Дейвид Брин
Звездният риф (50)

Аскс

Всеки ден ние се мъчим да посредничим между нашите фракции, от онези, които настояват за сътрудничество с нашите неканени гости, до други, които търсят начини да ги унищожат. Дори моите/нашите собствени различни азове се борят помежду си.

Да сключим мир с престъпници или да се опитаме да победим непобедимите.

Проклятие или смърт.

И все пак нашите гости ни питат за други посетители. Виждали ли сме в последно време чужденци, спуснали се от небето? Има ли буюрски останки, за които не сме им разказали? Останки, сред които се крият древни механизми, все още готови за мощно действие?

Защо е тази настоятелност? Те със сигурност разбират, че не лъжем — че не знаем нищо повече от онова, което сме им казали.

Или е истина, пръстени мои? Дали всички от Шестте са споделяли еднакво с Общностите, или има някои, които са скрили жизненоважна информация, потребна на всички?

Това, че „аз“ си мисля такова нещо, е още един признак какви паднали, низки, отвратителни преждевремци сме ние. Ние, които със сигурност ще паднем още по-ниско.