Джанин Фрост
Обречена на ранен гроб (19)

Глава 19.

Хуан дойде за да вземе Фабиан. От приятелския, но предпазлив поздрав на Хуан разбрах, че е видял картинката.

— Колко време имаме, преди той да дойде тук? — попитах Хуан, когато бяха на път да си тръгнат.

Той заувърта:

— Querida, ако съм точен, това ще ти подскаже прекалено много.

— Горе-долу — подтикнах го, мразейки тази задължителна потайност, но Грегор беше доказал, че все още прониква в сънищата ми. Ако някак заспях, проклета да съм, ако му предоставя нещо полезно.

— Около ден, имайки предвид времето за контакт и връщането — изчисли той.

Толкова дълго? Щях да протрия дупки в пода, крачейки по него.

— Добре. — Годините, прекарани в симулиране на хладнокръвие, когато бях емоционална развалина, имаха своето преимущество. — Грижи се за призрака ми.

Хуан ме дари с предпазлив поглед към рамото му. Фабиан ми се усмихна, ръката му изчезна в ключицата на Хуан.

— Беше ми приятно да се видим, querida — каза Хуан, продължавайки да гледа рамото си предпазливо. Помахах с насилена усмивка. Не трябваше да изглеждам като притеснена, изоставена съпруга.

С периферното си зрение видях Спейд да потрива слепоочието си. Анет беше на вратата, почти облегната на рамката. Беше минало доста време, откакто който и да е от нас беше спал.

— Поспете малко, хора. Това не е групово състезание кой може да издържи буден най-дълго. Особено ти, Спейд. Може да се наложи да бъдеш в кондиция, когато получим известие, така че нямаш избор.

Той кимна.

— Само няколко часа. Това трябва да ме презареди.

— Ако се притесняваш, че ще задремя, недей. Мога със сигурност да заявя, че в ума ми има достатъчно неща, които да ме държат будна.

Спейд отправи към Тейт укорителен поглед.

— От всичко, което знаем, тези снимки може и да са фалшиви. Завистта му към Криспин е безгранична. Няма да се учудя ни най-малко, ако Фабиан докладва, че няма такава жена.

— Да, правилно — подигра се Тейт. — Не бих го направил. Преди всичко друго, аз съм приятел на Кат. И ако Боунс няма нищо за криене, тогава защо се крие?

— Достатъчно, момчета. — Караха главата ми да се чувства по-зле.

Спейд погледна за последно Тейт.

— Ще бъдеш опроверган много скоро. Ще се радвам да информирам Криспин как безпричинно си разстроил Кат в напразния си опит да я спечелиш, защото си мисля, че най-после ще те убие заради това.

Тейт изпъна рамене.

— Разстройвам я с истината, защото, проклет да съм, ако мълча, докато той се размотава зад гърба й и я прави на глупачка.

Спейд се втренчи в Тейт по начин, който ме притесни. Изглеждаше така, сякаш се бори със себе си, за да не го убие.

— Голям късметлия си, че Криспин ме накара да се закълна, че няма да те нараня — заяви Спейд. — В противен случай вече щеше да ти липсва глава.

— Лек сън — отвърна Тейт.

— По-добре това да са последните ти думи — предупредих Тейт. Спейд не беше от тези, които много лаят, без да хапят, Тейт не го ли знаеше?

Спейд се напрегна така, сякаш всички облози бяха отпаднали. Обмислях да го озаптя, но след това избрах друга тактика.

Олюлях се е въздишка и сложих ръка на главата си. Спейд се озова до мен на мига. Кавалерството му беше по-силно дори и от темперамента.

— Какво има, Кат?

— Всичкият този стрес и липсата на сън… Чувствам се леко отпаднала.

С последен заплашителен поглед към Тейт, Спейд докосна ръката ми.

— Ще ти донеса вода.

Той отиде вътре и аз върнах вниманието си към Тейт.

— Най-вероятно току-що спасих живота ти — казах му тихо.

Влад беше наблюдавал цялото нещо със слабо веселие. Знаеше, че се преструвам, откакто го беше чул в главата ми.

— Млади момко, подозирам, че някой ден ще претърпиш ужасяващ инцидент — каза той на Тейт. — Продължавай да провокираш хората и този ден ще е скоро.

