Дейвид Брин
Звездният риф (102)

Аскс

А сега ротенският кораб се завръща. От тайнствената си мисия в недалечния космос с някаква божествена цел.

Завръща се, за да прибере станцията, която остави, и нейния екипаж от биолози-изследователи.

За да вземе съкровището от откраднати гени.

За да скрие престъплението им.

Само че сега тази по-рано заровена станция зее пред нас, превърната в развалини. Един ротен и небесен човек лежат на набързо направени носилки, лишени от живот, докато оцелелите нашественици беснеят от гняв и се заклеват да отмъстят. Ако преди някой се е съмнявал в намеренията им, пръстени мои, може ли още да има колебание? Ние ще бъдем наказани. Само средствата и мащабите остават неясни.

Тъкмо това желаеха бунтовните ревнители. Не повече смут. А край на намеците и сладките, лъжовни обещания. Само чистотата на справедливото противопоставяне, колкото и нищожни да са силите ни в сравнение с онези, срещу които трябва да се изправим. Нека ни съдят, искат ревнителите, по нашата храброст и вяра, а не по колебливостта ни.

Горещата, немигаща звезда пресича небето преди зазоряване и все повече се приближава като ангел — или демон — на възмездието. Дали онези на борда вече знаят какво се е случило? Дали още сега не замислят предстоящата буря?

Ревнителите твърдят, че трябва да пленим оцелелите — Ро-кен, Линг и Ран — като заложници за безопасността на всички членове на Общностите. И другия звезден човек Кун, когато въздушният му кораб се върне в унищожената си база.

Ужасен, нашият кхюински мъдрец Остра като нож прозорливост, оборва логиката на ревнителите.

— И ще натрупаш още едно престъпление? Нима ни навредиха, тези чуждоземци? Те ли първи нанесоха удара с техните болници и високоплатени работни места? Вие убихте двама от тях, като само предполагахте техните зли намерения! Сега искате да отвлечете и останалите? Да си представим, че онези на кораба се съгласят с вашите искания и обещаят да не нападат Шестте. Какво ще им попречи да променят мнението си, когато освободите заложниците?

Водачът на ревнителите отвръща:

— Кой казва, че ще ги освободим? Нека живеят сред нас през останалата част от естествената си продължителност като гаранция срещу чуждоземското коварство.

— А после? Колко глупаво е да разсъждавате от гледна точка на един живот! Звездните богове мислят мащабно. Те правят мащабни планове. Да ни убият сега или след петдесет години, какво значение има във великия замисъл на нещата?

Някои от страничните зрители започват одобрително да шепнат. За други обаче е все едно, че мъдрецът фино се е пошегувал. Те се засмиват по различни начини и викат:

— Разликата е огромна за онези, които са живи сега!

— Така или иначе — прибавя урският водач на ревнителите, — ти грешиш, като казваш, че още не са ни нападнали или че не са се опитали (коварно) да ни навредят. Напротив, нашият (справедлив) взрив попречи на (подлия) им план точно навреме!

Омазан със сажди и изтощен, Лестър Камбъл сяда на съседния камък. Сега той вдига глава от ръцете си и пита:

— Какво искаш да кажеш с това?

— Искам да кажа, че тяхното (мерзко) намерение беше да започнат програма за унищожение, като разпалят (братоубийствена) война сред Шестте!

Събраните зрители беззвучно попиват думите.

— Можеш ли да го докажеш? — пита Остра като нож прозорливост.

— Твърдите (неопровержими) доказателства са на път. Но първо, не трябва ли да чуете (убедителните) свидетелства на твоя собствен (високо уважаван) колега мъдрец?

Възцарява се смут, докато Фхуун-дау пристъпва напред, за да говори. Допреди това нашият хуунски колега бе странно мълчалив и почти не взимаше участие в събитията, освен да носи Вуббен надолу по склона от злополучно започналото поклонение. Сега той изпъва дългия си, люспест гръб, сякаш радостен да свали тежкото бреме.

— Имах прекалено малко време да премисля тези въпроси — колебливо казва хуунът.

— Ти ще премисляш цяла геологична епоха, скъпи приятелю — внимателно се шегува Лестър Камбъл. — Дори твоята най-неуверена мъдрост е по-голяма от която и да е друга, освен на Яйцето. Моля те, сподели я с нас.

От увисналата, пулсираща гръклянна торбичка на Фхуун-дау се разнася дълбок, тътнещ звук.

— Хр-р-рм… Почти от две ядури грижливо записвам изявленията, направени от нашите гости от космоса, особено онези, които са изречени официално, сякаш подготвени от някой друг, за да бъдат прочетени от небесните човеци. Имах няколко езикови справочника от Библос и от време на време се консултирах с тях, когато преценявах споровете между представители на различни раси, говорещи на различни езици. Въпреки упадъка на местния ни диалект, тези книги съдържат полезни схеми по отношение на синтаксиса и променливите значения. Не претендирам, че съм голям специалист — просто проявявам провинциална практичност — в анализа на думите на чуждоземните.

— Но си стигнал до определени заключения?

