Джанин Фрост
Обречена на ранен гроб (20)

Глава 20.

Има пет стъпки в процеса на скръбта или поне така казват. Първият е отричането. Имах доста от това, след като си тръгнахме от дома на Спейд. След това е гневът и, о, да, бях гневна. Не можа ли няколко дни просто да поспреш и да премислиш нещата, може би да изчакаш праха да се слегне? О, не, не и ти, Боунс! Обратно на седлото, а, каубой?

След това са молбите, може би най-жалкото от всичко, което ме занимаваше по време на полета ни към непозната дестинация. Нека се върне. Обичам го толкова много, а и той ме обичаше. Може би все още можем да оправим нещата…

Майната му!, казваше гневът ми. Винаги съм знаела, че Боунс ще се върне към старите си номера. Леопардът не може да си промени петната, нали? Нямал жена, а? На кого си му притрябвал изобщо?

Ако вампирът до мен слушаше умствената ми шизофрения, то той не даваше признаци. Влад си подсвиркваше, докато емоциите ми играеха на руска рулетка. По времето, когато обявиха пристигането ни, бях в състояние на пълна депресия.

Или с други думи — стъпка номер четири.

Колата спря и чух приближаващи се хора. Никой от тях нямаше сърцебиене.

Моята врата на колата се отвори. Имаше леко подръпване на ръката ми.

— Дръж ги затворени за още малко. Ще те заведа вътре.

След минута на внимателно придвижване, спряхме.

— Сега можеш да отвориш очи, Кат.

Направих го. Бяхме в някакъв дълъг коридор, изглеждащ много стар. С много висок таван. Готически в точния смисъл на думата.

Влад се усмихна.

— Влез свободно и по собствена воля, не трябваше ли това да кажа?

Огледах се из коридора.

— Ще остана само за няколко дни, колкото да си подредя мислите. — И да сглобя разбитото си сърце.

— Остани колкото поискаш. Все пак имаш дълг към мен. Може да ми отнеме повече от няколко дни, за да си го прибера.

Отправих му уморен поглед.

— Не залагай на това.

Едно нещо можеше да се каже за оставането с некоронясания Принц на Мрака. Той нямаше мързелив и невнимателен персонал. След като бях отведена до стаята си от вампир на име Шрапнел, попитах какви питиета имат, които да не съдържат кръв. Шрапнел не ми отговори изреждайки ги по памет — той ми донесе всички напитки, които се съдържаха в хладилника. Когато му казах, че можех и да сляза долу да ги видя сама, той ме зяпна така, сякаш бях луда.

Е, беше прав за това.

Влад вечеряше с мен всяка вечер, въпреки че не ядеше. Появяваше се доста рядко през деня, тъй като се грижеше за собствените си дела, предполагам. Не че знаех със сигурност. Прекарвах мрачна повечето си време в стаята си, като настроението ми се менеше бясно от гняв към Боунс към самообвинения. Връзката ни беше ли обречена още от самото начало, понеже Боунс е неспособен да промени предпочитанията си към безразборния секс? Или всичко щеше да е наред, ако не бях тръгнала с Грегор в онзи ден? Не знаех, а това незнание ме измъчваше.

Отидох в трапезарията в девет часа. Вечерята се сервираше късно, по обясними причини. Влад вече беше седнал. Дългата му, кестенява коса беше сресана и пусната и той завъртя столчето на винената си чаша, когато заех обичайното си място до него.

Започнах да пълня чинията си от селектираните ястия на масата. Агнешки врат с розмарин, мариновани аспержи със салца от манго и малки, крехки червени картофи. Влад просто наблюдаваше, пиейки виното си. Живеейки с вампир, бях свикнала да бъда тази, която дъвче, докато някой друг просто наблюдава, така че не чувствах угризения.

След няколко минути в мълчаливо дъвчене, направих пауза.

— Това агнешко е наистина добро. Сигурен ли си, че не искаш да опиташ?

— Скоро ще ям.

Нещо в гласа му накара вилицата ми да се задържи над следващата хапка. Влад не звучеше така, сякаш говори за пиршеството, разпростряно пред него.

— Споменаваш го мимоходом или ме подготвят?

— Преценявам реакцията ти. — Той наклони глава. — Очите ти не са толкова подпухнали тази вечер. И държанието ти не е толкова потиснато. Това означава ли, че най-накрая си се примирила с изоставянето си от Боунс?

Това беше първият път за четири дни, в който го споменаваше. Лично аз можех да не повдигам въпроса за по-дълго.

— Не бой се, няма да ти се налага отново да ме разубеждаваш да не скачам от ръба на пропастта.

