Дейвид Брин
Звездният риф (17)

Аскс

Те не показват лицата си. Плановете могат да се объркат. Някои от нас сигурно ще оцелеят, за да свидетелстват. Толкова естествено те крият своите фигури.

Нашите свитъци предупреждават за тази възможност. Съдбата ни изглежда предопределена.

Но когато гласът на звездния кораб изпълни долината, очевидното му намерение беше да ни успокои:

— (Обикновени) учени сме ние.

Проучване на (местни, интересни) форми на живот извършваме…

Опасни за никого не сме.

Това изявление, отправено в прещракванията и писуканията на изключително официалния галактически две, беше повторено на три други стандартни езика и накрая — тъй като видяха сред тълпата ни хора — на англически, вълконският език.

— Проучваме (местни, уникални) форми на живот и с оглед на това търсим вашето (любезно) съдействие.

Информация за (местната) биосфера, с каквато (със сигурност) разполагате.

Инструменти и (полезни) изкуства, това предлагаме в замяна.

Поверително можем ли (взаимно) да общуваме?

Спомнете си, пръстени мои, как се спогледа помежду си нашият объркан народ. Можехме ли да вярваме на такива клетви? Ние, които обитаваме Джиджо, вече сме престъпници в очите на огромни империи. Също и онези на борда на кораба. Можеха ли две такива групи да имат причина за обща кауза?

Нашият човешки мъдрец обобщи всичко с лаконична духовитост. Лестър Камбъл мъдро измърмори на англически:

— Поверително — косматите подмишници на предците ми!

И се почеса с жест, който беше едновременно двусмислен и съвсем конкретен.