Дейвид Брин
Звездният риф (15)

Легенди

Една от най-старите легенди на г’кеките се предавала от уста на уста още откакто тайнокорабът им пристигнал на Джиджо и едва почти две хиляди години по-късно била записана на хартия.

Сагата разказва за младеж, чиято невероятна юначност била прочута в един от орбиталните градове, обитавани от г’кеките, след като загубили родината си в облог.

В този град, неограничавани от спънките на гравитацията, младите господари на колелата от роденото в космоса поколение измислили нова игра — плъзгане с блестящи дискове по най-тънките пъстри нишки-кабели, които опъвали под ъгъл из огромната кухина на изкуствения си свят. Един от играчите, разказва легендата, приемал предизвикателство след предизвикателство, опивал се от риска, подскачал сред тънката паяжина и понякога дори се отпускал в свободен полет, като лудо въртял колелата си, преди да се хване за следващото въже, носейки се в екзалтирана забрава.

Но веднъж един от победените му съперници се подиграл на младия смелчага:

— Обзалагам се, че не можеш да се плъзнеш достатъчно близо, за да увиеш нишка около слънцето!

Съвременните джиджоски учени намират тази част от легендата за смущаваща. Как е възможно слънцето да се намира във вътрешността на куха, въртяща се скала? След унищожаването на голяма част от отдела ни за космически технологии, Оиблоският схолариум не е в състояние да обясни тази загадка. Най-добрата ни хипотеза е, че с течение на времето историята е била изопачена, наред с повечето други спомени от богоподобното минало.

Техническите подробности нямат толкова голямо значение, колкото поуката — не е благоразумно да се бориш със сили, нито не си в състояние да разбереш. Глупакът, направил това, може да изгори като младежа от легендата, чиито драматичен край възпламенил буря от тънки, пламтящи дири, пресекли внезапно избухналото в огън вътрешно небе на обречения град.

„Събрани легенди на Седемте на Джиджо“, трето издание,

отдел за фолклор и езици, Библос, година 1807 от началото на Изгнанието