— Хр-р. Не заключения. Навярно съпоставки. Показващи вероятен модел на намерения.

— Намерения?

— Намерения… р-р-рм… за предизвикване на разделяне.

— Не за фърви фът се съвужда фодозрение — отбелязва Ур-Джах, която се бе свила от изтощение след безплодните спасителни усилия в търсене на оцелели сред димящите останки от станцията на чужденците. — Всички ние ножен да даден фринери за невинно звучащи завележки, които отначало жилят леко, като шаедова оса, оставят яйца, довеждащи оваче до фоявата на гнойна рана, която никога не зараства. Сега ти казваш, че инало устойчив нодел? Че това е вило част от фреднанерен флан? Защо не ни го каза фо-рано?

Фхуун-дау въздъхва.

— Добрият учен не публикува несигурни данни. Освен това чужденците изглежда не съзнаваха, че сме запазили умението да откриваме значението в изразите. Или по-скоро, че сме си го възвърнали с Великото отпечатване. Не виждах причина да съобщавам този факт преждевременно.

Той се извива отляво-надясно като трек, жест, равнозначен на човешкото свиване на рамене.

— Окончателно се убедих, когато Ро-кен разговаря с всички ни по време на поклонението. Някои от вас със сигурност са се досетили, че целта му беше да пусне искри на разцепление е думите си.

— И го постигна! — изръмжава Лестър Камбъл. Мнозина присъстващи човеци повтарят същото, сякаш за да убедят другите в искреността си. Урсите неуверено пристъпват от копито на копито. Горещият им нрав очевидно се е разпалил от дългата, изтощителна нощ. Само тежко постигнатите навици на неотдавнашния Мир са запазвали спокойствието до този момент.

— Официалният диалект на галактически шест, използван от ротенския звезден бог, не оставя много място за двусмисленост — продължава Фхуун-дау. — Объркващите думи на Рокен имат само две възможни тълкувания. Или е нетактичен до пълна глупост, или е целял да разпали геноцид срещу човешкия клан.

— Срещу совствените си лювини клиенти? — недоверчиво пита Ур-Джах.

— Това няма значение. Макар ротенът да потвърди, че наистина са патрони на човеците, защо им е да се вълнуват за една малка, изолирана банда от диваци, отдавна откъснати от расата си като цяло, изостанали с неколкостотин години, а може би дори изродени, психически недоразвити, замърсени с…

— Ти изложи становището си — сприхаво го прекъсва Лестър. — Но в такъв случай, защо са избрали нас?

Фхуун-дау се обръща към нашия човешки колега и извинително умблира:

— Защото сред Шестте, човешкият клан е най-силен с техническите си познания, в несъвършените си, но полезни спомени за галактянските принципи и с добре запаметеното военно изкуство.

От някои кхюински и урски слушатели се надига ропот, но никой не изразява открито несъгласие. Почти всички знаят за битката при каньона, за Таунсендската засада или за обсадата на Тарек.

— Всички тези фактори правят вашия вид най-очевидната първа мишена. Нещо повече, има и друга причина. Въздействието, което расата ви оказва върху останалите от нас. Като новодошли, когато статусът ви е бил най-нисък, вие все пак сте отворили единственото си съкровище, вашата библиотека, за всички. След великите ви победи, когато статусът ви е станал най-висок, вие сте отказали много привилегии и вместо това сте се преклонили пред мъдреците, приемайки ограниченията на Великия мир.

Именно тези доказателства за сдържаност ви правят опасни за ротенските планове. Каква полза да запалиш война, когато жертвите решат да не воюват?

 

 

Да, пръстени мои, ние наблюдаваме/забелязваме реакцията на тълпата. Мълчание, когато Фхуун-дау събужда наченки на помирение, и внимателно угася все още тлеещите въглени на ярост. Това е шедьовър на миротворчество.

— Щом човешкият клан изчезне — продължава той, — вече ще е лесно да всеят вражда сред останалите, като тайно се преструват на техни приятели и им предлагат подкрепа. Например, като ги въоръжат с изкуствени епидемии и оставят всяка раса да измисли хитри начини да разпространи смъртоносни гадинки сред враговете си. За по-малко от едно поколение делото ще е завършено. Оскъдните свидетелства, останали в почвата на Джиджо, ще покажат само, че някога тук са се крили шест преждевремски раси, който никога не са постигнали изкупление.

Тревожно мълчание посреща тази картина, обрисувана от нашия хуунски мъдрец.

— Разбира се, това изобщо не е доказано — заключава Фху-ун-дау и се обръща, за да посочи с пръст водача на ревнителите. — Нито пък оправдава ужасите, които видяхме тази нощ, извършени безразсъдно и без да сте се посъветвали с мъдреците на Общностите.

Урският бунтовник високо вдига глава, за да погледне над тълпата към изток. С доволно сумтене, Ур-Джах отново се обръща към Фхуун-дау.

— Ето, пристига твоето доказателство! — радостно изсъсква тя и разблъсква тълпата, когато зората очертава прашни фигури, препускат надолу по пътеката от Свещената поляна. — А ето и твоето оправдание.