Братовчеди, които са могъщи, ужасяващи, решителни, безмилостни и предани.

Колко различен като че ли прави това определение нашият собствен клан на пръстеновидните от онези, които все още бродят из космоса като богове. От онези джофури.

От всички раси, които дошли на Джиджо с тайнокораби, някои, като например кхюините и човеците, били съмнителни и почти непознати в Петте галактики. Други, като г’кеките и глейвърите, имали репутацията на скромни помощници за онези, които се нуждаели от специализираните им умения. Хууните и урсите правели умерено впечатление, още повече, че земянитите знаели за тях, преди да кацнат и се тревожели.

Твърди се обаче, че всеки дишащ кислород клан, който пътува сред звездите, е запознат с формата на обединените пръстени, високо натрупани, зловещи и мощни.

Когато пристигнал трекският тайнокораб, г’кеките зърнали новодошлите и се скрили за няколко поколения, докато най-после разбрали — това са други пръстени.

Щом видели, че са вече тук, кхюинските заселници едва отново не си тръгнали, без да разтоварят или дори да приземят своя тайнокораб.

Как се е случило така, че нашите любими приятели са имали такава репутация? Как могат да са толкова различни от онези, които продължават да летят в космоса и използват онова ужасно име?

„Размисли за Шестте“,

издателство „Овум“,

година 1915 от началото на Изгнанието