Тейт завъртя очи.

— Да, да, знам — ще ме убиеш по ужасен начин. Само ако ми даваха по цент всеки път, когато го чувах.

— Ако те исках мъртъв, щеше да си. Трябва да си мериш приказките, така че когато вбесиш някого отвъд самоконтрола му, да бъдеш достатъчно силен, за да имаш шанс да го преживееш.

— Добър съвет — добавих. — Трябва да го послушаш.

Тейт премести погледа си на мен.

— Мамка му, Кат. Щях да подскачам от собствената си сянка, ако се плашех от всяка заплаха, отправена към мен. Някой ден ще умра. Всеки умира, дори и нашият вид. Проклет да бъда, ако прекарам времето, което имам, подсмърчайки като страхливец и целувайки задници, за да не ядосвам хората. Всичко, което имам, е това как живея. Как ще умра? Това е проблем на този, който ме убие.

— Боже — промърморих. Той просто не искаше да слуша.

Влад подсвирна.

— Чудех се какво е видяла у теб. Изглеждаш толкова жалък през повечето време. Поне имаш някакво подобие на кураж.

— Ти, копеле… — започна Тейт.

Краката му пламнаха. След това и ръцете му. Инерцията, която използваше, за да нападне Влад, рязко се промени в странен мачкащ танц, докато Тейт се опитваше да изгаси пламъците.

Влад изсумтя.

— Виждаш ли? Внимавай с темперамента си.

— Кхъ-кхъ. — Прочистих гърлото си. — Имаш ли нещо против…?

Огънят бавно угасна върху Тейт. Поклатих глава. Фабиан не можеше да дойде достатъчно бързо. Кой бе предположил, че ще бъда толкова загрижена да видя призрак?

— Мога ли да ти се доверя, че няма да го убиеш, Влад, докато аз съм вътре и не спя? — попитах.

Влад се усмихна.

— За известно време можеш.

Хуан не се върна. Нито Фабиан, въпреки че не бяха изминали и осемнадесет часа преди да пристигне известието. Дойде с телефонно обаждане. Забавно е как обикновено ужасните новини достигат до мен по телефона.

— Кат.

Гласът на Хуан. Още щом го чух знаех, че е лошо. Звучеше толкова контролирано. Толкова преднамерено внимателен.

— Не искам да чакам, за да ти кажа, querida…

Влад се взираше в мен. Тейт също. Спейд почти беше сложил глава на рамото ми, за да чуе доклада от първа ръка.

— Когато Фабиан го откри, беше очевидно, че Боунс не е държан против волята си. Той, ах, показа, че иска Фабиан да си тръгне… ще се съвземеш ли, amigo? — Това вероятно беше отправено към призрака, тъй като аз не се бях разпаднала. Все още. — Виж, querida, Фабиан каза, че Боунс е бил много рязък. Казал му да се маха или нещо такова.

Поех си дълбоко въздух.

— Значи казваш, че той иска да бъде оставен на мира. Каза… каза ли за колко дълго? Каза ли нещо за мен?

Не можех да се спра; гласът ми се пречупи на последния въпрос. Сърцето ми препускаше и се чувствах отпаднала, но поне краката ми бяха изправени.

— Si. — Хуан звучеше така, сякаш преглъщаше нещо гранясало. — Фабиан попитал Как се предполага, че трябва да кажа това на жена ти? и Боунс казал…

Хуан спря.

— Какво е казал? — Почти изкрещях.

— Той казал Аз нямам жена.

Спейд измъкна телефона от вцепенените ми пръсти.

— Това е долна лъжа!

— Виж и на мен не ми харесва — чух как отсече Хуан. — Но той не лъже.

Спейд не спря да се пени.

— Познавам този човек от двеста и двайсет години и мога да ти кажа…

— Остави, Спейд.

Той спря дрънкането си при спокойния ми тон и зяпна към мен.

— Не вярваш на тази глупост, нали?

Мисля, че се засмях. Дяволите да го вземат, ако можех да кажа със сигурност.

— Предполагам, след като видях сателитните снимки и чух разказите на очевидците, че ще взема страната с да. Отговори ми на това — Боунс действително ли каза, че ще се върне при мен? Или си го предположил?

Спейд се изпъна.