— Радвам се да го чуя.

Той се облегна назад в стола си, въртейки отново чашата си.

— Не си се свързвала със Спейд или с когото и да е друг, откакто си тук. Не си ли любопитна да разбереш дали са говорили с него?

Това ме накара да оставя вилицата. Не знаех какво цели е това, но Влад не правеше нищо без цел.

— Какво става, приятел? Опитваш се да раздвижиш кръвта ми? Отслабваш силите ми, преди да забиеш зъби? Не, не съм говорила с тях, а и не искам. Не се нуждая от още кървави детайли.

— Като например дали е сложил ръцете си на някоя точно в тази минута? Притискайки я, целувайки я… държейки я гола до себе си?

Чинията ми полетя през стаята, за да се разбие в каменната стена. Дори след като го направих, проклех себе си, Влад и най-вече Боунс.

— Просто наблюдаваш колко бързо ще загубя контрол, нали? Преценяваш ме? Е, малко съм сприхава, както би казал, така че ме извини.

Грабнах ленената си салфетка и се отправих към счупената чиния, решена да почистя собствената си бъркотия, но Влад беше по-бърз. Все още седнал, той ме дръпна към себе си.

— Какво правиш? — сопнах му се аз.

Хватката му се затягаше, докато почти ме нараняваше.

— Изисквам кървавата си цена.

Имах време да се напрегна преди устата на Влад да се наведе към гърлото ми и зъбите му да се впият.

От мен излезе вик, но не беше от болка. Влад смучеше силно, източвайки по-голямо количество от кръвта ми в себе си. В мен се разпростря пулсираща топлина е всяко негово засмукване. Вампирска отрова. Безвредна, но способна да произведе фалшиво, много приятно усещане за топлина.

— Влад, това е достатъчно…

— Не — прошепна той. — Още.

Придърпа ме по-близо. Сега бях наполовина увиснала насреща му, докато тези дълбоки всмуквания се усещаха така, сякаш изпращаха тръпки право през гърба ми.

Влад прокара ръцете си надолу по моите. Простенах. Бяха горещи, съвсем не като обикновената температура на вампир. Трябва да беше от пирокинезата му. Кръвта ми не можеше да ги стопли толкова бързо.

Точно толкова бързо, колкото ме сграбчи, Влад ме освободи. Облегнах се на масата, а краката ми бяха далеч по-неустойчиви от преди.

— Това трябва да ти даде нещо друго, за което да мислиш — каза той.

— Не, няма.

Дойде от мен на пресекулки. Изведнъж започнах да плача.

— Аз все още го обичам, Влад! Също така и го мразя, може би, но… все още го обичам.

Погледът му не трепна.

— Ще го преживееш.

Дали?

Не го казах на глас, не че имаше значение. Влад все пак можеше да ме чуе.

— Вече не съм гладна — беше това, което казах и напуснах трапезарията.

По-късно същата вечер, тъкмо се унасях в сън, когато леглото се размърда. Очите ми се отвориха по тревога, след което един пръст се притисна към устните ми.

— Аз съм. Искам да поговорим.

Вече бях будна. Хората обикновено не говореха, докато се намърдваха в нечие легло, както се описваше това, което правеше Влад.

— Наистина? — запитах с тежък сарказъм.

Той вдигна ръце извинително.

— Не стискай чаршафите до побеляване на кокалчетата, Кат. Не възнамерявам да те изнасиля.

— Там, откъдето идвам, когато хората искат да разговарят, го правят докато са изправени. — За да подчертая мнението си, се изправих. Да, стисках чаршафите доста силно. — Това намирисва на насилие, приятел.

Влад просто направи възглавницата под главата си по-пухкава и се засмя.

— Каква перфектна картинка на възмущение си, Жътварке, но и двамата знаем, че мога да изгоря тези чаршафи до пепел, ако поискам. Хайде сега, настрана от строгото ти възпитание от Средния запад, имаш ли нещо против, че съм тук с теб по този начин?

Захватът ми над завивките се отпусна. Имах няколко гледни точки. Влад беше много по-силен от мен, така че дори и да не запалеше чаршафите, ако искаше да ме насили, можеше да го направи. Плюс това, да се правя на прекалено благоразумна, след като изсмука около пинта от кръвта ми, изглеждаше лицемерно.

— Добре. За какво искаш да говорим.

— За бъдещето ти.

Напрегнах се.

— Искаш да си тръгна. Добре. Ще…

— Наистина ли вярваш, че съм дошъл тук, за да те изхвърля? — прекъсна ме той. — Би трябвало да ме познаваш по-добре.

— Съжалявам. Беше, ами, трудна седмица.

