Дейвид Брин
Звездният риф (53)

Животните не мислят за раса, клан или за философия.

Нито за красота, етика или инвестиране в неща,

които да ги надживеят с много време.

Единственото, което е от значение за тях, е мигът.

Единственото важно нещо са самите те.

 

Съпрузи, потомци, роднини и другари по кошер, всичко

това предлага приемственост на егото им.

Дори при нежното животно, алтруизмът има

дълбоките си корени в егоизма.

 

Разумните същества не са животни.

Вярност обвързва дори по природа егоистичните с неща

по-благородни и по-абстрактни

от обикновената приемственост или егото.

С раса, клан или философия.

С красота, етика или инвестиране в плодове,

които ние с теб никога не ще пожънем.

 

Ако търсиш дългия път надолу към Изкуплението —

ако искаш втора възможност, опрощение от скръбта

и тревогата —

потърси този път, като се върнеш към душата,

в забрава на раса, клан или философия.

 

И все пак, внимавай! За да не те отведе този път

прекалено далеч.

Запази вярата в нещо по-велико от самия теб.

Пази се отново да не потънеш в егото си.

Онези, които са изпитали вкуса на вакуума и звездния

прах, по този път ги чака проклятие.