— Не е нужно да ми го напише, за да знам намеренията му…

Сега бях сигурна за смеха и той беше грозен.

— С други думи, не, предположил си.

Боунс ясно ми беше казал, че е свършило, но аз все още не го бях проумяла. Улових се за сламката надежда, която Спейд беше развявал до самия горчив край.

Анет разумно стоеше в далечния ъгъл на стаята. Спейд затвори на Хуан без нито дума повече.

— Кат, да се махнем от тук — каза Тейт. — Можеш да се върнеш при Дон и екипа. Винаги ще имаш дом там. Нямаш нужда от това.

Взрях се в него, а студената действителност нахлуваше през притъпената болка. Точно така, това не е домът ти. Мястото ти не е тук. Нямаш място никъде.

— Не.

Помислих си го, но не бях тази, която го каза. Влад измести Тейт сякаш не беше там.

— Грегор показа, че няма да я остави на мира, а ти не можеш да я защитиш от него. Само ще убиеш войниците си, а и нея също, за кратко време. Тя може да дойде с мен, докато реши какво иска да прави.

— Съмнявам се, че намеренията ти са почтени — каза Спейд със светещи в зелено очи.

— Ако Боунс беше загрижен за намеренията ми, той щеше да е тук и да ги следи — отговори Влад. Протестът на Тейт не помагаше. Настроението бързо ставаше опасно. — Защитаваш изоставена любовница, а не жената на най-добрия си приятел. Защо не се съсредоточиш върху собствения си любовен живот, след като си бил немарлив на този фронт и преди.

Ако беше възможно вампир да пребледнее, Спейд току-що го направи. Напомнянето на Влад за Гизелда, годеницата на Спейд, която е била убита, не ми беше убягнало. Бързо, преди нещата да станат неспасяеми, застанах между Спейд и Влад. Не се притеснявах, че Влад може да бъде наранен. Притеснявах се, че ако Спейд го докосне, Влад ще го изгори за смърт.

— Спейд, каквото и да си мислиш, Боунс показа кристално ясно, че между нас всичко е свършило. Вината е моя, че не го приех. Тейт… не мога да се върна. Няма връщане назад. — Боже, само ако имаше. — Влад, каква е цената ти? Вампирите винаги имат такава, така че какво искаш, ако дойда с теб, докато уредя нещата?

Влад изглежда го обмисляше.

— Ще приема пиенето от кръвта ти като справедлива цена.

— Съгласна. — Или Продадено! — на вампира с меднозелените очи.

Спейд кръстоса ръце.

— Няма начин да те оставя да заминеш с него.

Не стигай до физическа разпра, изпратих към Влад, виждайки как устната му се извива при предизвикателството. Спейд е мой приятел, дори и да не е прав. Без закуска за теб, ако го опечеш. Това се отнася и за Тейт, след като изглежда така, сякаш ще се хвърли на пътя ни.

— Помирисвам ли пушек? — попита Влад с онази малка усмивка, която никога не напускаше лицето му.

С това, по стените започнаха да пълзят пламъци. Изглеждаха като оранжеви и червени змии, появили се магически и растящи. И растящи.

Спейд започна да проклина и отиде до чешмата, пълнейки най-близките съдове е вода, докато викаше за подкрепление.

— Ако сте бързи, ще ги угасите за нула време — увери ги Влад, подавайки ми ръка. — Може ли?

Да остана можеше да причини по-големи щети. Тримата щяха да стигнат до бой, знаех, и никаква намеса нямаше да ги спре. Тейт вече не действаше рационално. Той сграбчи рамото на Влад… а след това полетя към тавана. И двамата, съдейки по звука. Надолу сред пламъците заваляха отломки.

Влад дори не мигна.

— Това е предупреждение. Следващото няма да е.

Хвърлих последен поглед към дупката в тавана и горящите стени, преди да поема ръката на Влад, все още замаяна от изминалите петнадесет минути.

— Да вървим.

Качихме се в една кола, за която предположих, че е на Влад. След като потеглихме се чуха четири отчетливи взрива и автомобилите на алеята експлодираха.

— За да не се опитат да ни последват — каза Влад в отговор на шокирания ми поглед.

През небето премина светкавица. Това беше последното нещо, което видях, преди да затворя очи.