— Да. — Нямаше никакво фалшиво състрадание в тона му. — Самоуважението ти понесе няколко удара и си доста уязвима. Ако имах такова намерение, щеше да си лесна за прелъстяване.

— Погълнат си от себе си, нали? — казах със сумтене. — Но си се насочил в грешната посока, ако си мислиш, че търся секс от милосърдие.

Устните му се извиха.

— Вече ти казах, че чувствата ми към теб не са романтични. Тук съм, защото си ми приятелка, а за мен е доста по-трудно да намеря приятели, отколкото секс.

Това, което аз чувствах към него също нямаше нищо общо е привличането, въпреки че Влад определено беше привлекателен. Не, вместо това чувствах странна близост с него.

— Радвам се, че си тук — казах. Беше вярно. Не можех да се справя с това докато съм около Менчерес или Спейд, или около който и да било друг, който би ме търпял само от чувство на съжаление и отговорност.

Влад стисна ръката ми.

— Ще се справиш с това, но преди да успееш да го направиш, трябва да се изправиш пред него.

Него. Боунс. Отместих поглед.

— Оценявам мнението, но по тази тема то е излишно. Няма да ида да го видя. Не искам да виждам какви ги върши или е кого.

— Катрин, държиш се глупаво.

Настръхнах от обидата и от споменаването на истинското ми име.

— И защо така, Драк? — сопнах се аз, използвайки името, от което и той не можеше да се отърве.

— Не можеш наистина да започнеш да го прежалваш, защото все още се чудиш дали наистина си е тръгнал. Затова не искаш да отидеш. Затова и ще допуснеш да бъдеш убита, защото си толкова разсеяна от това, че не забелязваш вампира в стаята си, докато той не пропълзи в леглото при теб. Уреди си нещата с Боунс веднъж и завинаги. След това продължи напред, със или без него.

— Знам, че е свършено — казах, с пресекващ глас — Той ми го каза високо и ясно.

— И се чудиш дали наистина го мисли. Чудиш се дали не го е направил само за да те нарани, както ти го нарани като тръгна с врага му по време на битката. Полудяваш от чудене дали той не чака да види ще го последваш ли ти така, както той е тръгвал след теб всички онези пъти.

— Спри да надзърташ в ума ми! — Да чуя тайните си размишления на глас беше като операция без упойка.

— Не е чак толкова лошо замислена идея — продължи хладно той. — Той да реализира най-ужасните ти страхове, както направи ти с него. По мое мнение това е справедливо наказание. Само че се съмнявам, че Боунс е възнамерявал да го направи.

— Тогава защо ми казваш да открия истината, ако смяташ, че отново ще бъда смазана?

— Защото, ако си права, той скоро ще чука на вратата ми. Ако ли не, тогава ще си опустошена, но непоколебима, тъй като си много по-силна, отколкото предполагаш.

Задъвках долната си устна. Да рискувам сърцето ми да бъде стъпкано отново, само за да видя дали това не е някаква странна вампирска игра на сила? И ако беше така, можех ли да го простя? Щях ли да искам да простя?

Така или иначе не знаех, за което предполагах, че е по-добре, отколкото да полудявам още повече, придържайки се към слабия лъч надежда за някакво чудо.

Влад трябва да го бе прочел в ума ми, защото кимна.

— Сутринта звънни на Спейд и уреди срещата си с Боунс. Боунс няма да откаже да се видите, без значение какви са намеренията му към теб. Тогава ще знаеш дали е приключило завинаги.

Това беше твърде много за размишляване, с ниско ниво на желязо в кръвта и малко количество сън. Легнах обратно с въздишка, забравяйки да бъда стеснителна за това че съм в леглото с него. Влад се настани до мен, слагайки глава на възглавницата ми.

— Кхъ-кхъ — прочистих гърлото си. — Не се ли съгласихме току-що, че сме само приятели?

— Не се стремя към секс. Просто измина много време, откакто съм спал до жена, която е значела нещо за мен.

— О. Е. — Парти с преспиване с Дракула? Имайки предвид всичко, защо не? — Добре, но хъркам.

Той се ухили.

— Бях под един покрив с теб за седмица, така че вече го знам.

Дарих го със злобен поглед, но след това се изпънах в леглото, както обикновено бих направила. Влад сложи ръка около мен и отпусна глава на възглавницата ми. Трябваше да съм засрамена да бъда в едно легло с него, особено както беше с голи гърди, а аз имах само дълга риза върху бельото си, но не бях. Беше приятно да заспивам отново до някого, дори и той да не беше този, който ми липсваше.

— Лека нощ, Кат — каза той, въпреки че беше почти зазоряване.

Прозях се и затворих очи.

— Лека нощ, Влад.

Почукването на вратата не ме събуди. Трябва да беше прекалено леко и несигурно. Чак когато Влад каза Влез е недоволен тон, се събудих. Боже, беше прав. Рефлексите ми никакви ги нямаше.

Шрапнел пъхна глава вътре. Умствено смъмрих Влад, че не ми даде възможност да изчезна в банята. Колко ли уличаващо изглеждаше това?

— Прости ми, Господарю, но обаждащият се каза, че е спешно. Може ли да Ви дам телефона? Той го държеше близо до себе си, очевидно нервен. Може би Влад беше кисел, когато се събуждаше.

Влад направи знак е ръка.

— Много добре, дай го.

Шрапнел се движеше като заек, след това изхвърча навън, затваряйки вратата след себе си.

— Кой е? — сопна се Влад в телефонната слушалка.

Гласът на Спейд прогърмя достатъчно силно, за да ме изстреля до право положение.

— Ако този път не ми дадеш Кат на телефона, ще те изгоря жив в собствените ти противни сокове…

Измъкнах му телефона.

— Какво има? Тук съм, какво не е наред?

Последва момент на тишина. Твърде късно осъзнах, какво бях направила. Влад вдигна рамо, сякаш да каже Прецака се.

— Казаха ми, че Влад не може да бъде обезпокояван, защото е в леглото. — Всяка дума беше смразяващо обвинение. — Че бил изключително неразположен. В името на проклетите топки на Луцифер, за това ли не си отговорила на обажданията ми?

— А-а-аз не съм… — Мили Боже, заеквах.

— Действително!

— Виж, дори не смей! — Гневът ми дойде на помощ. — Ако нещо не е наред, кажи ми, но ако просто ще го играеш разпоредител на котенца, би трябвало да започнеш от най-добрия си приятел. Вероятно точно сега си е заврял дълбоко носа в някое.

— Заврял си е дълбоко задника в неприятности, ако все още те е грижа — гласеше леденият отговор на Спейд.

Това отне цялата ми враждебност. Спейд не беше по истеричните преувеличения. Стиснах телефона така, сякаш беше хлъзгав.

— Какво е станало?

Може би звучах толкова ужасена, колкото се чувствах, защото гласът на Спейд загуби част от гнева си.

— Фабиан, твоят полезен призрак, беше в Ню Орлиънс, опитвайки се да говори с него. От това, което успя да заключи, Криспин ще е принуден скоро да напусне Квартала. А Грегор го причаква извън града.

— Какво имаш предвид под принуден да напусне? — Гласът ми не можеше да стане по-писклив. Влад трепна.

— Криспин отиде в Ню Орлиънс, за да се срещне с Мари. След като са се срещнали, до колкото разбирам, Мари е затворила Квартала за други немъртви посетители, а Грегор е събрал впечатляващи войски извън пределите на града.

Скочих и започнах да тършувам за дрехи. Влад невъзмутимо се намести на мястото ми.

— Там ли си? На път?

— Не можем, това е целият проклет проблем! Заради теб, Грегор има пълното право да вземе Криспин съгласно нашите закони. Никой вампир не може да му се притече на помощ срещу това.

Седнах на пода е омекнали колене. За секунда дори не можех да дишам. След това започнах да съставям план.

— Той ще трябва да бъде измъкнат от там по въздух. Хеликоптер би било най-добре. Можем да се въоръжим със сребърни куршуми. Ще направим въздушно транспортиране по самолета. Казваш, че си ми оставял съобщения за това? — Отправих към Влад наистина заплашителен поглед.

— Оставях ти съобщения да се обадиш, но едва снощи открихме за засадата на Грегор.

Влад сви рамене, без да се извинява.

— Ти каза, че не искаш да говориш с тях. Тази част е новост за мен. Щях да ти кажа, ако знаех.

Не роптах срещу него. Все пак криенето беше по моя вина, не на Влад.

— Има проблем с плана ти, Кат — каза Спейд. — Иначе до сега щяхме да сме сторили нещо подобно. Никой не е допускан в града по никакъв начин, а това означава също и над него. Ще бъдат осъдени на смърт по указа на Мари, а тя е твърде силна, за да бъде избегната. Бих рискувал лично, но ако някой вампир или гул пресече пределите на Квартала, Грегор и хората му ще го последват. Трябва да са хора, непридружени от вампир, разбираш ли?

Да, разбирах. Сега знаех защо Спейд толкова упорито се опитваше да се свърже с мен.

— Дай ми номера си. Ще ти се обадя.